Решение № 128 от 19.04.2021, Административен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

№128 гр. Добрич, 19.04.2021 г.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и девети март две хиляди двадесет и първа година, Първи състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА при секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от председателя адм. дело № 444 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във връзка с чл. 203, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искова молба на И.И.Д. *** срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при МП – София с правно основание чл. 284, ал. 1 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража

(ЗИНЗС) за заплащане на сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди вследствие на грубо нарушение на изискванията на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за периода на пребиваването му в следствения арест в гр. Добрич от задържането му на 24.04.2015 г. до 09.09.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 09.09.2015 г. – датата на преустановяване на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

Обезщетението се претендира вследствие на незаконосъобразно бездействие на служители на администрацията на ареста, изразяващо се в неосигуряване на необходими и достатъчни условия за поддържане на физическото здраве на ищеца и зачитане на правата и достойнството му, а именно: неосигуряване на достатъчна жилищна площ в килията; липса на всякакви санитарни условия – без санитарен възел и постоянно течаща вода в помещението; използване на шише или кофа за физиологични нужди през нощта; неосигуряване на пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване на килията; крайно недостатъчна степен на осветление и проветривост; лоши битови и санитарно - хигиенни условия в килията; наличие на дървеници и хлебарки; неосигуряване на условия за двигателна активност и престой на открито; предоставяне на храна с лошо качество и малко като количество.

Ищецът сочи, че двигателната активност е била от изключително значение за него, тъй като през 2013 г. е диагностициран с коксартроза на лява тазобедрена става. По тази причина лекарите са му предписали да повиши своята двигателна активност, за да подобри храненето на хрущяла, транспорта на ставните течности и да поддържа еластични ставните връзки и околоставните обвивки. Прави оплакване, че в помещение със свободна площ от 1 кв. м няма как да повиши двигателната си активност. Добавя, че вследствие на обездвижването здравословното му състояние се е влошило, което е наложило по време на престоя в ареста в град Добрич няколкократно да търси медицинска помощ и промяна на лечението.

Уточнява впоследствие, че увреждането е за периода от 23.04.2015 г. (когато е задържан първоначално за 24 часа) до 09.09.15 г., когато е бил в Следствен арест Добрич с мярка за неотклонение „задържане под стража" по ДП № 23/ 15 г. по описа на сектор „ПИП“ при ОД на МВР Добрич.

На 23.04.15 г. постъпил в ареста в гр. Добрич, като бил настанен в килия с размери 2.5 на 1.5 м с още две лица. В килията имало едно двуетажно легло и едно единично легло, представляващо дървена скара.

Настоява, че в случая е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника, защото органите, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на мярката за неотклонение „задържане под стража", са длъжни да осигуряват на задържаните лица такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство. Черпи аргумент от чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Република България, според които никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, нечовечно или унижаващо отношение. Настоява, че следва да се приеме, че основно задължение на упражняващия ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода държавен орган е да следи и да предотвратява всяко унижаване на човешкото достойнство на лицата, чиято лична свобода е ограничена с наложената им мярка за неотклонение. Сочи, че същият нормативен регламент подробно е развит и в цитираните разпоредби на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Позовава се на разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, съгласно която на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

Счита, че описаната в исковата молба фактическа обстановка води до извода, че тези условия не позволяват спокойно биологично съществуване на едно психично здраво човешко същество. Твърди, че тези неблагоприятни условия са произвели върху него негативни емоционални преживявания и обосновават извода за наличие на унизително отношение спрямо същия.

Претендира да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 30 000 лева за процесния период на престоя му в ареста в град Добрич, ведно със законната лихва върху главницата от 09.09.2015 г. до окончателното издължаване.

В съдебно заседание, ищецът редовно призован, се явява лично, представлява се от адв. М.Я., ДАК, който поддържа исковата молба. Представя и писмени бележки, в които развива подробно съображенията си за основателността на предявения иск. Според процесуалния представител на ищеца искът е допустим, основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен в претендирания размер, като се позовава на изложеното в исковата молба, приложен писмен и устен доказателствен материал по делото, както и заключенията на допуснатите и приети по делото техническа експертиза и съдебно - медицинска експертиза.

Описва установените по делото факти, като освен всичко друго добавя, че с оглед репресивния характер на наложената на ищеца Д. мярка за неотклонение следва да бъде отчетено и обстоятелството, че с Присъда № 24 от 22.05.2018 г., постановена по НОХД № 1709 по описа на Специализиран наказателен съд, 18 състав за 2016 г., подсъдимият И.И.Д., ЕГН **********,*** е признат за невинен, като постановената от Специализирания наказателен съд присъда е потвърдена с Решение № 54 от 03.04.2020 г. по ВНОХД № 439 по описа на Апелативен специализиран наказателен съд за 2018 г. Претендира съдебно – деловодни разноски. (л. 124 – 126) Ответникът

- Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, чрез процесуалния си представител, оспорва иска по основание и размер по подробно изложени в Писмен отговор и Писмени бележки доводи и съображения (л. 33 – 34; л. 114; 135 - 137).

Настоява, че ищецът не е доказал наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 284, ал. 1, във вр. чл. 3 от ЗИНЗС - незаконни действия или бездействия, извършени от длъжностни лица, реално претърпяна вреда от ищеца, както и причинно - следствена връзка между незаконните действия/бездействия и настъпилата вреда. Допълва, че вредата трябва да е настъпила при или по повод изпълнение на административна дейност, т.е. трябва да е налице причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. Според процесуалния представител на ответника от исковата молба не се установява наличие на неизпълнение на вменено от закона задължение от страна на ответника, което да ангажира отговорността му, както и настъпили вреди за ищеца. Сочи, че твърденията на ищеца за неосигуряване на подходящи битови условия в ареста в гр. Добрич не водят до извод, че са настъпили неблагоприятни последици за него и че са нарушили правата му.

Счита, че не е налице надхвърляне на минималния предел на ограничения, които са пряк резултат от упражнената репресия за извършеното престъпление. Твърди, че по делото няма данни и не се установява конкретно увреждане на физическото и психическото здраве на ищеца, което да бъде разглеждано като последица от престоя му в ареста в гр. Добрич, поради което предявеният от него иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, вкл. поради изтекла петгодишна давност.

Според процесуалния представител на ответника от събраните доказателства и от заключението на вещото лице д–р М. не е установена причинно – следствена връзка между здравословното състояние на ищеца и престоя му в ареста. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич сочи, че исковата претенция по принцип е основателна. Счита, че неблагоприятните условия за престой в арестните помещения в гр. Добрич неминуемо са довели до възникването на болка и страдание от психическо и физическо естество у ищеца, което представлява неимуществена вреда, но излага становище, че претендираният размер на обезщетение е изключително много завишен, като моли при определянето на същия по справедливост да се има предвид и репресивният характер на мярката за неотклонение, наложена на ищеца.

Административен съд - Добрич, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че с Постановление за привличане на лице в качеството на обвиняем от 23.04.2015 г. И.И.Д. е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 23/ 2015 г. по описа на сектор „ПИП" при ОД на МВР - Добрич. Със Заповед за задържане на лице от 23.04.2015 г. И.Д. е задържан за срок от 24 часа и с Протоколно определение от 24.04.2015 г., постановено по ЧНД № 141/ 2015 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, спрямо И.И.Д. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража". За периода от 24.04.2015 г. до 09.09.2015 г. изпълнението на взетата спрямо И.Д. мярка се е осъществявало в ареста към Районна служба „Изпълнение на наказанията" - Добрич.

В представената

Справка на Районна служба „Изпълнение на наказанията“ Добрич с рег. № 1405/ 30.09.2020 г. (л. 51 – 52) е отразено, че ищецът е пребивавал в ареста в град Добрич с мярка за неотклонение „задържане под стража“ за периода от 23.04.2015 г. до 16.09.2015 г., като е бил настанен в килия № 8. Заявеният по иска период е до 09.09.2015 г., като твърдението на ищеца е, че до тази дата е пребивавал в ареста в гр. Добрич за изпълнение на наложената му мярка за неотклонение.

В килия № 8 е бил заедно с Ж.С.Ж. до 21.05.2015 г., с **** *** ****ев до 04.06.2015 г., с И.А.Д. от 04.06.2015 г. до 07.09.2015 г.

В килиите няма санитарни възли и течаща вода. Ползването на санитарния възел се осъществява покилийно, като се спазва принципът на неотваряне на две килии едновременно с цел обезпечаване сигурността в ареста.

Санитарният възел е общ за всички задържани лица – има една тоалетна, една мивка и един душ. Времевият интервал за ползване на санитарния възел е според броя и нуждите на настанените в едно спално помещение. Ползването на санитарен възел след 22.00 часа се осъществява по всяко време.

Времето за личен тоалет, почистване и подреждане на килиите, общите помещения и закуска е от 06.00 часа до 11.30 часа, времето от 17.30 часа до 22.00 часа е за вечеря, тоалет и хигиена.

Задържаните имат право на обяд от 12.00 часа до 13.00 часа.

Когато със задържаните лица не се извършват процесуални действия, времето от 8.30 часа до 17.30 часа може да се ползва от тях за лично време, тоалет, чистота и хигиена, свиждане, срещи със защитници и др.

Арестът в град Добрич не разполага с техническа възможност за изграждане на каре за разходка на открито, поради което престой на открито не се провежда.

На прозорците има монтирани вентилатори, като разходката на задържаните се извършва в арестния коридор, където има пряк достъп на слънчева светлина и вентилация от монтираните на прозорците вентилатори.

Килия № 8 според Справка от 13.11.2020 г. (л. 66) е с площ от 4.93 кв.м. Демонтиран е дървен нар и е направена циментова замазка на пода и боядисване на стените с латекс. Оборудването е от две легла тип вишка.

Ежемесечно е извършвана дезинсекция, за което са приложени Протоколи за извършени ДДД обработки.(л. 67 – 68) Общият брой на задържаните лица в ареста в гр. Добрич за периода на пребиваване на ищеца варира от 20 до 36 души съобразно заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза (л. 90).