Решение № 1359 от 30.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1359 гр. София, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110124261 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК вр. чл. 439 ГПК.

Депозирана е искова молба от А. А. А., ЕГН ********** срещу „.......“ АД, ЕИК ................., с предявен иск с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.439 ГПК за установяване, че ищецът не дължи на ответното дружество претендираните с изпълнителен лист от 22.02.2010 г., издаден по ч.гр.д.№6835/2010 г. по описа на СРС, 58 състав суми в размер на 624 лв., представляваща главница по запис на заповед, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.02.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата в размер на 125 лв. разноски, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп. дело №1270/2010 г. по описа на ЧСИ ................ при КЧСИ. Ищецът поддържа, че в периода от 22.05.2010 г. до 22.05.2012 г. по изпълнителното дело спрямо него не са били извършвани валидни изпълнителни действия, поради което давността за вземанията е изтекла. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете и навежда, че по изпълнителното производство са извършвани регулярно изпълнителни действия, като вземанията не били погасени по давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Съдът намира предявените искове за допустими.

Наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението. Само когато 1 принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло удовлетворен, не е налице правен интерес за длъжника от предявяване на установителния иск по чл. 439 ГПК. В този случай, ако длъжникът счита, че са настъпили факти, изключващи изпълняемото право, на негово разположение е друг вид защита. С отрицателния установителен иск за недължимост на суми по изпълнителния лист се цели установяване несъществуването на изпълняемото право, като при уважаването му, изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Именно в прекратяване на воденото принудително изпълнение се състои защитата, която се търси с отрицателния установителен иск по чл.439 ГПК.

Между страните не се спори, а от представените по делото писмени доказателства се установява, че в полза на ответника срещу ищеца по ч.гр.д.№ 6835/2010 г. по описа на СРС, 58 състав е издаден изпълнителен лист от 22.02.2010 г., с който на длъжника е разпоредено да заплати на ответното дружество сумите в размер на 624 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.02.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата в размер на 125 лв. разноски по делото. Не се спори и от представените по делото от ищеца писмени доказателства /молба вх.№8701/05.05.2010 г. на л.7/, се установява, че въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело №1270/2010 г. по описа на ЧСИ ................ при КЧСИ и район на действие СГС.

Съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК, искът на длъжник за оспорване на вземането по изпълнителен лист може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

По делото няма данни и не се твърди оспореното задължение да е установено със съдебно решение, който факт е в доказателствена тежест на ответника.

Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК /поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.46 ал.2 ГПК на 08.06.2010 г. и същият не е депозирал възражение в законоустановения срок/, поради което и с оглед чл.117, ал.2 ЗЗД приложимата давност е общата петгодишна давност за вземанията /в който смисъл е и решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1722/2021 г. по описа на ВКС , IV г.о./.

Корективното тълкуване на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се налага от променената правна рамка след влизане в сила на разпоредбата. Така, както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.

Основният спорен по делото въпрос е прекъсната ли е и кога, респ. изтекла ли е погасителната давност за вземанията на ответника по издадения изпълнителен лист. В конкретния случай, независимо от дадените с доклада по делото изрични указания, ответното дружество, чиято е доказателствената тежест, не установява, че в рамките на давностния срок са били извършени действия, имащи за последица прекъсване или спиране на давността, както и не представя доказателства от образуваното изпълнително дело №1270/2010 г. по описа на ЧСИ ................

Гражданският исков процес е състезателно производство (арг. чл. 8, ал. 2 ГПК), в което по правилата за разпределяне на доказателствената тежест страните навеждат факти и доказателства за установяване на действителното фактическо положение.

Доказването следва да е пълно, т.е. да не остава никакво съмнение в осъществяването на пораждащите твърдяното право факти. Едва след като безспорно, несъмнено се 2 установят правнорелевантните обстоятелства, съдът е длъжен да ги субсумира под приложимата правна норма, като допусне принудителното изпълнение на предявеното притезание. В този смисъл крайният съдебен акт не може да се основава на житейски предположения, неподкрепени с други годни доказателства по делото, нито да бъде постановяван въз основа на недоказани фактически твърдения. В случай, че страната не установи фактите, на които основава твърдяното субективно материално право и изрично указани й от съда, съдът дължи прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест. Според тези последици недоказаният факт се счита неосъществил се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, и с оглед така приетия за несъществуващ факт съдът не може да даде защита на твърдяното право.

Според посоченото от ищеца, последното валидно изпълнително действие е от дата 22.05.2010 г., когато ЧСИ е наложил запор на банковите сметки на длъжника в различни търговски банки. Следователно на 22.05.2015 г. е изтекла погасителната давност за процесното вземане. На фона на горното съдът намира, че ищецът А. А. А. не дължи на ответника претендираните с изпълнителен лист от 22.02.2010 г., издаден по ч.гр.д.№6835/2010 г. по описа на СРС, 58 състав суми, поради което искът с правно основание чл. 439 ГПК вр. чл.124 ГПК следва да се уважи изцяло.

По разноските:

При този изход на спора пред настоящата инстанция на ищеца следва да бъдат присъдени на основание чл.78 ал.1 ГПК сторените деловодни разноски в размер на 350 лв. за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 ГПК вр. чл. 439 ГПК по отношение на „.......“ АД, ЕИК ................., съдебен адрес гр................, че А. А. А. ЕГН **********, съдебен адрес гр.София, ................, партер НЕ ДЪЛЖИ на „.......“ АД, ЕИК ................. претендираните с изпълнителен лист от 22.02.2010 г., издаден по ч.гр.д.№6835/2010 г. по описа на СРС, 58 състав суми в размер на 624 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от 12.02.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата в размер на 125 лева разноски по делото, въз основа на който е образувано изпълнително дело №1270/2010 г. по описа на ЧСИ ................ при КЧСИ и район на действие СГС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „.......“ АД, ЕИК ................. ДА ЗАПЛАТИ на А. А. А., ЕГН ********** сумата от 350 лева разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на препис с въззивна жалба пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3