Определение № 888 от 04.07.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 888 гр. Стара Загора, 04.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20235500500425 по описа за 2023 година Производството е по чл.274, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 330, ал.1 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от С. А. С. с ЕГН ********** и постоянен адрес: ***, с. Б., ***, чрез пълномощник - адвокат Д. Г. Д. от АК Стара Загора, личен № *** и М. П. С. с ЕГН ********** и постоянен адрес:

***, с. Б., ***, чрез посочване на съдебен адресат за двамата жалбоподатели адв. Д. Г. Д. от АК Стара Загора, личен № *** - гр. К., *** - адрес за съобщаване, връчване и призоваване срещу Протоколно определение с № 486 от 23.05.2023 г., постановено по горепосоченото дело, с което е прекратено производството, както и срещу Определение № 1047 от 18.05.2023 г., с което е оставено без уважение искането на молителите за утвърждаване споразумението в частта му относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на дете. Жалбоподателят сочи в жалбата си следните правни основания : нарушения на Служебното и Диспозитивното начало на Гражданския процес, пренебрегване на Вътрешното убеждение, в противоречие с член 6 от ЕКЗПЧОС - Правото на справедлив съдебен процес, противоречие с Определение № 480 от 11.12. 2020 г. на Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение по ч.гр.дело № 3862/2020 г., Определение № 534 от 27.09.2010 година по ч.гр. д.

№ 453, IV Г.о. на ВКС в състав Ж.Н., С.Ц. и А.Б., и Определение № 703 от 18.12.2009 по ч.гр.д.№ 711, III ГО на ВКС в състав Ц.Г., М. И. и И.П., с което се прекратява производството, по гр. дело № 842/2023 год. по описа на Районен съд – Казанлък по предявения иск по чл.50, ал.1 и чл.51 от СК за развод по взаимно съгласие.

Не са съгласни с Определение от процесните актове в прекратеното съдебно производство, образувано с представени от молителите молба и 1 споразумение за развод по взаимно съгласие, уреждащо и въпроси за детето им. Считат, че обжалваните съдебни актове са недопустими, представляващи своеобразен отказ от правосъдието, своеволно според тях /извън вътрешното съдийско убеждение/ тълкуването на закона, фрагментарно формалистично произнасяне и процедиране от Съда извън компетентността и възложените му от Закона правомощия. И наред с това, изразеното от него в съдебно заседание излишно и язвително според тях отношение към исканията на молителите и пълномощника на единия от тях в контекста на изказаното от Съда, че от 30 години практика такива искания не е виждал, подсилено с очебийното тенденциозно лично от Съдията неразбиране и отношение към техните искания, непочиващо на Закона, възприето от нас като неоправдано и унижаващо ни, като се има предвид и естеството на делото.

Процесните съдебни актове са и очевидно неправилни, тъй като ако се следват разсъжденията на Съда при позоваването му на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7 / 2014 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, и детето им било родено след сключването на брака, то Съдът би утвърдил Споразумението за развод по взаимно съгласие, включващо и въпросите за нашето дете, което споразумение в тези му части отново не би могло да се иска отмяната му по реда на Глава 24 ГПК.

Следващият довод е в контекста на мотивите на Съда, че разрешението, дадено в Определение под № 480 от 11.12. 2020 г. на Върховният касационен съд било неприложимо, заради знанието на молителите, че единият от тях не може да се яви лично, поради обективни причини /освен представеният в с.з. билет за чужбина е поискан и разпит на воден свидетел за тези обстоятелства - бел. а./. Изводите на Съда, занимавайки се с този въпрос - за знанието, са превратни, неотносими и несъстоятелни, тъй като както се чете във въпросният съдебен акт на ВКС „Постоянното пребиваване на едно лице в чужбина и ангажиментите му там, както и продължителното заболяване на другия съпруг от остро вирусно заболяване с пандемичен характер, при положение, че не съществува съмнение в желанието им за развод - не може да бъде непреодолима пречка за прекратяване на брака в днешния динамичен живот, когато всеки европейски гражданин може да се ползва от гарантираната свобода на движение на хора, стоки, пари и капитали.“ Както твърдят, че е именно и в настоящият случай.

Съдът изцяло пренебрегнал и не незачел последният ред от представеното адвокатско пълномощно относно пълномощията за това адвоката да потвърди и подпише сключеното споразумение, представено от молителите при завеждане на делото, включващо и въпросите за детето.

Наред с това, Съдът изискал от адвоката и оригиналът на адвокатското пълномощно и извършил необяснимото за тях разследване, съпоставяйки го с представеният по делото заверен препис, при все, че липсвало каквото и да било възражение от молителката по отношение на съдържанието му. Тези действия на Съда, а и по-горе изложеното породиха у нас основателни съмнения в неговата безпристрастност.

2

В потвърждение на изложеното, следва да се подчертае за Въззивният съд и обстоятелството за непоследователното и порочно процедиране на Съда, вземайки предвид постановеното в закрито заседание най-първо негово Определение с № 861 от 26.04.2023 г. по делото, с което е насрочено, допуснати са доказателствата, направен е проект за доклад и молителите са уведомени за последствията от неуважителни причини при неявяване, след което е постановено друго Определение № 1047 от 18.05.2023 г., отново необяснимо - в закрито заседание, с което е оставено без уважение искането на молителите за утвърждаване споразумението в частта относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на детето им.

Трактовката на съда за Закона и съдебната практика се оказал на тях неприемлива и недопустима. При все това, убедени са категорично, че имат право на процес, и още повече - от нуждата на справедлив такъв, но били лишени едновременно и от двете, ето затова Молят въззивната инстанция след като прецени, да отмени процесните актове на първоинстанционният съд, като недопустими и неправилни, постановени при превратно тълкуване на законите, Конвенцията и посочената съдебна практика, като съдът да върне делото да се разгледа от друг съдебен състав, поради съмненията на молителите, че този съдийски състав е предубеден, проявяващ субективизъм, и че имат право на справедлив съдебен процес, и следва ОСОБЕНО ИСКАНЕ: Молят за отвод на всички Съдии от Окръжен съд Стара Загора, делото да бъде изпратено на Апелативен съд Пловдив, който да разпредели разглеждането на настоящата въззивна частна жалба от друг равен по степен Окръжен съд! Молят, за преценката на съда по вътрешното му убеждение!

По делото е постъпила и нова изрична писмена молба с вх. № 7878/22.06.2022 год. от двамата жалбоподатели - молители в първоинстанционното производство, за произнасяне по особеното им искане от въззивната частна жалба за отвод и самоотвод на всички съдии от Окръжен съд - стара загора от С. А. С. с ЕГН ********** и постоянен адрес: ***, с. Б., ***, чрез пълномощник – адв. Д. Г. Д. от АК Стара Загора, личен № *** и М.

П. С. с ЕГН ********** и постоянен адрес: ***, с. Б., ***, чрез посочване на съдебен адресат за двамата жалбоподатели, адв. Д. Г. Д. от АК Стара Загора, личен № *** - гр. К., *** - адрес за съобщаване, връчване и Призоваване, с която твърдят, че предвид естеството и предмета на делото, а именно - развод по взаимно съгласие с представено пред първата инстанция Споразумение, уреждащо цялостно правно значимите въпроси включително и за детето им, тоест липсата в производството на какъвто и да било спор между страните, наред с основателното им съмнение, породено от посочените в частната въззивна жалба обстоятелства на тенденциозни и предубедени по тяхно убеждение действие на първата инстанция спрямо двете страни, и че Окръжният съд - Стара Загора, без да персонифицират определен Съдия, също не би бил в състояние да се произнесе безпристрастно.

3

Молят Съдия - докладчика и състава, както и всички останали съдии от Окръжен съд - Стара Загора да се произнесе по особеното им искане целият Окръжен съд да се отведе и самоотведе от разглеждането на делото и същото бъде изпратено на горестоящият съд, който да определи разглеждането на настоящата въззивна частна жалба от друг равен по степен Окръжен съд!

Настоящото искане било обусловено и от обстоятелството, че характерът на безспорното производство е и охранителен такъв, и очакваме от Съда неговите дължими навременни и обективни действия, налагащи се от Закона за произнасяне в естествено по-краткия разумен процесуален срок, предвид особеното искане за отвод, и че въззивното частно дело е образувано пред Вас преди повече от 10 дни.

Предвид изложените съображения молят въззивният съд да се отведе и самоотведе от разглеждането на делото и същото изпратено на горестоящият съд, който да определи разглеждането на настоящата въззивна частна жалба от друг равен по степен Окръжен съд, или евентуално ако реши да разгледа делото да отмени изцяло Определение под № 486 от 23.05.2023г. на Районен съд гр.Казанлък по гр.дело с №842/2023г., с което е прекратено производството, като незаконосъобразно и неправилно и да разпореди да се насрочи ново заседание по горепосоченото дело.

Съдът намира, искането на жалбоподателя и пълномощника му адв. Д. за отвод на настоящия съдебен състав изцяло за неоснователно, тъй като не са налице предпоставките предвидени в закона за отвод на този съдебен въззивен състав. В тази връзка същото процесуално искане на жалбоподателя следва да бъде оставено без уважение като неоснователно по делото.

Съдът намира, че в законоустановения едноседмичен срок за писмен отговор такъв не е постъпил от другата заинтересована страна по делото.

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и същевременно с това и всяко поотделно и като взе предвид становищата на страните и оплакванията изложени в частната жалба, депозирана по делото, както и мотивите на първоинстанционния съд намери за установено следното:

По отношение на първата част на частната жалба, с която се обжалва Определение с № 1047 от 18.05.2023 г., с което е оставено без уважение искането на молителите за утвърждаване споразумението в частта му относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на детето Т. С. А., въззивният съд възприема следното:

Съгласно разпоредбата на ч л . 274. Ал.(1), т.1 и т.2 от ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни писмени жалби от заинтересованото лице.

1. Когато определението прегражда понататъчното развитие на делото и 2.в случаите изрично предвидени от 4 закона. Въззивният съд намира, че процесната частна жалба е подадена срещу определение, което не прегражда по-нататъчното развитие на делото.

Съобразно чл.274, ал. (1), т.1 във връзка с чл.229, ал.1 и ал.2 от ГПК подлежат на обжалване само определенията на районния съд, с които се спира производството по делото, но не и тези, с които се оставя без уважение молбата на молителя за спирането на производството по същото, тъй като с последното не се прегражда по нататъшния ход на делото.

Налага се извода, че частната жалба в нейната първоначална част пред въззивния съд е процесуално недопустима, подадена е от лице, което не разполага с процесуалното право на частна жалба, тъй като обжалваното от него определение на практика не прегражда хода на делото в първоинстанционното производство пред РС-Стара Загора.

Задължение на въззивния съд се явява да следи служебно, както процесуалната допустимост на извършваните процесуални действия, така и за активната процесуална легитимация на страните, които от своя страна се явяват абсолютни процесуални предпоставки за допустимостта на съответното процесуално действие – в случая обжалването на Определение на първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение искането на молителите за утвърждаване споразумението в частта му относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на детето Т. С. А..