Определение № 183 от 07.03.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 183 гр. Варна, 07.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20243000500067 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК. Образувано е по частна жалба на Ц. И. И., чрез процесуалния й представител адв.К., против определение № 3962/18.10.2023г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 1633/2023г. и с което съдът е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявения от жалбоподателката иск с правно основание чл.75, ал.2 ЗН.

По изложени в жалбата доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение се иска неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

На основание чл.130 ГПК препис от жалбата не е изпращан на ответниците.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По същество настоящият състав на АпС – Варна намира същата за неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д. № 1633/2023г. по описа на ОС – Варна е образувано по изпратена му по подсъдност искова молба, предявена от Ц. И.

И. против Т.Д.О., М.Х.О. и Д.Х.О. за прогласяване нищожността на съдебна делба, допусната с решение по гр.д. № 27/2015г. на РС – Варна.

В исковата молба, както и направените по реда на чл.129 ГПК уточнения жалбоподателката е навела твърдения, че същата е съсобственик на основание давностно владение и наследяване на недвижими имоти с идентификатори *** и ***, което обстоятелство не е отчетено в 1 постановените по гр.д. № 27/2015г. на РС – Варна и по инстанционните производства на ОС – Варна и ВКС решения. В резултат на това твърди, че са допуснати до делба имоти без нейно участие, поради което същата е нищожна, по аргумент от чл.75, ал.2 ЗН. Правният си интерес от искането за прогласяване тази нищожност основава именно на твърденията си за притежавани права в съсобствеността.

Видно от материалите по делото и извършените служебни справки с публикуваните решения вр. гр.д. № 27/2015г. по описа на РС – Варна е, че процесните два имота безспорно са били част от иска за делба, предявен от настоящите ответник Т.Д.О. и съпругата му Т.В.О. против Ц. И. Орлова и Х.Д.О..

С решение от 12.07.2017г. РС – Варна е отхвърлил изцяло иска за делба на имоти с идентификатори *** /първи етаж от съща/ и ***, а относно процесния имот с идентификатор *** е допуснал извършването на делба само между съделителите Тодор Христов Орлов /4/8 ид.ч./ и конституираните в хода на процеса наследници на Х.Д.О. - М.Х.О. /3/8 ид.ч./ и Д.Х.О.-М. /1/8 ид.ч./. Прието е в мотивите, че Т.В.О. и жалбоподателката Ц. И. не притежават права на собственост в допуснатия до делба имот.

По подадени от всички съделители въззивни жалби, вкл. и от Ц. И., е постановено решение № 490/17.04.2019г. по в.гр.д. № 2075/2018г. на ОС – Варна, с което решението на РС – Варна е било изцяло потвърдено.

С решение № 78/15.01.2021г. по гр.д. № 3617/2019г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение от 06.10.2021г., Върховният касационен съд е отменил въззивното решение на ОС – Варна в частта относно отхвърления иск за делба на имот *** /жилище-първи етаж от къща/ и е поставил акт по същество, с който имотът е допуснат до делба между съделителиТодор Христов Орлов /4/8 ид.ч./, М.Х.О. /3/8 ид.ч./ и Д.Х.О.-М. /1/8 ид.ч./. В частта, в която искът за делба на този имот е отхвърлен по отношение на Т.В.О. и Ц.

И. И., както и изцяло е отхвърлен иска за делба на имот с идентификатор *** /съгласно извършената поправка с решението от 06.10.2021г./, въззивното решение е потвърдено.

Следователно жалбоподателката Ц. И. е била страна в производството, в което процесните два имота са допуснати до делба и правата й в съсобствеността на същите са отречени с влязлото в сила решение на ВКС.

Поради това й същата не може да претендира нищожност на тази делба с твърдения, че не е участвала в нея. Несъгласието й с резултата от решението по допускането на делбата, при поддържани твърдения за притежаване на права в съсобствеността, които са отречени от делбения съд, не обосновават правен интерес от иска по чл.75, ал.2 ЗН, тъй като на практика се цели пререшаване на преклудиран със сила на пресъдено нещо спор /доколкото няма въведени нови и непреклудирани от СПН твърдения за претендираните права/.

Ето защо, като е приел, че предявеният иск е недопустим, 2 първостепенният окръжен съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3962/18.10.2023г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 1633/2023г.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателката с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3