Решение № 2060 от 22.07.2026, Административен съд - Русе
- Съд
- Административен съд - Русе
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 464/2026
- Вид
- Решение № 2060
- Подписан
- 22.07.2026
- В сила
- 22.07.2026
- Състав
- Вилиана Върбанова, Йълдъз Агуш, Татяна Илиева
Цитирани разпоредби
- чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2, изр. второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 101, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 139, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 147, ал. 3, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 6, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 181, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 71 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 72 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 2060
Русе, 22.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Русе - III КАСАЦИОНЕН състав, в съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ЧЛЕНОВЕ:
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ТАТЯНА ИЛИЕВА
При секретар СВЕЖА БЪЛГАРИНОВА като разгледа докладваното от съдия ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА канд № 20267200600464 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр.чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Постъпила е касационна жалба от Х. И. Х. против решение № 220 от 14.05.2026 г., постановено по АНД № 395/2026 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено наказателно постановление № 38-0000376 от 09.02.2026 г., издадено от началник на областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе при изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което на жалбоподателя по т. 1 за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 вр.чл. 101, ал. 4 от ЗДвП във вр. с приложение 5, част І, т. 6.2.10, буква „а“, изр. 2 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства на МТИТС и на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 102, 26 евро /200, 00 лева/ и по т. 2 за нарушение на чл. 147, ал. 3, т. 4 и на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 51, 13 евро /100, 00 лева/. В жалбата са релевирани оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на разпоредбите на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претенцията е съдът да отмени решението на РС - Русе и да реши делото по същество като отмени наказателното постановление.
Касационният ответник, в депозиран писмен отговор, оспорва основателността на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Районният съд е събрал допустими и относими към спора писмени и гласни доказателства. Обсъдил ги е и е изложил правилно фактическата обстановка. Посочил е, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени изискванията на ЗАНН. Приел е, че двете административни нарушения – по чл. 179, ал. 6, т. 2 вр.чл. 139, ал. 1, т. 1 вр.чл. 101, ал. 4 от ЗДвП във вр. с приложение 5, част І, т. 6.2.10, буква „а“, изр. 2 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства на МТИТС и по чл. 181, т. 1 вр.чл. 147, ал. 3, т. 4 от ЗДвП, вменени на наказаното лице, са правилно установени и доказани по несъмнен начин. Изложил е мотиви, че АНО правилно е приложил материалния закон, като деянията са правилно [жк], правилно е определено и съответното за тях административно наказание, което е установено от законодателя във фиксиран размер. Изложил е и съображения защо в настоящия казус е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. По тези съображения съдът е потвърдил оспореното пред него НП като законосъобразно и обосновано.
Касационната инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК вр.чл. 63в от ЗАНН.
Въззивният съд е направил анализ на всички събрани писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е направил обосновани изводи, които изцяло се споделят от настоящата съдебна инстанция, че безспорно е установено осъществяване на състава на административно нарушение по чл. 179, ал. 6, т. 2 вр.чл. 139, ал. 1, т. 1 вр.чл. 101, ал. 4 от ЗДвП във вр. с приложение 5, част І, т. 6.2.10, буква „а“, изр. 2 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства на МТИТС, поради което обосновано и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на Х. за това нарушение.
Първата съдебна инстанция правилно е ценила събраните по делото писмени и гласни доказателства, като въз основа на тази правилна преценка съдът е достигнал и до напълно обоснования и законосъобразен извод, че по делото по несъмнен начин са доказани описаните в АУАН и НП фактическа обстановка, нарушението и авторството на деянието.
Безспорно е установена процесната техническа неизправност на ППС – липсва /демонтиран е/ калник на втора ос от дясната страна на МПС от категория N3 с рег. № [рег. номер]. Тази неизправност правилно и обосновано е определена като „значителна“ след извършена визуална проверка по метод 2 на елемент 6.2.10, причина за неизправност буква „а“, изречение 2, оценка графа 5 от приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. Легална дефиниция на понятието „значителна неизправност“ законодателят е дал в § 6, т. 72 от ДР на ЗДвП – това са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия. Респ. в § 6, т. 71 от ДР на ЗДвП са дефинирани като „незначителни неизправности“ откритите по време на проверка неизправности, които са без значителни последствия за безопасността на превозното средство или без значително въздействие върху околната среда, както и други незначителни несъответствия. Съгласно чл. 101, ал. 4 от ЗДвП неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл. 147, ал. 1 от закона – Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (Наредбата). В чл. 31, ал. 1 и ал. 2 от тази наредба е посочено, че периодичните прегледи на ППС обхващат комплектността и изправността на агрегатите, уредбите и механизмите, които имат връзка с безопасността на движението, отделянето на отработилите газове, нивото на шума и изправността на шумозаглушителните им устройства и се извършват при спазване на методиката по приложение № 5. Периодичните прегледи на ППС от категории M1, М2, МЗ, N1, N2, N3, 01, 02, 03 и 04 (каквото е процесното) обхващат най-малко следните области: идентификация на превозното средство; оборудване на спирачната уредба; кормилно управление; видимост; светлини, светлоотражатели и електрическо оборудване; оси, колела, гуми и окачване; шаси и оборудване, свързано с шасито; друго оборудване; вредно въздействие; допълнителни проверки на превозни средства за превоз на пътници от категории М2 и МЗ. Съгласно чл. 37, ал. 1 от същата наредба, за всеки елемент, който се проверява, в приложение № 5 се съдържа минимален списък на възможните неизправности и нивото на тяхната сериозност. Неизправностите, установени при извършването на периодичните прегледи на ППС, се категоризират в три групи, в зависимост от въздействието им върху безопасността на превозното средство, въздействието им върху околната среда и риска, който пораждат за участниците в движението, както следва: 1. незначителни неизправности; 2. значителни неизправности; 3. опасни неизправности. „Незначителни“ (чл. 37, ал. 2) са неизправностите, които не оказват сериозно въздействие върху безопасността на превозното средство или без въздействие върху околната среда, както и малките несъответствия с експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното средство. Съответно „значителни“ (чл. 37, ал. 3) са неизправностите, които оказват отрицателно въздействие върху безопасността на превозното средство или оказват въздействие върху околната среда, или пораждат риск за участниците в движението, както и по-значителните несъответствия с експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното средство. При тази нормативна уредба не е необходима някаква специална обосновка, нито от контролните органи, нито от наказващия орган, за да се прецени и съответно водачът да разбере, че липсата на калник от общата конструкция на управляваното ППС, дори и само на неговата горна част, като неизправност от изброените в минималния списък по т. 6.2.10, б. „а“ от част І на приложение № 5 към цитираната наредба, се съотнася по степен на оценка (ниво на сериозност) към графа 5 от приложението – „значителни“ неизправности. Очевидно е, че от изброените в това приложение елементи - графа 1, т. 6.2.10 „Калници, устройства против изпръскване“ и посочените причини за неизправността – графа 3, б. „а“ – „Липсващи, хлабави или силно корозирали; има вероятност да причинят наранявания; има вероятност да паднат“ – то липсата на калник е най-тежката форма на неизправност от изброените и няма как да се отнесе към незначителните неизправности (графа 4). Т.е. не става въпрос просто и само за лошо състояние и вероятност от падане, а за отсъствие на елемент от каросерията на ППС, макар и да се установява, че не липсва изцяло целият калник, а само неговата горна част, в случай че липсваше изцяло целият калник, това би довело да определяне на неизправността като „опасна“. Видно и от посочения метод на проверка на тази неизправност (графа 2) – визуална проверка, то не се изискват някакви специални познания или технически средства, с които да се установи липсата на калника /или както е в случая на неговата горна част/. Ясно е, че такъв вид неизправност засяга в по-голяма степен безопасността на превозното средство, както и засилва вредното въздействие върху околната среда, поражда по-висок риск и за безопасността, както на водача, така и на другите участници в движението по пътищата. За да разбере това, не е необходимо да се обяснява на един професионален шофьор, колко важно е значението и колко съществени са функциите на калника като защитна преграда, която предпазва ППС от хвърчащи камъни, кал, вода и пътни отломки, които се вдигат от въртящите се гуми, че предпазва гумите и спирачната система на превозното средство от повреди и други външни замърсявания, служи да се предотврати изхвърлянето на отпадъци като прахови частици и течности, когато гумите се въртят, предоставя максимална безопасност и удобство, както за шофьора, така и за останалите участници в пътното движение. Като израз на защитната теза на жалбоподателя срещу отправеното му обвинение съдът приема доводът му, че след като производителят давал възможност на водача на конкретното ППС да демонтира горната част на калника на втора ос от дясната страна на товарен автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер] /кат. N3/, то при всяко товарене/разтоварване на дадена стока следва да се подхожда от водача на това ППС субективно и да се взема от него преценка кога да извърши това демонтиране или не. По делото не са представени доказателства - инструкция или упътване от производителя, които да дават указания при какви условности се позволява/разрешава на водача на това ППС да демонтира съответния калник, още повече, че по време на проверката това ППС не е превозвало процесната стока – пясък. Досежно възражението на касатора, че при процесната проверка били установени еднородни технически неизправности – липса на ляв и десен калник, което било преценено от актосъставителя и впоследствие от АНО като отделни нарушения, били съставени два отделни АУАН и в последствие и две отделни НП-та, съдът намира за необходимо да посочи, че липсва основание да изследва въпроса дали е нарушен принципът „non bis in idem”. Това е така, тъй като в случая не са ангажирани доказателства, а дори не се и твърди да е налице влязло в сила наказателно постановление, с което да е ангажирана административнонаказателната отговорност на Х. за нарушение по чл. 179, ал. 6, т. 2 вр.чл. 139, ал. 1, т. 1 вр.чл. 101, ал. 4 от ЗДвП във вр. с приложение 5, част І, т. 6.2.10, буква „а“, изр. 2 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства на МТИТС, състоящо се в това, че водачът извършва превоза с МПС, което е със значителна неизправност – на втора ос от лявата страна липсва калник. При тези данни липсва основание възражение досежно нарушаване на принципа „non bis in idem” да бъде съобразявано от съда по доводите и аргументите, изложени от жалбоподателя. При така установената по делото фактическа обстановка законосъобразен и напълно обоснован е изводът на първата съдебна инстанция за правилно приложение на относимата законова разпоредба към констатираното административно нарушение. Районният съд правилно е приел, че наложеното наказание е определено съответно на извършеното нарушение, като в случая то е определено в абсолютен размер от законодателя и размерът му не подлежи на преценка от страна на АНО и съда.
Разпечатката съдържа 22 от 31 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/baad7c29-5c86-4f76-813e-3e904aafc527