Решение № 652 от 09.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 652 гр. Пловдив, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20235330206247 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-008006 от 14.11.2022 г. на Началник Сектор при ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на Г. Р. П., ЕГН **********, е било наложено административно наказание на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ - „Глоба“ в размер на 3 000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за извършено нарушение на чл.104Б, т. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят, Г. Р. П., по съображения, изложени в жалбата и чрез процесуалния си представител – адв. П. в съдебно заседание, моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се разноските за адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции, съответно по предходното АНД № 85/ 2023 г. на Районен съд – Пловдив и по КАНД № 1662/ 2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с оглед наличния по делото списък с разноски.

Въззиваемата страна, Началник Сектор при ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.

До съда от страната, е депозирана писмена молба-становище, с която пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно 1 и законосъобразно. Евентуално, моли за намаляване размера на адвокатското възнаграждение до минимум, предвиден в Наредбата № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Н а 04.10.2022г., в гр. Пловдив жалбоподателя Г. Р. П. управлявал личния си лек автомобил „Мицубиши Пажеро“, с рег. № **. Движейки се по ул. „Васил Левски“, в посока юг, около 12:34 часа на № 50, преди бул.

„България“, същият извършил маневра - обратен завой, в посока север, вследствие на което преднамерено извадил МПС-то извън контрол, чрез презавиване до загуба на сцепление на гумите, като преминал през тротоара с десните гуми, създавайки опасност за живота и здравето на участниците и възпрепятствайки движението. Поведението му било забелязано от свид. Н.

С. Я., на длъжност „**“ при С-р „Пътна полиция“, който изпълнявал по това време служебните си задължения, заедно със свой колега. Видяното от полицейските служители станало причина автомобилът, управляван от жалбоподателя П. да бъде спрян за проверка, при която се установила самоличността му.

Свид. Я. съставил срещу П. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA AKT № 790912/04.10.2022г., за нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП, състоящо се в това, че в качеството на водач на МПС, използва пътищата за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с предназначение за превоз на хора и товари. В съставения акт била описана фактическата обстановка изложена по-горе.

При предявяване на акта на нарушителя последният вписал, че няма възражения против констатациите по акта, като удостоверил това обстоятелство с подписа си.

Възражения били направени в срока за това по чл.44, ал.1 от ЗАНН, в които заявява несъгласието си с констатациите в акта, твърдейки, че дори отказал да го подпише.

По случая били съставени и две докладни записки.

Наказващият орган счел възраженията за неоснователни и въз основа на АУАН и останалите материали по административната преписка било издадено на 14.11.2022 г. атакуваното наказателно постановление, в което обстоятелствата на нарушението с дадената му правна квалификация по 2 чл.104Б т.2 от ЗДвП били изложени по идентичен начин като тези в описателната част на акта.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на приложените по административната преписка писмени доказателства: АУАН,

2 бр. докладни записки, справка за нарушител/водач, оправомощителна заповед, както и от свидетелските показания на актосъставителя Н. С. Я., който потвърди авторството на АУАН и направените в него констатации.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Я. като произтичащи от достоверен и непредубеден източник, съответстващи на писмените доказателства по делото. Не се установиха каквито и да е данни че св. Я. е заинтересован и иска да влоши положението на жалбоподателя. Свидетелят не можа да си спомни конкретните обстоятелства във връзка със съставения акт, но заяви категорично че поддържа това което е описано в акта. Що се отнася до липсата на спомен за конкретни детайли от нарушението в показанията му, съдът счита това за нормално, предвид характера на работата на полицейските служители и ежедневното, многократно констатиране на подобен тип нарушения по пътищата за движение на МПС. Факт, потвърден от самия свидетел при разпита му.

По отношение на АУАН Серия G A АКТ № 790912/04.10.2022г. съставен от свид. Я., съдът счита същият за годно писмено доказателство – като редовно съставен АУАН, ползващ се с доказателствената си сила съобразно чл.189 ал.2 от ЗДвП, чиито констатации не бяха опровергани от жалбоподателя, който не ангажира доказателства в тази насока и не внесе съмнение в достоверността на вписаните в АУАН обстоятелства на процесното нарушение.

При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че жалбоподателят Г. Р. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.104Б т.2 от ЗДвП, тъй като на 04.10.2022 г. около 12:34 часа в гр. Пловдив на ул. „Васил Левски“ № 50 /посока юг/ като водач на лек автомобил – „Мицубиши Пажеро“, с рег. № **, използва път, отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари - като при извършване на обратен завой в посока север, преднамерено изважда МПС-то извън контрол чрез презавиване до загуба на сцепление на гумите, преминава през тротоара с десните гуми на МПС-то, вследствие на което създава опасност за живота и здравето на участниците и възпрепятства движението.

Този извод се подкрепя от наличните и събрани по делото доказателства.

Съдът установи, че водачът на процесното МПС преднамерено е извел 3 автомобила извън контрол. В тежест на жалбоподателя е да докаже, че са налице обективни причини, които са наложили извеждане на автомобила извън контрол. По делото не се установява усложнена пътна обстановка лоша метеорологична прогноза, мокра пътна настилка, технически специфики на автомобила, други препятствия, а такива не се и твърдят от страна на жалбоподателя. Именно тези факти формират извод, че поведението му се отнася до извършването на демонстративно управление, придобило обществено достояние като „дрифт“, а не за обективна необходимост. По този начин е доказана и специалната цел - използване на пътя не по предназначение. В случая правилно е установено, че се касае до налична съвкупност и то от умишлени действия, насочени към конкретна цел, а именно да се изгуби сцеплението на гумите с пътната настилка и МПС да поднесе по платното за движение, което се е и случило в действителност, като така на практика именно поредицата от свързани и последователни действия е довела до осъществяване нарушение на забраната по чл. 104б, т.2 от ЗДвП. Няма друго логично обяснение на поведението на жалбоподателя който е стигнал до там че се е качил с десните си гуми на тротоара с което е застрашил както собственото си здраве, така и живота и здравето на другите участници в движението.

Безспорно този начин на управление на МПС не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – за превоз на хора и товари. Ирелевантно е каква точно цел е имал нарушителят, като за изпълване на състава е достатъчно да се установи, че същата не е била по предназначението, предписано от закона. Подобно поведение и то в изключително оживена част на града, предвид часовото време и мястото на нарушението, при интензивен трафик, определено застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, включително на преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност.

Актът и наказателното постановление са издадени в съответствие с изискванията, относно тяхното съдържание, визирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Нарушението е правилно подведено към уреждащата състава му правна норма, изложени са при описание на обстоятелствата на нарушението всички такива, които са от значение за правилната преценка за съставомерността на деянието като административно нарушение, а и за ясното и пълно разбиране от страна на лицето нарушител за това, за което се подвежда под административна отговорност. е

В тази връзка съдът не споделя доводите на адв. П. че нарушението не описано ясно, и точно и използваните от актосъставителя и 4 административно наказващия орган изрази били понятия „лишени от всякакъв по вид конкретика и житейска логика“. Нарушението трябва да е описано по-начин даващ възможност на нарушителя да разбере в какво точно го обвиняват, което той безспорно е разбрал. Това става ясно и от жалбата до съда. Използвания в АУАН и НП израз „преднамерено изваждане на МПС-то извън контрол“ е съвсем логичен и съответен на случилото се с МПС-то управлявано от жалбоподателя. След като се е стигнало до загуба от страна на водача на контрол върху превозното средство, в резултат на което се е стигнало до качване на гумите на тротоара, очевидно МПС-то е извадено извън контрол. Ако не беше така, нямаше да се стигне до посочения резултат.

Да търсим някаква грешка в изразите с които е описал извършеното актосъставителя означава да търсим под вола теле, и начин без основание да оправдаем противоправното поведение на нарушителя. Заявеното в жалбата че израза употребен в АУАН и НП „преднамерено изваждане на МПС-то извън контрол“ не бил ясен и не ставало ясно „до какво състояние на извънконтрол се е достигнало като краен резултат“, не се възприема от съда, защото както беше посочено по-горе напълно ясно е до какво се е стигнало и то е описано в АУАН и НП, а именно че автомобила се е качил с десните си гуми на тротоара и е преминал през него, което няма как да стане освен водача да е загубил сцепление на гумите и да се е стигнало до този опасен резултат. Посочения начин на управление на МПС безспорно е довел до използване на пътищата отворени за обществено ползване за други цели различни от превоз на хора и товари. Според настоящия състав описанието на нарушението е напълно ясно, конкретно и не оставя място за съмнение какво точно се е случило

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, видно от наличната по преписката оправомощителна заповед. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН, доколкото актът е съставен на 04.10.2022г., а постановлението на 14.11.2022г. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел.

Дадено му е правото да възрази срещу фактическите констатации, но е подписал акта с изричното отбелязване, че няма възражения, удостоверявайки това обстоятелство с подписа си при предявяването му.

Правилно според съда административнонаказващият орган е приложил и съответната на нарушението санкционна разпоредба на чл.175А ал.1 пр.3 от ЗДвП, предвиждаща за нарушението по чл.104Б т.2 от ЗДвП административни наказания глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство срок от 12 месеца. Наказанията са фиксирани по вид и размер и не подлежат на редуциране от страна на съда.

В хода на административното производство съдът не констатира допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да 5 опорочават наказателното постановление и да налагат неговата отмяна като незаконосъобразно. Наведените възражения на жалбоподателя за нарушения, относно описанието на нарушението и неговата правна квалификация са неоснователни и целят единствено освобождаването му от отговорност на формално основание.