Определение № 1880 от 14.04.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1880 гр. София, 14.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН

КАСАЦИОНЕН

СЪД,

2-РО

ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20238002105299 по описа за 2023 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Е. Г. Г., Д. А. Г. и И. А. Г., чрез пълномощника им адвокат К. Д. от АК – П., срещу въззивно решение № 762/06.06.2023 г. по в.гр.д. № 661/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е постановено следното спрямо обжалваното първоинстанционно решение № 260049/10.06.2022 г. по гр.д. № 62/2021 г. на Районен съд – Асеновград, така: обезсилва се първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от касаторите срещу А. Р. А., Б. Р. М., М. А. Б. и Ш. А. И. иск за обявяване на решение на ПК Асеновград по чл.17 ЗСПЗЗ за възстановяване право на собственост върху земеделски земи съгласно план за земеразделяне № ДВ 24/23.02.2011 г. по преписка вх. № ДВ 24/11.12.1991 г. за нищожно: първоинстанционното решение е отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният от касаторите против А. Р. А., Б. Р. М., М. А. Б. и Ш. А. И. иск за отмяна на нотариален акт № 72, т. ІІІ, рег. № 4228, дело № 406/2017 г. на нотариус А. П. с район на действие РС-Асеновград, и е потвърдено в останалата част (частта, в която е отхвърлен предявеният иск по чл.108 ЗС за признаване на установено по отношение на А. Р.

А., Б. Р. М., М. А. Б. и Ш. А. И., че касаторите са собственици на 1/2 ид.ч. от нива с ИД № *** с площ 2998 кв.м., находяща се в землището на [населено място]). С въззивното решение е потвърдено и решение № 260083/29.12.2022 г. по гр.д. № 62/2021 г. на Районен съд – Асеновград, с което е отхвърлена молбата за допълване на решение № 260049/10.06.2022 г. по същото дело, като съдът се произнесе с нарочен диспозитив по предявения инцидентен установителен иск.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и 1 необоснованост. Иска се решението да бъде отменено и вместо да него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, по въпроса:

Следва ли въззивният съд при проверка на първоинстанционното решение да събере доказателство, ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което да се направи извод, че част от постановеното решение е недопустимо?

Твърди се, че съдът е постановил решението си в противоречие с ТР № 5/2011 г. на ВКС, ОСГТК и с ТР № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК.

Ответниците по касационната жалба А. Р. А., Б. Р. М., М. А. Б. и Ш. А. И. не вземат становище по нея в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.

Върховният касационен съд, като взе предвид касационната жалба и данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е допустима.

Пред първоинстанционния съд са предявени субективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 108 ЗС. Ищците Е. Г. Г., Д. А. Г. и И. А. Г. са твърдели, че са придобили 1/2 ид. ч. от нива с ИД № *** с площ 2998 кв. м., находяща се в землището на [населено място], по наследство от А. М. Г.. Същият със заявление от 25.02.1992 г., в качеството си на наследник на М. Г. Г. (който е внесъл нивата в ТКЗС), е поискал тя да му бъде възстановена. Образувана е преписка № ГВ 192А от 25.02.1992 г. и е постановено решение № 29/02.07.1998 г., с което нивата е възстановена. Поискали са ищците, на основание чл.537 ГПК, да се отмени н.а.72/2017 г. по дело 406 на А. П. с район на действие РС-Асеновград, с който първите трима ответници са продали на четвъртата ответница, същия процесен поземлен имот. Ищците са предявили и инцидентен установителен иск за обявяване на решение на поземлена комисия по чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ № ДВ24/23.02.2011 г. със заявител Р. А. Ш.-наследодател на първите трима ответници, , за нищожно.

Въззивният съд е приел за установено следното: От приетите удостоверения за наследници, е видно, че М. Г. Г. е починал на 12.08.1961 г., като е оставил за свои законни наследници А.

М. Г. - син и С. М. И.. От своя страна, А. М. Г. е починал на 13.01.2017 г., като неговите наследници по закон са Е. Г. Г. - съпруга, Д. А. Г. – дъщеря и И. А. Г. – дъщеря. Съответно че А. М. Ш. е починал на 25.02.1977 г., като е оставил за свои законни наследници А. Р. А., Б. Р.

М., М. А. Б..

От събраните по делото писмени доказателства е установено, че нива, находяща се в местността „С. п.“ в землището на [населено място], кв. Д. в., е придобита от А. М. Ш. през 1946 г. съгласно протокол на асеновградски околийски съдия по гр.дело № 174/1945 г., нотариален акт за покупко-продажба от 1946 г. и записка за вписване на нотариален акт за продажба от 1946 г. С решение № 29/02.10.1996 г. на ПК гр. Асеновград, на наследниците на А. М. Ш. е възстановена собствеността на нива с площ от 2.999 дка, ІІІ категория, находяща се в землището на [населено място], кв. Д. В., местност „С. п.“, с номер *, която нива по сегашните КК и КР представлява ПИ с идентификатор ***. Това решение не е обжалвано и е 2 влязло в законна сила. То е потвърдено и с решение № ДВ 24/23.02.2011 г. на ОбСЗ гр.

Асеновград. От друга страна, по плана за земеразделяне на кв. Долни воден, на наследниците на М. Г. Г. е възстановен имот: нива от 5.403 дка., находящ се в землището на [населено място], кв. Д. в., местност „Ч.“ с номер *. Един от наследниците на М. Г. Г. – С. И., е обжалвала този план за земеразделяне, и с протокол от 15.12.1997 г. на комисия за разглеждане възраженията против влезли в сила планове за земеразделяне, жалбата е уважена и е предложена размяна на двата имота - този с номер * и спорния, като възстановеният на първите трима от ответниците като наследници на А. Ш., да бъде възстановен на наследодателя на С. И.. Заключението на комисията е да се извърши частична преработка на парцел * в масив 7. Със Заповед № РД 46-549/15.04.1998 г. на Министъра на ЗГАР е наредено да бъде преработен частично влезлият в сила план за земеразделяне на кв. Долни воден, съгласно цитирания Протокол от 15.12.1997 г. В заповедта обаче не е допусната частична преработка на плана за земеразделяне относно масиви с номера 007 и 018, и въззивният съд е приел, от посочената заповед не следва изменение на влезлия в сила план за земеразделяне относно процесния имот, поради което, считано от 1996 г. до момента, в който първите трима ответници са продали процесния имот на четвъртия ответник – Ш. И., същият е бил тяхна собственост.

С оглед възникналия между наследниците на М. Г. Г. и тези на А. М. Ш. спор относно собствеността върху процесния поземлен имот, С. И. е предявила против наследниците на А. Ш. иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.). С решение № 74/15.01.2008 г., по гр. д. № 1577/2007 г. на Окръжен съд – Пловдив, потвърдено с решение № 901/26.01.2010 г., по гр. д. № 1959/2008 г. по описа на ВКС, III г. о., възникналият спор е разрешен със сила на пресъдено нещо, като съдът е установил по задължителен за страните начин, че наследниците на М. Г. Г. – А. М. Г. и С. М. И., не са собственици на имот с идентификатор ***. През 2018 г. по искова молба на С. М. И. е образувано ново гр. д. № 574/2018 г. по описа на РС-Асеновград, по която ответници са ответниците и в настоящия процес. Предмет на делото е ПИ с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], кв. Д. В., като на основание чл. 108 ЗС ищцата по него И. – като наследник на М. Г. Г., е претендирала да бъде признато за установено, че е собственик на 1/2 ид. ч. от същия имот, както и да и бъде предадено владението на същия. С решение № 25/22.01.2019 г. по гр. д. № 574/2018 г. по описа на РС-Асеновград предявеният иск е отхвърлен изцяло, а решението е потвърдено с решение № 982/19.07.2020 г. по в. гр. д. № 956/2019 г. по описа на ОС-Пловдив, което с определение № 380/14.07.2020 г., постановено по гр. д. № 4516/2020 г. по описа на ВКС не е допуснато до касационно обжалване.

При така установените факти, въззивният съд е преценил, че обжалваното пред него основно решение е валидно, и частично недопустимо, а в останалата част правилно.

Направеното от възражението на жалбоподателите за нищожност на решение на ПК по чл.

17 ЗСПЗЗ с № ДВ 24/23.01.2011 г., е прието за неоснователно. Съдът е посочил, че доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията 3 им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. В случая съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с материалноправни разпоредби и целта на закона, без да са налице съществените нарушения на административнопроизводствените правила, поради което и не е нищожен, какъвто решаващ извод е направил и първоинстанционния съд.

По предявеният от ищците инцидентния установителен иск, съдът най-напред е посочил, че косвеният съдебен контрол за законосъобразност върху административни актове по чл. 17, ал. 2 ГПК е допустим в случаите, когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. Под участници в производството по издаване и обжалване на административния акт законът има предвид лицата, които са обвързани от административния акт или от постановеното съдебно решение, когато същият е бил оспорен - страните по делото и техните правоприемници. В резултат от осъществяването на косвен съдебен контрол съдът не може с нарочен диспозитив да прогласи нищожността или да измени или отмени административния акт, а само да зачете или да не зачете породените от него гражданскоправни последици, които обуславят съществуването или несъществуването на претендираното с иска материално право, т. е. самостоятелен иск за установяване нищожност или унищожаемост на административен акт пред общия граждански съд би бил недопустим. Поради това първоинстанционното решение е обезсилено като недопустимо в частта, в която съдът с нарочен диспозитив е отхвърлил иска за обявяване за нищожно на решение на ПК Асеновград № ДВ 24/23.02.2011 г. по преписка с вх. № ДВ 24/11.12.1991 г. по чл. 17 ЗСПЗЗ със заявител Р. А. Ш.. С оглед изложеното съдът е потвърдил първоинстанционното решение № 260083/29.12.2022 г., с което съдът е отхвърлил искането на ищците за допълване на решение № 260049/10.06.2022 г. с изричен диспозитив по предявения инцидентен установителен иск.

Относно иска по чл. 108 ЗС: Въззивната инстанция е посочила, че за уважаване на този иск е необходимо да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: ищецът да е собственик, респективно съсобственик на движимите вещи предмет на иска; вещите да се намират във владението или държане на ответника и ответникът да владее или държи вещта без правно основание, като установяването на първите две от горепосочените предпоставки е в тежест на ищеца. Съдът е приел, че макар с решение на ПК № ГВ 192/23.02.2011 г. в полза на наследниците на М. Г. Г. да е възстановена собствеността върху нива с площ 3 дка в м. „Ч.“, № *** по КК на землището на [населено място], това решение е прогласено за нищожно с влязло в сила решение от 31.01.2012 г. на РС – Асеновград по адм. дело № 861/2011 г., постановено по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, и така същото не е годно да породи правни последици. Същевременно от приложените по делото писмени доказателства: протокол на Асеновградски околийски съд по гр. д. № 174/1945 г., нотариален акт за покупко-продажба и записка за вписване на нотариален акт от 1946 г., се установява, че А.

Разпечатката съдържа 34 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/baa9354b-a526-4f32-b32c-a0d6fc00134a