Определение № 20 от 13.04.2021, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20 гр. Пловдив , 13.04.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Магдалина С. Иванова

Членове:Михаела Х. Буюклиева

Велина Е. Антонова като разгледа докладваното от Велина Е. Антонова Въззивно частно наказателно дело № 20215000600202 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Х.Х. – защитник на осъдения П. Г. М. срещу определение по НОХД № 802/2019 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, с което същият е осъден да заплати на частните обвинители сумата от по 2000 лева, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на повереник. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт и се прави искане същият да бъде изменен, като се намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение поради прекомерност.

Въззивният съд, като взе предвид депозираната частна жалба и обсъди изложените в нея доводи и съображения и материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна по следните съображения:

С определение по цитираното дело в производството по чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК на осъдения са били възложени за заплащане разноските за повереник на частните обвинители и служебен защитник на обвиняемия Д..

Производството по НОХД № 802/2019 г. на ОС-Пазарджик е приключило с влязла в законна сила присъда, с която П. Г. М. е бил признат за виновен за престъпление по чл. 149, ал. 5, т.

1 от НК, за което му е било наложено наказание от три години и четири месеца лишаване от свобода.

В хода на съдебното производство пред ВКС, образувано във връзка с касационни жалби на 1 подсъдимия и неговия защитник, както и във връзка с искане на повереника на частните обвинители срещу санкционно осъдителната част на съдебния акт.

С решение № 201 от 20.02.2021 г. па н. д. № 816/2020 г. на ВКС, I н. о. е било изменено решение № 115/04.08.2020 г. по ВНОХД № 162/2020 г. по описа на Пловдивския апелативен съд в частта му, в която е било потвърдена първоинстанционната присъда № 3/16.01.2019 г. на Окръжен съд – Пазарджик и е наложено наказание и първоначален режим на изтърпяването му, като е намалено наложеното на подсъдимия П. Г. М. наказание на три години и четири месеца.

По постъпили искания на частните обвинители, чрез повереника им, за възлагане на разноските в касационната инстанция, за които не е имало произнасяне, Окръжен съд – Пазарджик е осъдил подсъдимия П. Г. М. да заплати малолетните обвинители, чрез техния законен представител, суми в размер на 2000 лева, за всеки един от тях. Така е съобразил представените пред ВКС договори за правна защита и съдействие. Произнасянето е налице по всяко едно от двете искания на обвинителите, като е обективирано в определение № 260152 от 17.03.2021 г. и определение № 260153 от 17.03.2021 г.

С обжалваните определения обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е посочил, че се явява компетентен като първа инстанция да се произнесе по депозираното пред ВКС искане за произнасяне в частта за разноските, които не са били възлагани със съдебен акт. Настоящият съд се съгласява с доводите на инстанцията, че е компетентна да се произнесе за невъзложените разноски в производството при отправено искане по реда на чл.

306, ал. 1, т. 4 НПК, защото нейно е задължението да възложи всички разноски в наказателното производство и има компетентност да издава изпълнителни листове.

Наред с това по делото е установено, че повереникът е предоставил правна помощ на конституираните по делото частни обвинители, охранявайки правата и законните им интереси в хода на производството пред ВКС. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК когато подсъдимият бъде признат за виновен съдът го осъжда да заплати разноските на частния обвинител и граждански ищец, ако са направили такова искане. Налице е надлежно искане, отправено пред касационната инстанция, но от друга страна – не е налице съответно възражение за прекомерност на разноските до приключване на устните състезания пред върховния съд. Отделно от това за престъплението, за което е бил осъден М., се предвижда наказание от пет до двадесет години лишаване от свобода, поради което Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения предвижда съгласно чл. 13, ал. 1, т. 5, възнаграждение в размер на 2000 лева за една инстанция.

Оплакването в жалбите е единствено от прекомерност на възложените разноски и искане за намаляването им до минималните възнаграждения в Наредба № 1, които са били съобразени.

Ето защо, доводите не могат да бъдат споделени.

С оглед на изложеното, обжалваните определения, като правилни и законосъобразни, следва 2 да бъдат потвърдени.

Ето защо Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260152 от 17.03.2021 г. и определение № 260153 от 17.03.2021 г., постановени в производството по чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, по НОХД № 802/2019 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

3