Решение № 34 от 29.01.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. М., 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М., ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова при участието на секретаря С. Д. Георгиева като разгледа докладваното от Албена Миронова Въззивно гражданско дело № 20251600500363 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК

Образувано е по въззивна жалба на Е. Т. И., ЕГН ********** от гр.

М., чрез пълном., адв. З. Г.-.М., МАК, срещу Решение № 231/23.05.2025 год., по гр.д. № 2711/2023 год. по описа на РС М..

С посоченото решение съдът е

ОТХВЪРЛИЛ като

НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от Е. Т. И. от град М. срещу М. Р. Ц., ЕГН ***, С. Ц. М., ЕГН **********, Т. И. Н., ЕГН **********, Р. Е. Н., ЕГН

********** и И. П. Х., ЕГН **********, всички от град М., иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС по отношение на ПИ с идентификатор ***.7.220 по КККР на град М. с административен адрес град М., ул. Х. ** с площ на имота 584 кв. метра.

Решението се обжалва изцяло като неправилно.

Твърди се, че е немотивирано, неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със закона и събраните доказателства.

Твърди се, че РС неправилно е приел, че след като ползването на процесния имот е разпределено между съсобствениците с влязло в сила Решение от 16.06.2015 год. по гр.д. № 397/2014 год. на РС М., няма основание за ново разпределение, тъй като няма промяна в обстоятелствата. Напротив, в случая има промяна както в страните, така и в правата им в съсобствеността.

Моли съда да отмени атакуваното съдебно решение като неправилно, 1 незаконосъобразно и немотивирано и да постанови ново, с което да разпредели ползването по отношение на процесния имот съобразно приетата в последното открито съдебно заседание на първоинстанционния съд допълнителна СТЕ от 14.04.2025 год. на в.л. Е. Н..

Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемите страни.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК от надлежна страна в процеса, отговаря на изискванията на чл. 260 от ГПК, поради което е допустима.

При въззивното разглеждане на делото не са допускани нови доказателства.

В откритото съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв. З. М., МАК, която поддържа жалбата по съображенията, изложени в жалбата и писмената защита пред първоинстанционния съд. Счита, че след предходно извършеното разпределение на ползването през 2014 год. има новонастъпили обстоятелства – съсобствениците са различни и правата са различни. Различни са притежаваните идеални части. Счита, че следва да бъде съобразено последното заключение на в.л., от 14.04.2025 год.

Въззиваемият Т. Н. се явява лично. Поддържа жалбата и счита, че ново разпределение на ползването следва да бъде извършено съгласно заключението на в.л. Е. Н., тъй като не са съгласни със заключенията на предишните експертизи. Твърди, че отредената му част за ползване от предходното разпределение се пада при съседите му и те му ограничават достъпа до входа на жилището.

Възизаемата С. М. се явява лично. Оспорва жалбата пред съда и в писмено становище. Счита, че ново разпределение на ползването не е необходимо.

Останалите въззиваеми не се явяват и не се представляват.

Настоящият съдебен състав, като прецени направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в производството, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на МОС за това са следните:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната част.

Правилността на решението се проверява с оглед наведените във въззивната жалба доводи, които в случая се ограничават до твърдения за нищожност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано по 2 същество е правилно и следва да бъде потвърдено, като съображенията за това са следните:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск за разпределение на ползването на ПИ с идентификатор ***.7.220 по КККР на град М., одобР. със Заповед № РД-18-29/05.04.2006 год. на изп.директор на АГКК, с административен адрес град М., ул. Х. ** с площ на имота по скица 584 кв. метра. Твърди се в исковата молба и допълненията и уточненията към нея, че страните са съсобственици на този имот, с различни права, като в имота са построени и сгради. С влязло в сила решение по гр.д. № 397/2014 год. на МРС ползването било разпределено между съсобствениците, но от тогава има настъпили съществени промени – родителите на ищцата са й продали идеални части от дворното място, както и самостоятелен обект в имота – самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ***.7.220.3.4 с предназначение за склад и площ 12,62 кв.м.

Други от съсобствениците също се били разпоредили с притежаваните от тях права.

Затова правата на съсобствениците върху процесния имот са: ищцата Е. Т. И. - 205/586 ид.ч., - отв. Д И. Я. – 107/586 ид.ч., - отв. С. Ц. М. – 166,66 ид.ч., отв. М. Р. Ц. – 83,34/586 ид.ч. и останалите 24/586 ид.ч. са собственост на родителите на ищцата Т. И. Н. и Р. Е. Н..

Твърдените нови обстоятелства, настъпили след влизане в сила на решението по гр.д. № 397/2014 год. на РС М. са: 1/ ищцата е придобила през 2023 год. самостоятелен обект в сграда с предназначение за склад, с площ 12,62 кв.м., 2/ търговският обект с идентификатор ***.7.220.1, с площ 26 кв.м. е сменил собственика си и новият собственик И. Х. следва да има достъп до сградата и 3/ при предишното разпределение не е взето предвид, че родителите на ищцата са останали собственици на 24/586 ид.ч.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори от ответниците С. М. и Д Я..

Отв. С. Ц. М. е оспорила иска, като счита, че извършеното с решението по гр.д. № 397/2014 год. на РС М. разпределение на ползването я удовлетворява и няма основание за неговото изменение.

Отв. Д Я. не възразява да се извърши ново разпределение на ползването.

От доказателствата по делото се установява, че:

С Решение от 16.06.2015 год. по гр.д. № 397/2014 год. на РС М., влязло в сила на 07.07.2015 год., ползването на процесния имот е резпределено по следния начин: С. Ц. М. – частта оцветена в червено, М. Р. Ц.

– частта, оцветена в лилаво, Д И. Я. – частта в зелено, Т. И. Н., Р. Е. Н. и Е. Т.

И. – общо частта, оцветена в жълто, Р.А. М. и А.С. Д. – частта, оцветена в синьо така, както са изобразени върху скицата, вариант ІІ на вещото лице Р.Г., неразделна част от решението.

От доказателствата по делото се установява, че промените в обстоятелствата, настъпили след влизане в сила на горното решение са 3 следните:

1. По отношение на собствеността:

- с нотариален акт № 63, т. V, рег. № 7886, д. № 561/13.11.2013 год. на нот. Р. П., А.С. Д. и Р.А. М. са продали на И. П. Х. магазин с площ от 26 кв.м. и 8,3% от правото на строеж;

- с нотариален акт № 111, т. ІV, рег. № 6700, д. № 541/14.09.2023 год. на нот. Р. П. Т. И. Н. и Р. Е. Н. са продали на дъщеря си, ищцата Е. Т. И. самостоятелен обект с идентификатор ***.7.220.3.4 в сграда – склад с площ от 12,62 кв.м. и

- с нотариален акт № 119, т. ІІІ, рег. № 4345, д. № 317/19.06.2024 год. на нот. Р. П., (в хода на делото) Т. И. Н. и Р. Е. Н. са признати за собственици по давностно владение на 22/586 ид.ч. от имота.

2. По отношение на съсобствениците:

- А.С. Д. и Р.А. М. са продали на И. П. Х. всички свои притежавани права и той на практика ги е заместил.

- починала е Р.А. М. и е била заместена от съпруга си А.С. Д. и брат си Х.А.М. (което на практика е неотносимо, тъй като преди това са продали своите части на отв. И. Х.),

- починал е Радослав Ц. Д. и е бил заместен от сина си, отв. М. Р.

Ц. и

- починал е, в хода на делото Д И. Я. и е бил заместен от наследниците си Е. Б. Я., съпруга и синовете М. Д. Я. и Б. Д. Я..

Искът по чл. 32, ал. 2 от ЗС има за предмет осъществяване на съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод служене с общи вещи, по отношение, на които не е налице мнозинство относно ползуването им.

В този случай съдът замества мнозинството от собственици и преценява целесъобразността, както и възможностите, съобразно участието в съсобствеността за разпределяне ползуването на общите имоти. Съдът по този иск не разрешава спор за собственост между страните, а за уважаването му са достатъчни данните за наличието на еднородни права върху вещта - обект на администрирането, определящи правната фигура на съсобственост, като обект на разпределението е само незастроената част от терена.

Както е прието и в Решение № 25 от 22.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3985/2013 г., II ГО, ако съгласие не може да се постигне, съсобствениците могат да искат от съда да преуреди по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС уговореното разпределение, ако са се променили съществените обстоятелства, с оглед на които е било постигнато споразумението. Съществени са обстоятелствата, свързани с предназначението и състоянието на съсобствената вещ /ново строителство или премахване на съществуваща постройка, намаляване или увеличаване на площта на съсобствения имот в резултат на регулационни изменения /или с обема на правата на всички съсобственици/ придобиване на право на собственост по давност върху идеална част от трето лице, възстановяване на запазена част от трето 4 лице по реда на чл. 30 ЗН, разпоредителни сделки между съсобствениците, вследствие на които се намалява квотата на един съсобственик за сметка на друг и др./.

Прехвърлянето на притежаваните идеални части от вещта от един съсобственик на трети лица не съставлява основание за преразпределение на ползването по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС, ако не е налице друга промяна в обстоятелствата, при които е извършено първоначалното разпределение, защото разпределението на реалното ползване не се извършва с оглед личността на съсобственика, тъй като разпределението не се извършва с оглед на личността на собственика (в т.см. Р. № 97/10.07.2013 год. на ВКС по гр.д. № 866/2012 год., І ГО).