Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 580 от 05.05.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 310/2025
Вид
Решение № 580
Подписан
05.05.2026
В сила
10.09.2026
Състав
Мария Янкова Иванова Вранеску

Цитирани разпоредби

  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.294 · Търговски закон
  • чл.327 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 580 гр. София, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Търговско дело № 20251100900310 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове правно основание чл.327 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.294 ТЗ вр. чл.86 от ЗЗД от „ПАРКЕТЕН СВЯТ“ ООД ЕИК 102903611 срещу „ПАРКЕТ ПОЙНТ “ ЕООД ЕИК 203437306.

ИЩЕЦЪТ твърди, че с ответното дружество имат сключен договор за франчайз от 01.04.21 г.. По силата на този договор ответника е получил правото да извършва търговска дейност под наименованието Паркетен свят, предоставено му е за ползване помещение и е получил оборудване,рекламни материали, ноу-хау. Едно от задълженията на ответника е било да закупува франчайзови стоки и да ги препродава. Въз основа на рамковия франчайзов договор са подписвани договори за покупко-продажба между двете страни на конкретни стоки . Ищецът твърди, че е изпълнил своите задължения да достави стоките, но ответника не е изпълнил своите задължения да заплати пълната дължима цена. Твърди, че по между им са подписвани две споразумения – първото от 2023г.., а второто от 2024г., с които ответника е признал задълженията си и е правил въз основа на тях частични погашения. С молбата уточнение от 17.03.2025г. сочи, че са останали неиздължени вземанията по 8 фактури от м.08.2023г./ конкретно посочени главници/ и една фактура от м.10.2023г., като общо по тях задълженията възлизат в размер на 27 135.85 лв. главница . Претендира и лихви в размер на 1 178.09 лв., приети за дължими към 31.11.2023г., върху издължени суми със забава по споразумението от 17.01.2024г. върху 7 фактури посочени в молбата уточнение от 17.03.2025г. . Върху всяка главница по фактурите претендира и лихви за забава от датата на забавата – 1 месец след издаване на всяка фактура до датата на исковата молба. Общия размер на мораторните лихвите възлиза на 5 706.23 лв.

1

Моли ответникът да бъде осъден да му заплати 27 135.85 лв. главница , ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба и до окончателното заплащане на сумите, както и мораторни лихви в размер на 5 706.23 лева. Претендира и направените в производството разноски.

Ответника не отрича наличие на задължения към ищеца поради затруднения в търговската си дейност, но и не прави признания в пълен размер, като предлага сключване на спогодба, като обаче не изпраща представител в о.с.з. за да се уточни съдържанието й. При несключване на спогодба оспорва изцяло задълженията и твърди, че стоката не им е доставена и споразуменията не отразяват действителния размер на задълженията.

Съдът, като взе в предвид становищата на страните, както и събраните в хода на съдебното производство доказателства намира следното :

От представените към делото писмени доказателства – договора за франчайз от 01.04.2021г. и споразумение наименовано Съгласие от 05.01.2023г. и Споразумение от 17.01.2024г. се установява, че ищеца като франчайзодател е предоставил на ответника като франчайзополучател правото да развива бизнес дейност , да продава продукти и да предоставя услуги под търговското име Паркетен свят ООД в помещение и имущество предоставено от ищеца. Ищеца франчайзодател се е задължил да снабдява магазина със стоки по ценова група клас А от ценовата листа на фирма Паркетен свят ООД т.е. на ищеца.

С двете споразумения подписани между страните споразумения, представени с исковата молба, ответника е признал задълженията си към ищеца . По споразумението от 2023г. задълженията са по 52 подробно посочени фактури издадени през периода 16.11.2021г. до 03.01.2023г. , с обща стойност на стоките в размер от 92 351.87 лева с ДДС. Поето е задължение да се плати задължението по посочена банкова сметка без да са посочени срокове и без да договорени лихви за забава. Със споразумението от 2024 г. е признато, че ответника има задължения към ищеца за цена за доставените стоки, за наем на помещения и др., като в приложение 1 към споразумението са конкретизирани 31 броя фактури със задължения в обща стойност 50 106.63 лв., като изрично са посочени и дължими лихви в размер на 2 978.34 лв.

Страните са се договорили сумите за главница и лихви да се заплатят изцяло в срок до 31.12.2024г. на 12 равни месечни вноски, всяка от тях в размер на 4 423.75 лева, платими в последния ден на съответния месец. При точно изпълнение ищецът се отказва от лихвите за периода след 30.11.2023г.. При неизпълнение вземането става изцяло предсрочно изискуемо.

Независимо от оспорването на вземанията поради твърдения за неполучаване на стоките, ответника не е оспорил споразуменията, нито като автентичност, нито като съдържание. Не е ангажирал никакви доказателства, с които да установи оборващи ищеца твърдения. Споразуменията 2 представляват признание за задълженията и установяват факта на незаплащане на цената по процесните 9 фактури – 8 от м.август 2023г. и 1 от м.10.2023г., които са посочени в таблицата на дължимите суми по конкретни фактури, неразделна част от споразумението от 2024г. .

От приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентна, изготвена въз основа на документите по делото и проверка в счетоводството на ищеца се установява, че сумите по процесните девет фактури не са заплатени към ищеца, като стойността им е в размер на претендиранат сума – 27 135.85 лева, съответни на 13 874.33 евро. Вещото лице сочи, че ответника не му е дал достъп до своето счетоводство, но при разговор с негов представител е потвърдено осчетоводяване на процесните фактури и в счетоводството на ответника.

Вещото лице изчислява и претендираните лихви, като върху платените суми със забава по 7те фактури - № 9552/23, № 9575/23, № 9603/ 23, №9606/23г.,№ 602/23г., №9614/23г.,№9616/2023г. сумата за мораторни лихви е в размер на 420.36 лв. или 214.93 евро, а общо претендираните мораторни лихви възлизат в размер на 5 706.23 лева или 2 917.55 евро.

В тежест на ответника е да докаже факта на плащане и то в срок на задълженията си по процесните фактури, което той не е сторил по делото.

Предвид на така установените факти съдът намира, че искът с пр.осн.чл.327 ТЗ вр.чл.79 ЗЗД за заплащане на цената по фактури № 9615/ 01.08.2023г. от 2 342.76 лв. с ДДС, № 9621/ 03.08.2023г. от 4 178.83 лв. с ДДС, № 9624 от 08.08.2023г. от 2 390.27 лв., № 9641 от 15.08.2023г. от 2 323.94 лв., № 9644/15.08.23г. от 3 549.60 лв. с ДДС, № 9651 от 16.08.2023г. от 139.38 лв., № 9664/ 22.08.2023г. от 11 450.94 лв. с ДДС № 9686 от 30.08.2023г- от 654.58 лв. с ДДС, № 9765 от 06.10.2023г. от 105.55 лв. се явява изцяло основателен.

Ответникът чрез подписания договор и споразумения е признал получаване на стоките и дължимостта на сумите по тези фактури. Не е доказал по делото, че е заплатил същите. С оглед на това ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца общата сума на незаплатената цена по 9те фактури в размер на 27 135.85 лв. Сумата се присъжда в еврова равностойност възлизаща на 13 874.33 евро.

По отношение претенциите за обезщетение за забава при плащанията по общо 16 процесни фактури съдът намира претенциите за изцяло основателни.

От приетата ССЕ се установи момента на дължимост и момента на плащане по 7 фактури , респективно неплащане към предявяване на иска по 9 от фактурите, като размерът общо на обезщетението за забава възлиза в общ размер от 5706.23 лв., които следва да се присъдят на ищцовата страна на осн.

Чл.294 ТЗ вр.чл.86 от ЗЗД. На това основание върху присъдената главница се дължи и законната лихва от предявяване на исковата молба и до окончателното заплащане на сумата.

Ответника на осн.чл.78 ГПК дължи на ищеца и направените за съдебното производство разноски, които съобразно представения списък 3 възлизат на 3 297.76 евро, които следва да бъде осъден да му заплати.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОС Ъ Ж Д А „ПАРКЕТ ПОЙНТ„ ЕООД ЕИК 203437306, гр.София, ул.Сребърна № 18 да заплати на “ПАРКЕТЕН СВЯТ“ ООД ЕИК 102903611, съд.адрес: гр.София , ул.Хан Аспарух № 35, ет.1, офис 3, чрез адв.Г. Я., сумата от 13 874.33 евро / тринадесет хиляди осемстотин седемдесет и четири евра и тридесет и три евроцента/ цена за доставени стоки по договор за франчайз от 01.04.2021г., незаплатени фактури от м.август и октомври 2023г. , ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба -14.02.2025г. и до окончателното заплащане на сумата, както и да заплати обезщетение за забава в размер на 2 917.55 евро / две хиляди деветстотин и седемнадесет евро и петдесет и пет евроцента/ мораторни лихви.

ОС Ъ Ж Д А „ПАРКЕТ ПОЙНТ„ ЕООД ЕИК 203437306, гр.София, ул.Сребърна № 18 да заплати на “ПАРКЕТЕН СВЯТ“ ООД ЕИК 102903611, съд.адрес: гр.София , ул.Хан Аспарух № 35, ет.1, офис 3, чрез адв.Г. Я., сумата от 3 297.76 евро / три хиляди двеста деветдесет и седем евро и седемдесет и шест евроцента / разноски за настоящото съдебно производство на осн.чл.78 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от уведомяването пред САС.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4