Решение № 147 от 13.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Варна, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20253110102911 по описа за 2025 година

Предявена е искова молба с правно основание по чл.127, ал. 2 от СК от ищеца Н. П.

П., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез процесуалния представител адвокат В. В. от Адвокатска колегия гр. Варна, срещу ответницата Ц. Й. Ц., ЕГН ********** от ***, представлявана от процесуалния представител адвокат Е. П. от АК - Варна.

Предявена е насрещна искова молба с искове с правно основание по чл.127, ал.2 от СК и по чл.32, ал.2 от ЗС от Ц. Й. Ц. против Н. П. П..

В първоначалната искова молба ищецът Н. П. П. твърди, че с ответницата Ц. Й. Ц. са родители на децата Г. Н. П., ЕГН ********** и Н. Н. П., ЕГН **********. Страните по делото нямали сключен граждански брак, а съжителствали на съпружески начала първоначално в И., където се родили децата, а през 2019 г. се завърнали в България.

Установили се в гр. Варна, като закупили жилище в ***. За целта сключили договор за ипотечен кредит с банка и изпълнявали задълженията по договора съвместно. Постепенно помежду им възникнали противоречия, конфликти, недоразумения и напрежение. Преди известно време ответницата заявила, че не желае общо бъдеще с ищеца и започнала нова връзка. Съжителството между страните било прекратено и всеки заживял собствен живот.

Ищецът продължил да се грижи за децата, а ответницата предоставяла средства за нейната половина от вноската за жилищния кредит. Дезинтересирала се от децата и не полагала грижи за тях. Ищецът счита, че притежава необходимите възпитателски качества за правилното отглеждане и възпитание на децата; притежава също качества като трудолюбие, отговорност към работата и семейството, с което да дава положителен пример на децата си и да полага необходимите грижи за тях. Сочи, че може да разчита на помощ от семейството си, 1 с което децата имали изградена връзка.

Предвид така изложените обстоятелства ищецът моли съдът да предостави на него упражняването на родителските права относно децата, като определи и местоживеенето на децата да е при него. Моли на ответницата да се определи режим на лични отношения с децата както следва: всяка първа и трета събота от месеца, от 10,00 ч. до 18,00 ч., както и десет дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск. Моли също ответницата да бъде осъдена да заплаща за всяко от децата ежемесечна издръжка в размер на по 400 лв., с падеж 5-то число на месеца, за който се дължат, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от завеждането на иска, до настъпване на основания за изменение и прекратяване на същата.

В предявените насрещни искове и в подадения отговор от Ц. Й. Ц., същата оспорва твърденията на Н. П. П. и отправените от него претенции. Не оспорва твърденията, че страните са живели в И., но твърди, че са се завърнали в България през 2014 г., тъй като ищецът изпаднал в тежка депресия. След завръщането им в страната двамата се разделили, като периодът на раздялата им бил от април 2014 г. до юни 2015 г., през който ищцата по насрещния иск, заедно с децата, се установила в гр. *** при своите родители. И в този период тя единствено полагала грижи за децата. През 2015 г. страните отново заживяли заедно, а от 2019 г. се установили в закупеното от тях жилище. Поради възникнали между съжителите противоречия те се разделили, като в живота на ищцата се появил друг човек.

Това, обаче не променило привързаността й към децата и желанието й да полага грижи за тях. Ищцата по насрещния иск сочи, че през всички изминали години именно тя полагала постоянните грижи за децата - както за отглеждането, така и за възпитанието им, а също и за успеваемостта им в училище. През цялото време, откакто били на училищна възраст, единствено тя ходила на родителските срещи и на двете деца, следяла навреме да им закупува всичко необходимо за училище /учебници, тетрадки, пособия, помагала/, запозната била с учебната им среда, с успехите и проблемите им, с приятелското им обкръжение.

Винаги работила и същевременно полагала и грижи за дома си. Тя счита, че има по-силно изградена емоционална близост с децата и същевременно в чисто физически аспект подобре се справя с рутинните задължения по отглеждането им, а така също и с възпитанието им. Ищцата сочи, че ответникът има поведенчески проблеми, свързани със склонност към отключване на рецидивиращи тревожно-депресивни състояния, които биха се отразили неблагоприятно на възможността му да полага занапред ежедневни самостоятелни и пълноценни грижи за децата и да общува полезно с тях. Ищцата решила да напусне съсобственото с ответника жилище, поради възникващите постоянно конфликти с ответника, от които емоционално потърпевши били децата. Ищцата твърди, че към момента работи и реализира месечен доход от 1500 лв.

Предвид така изложените обстоятелства ищцата по насрещния иск моли съдът да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права относно децата на нея, както и да определи местоживеенето на децата да е при нея. Моли на ответника да се определи режим на лични контакти с децата – всяка втора и четвърта събота 2 от месеца от 11:00 ч. до 17:00 ч., всяка първа и трета неделя от месеца също от 11:00 ч. до 17:00 ч. и всеки понеделник, сряда и четвъртък от 18:00 ч. до 20:00 ч., както и един месец през лятото, в който ищцата не е в платен годишен отпуск, а също и първите два от общо четирите празнични дни по Великден за времето от 09:00 ч. на първия от тези два дни до 19:00 ч. на втория от тях с преспиване при бащата, Коледата за времето от 16:00 ч. до 20:00 ч. и рождените дни на всяко от децата за времето от 16:00 ч. до 20:00 ч. Претендира ответникът да бъде осъден да заплаща за всяко от децата месечна издръжка от по 350 лв., чрез нея, като родител и законен представител, с падеж всяко пето число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за издръжката, считано от влизане на решението в законна сила.

В случай, че съдът уважи претенцията на ищеца по първоначалния иск по чл.127, ал.2 от СК, ищцата моли, да й се определи пълноценен режим на лични отношения с децата, при който да може да ги вижда и взема в понеделник, сряда и четвъртък от 18:00 ч. до 20:30 часа, както и в събота или в неделя от 10:00 ч. до 20:00 ч., в зависимост от това кой от двата дни не е на работа, както и един месец през лятото, в който бащата не е в платен годишен отпуск, а също и през последните два от общо четирите празнични дни по Великден за времето от 09:00 ч. на първия от тези два дни до 19:00 ч. на втория от тях с преспиване на децата при майката, на Коледа от 10:00 ч. до 17:00 ч. и на рождените дни на всяко от децата за времето от 11:00 ч. до 17:00 ч. Заявява, че издръжката, която може да заплаща е по 300 лв. за всяко от децата.

Ищцата претендира също така съдът, на основание чл.32, ал.2 от СК, да разпредели ползването на съсобствения с ищеца апартамент, находящ се в ***, като предостави на нея ползването му.

В подадения отговор на насрещните искове ответникът заявява, че ги оспорва. Сочи, че ищцата в разговор с него преди да поде исковата молба, му заявила, че не желае да упражнява родителските права по отношението на двете деца и има приятел, с когото живеят на семейни начала. Тя попитала децата дали искат да отидат да живеят с нея, но те отказали. Ответникът оспорва твърдението на ищцата, че тя притежава по-добър родителски капацитет от него. Сочи, че между него и децата има изградена силна емоционална връзка.

Оспорва и искът за разпределяне на съсобственото жилище.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът по първоначалния иск Н. П. П. и ответницата Ц. Й. Ц. са родители на децата Г.

Н. П., роден на *** г. и Н. Н. П., родена на *** г., което е видно от приложените по делото заверени копия на удостоверения за раждане, издадени въз основа на актове за раждане №*** г. и №*** г. на Община ***. Страните по делото нямат сключен граждански брак, а са съжителствали на съпружески начала. Те се запознали и установили съжителство през 2007 г., докато двамата работили в И. и там се родили и двете деца. Съжителството между двамата продължило до месец март 2025 г., когато настъпила фактическата раздяла между 3 тях. През 2014 г. П. и Ц. се разделили. Тогава се върнали в България и ответницата с децата се установила при своите родители в гр. ***, а ищецът при родителите си в ***. В средата на 2015 г. двамата отново заживяли заедно, като с децата се преместили на квартира в гр.

Варна. През 2019 г. те закупили жилище, находящо се в ***, с площ от 66, 84 кв.м., представляващо имот с идентификатор *** по одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Варна. Двамата на 04.12.2019 г. закупили този имот при равни права върху него, като за изплащането на жилището на 03.12.2019 г. сключили договор за банков ипотечен кредит с „**“ АД за сумата от 99 280 лв., със срок на издължаване до 03.12.2051 г.

Страните заживяли в закупеното жилище, като общо полагали грижи за двете деца. В жилището понастоящем за всяко от децата има обособена самостоятелна стая, обзаведена съобразно потребностите на децата, и даваща възможност на децата за отдих, сън, сигурност и подготовка за училище.

Постепенно отношенията между Н. П. и Ц. Ц. се влошили, често между тях избухвали конфликти, включително и пред децата. През 2024 г. ответницата установила близки отношения с друг мъж – свидетеля Ц.Г.М., за което ищецът разбрал, а и това обстоятелство станало достояние на двете деца. Поради установената нова връзка; поради обтегнатите отношения с ищеца, а и поради желанието й децата да не продължават да са свидетели на конфликтните отношения между родителите им, ответницата Ц. взела решение да се раздели с ищеца. Първоначално пожелала той да напусне общото им жилище, но след като ищецът категорично отказал, ответницата през месец март 2025 г. се преместила и заживяла в жилището на новия си партньор. Ответникът и двете деца останали останали в общото жилище. Напускането на дома от страна на майката се отразило крайно негативно на децата.

Те възприели раздялата й с баща им като раздяла със самите тях и като напускане на тях.

Първоначално те контактували с майката и се виждали с нея, но след известно време започнали да отказват да й се обаждат, да й отговарят, когато ги търси и не желаели среща с нея, нито с новия й партньор, нито желаели да посетят жилището, където тя живее. Летният период на 2025 г. и почти всички почивни дни след това двете деца прекарвали в *** при родителите на ищеца, където тяхната баба по бащина линия – свидетелката Г. И. П. ги обгрижвала, а и децата имали изградена добра емоционална връзка с нея. След попродължителния престой на децата там, нежеланието им за контакт с майката нараснало.

Децата започнали да проявяват враждебно отношение към нея, изразявали разочарование от напускането й на дома им, упреквали я, че не са грижи за тях. След като ищецът подал исковата молба по настоящото дело, в края на месец март 2025 г. ответницата посетила ищеца и децата в жилището. Възнамерявала да разговаря с него и да го убеди да оттегли предявената молба, както и искала той да напусне жилището. Разговорът, обаче прераснал в скандал, в хода на който ответницата проявила агресивно поведения спрямо ищеца, по който повод и след подадена от Н. П. молба, било образувано производство по Закона за защита от домашно насилие спрямо ответницата, по което спрямо нея била издадена заповед за незабавна защита, задължаваща Ц. Ц. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо ищеца и забраняваща й да го приближава, както и жилището, в което той живее с 4 децата, местоработата му и местата за неговите социални контакти и отдих, до приключване на производството. Самото производство приключило с краен съдебен акт, влязъл в сила на 21.11.2025 г., като с постановеното решение ответницата е задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо ищеца. През периода на производството по ЗЗДН ответницата не успяла да осъществява контакти с децата, тъй като не можела да посещава жилището им, поради наложената й забрана, а и поради нежеланието на децата да контактуват с нея. На въпросите й кога ще може да се види с децата, получавала отговор, че това ще се случи като приключи производството по делото. На отправената й покана да заведе децата да гостуват на нейните родители в г. К., ответницата също получила отказ.