Решение № 290 от 20.10.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Варна, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Т.а като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20233001000422 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.258 и сл.ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на Р. А. М, ЕГН **********, с.Цонево, общ.Дългопол, обл.Варна и М. И. М, ЕГН **********, с.а., двамата представлявани от адв.Р. И. от ВАК, срещу решение №42/15.06.2023г., постановено по т.дело №90 по описа за 2022г. на Окръжен съд- Шумен, с което са отхвърлени исковете на двамата въззивници срещу ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД, София, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, търпени от двамата в резултат от смъртта на техния внук М С Р, починал при ПТП на 27.09.2017г., настъпило на главен път II 73, край с.Радко Димитриево, обл.Шумен, виновно причинено от водача на л.а.Мерцедес Е 280 с рег.№ХХ ХХХХ ХХ, управляван от В С Н, при неправилно предприето изпреварване в забранен за това участък, при което е реализирано ПТП с насрещно движещия се л.а.Мазда 323 с рег.№Х ХХХХХ ХХ, управляван от пострадалия Р.

В жалбата се излага, че решението на ШОС е неправилно и незаконосъобразно. На първо място се твърди, че съдът неправилно е възприел установената от събраните доказателства фактическа обстановка, тъй като не е ценил доказателствата в съвкупност. Сочи, че установеният развод на родителите на починалия М, съответно неговата връзка с баба и дядо по майчина линия /тъй като М е останал да живее с баща си/, не сочи еднозначно и на прекъсната емоционална връзка с бабата и дядото по 1 майчина линия. Напротив, твърди се, че именно поради факта на това физическо отделяне от майката и нейното семейство, се е породила още посилна емоционална връзка между ищците и техният внук.

Съдът не е извършил правилна преценка на събраната по делото медицинска документация, тъй като не е съобразил, че именно след смъртта на М диабетното състояние на Р. М се е влошило до степен на пълна слепота и обездвижване. Твърди се още, че съдът неправилно е интерпретирал доказателствата в светлината на съдебната практика и изискването за доказване на особено близка житейска връзка на претендиращия обезщетение с починалото лице. Считат, че тази особена връзка, предполагаща действително претърпени от смъртта на М вреди, се поражда именно от от отчуждаването на последния от семейната среда /поради развода на родителите/ и засилване на емоционалната връзка с прародителите /родители на майката, при която пострадалият не живее/. Съдът неправилно преценил, че ищците не подадат в кръга на легитимираните да получат обезщетение за неимуществени вреди, лица съгласно ППВС №4/1961г. и ППВС №5/1969г.

Поддържа се, че ищците са преживели силно стресогенно събитие в резултат от смъртта на М Р, което е довело до влошаване на здравето им.

Претендира се отмяна на решението и вместо това уважаване на исковете ведно с определяне възнаграждение на пълномощника на въззивниците съгласно чл.38, ал.2 от ЗА за оказана безплатна правна помощ.

В срока за отговор е постъпило становище на насрещната страна ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК 121265177, София, чрез адв.Т.Т., за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че по делото не са установени обстоятелства, от които да следва извод за особено силна привързаност на ищците и техния внук, надхвърляща обичайното за този вид взаимоотношения съгласно изискванията на ТР №1/2016г. на ОСГТНК на ВКС. Твърди се напротив, че по делото е установено, че след развода на родителите, починалото лице е било прекъснало връзка както с майка си, така и с родителите й /ищците/, живели са в различни домакинства, на 70 км. разстояние един от друг. Според въззиваемата страна, ищците не са доказали тази изключителност и трайност на връзката между тях и пострадалия. Не са посочени /и доказани/ конкретни обстоятелства, които свидетелстват за наличие на такава дълбока връзка между баба/дядо и внук; не са доказани и конкретните вреди, причинени и търпени от ищците от смъртта на техния внук.

В условие на евентуалност, при възприемане от съда наличието на дълбока привързаност между ищците и пострадалия както и реално търпени от тях вреди, страната претендира съобразяване на пар.96 от ПЗР на ЗИДКЗ, съгласно който до влизане в сила на Наредба за утвърждаване Методика по чл.493а, ал.2 КЗ, обезщетенията за търпени неимуществени вреди се определят за лицата по ал.4 на същата норма в размер до 5 000 лева.

/цит.съдебна практика/ Поддържа се и възражението на застрахователя за 2 съпричиняване на вредите от пострадалия поради неизползване на предпазен колан. Претендира се потвърждаване на съдебното решение или присъждане на обезщетение в намален размер ведно с присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание не се явяват представители на страните, но въззиваемият ОЗК Застраховане АД, чрез адв.Т., изразява писмено становище за поддържане на отговора и неоснователност на жалбата. Претендират се и сторени разноски.

За да се произнесе по жалбата съдът констатира, че производството е образувано по искова молба на Р. А. М и М. И. М, двамата с постоянен адрес в с.Цонево, общ.Дългопол, обл.Варна, чрез адв.Р. И. от АК –Варна срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК 121265177, гр.София за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците обезщетение за понесени от тях неимуществени вреди от смъртта на техния внук М Р, починал при ПТП на 27.09.2017г. като първата ищца претендира 90 000 лева, а вторият – 70 000 лева, ведно със законната лихва от датата на ПТП до окончателното изплащане на задължението.

Ищците твърдят, че на 27.09.2017г., на главен път ІІ-73, край с.Радко Димитриево, обл.Шумен, км.10 + 200 настъпило ПТП, при което л.а. марка „Мерцедес Е 280“, рег.№ХХ ХХХХ ХХ, управляван от В С Н при извършване маневра за изпреварване навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил челно в л.а.„Мазда-323“, рег.№Х ХХХХХ ХХ. В резултат на удара М Р, управлявал л.а.„Мазда-323“, получил съчетана травма: глава-шия, гръден кош, корем-таз, крайници, в резултат на която починал същата вечер. Твърди се постановена спрямо виновния водач В Н влязла в сила Присъда № 13 от 14.06.2019 г. по НОХД № 257/2018г. на ШОС. Ищците твърдят, че починалият М Р е техен внук, с когото са били в изключително близки отношения. Твърдят, че са преживели тежко смъртта му. Твърдят, че за лекия автомобил, причинил ПТП, управляван от В Н, имало сключен с ответното дружество договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в полица №BG/23/117000037547, с покритие към датата на ПТП.

Ищците твърдят, че са заявили претенция за обезвреда пред ответника, но дружеството отказало да плати застрахователни обезщетения поради липса на доказателства за наличие на близка връзка с починалия.

ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД оспорва предявения иск, като го счита за недопустим, а по същество и за неоснователен. Ответникът оспорва активната материална легитимация на ищците, изключителната вина на В Н за настъпване на ПТП. Поддържат възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като починалият е бил без предпазен колан. Считат, че претендираните от ищците размери на неимуществени вреди са неоснователно завишени. В допълнителната искова молба и отговора, страните поддържат становищата си, изразени в исковата молба и отговора по нея.

Въззивният съд, въз основа твърденията, възраженията и оплакванията 3 в жалбата, събраните доказателства, съобразно пределите на обжалване, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът намира образуваното въззивно производство за допустимо –въз основа на редовна въззивна жалба, подадена от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, в преклузивния срок и при интерес от обжалването.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по правилността на акта съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

В жалбите не се правят обосновани оплаквания за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения както и нови доказателствени искания, които да налагат съответно приложение на чл.266 ГПК и т.2 и т.3 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Предмет на производството е идентичен с този на първата инстанция поради пълното отхвърляне на исковете. Предмет на въззивното производство са преките искове на увредените лица, претърпели неимуществени вреди – болки и страдания – от смъртта на починал техен родственик /внук/, с когото твърдят изградена изключително силна връзка, обуславяща материалната им легитимация.

Пред въззивният съд не са събирани нови доказателства.

Не се спори между страните, че за процесния л.а.Мерцедес Е280, управляван от В Н е имало валидно застрахователно правоотношение с ответното дружество по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите с покритие към датата на произшествието на 27.09.2017г.

Страните не спорят относно настъпилото ПТП и механизма на същото, съответно по предпоставките на деликта съгласно чл.45 ЗЗД, а и същите са обхванати от силата на пресъдено нещо на влязлата в сила присъда по отношение деликвента, по НОХД №257/2018г. на ШОС. Със същата В С Н е бил признат за виновен в това, че на 27.09.2017г. на главен път ІІ-73 край с.Радко Димитриево, обл.Шумен, км.10+200, при управление на МПС – л.а.

„Мерцедес Е 280“ с рег. № ХХ ХХХХ ХХ, нарушил правилата за движение, при което в условията на намалена, ограничена видимост, без да са налице условията за безопасно изпреварване, нарушил забраната за изпреварване, сигнализирано с маркировка М5 „Двойна смесена линия“ и с пътен знак В24, поставен на 120 метра преди мястото на удара, предприел маневра изпреварване на л.а.„Мерцедес 290Д“, с рег.№Х ХХХХ ХХ, с което по непредпазливост причинил смъртта на М С Р, ЕГН ***, поради което и на основание чл.343, ал.1, б. „в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК във вр. с чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години.

4

Не се оспорва наличието на застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност” по отношение л.а.марка „Мерцедес Е 280“, рег.

№ХХХХХХХХ, обективиран в застрахователна полица

№

BG/23/117000037547.

Ответникът не оспорва, а и от събраните в хода на процеса писмени доказателства безспорно се установява, че починалият на 27.09.2017г. М С Р е внук на ищците Р. А. М и М. И. М по майчина линия.

От заключението на назначената от съда комплексна съдебноавтотехническа и медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, като обективно и компетентно дадено се установява, че на 27.09.2017г. лек автомобил „Мерцедес Е 280“, рег.№ХХ ХХХХ ХХ, управляван от В С Н, се е движил през тъмната част на денонощието по път І-7 в отсечката с.

Ивански – с. Радко Димитриево. Времето е било ясно, пътното платно сухо, с широчина 7 метра, разделено на две ленти с двойна смесена линия тип М1, като по посока на с.Р. Димитриево разделителната линия е непрекъсната. На 120 м., преди мястото на ПТП по посока към с.Радко Димитриево от дясната страна на пътя има поставен пътен знак В 24 (забранено е изпреварването на МПС). В същата посока с по-малка скорост се е движел попътно лек автомобил „Мерцедес 200Д“ с рег. № Х ХХХХ ХХ. Водачът на „Мерцедес Е 280“ е предприел изпреварване и е навлязъл в насрещната лента за движение.

В момента на изравняване с л.а.„Мерцедес 200Д“ срещуположно движещият се в насрещна лента л.а.„Мазда 323“, рег.№Х ХХХХХ ХХ предприема аварийно спиране, но двата автомобила се удрят челно с левите си предни части. В резултат на удара между л.а.„Мерцедес Е 280“ и л.а.„Мазда 323“ силно е деформирана предната лява част на „Мерцедес Е 280“, както и тотално е унищожена цялата предна лява страна на Мазда-та. Скоростта на движение преди настъпването на ПТП на л.а. „Мерцедес Е 280“ е била 89.8 км./ч., а на „Мазда 323“ – 75.7 км./ч., като и двата автомобила не са превишавали максимално разрешената скорост в участъка от 90 км./ч. В случая скоростта на движение не е повлияла на механизма на ПТП. За настъпване на ПТП съществена е забраната за изпреварване на МПС по посока на движение именно на л.а. „Мерцедес Е 280“, рег. № ХХ ХХХХ ХХ, сигнализирана с пътен знак В24 (забранено изпреварването на МПС), поставен от дясната страна на пътя на 120 м. преди мястото на ПТП, както и с маркировка М5 – двойна смесена линия. По посока на движението на л.а.