Решение № 15122 от 23.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15122 гр. София, 23.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110123063 по описа за 2022 година

РЕШЕНИЕ

23.12.2022 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на пети декември през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 23063/2022 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от ЗАД „А“ АД срещу СО, като се твърди, че на 06.03.2017 г. в гр. София, на ул. „8-ми декември“ било настъпило ПТП, като лек автомобил „Ауди А8“ рег. № СВ ............. ВТ, при ляв завой бил попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка. Поддържа, че органите на МВР не били намерили нарушения на ЗДвП, като било установено, че по автомобила били нанесени вреди. Навежда доводи, че към момента на ПТП-то за автомобила била сключена валидна застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 0306Х0219015, с период на застрахователно покритие от 08.07.2016 г. до 07.07.2017 г. Излага съображения, че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 10017030106337 – по която било изплатено застрахователно обезщетение в размер 395,63 лева, което било изплатено на 02.05.2017 г. с платежно нареждане, освен това били сторени ликвидационни разходи в размер на 10,00 1 лева. Излага съображения, че ответникът имал за задължение да поддържа пътя където било настъпило ПТП-то. Твърди, че с плащането на застрахователното обезщетението е встъпил в правата на увредения срещу делинквента. Поддържа, че е поканил ответника да заплати дължимото застрахователно обезщетение, но последният не бил заплатил дължимата сума, поради което бил изпаднал в забава и дължал сумата от 123,61 лева – мораторна лихва за периода от 02.04.2019 г. до 02.04.2022 г. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, като претенцията се оспорва изцяло. Твърди, че механизма на ПТП-то твърдян в исковата молба не бил изяснен изцяло и не се доказвал. Сочи, че не било установено да са спазени правилата на ЗДвП, съответно деянието на водача не можело да се трети като невиновно, съответно същото било и противоправно. Навежда доводи, че констатациите на на служителите на СДВР не можело да се ползват, тъй като същите отразявали данни от водача, като протоколът и не отговаря на нормативните изисквания. Излага съображения, че застрахователят не бил отчел при определяне на застрахователното обезщетение овехтяването на автомобила, поради което счита, че размера на обезщетението е в друг размер. Твърди, че не са налице елементите от фактически състав, които обуславят претенцията на ищеца. Поддържа, че претенцията следвало да бъде предявена срещу друго лице, което поддържало пътя. Прави искане за привличане на трето лице-помагач, както и доказателствени искания за приемане на писмени доказателствени средства. Иска отхвърляне на претенцията, като претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба е направено искане за привличане на трето лице-помагач „ГБС-инфраструктурно строителство“ АД, като е предявен обратен иск.

Поддържа, че страните се намирали в облигационни отношения, като ответника по обратния иск има договорно задължение да поддържа и ремонтира участъка, където било настъпило процесното ПТП – въз основа на Договор № СОА15-ДГ-55-272/04.05.2015 г. Твърди, че съобразно уговореното в договора, ако било причинено ПТП или била възникнала щета в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение на договора, изпълнителят носел пълна имуществена отговорност за причинените вреди. Иска ответника по обратния иск да бъде осъден да заплати сумата от 529,24 лева в случай, че ищеца по обратния иск бъде осъден да заплати същата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба по обратния иск, като се твърди, че претенцията е неоснователна. Поддържа, че страните се намирали в договорни отношения, като било уговорено извършването на ремонт и поддръжка на булеварди и улици на територията на СО, като една от улиците била и мястото където било настъпило ПТП-то. Навежда доводи, че е изправна страна по договора, което аргументира подробно. Излага съображения, че са спазензи нормативните изисквания за извършването на ремонтни дейности и такива по поддръжка, като обосновава дали е било необходимо да се потавят пътни знаци, като такова задължение нямало и вменено по силата на договора между страните, поради което се намирали в обективна невъзможност да установят, че процесната дупка е била сигнализирана. Твърди, че при неизпълнение имало органи, които можели да констатират същото и да съставят съответните писмени доказателствени средства, но протокола за ПТП не бил сред тях, като сочи, че причина за ПТП-то било поведението на самия водач. Поддържа, че ищецът по обратния иск не бил изправна страна, тъй като условията по договора, последният имал възможност и следвало да ораганизира контрола върху извършваните СМР, вкл. и с оглед възможността да се обезпечат надлежни доказателства, ако се твърди, че изпълнителят не бил изпълнил задълженията си по договора. Прави извод за недоказаност на материалните предпоставки на претенцията и липсва на причинно-следствена връзка. Иска отхвърляне на предявените иск.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни 2 доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, във вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

I. По отношение предявените главен и акцесорен иск.

В чл. 410 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

410 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС. Но когато причинител на вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението. Макар че в правната норма, регламентирана в чл. 410 КЗ, не е предвидена правната възможност заплатилият по имуществено застраховане обезщетение застраховател да встъпи в правата на увредения срещу носещия гаранционна, обезпечителна отговорност възложител на виновното лице за причиняване на вредоносния резултат, в т. 15 от Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на застрахователя включва и правната възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 ЗЗД, когато са налице основания за нея. Макар и тези тълкувателни разяснения да са дадени при действието на чл. 344, ал. 1 (отм.) ЗЗД, те са приложими и при тълкуването на чл. 410 КЗ, тъй като обективираната от законодателя нормативна воля в тези две разпоредби е една и съща.

Когато правото на собственост върху повредената вещ, от която настъпват вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на които е възложило да поддържат в изправност повредената вещ. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Правните субекти, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични 3 основания за освобождаването им от отговорност. Юридическите лица носят обезпечителногаранционната отговорност по чл. 49 ЗЗД, дори когато не е установено кой конкретно измежду работниците и служителите на юридическото лице или изпълнителят на работата е причинил вредоносния резултат, като в този смисъл е и задължителната съдебна практика – Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП), делинквента да е имал задължение да поддържа пътя на който е настъпило ПТП-то.

Между страните не се спори, поради което с доклада по делото е обявено за безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че: 1) на 06.03.2017 г. в гр. София, на ул. „8ми декември“ било настъпило ПТП, като лек автомобил „Ауди А8“ рег. № СВ ............. ВТ, при ляв завой бил попаднал в дупка в следствие на което по автомобила били нанесени вреди; 2) към момента на ПТП-то за автомобила била сключена валидна застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 0306Х0219015, с период на застрахователно покритие от 08.07.2016 г. до 07.07.2017 г.; 3) във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 10017030106337 – по която било изплатено застрахователно обезщетение в размер 395,63 лева, което било изплатено на 02.05.2017 г. с платежно нареждане, освен това били сторени ликвидационни разходи в размер на 10,00 лева; 4) ищецът е поканил ответника да заплати дължимото застрахователно обезщетение, но последният не бил заплатил дължимата сума; 5) между ищеца по обратния иск и ответника по обратния иск е налице валидно сключен договор за ремонт и поддръжка на процесния участък, където е настъпило ПТП-то.

Приложен е Протокол за ПТП № 1673910/06.03.2017 г., в който е отразено, че на 06.03.2017 г. около 12:30 ч., лек автомобил „Ауди А8“, рег. № СВ ............. ВТ, се движи по ул. „8-ми декември“, с посока от ул. „Димитър Стефанов“ към ул. „акад. Боян Петканчин“, и на кръстовището с ул. „Росарио“, при извършване на маневра за завой наляво, превозното средство преминава през вдлъбнатина (напукан и разрушен асфалт), като са налице вреди по двете десни гуми.

Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. В този смисъл е и преобладаващата (незадължителна) практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК , в което се приема, че „Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е 4 отразено в този документ... В случая не е оспорена автентичността на Акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя, или реда по който е съставен актът, в който случай свидетелските показания на актосъставителя хипотетично биха имали значение. Въпреки че изявлението, че той го е съставил, но не си спомня обстоятелствата, е лишено от доказателствена стойност и в тази хипотеза… Поради обстоятелството, че в откритото производство по чл. 154, ал. 3 предл. 1 ГПК (отм.) материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще бъде зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в протокола.”; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Първият поставен въпрос е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС. С Р № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I т. о. е прието, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Разбира се, може да бъде оспорена автентичността на акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя или реда по който е съставен акта, в който случай свидетелски показания са допустими.” и Решение № 85 от 28.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 768/2008 г., II т. о., ТК.