Решение № 154 от 09.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. София, 08.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20221001000701 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260 382 от 6.06.2022 г. по т. д. № 2515/ 2020 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 19 състав „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД - гр. София е осъдено да заплати на Гаранционен фонд - гр. София, както следва : на основание чл. 563, ал. 2, т. 3 и ал. 4, във връзка с чл. 520 от КЗ сумата 682 395 лева, представляваща незаплатената годишна вноска в „Обезпечителен фонд“ за 2019 г., дължима в срок до 31.05.2020 г., ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба - 21.12.2020 г. до окончателното заплащане ; на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 38 289.94 лева, представляваща законната лихва за забава върху главницата за периода от 2.06.2020 г. до 20.12.2020 г.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД - гр.

София, в която се изтъква, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Необосновано съдът приел, че застрахователната полица е валидна, като кредитирал заключението на почерковата експертиза, въпреки изказаното от експерта съмнение, че заключението не е категорично, тъй като използвания 1 сравнителен материал бил недостатъчен по обем. В нарушение на процесуалните правила било отказано назначаване на повторна почеркова експертиза.

В противоречие със закона съдът приел, че възникването на спор в хода на уреждане на претенцията по заплащане на застрахователно обезщетение е елемент от фактическия състав на вземането на застрахователя спрямо Гаранционен фонд. Не било логично да се приеме, че искът за неоснователно обогатяване на застрахователя е погасен в момента, в който той извърши самото плащане, поради неосъществяване на специалното условие по чл. 499, ал. 4 и 5 от КЗ. Цитираните разпоредби не уреждали основанието или предпоставките за възникване и погасяване на кондикционната претенция на застрахователя, поради което основанието на вземането следвало да се търси в общите норми за неоснователно обогатяване.

Молбата към съда е решението да бъде отменено изцяло и да бъде постановено друго решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени поради погасяване на вземанията чрез съдебно прихващане с вземанията на ответника.

Ответникът по въззивната жалба Гаранционен фонд - гр. София я оспорва като неоснователна.

Правилно съдът приел, че когато изявлението, направено от името на юридическо лице, не изхожда от неговия органен представител, е налице действие без представителна власт, а не липса на съгласие, поради което приложимата норма е чл. 301 от ТЗ. В този случай застрахователят не можело да се позове на относителна недействителност на сделката.

Договорите между застрахователя и неговите брокери (агенти) били абсолютни търговски сделки, неизпълнението по които не следвало да рефлектира върху компенсаторен орган, какъвто бил Гаранционен Фонд.

Молбата към съда е да потвърди решението.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, в която Гаранционен фонд - гр. София твърдял, че ответника „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД - гр. София притежава лиценз за осъществяване на застрахователна дейност и към датата на завеждане на исковата молба не изпълнил задължението си по чл. 521, ал. 1, т. 2 от КЗ да преведе в определените срокове дължимата годишна вноска за „Обезпечителен фонд“ в общ размер 720 684.94 лева - 682 396 лева главница, дължима до

-3-

2

31.05.2020 г. и 38 289.94 лева законна лихва за периода от 2.06.2020 г. до 21.12.2020 г. С покана с изх. № 07-30-21-53/18/ 8.12.2020 г., връчена на 13.12.2019 г., ответника бил поканен да преведе сумата, но до подаването на исковата молба не го сторил.

Молбата към съда била да осъди ответника на основание чл. 521, ал. 1, т. 2 от КЗ да му заплати сумите 682 395 лева, представляваща неиздължена годишна вноска в „Обезпечителен фонд“, дължима в срок до 31.05.2020 г. , ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 21.12.2020 г., до окончателното плащане и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 38 289.94 лева, представляваща законната лихва за забава върху главницата за периода от 2.06.2020 г. до 20.12.2020 г.

Ответникът „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД - гр. София в писмения отговор оспорил исковете като неоснователни, като твърдял, че размера на дължимата вноска бил 545 928 лева, както и че претенцията следвало да бъде отхвърлена поради погасяването на вземанията чрез съдебно прихващане, с негови вземания в общ размер 517 044 лева - сбора от сумите, дължими от ищеца на основание чл. 499, ал. 4 и ал. 5 от КЗ, които били заплатени от ответника във връзка с щета № 3-ЗК31000003381-1-07 по нищожен договор, сключен със застрахователна полица № BG/30/ 115001190410 от 28.04.2015 г., за причинените вреди вследствие произшествие извън Република България, както сумата 59 029.19 лева - законната лихва върху главницата за периода от датата на всяко отделно плащане до 31.05.2020 г.

Въпросният договор по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ бил нищожен поради липса на съгласие - чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 183, ал. 2 от КЗ (отм.) и § 22 от ПрЗРКЗ и чл. 343, ал. 2 от КЗ - подписът в застрахователна полица не бил положен от физическото лице, посочено като застрахован.

Той бил недействителен и на основание чл. 349, ал. 2 от КЗ поради липса на застрахователен интерес, тъй като не бил сключен с лице, имащо право на собственост или ползване върху процесното МПС. Нормата на чл. 483, ал. 1, т. 1, предл. 2 от КЗ била неприложима, тъй като лицето, различно от собственика, което сключило договора, не било индивидуализирано договора бил сключен чрез застрахователен посредник, който при отчитането на застрахователната полица не представил пълномощно на трето лице за сключване на полицата, нито талон на застрахования автомобил за преценка кой е реалният му собственик. Поради липсата на валидно сключен застрахователен договор била неприложима и нормата на чл. 477, ал. 2 от КЗ.

Молбата към съда била да отхвърли исковите претенции.

В допълнителната искова молба ищецът оспорил възражението за прихващане, тъй като насрещните вземания не били еднородни и заместими и имали различен характер - с вноската по чл. 520 от КЗ не можело да се извършва прихващане, тъй като плащането й се дължало по силата на закона и с оглед разпоредбата на чл. 522 от КЗ всяко друго действие би представлявало заобикаляне на закона. Освен това вземанията на ответника не били 3 ликвидни, тъй като застрахователния договор не бил нищожен, а и в случая било приложимо правилото на чл. 293, ал. 3 от ТЗ, тъй като застрахователят бил приел плащанията по застрахователните премии и бил подал информация за валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ към информационния център на гаранционния фонд.

В отговора на допълнителната искова молба ответникът оспорил доводите на ищеца срещу възражението за прихващане, като изтъкнал, че насрещните вземания са парични, поради което са еднородни и заместими, а ликвидността им следва да бъде установена в настоящото производство. Освен това разпоредбите на чл. 520 и чл. 522 от КЗ не изключвали прихващането като погасителен способ.

В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият състав на въззивната инстанция съобрази следното.

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в установения процесуален срок от надлежна страна в процеса, която има правен интерес от обжалването на подлежащ на въззивен контрол валиден и допустим съдебен акт.

Жалбоподателят не е релевирал оплаквания срещу възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка на спора, като от извършената проверка се установи, че фактическите констатации са основани на събраните по делото писмени доказателства.

Със застрахователна полица № BG/30/115001190410 от 28.04.2015 г. „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД сключило договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно с международна карта за автомобилна застраховка (сертификат „Зелена карта“) със застраховано лице И. Ж. Г. от гр. ***, за товарен автомобил "Мерцедес", с рег. № ***, със срок на действие от 29.04.2015 г. до 28.04.2016 г.

В претенция за възстановяване на изплатено обезщетение с изх. № 1-1114 / 5.04.2019 г.

Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) уведомило „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, че на 31.01.2019 г. е изплатило на Бюрото на румънските автомобилни застрахователи (B.A.R.R.) сумата 1 191 638.34 румънски леи - обезщетение -5- по щета вследствие на ПТП на 2.09.2015 г., с „виновно МПС“ с рег. № *** и поискало на основание чл. 12, т.17 от Устава на НББАЗ в десетдневен срок да бъде възстановена сумата 517 542.73 лева, в която са включени 517 044 лева обезщетение и 498.73 лева банкови такси.

С преводно нареждане от 16.04.2019 г. застрахователят превел на бюрото сумата 517 542.73 лева.

4

В изявление за прихващане с вх. № 07-30-21-11/ 1.06.2020 г. „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД обявило на Гаранционен фонд, че има срещу него ликвидно изискуемо вземане в общ размер 576 073.19 лева, като същевременно дължи годишна вноска за 2019 г. за финансирането на Обезпечителен фонд по чл. 563 от КЗ в размер на 545 928 лева, и извършва прихващане на задълженията до размера на по-малкото, в резултат на което задължението на Гаранционния фонд остава в размер на 30 145.19 лева.

С покана за доброволно плащане изх. № 07-30-21-53/18/ 8.12.2020 г. Гаранционен фонд уведомил „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, че отказва прихващане поради липса на основанията в чл. 103 от ЗЗД, и предоставя седмодневен срок за плащане на основание чл.

521, ал.1, т. 2 от КЗ сума 682 395 лева, дължима в срок до 31.05.2020 г. - вноска в Обезпечителен фонд за 2019 г. Поканата била получена на 14.12.2020 г.

В съдебното заседание на 25.11.2021 г. е прието заключението на почеркова експертиза, изготвено от вещото лице Д. Д., според което подписа за „Застрахован“ върху застрахователна полица № 30115001190410 от 28.04.2015 г. вероятно е положен от И. Ж. Г..

В съдебното заседание на 1.02.2022 г. е прието заключението на счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице С. Й., от което се установява следното. От проверката в счетоводството на ответното дружество не се установило извършването на плащания от презастрахователи за възстановяване на сумата 517 542.73 лева и законната лихва върху нея по процесната щета. Премиите, получени по полица № BG/30/115001190410 от 28.04.2015 г. не били върнати, според обясненията на главния счетоводителя нямало реално на кого да бъдат върнати, тъй като не можели да открият лицето и нямали негова банкова сметка.

Парите били заделени по сметка за да бъдат върнати при евентуална претенция.

Неиздълженият от ответника размер на годишната вноска за „Обезпечителен фонд“ за 2019 г., дължима в срок до 31.05.2020 г. е 682 395 лева, а законната лихва за забава върху главницата за периода от 2.06.2020г. до 20.12.2020 г. е 38 289.94 лева. Описаната в таблицата към отговора на исковата молба щета № З-ЗKЗ100000338-1-07 била заведена в застрахователната система на ответника за обезщетение за вреди от МПС по полица № BG/30/115001190410 от 28.04.2015 г. със застраховано лице И. Ж. Г., платена сума в полза на НББАЗ в размер на 517 044 лева. На 31.01.2019 г. НББАЗ възстановило на B.A.A.R (Румънското национално бюро) сумата 1 191 638.35 румънски леи, с превод на 264 360.40 евро, с левова равностойност 517 044 лева. На 16.04.2019 г.ответникът платил в полза на НББАЗ 517 044 лева и 498.73 лева банкови такси или общо 517 542.73 лева. Размерът на законната лихва върху тази сума от датата на плащането - 16.04.2019 г. до 10.04.2020 г. бил 51 848.02 лева.