Решение № 17382 от 27.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17382 гр. С, 27.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И Г при участието на секретаря С Р като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20221110123312 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Предявени са конститутивни искове с правно основание чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС за отмяна на решенията на общото събрание на собствениците на обекти в сграда в режим на етажна собственост, намираща се в гр. ххх, проведено на 31.03.2022 г.

Ищецът – С. Г. Д., твърди, че е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, намираща се в гр. ххх. Твърди, че взетите решения на общото събрание на етажната собственост, проведено на 31.03.2022 г., са незаконосъобразни. Сочи, че общото събрание е свикано и проведено в нарушение на изискванията на ЗУЕС, не са спазени разпоредбите относно изискуемия кворум и мнозинство, протоколът от общото събрание не е съставен и оповестен съгласно изискванията на ЗУЕС. Ето защо, моли взетите на проведеното на 31.03.2022 г. общо събрание решения да бъдат отменени. Претендира разноските по производството.

Ответниците – етажните собственици в сграда, намираща се в гр. ххх, представлявани от управителя Г Н, оспорват исковете. Твърдят, че обжалваните решения са взети в съответствие на процесуалните и материалните изисквания на ЗУЕС, поради което молят исковете да бъдат отхвърлени. Претендират разноските по производството.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

По исковете с правно основание чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС в доказателствена тежест на ответниците е да докажат, че са спазили законоустановените в ЗУЕС изисквания за провеждане на общото събрание на собствениците на обекти в сграда в режим на етажна собственост, намираща се в гр. ххх, и за вземане на решения на проведеното на 31.03.2022 г. общо събрание, в това число, че оспорените решения са взети при наличието на изискуемите кворум и мнозинство, при спазване на предвидените в ЗУЕС изисквания за свикване и провеждане на общото събрание и за съставяне и оповестяване на протокола от общото събрание.

С доклада по делото, неоспорен от страните, за безспорни и ненуждаещи се от 1 доказване са отделени следните обстоятелства, а именно: че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда, намираща се в гр. ххх, който факт се подкрепя и от представения по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот от 08.03.2006 г., обективиран в нотариален акт ххх, том I, рег. ххх г. на нотариус Д Т; че на 31.03.2022 г. е проведено общо събрание на етажните собственици на обекти в сграда в режим на етажна собственост, намираща се гр. ххх, на което събрание са приети оспорените решения.

Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание на етажната собственост, като съобразно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. В разглеждания случай исковата молба е депозирана в срок, поради което се явява процесуално допустима.

При преценката законосъобразно ли е свикано и проведено общото събрание на етажните собственици и законосъобразно ли са взети решенията, съдът е обвързан от наведените от ищеца в искова молба основания за допуснати нарушения на разпоредбите на ЗУЕС относно свикването, провеждането и вземането на решения от общото събрание. Във всички случаи тези нарушения следва да са конкретно посочени и именно те определят спорния предмет. В този смисъл решение № 37/20.04.2016 г., постановено по гр.д. № 4432 по описа за 2015 г. на ВКС, I г.о.

Относно твърденията на ищеца за нарушаване процедурата по свикване на общото събрание съдът намира следното: Съгласно чл. 12, ал. 2-4 ЗУЕС общото събрание може да се свика и по писмено искане на собственици, които имат най-малко 20 на сто идеални части от общите части на сградата, като искането се отправя до управителния съвет (управителя), който свиква общото събрание в 10-дневен срок от получаването му, а когато управителният съвет (управителят) не свика общото събрание, общото събрание се свиква от собствениците, които имат най-малко 20 на сто идеални части от общите части на сградата.

В настоящия случай по делото е представено заявление от етажните собственици, притежаващи 37,595% ид.ч. от общите части на сградата за свикване на ОС по реда на чл.

12, ал. 2 ЗУЕС, като същото е получено от управителя на ЕС на 18.03.2022 г. Видно от представената по делото покана, ОС е било свикано от управителя в установения 10-дневен срок по чл. 12, ал. 3 ЗУЕС. Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗУЕС общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол. Съдът намира, че в конкретния случай процедурата по свикване на общо събрание е била спазена, като управителят Г И. Н е свикал Общо събрание за 31.03.2022 г. от 19:30 часа с упоменат в поканата дневен ред и мястото на провеждане, като видно от изрично отбелязване върху поканата същата е била поставена в 19:30 часа на 21.03.2022 г. на информационното табло на партерния етаж във фоайето на входа на жилищната сграда, находяща се в гр. ххх, от управителя в присъствието на свидетелите В Р, Р Д и Т Г, за което е бил съставен и протокол от същата дата, подписан от посочените лица. Ето защо съдът намира, че е била спазена процедурата по свикване на ОС на ЕС, като съдът намира за неоснователни възраженията на ищеца в тази насока.

Ищецът навежда твърдения за нарушение на изискването за кворум за провеждане на общото събрание.

Съгласно чл. 15, ал. 1 ЗУЕС в редакцията, действаща към момента на процесното ОС – 31.03.2022 г., общото събрание се провежда ако присъстват лично или чрез представители собственици на най-малко 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, с изключение на случаите по чл. 17, ал. 2, т. 1 - 4 и 7 ЗУЕС, за които законът 2 предвижда по-висок кворум. От представения по делото протокол от проведеното на 31.03.2022 г. ОС на ЕС се установява, че в предварително обявения час са се явили представители на 80,693 % идеални части от общите части на сградата, при което общото събрание е било проведено в хипотезата на чл. 15, ал. 1 ЗУЕС. В присъствения списък към протокола за проведеното общо събрание е отбелязано, че са присъствали: М М, чрез пълномощника си Г Н, Д П, Е Т, чрез пълномощника си СТ, ДК, МК, ВВ Л Я, чрез пълномощника си Г Н, И С К, представляван от пълномощник ВСК, Г Л, чрез пълномощник Г Н, А П, представлявана от пълномощник В Р, Р Д, Г Й В, М П, С И, ВК Ж, В Р, Г Н, Т П Г, ГПК Ш, ПН, чрез пълномощник В Р, ДВ, чрез пълномощник ГПК Ш, ТД И. Х, които са собственици на 80,693 % идеални части от общите части на вх. 1.

За установяване собствеността на самостоятелните обекти, няходящи се в процесната ЕС и притежаваните от собствениците на самостоятелни обекти идеални части от общите части на ЕС по делото са представени писмени доказателства, видно от които Д СП е собственик на ателие № 2А, ателие № 6А, апартамент № 13 и гараж № 4 в процесната ЕС, заедно с 2,03 % ид.ч. от общите части на сградата, ЕТ е собственик на апартамент № 3 от процесната ЕС, заедно с 0,653 % ид.ч. от общите части на сградата, ДК се явява собственик на апартамент № 4 и апартамент № 8, заедно с 1,063 % ид.ч. от общите части на сградата, МК К е собственик на ателие № 5А, заедно с 0,511 % ид.ч. от общите части на сградата, ВВВ е собственик на ателие № 6, заедно с 0,413 % ид.ч. от общите части на сградата, към датата на провеждане на процесното общо събрание - 31.03.2022 г., А П П е била собственик на ателие № 10А, заедно с 0,460 % ид.ч. от общите части на сградата. От представените документи за собственост се установява още, че Г Й В е притежател на апартамент №13А, заедно с 0,877 % ид.ч. от общите части на сградата, С И И е собственик на апартамент № 14А, заедно с 0,797 % ид.ч. от общите части на сградата, НКР и В П Р се явяват собственици на апартамент ххх, заедно с 3,009 % ид.ч. от общите части на сградата, ВК се явява притежател на апартамент № 15, заедно с 0,748 % ид.ч. от общите части на сградата, Г И. Н и МК На са собственици на апартамент № 16, заедно с 1,412 % ид.ч. от общите части на сградата. От представения по делото договор за дарение от 29.05.2014 г. се установява, че НКР и В П Р са дарили на дъщеря си КН Р апартамент № 16А от процеснта ЕС, заедно с 1,30 % ид.ч. от общите части на сградата, като са си запазили пожизнено право на ползване върху посочения имот. Установява се, че Т П Г и Г Иа Г. са собственици на апартамент №17, заедно с 0,898 % ид.ч. от общите части на сградата, ГК е собственик на апартамент № 18А, заедно с 1,158% ид.ч. от общите части на сградата, ПН е собственик на апартамент № 19, заедно с 0,703 % ид.ч. от общите части на сградата, Н Х.ва Д и Т Г Д са собственици на апартамент № 20, заедно с 1,321 % ид.ч. от общите части на сградата, Р В Ха и Д И. Х са собственици на апартамент № 21, заедно с 1,057 % ид.ч. от общите части на сградата, ММ и НМ са собственици на ателие №1, заедно с 0,407 ид.ч. от общите части на сградата, ЛЯ е собственик на апартамент №8А, заедно с 0,805 % ид.ч. от общите части на сградата, ДД е собственик на апартамент №19А, заедно с 0,562 % ид.ч. от общите части на сградата, като от представения по делото договор за дарение от 12.11.2021 г. се установява, че дарителят ДВ Д. – П е запазила пожиснено право на ползване върху дарения имот – апартамент № 19А, РД е собственик на апартамент №12, заедно с 0,778 % ид.ч. от общите части на сградата, И С К е собственик на ателие № 9, заедно с 0,466 % ид.ч. от общите части на сградата, Г А Л е собственик на ателие № 9А, заедно с 0,511 % ид.ч. от общите части на сградата, ПДП е собственик на апартамент №14, заедно с 1,09 % ид.ч. от общите части на сградата.

С оглед на изложеното съдът намира, че посочените в присъствения списък лица са собственици на самостоятелни обекти в процесната ЕС, поради което са били надлежно легитимирани да присъстват на ОС на ЕС, с изключение посоченият за собственик на апартамент № 14 М П П, доколкото по делото не се събраха доказателства, установяващи правото му на собственост на самостоятелен обект в процесната ЕС, доколкото от 3 представената справка № 1363612/20.10.2022 г. от АВ – С се установява, че М П е собственик на апартамент № 68 от секция 4, което не отговаря на посоченото в присъствения списък, а именно, че е собственик на апартамент № 14 от процесната ЕС. Ето защо от формиралия се кворум следва да бъдат изключени притежаваните от М П идеалните части от общите части на входа, които според заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза възлизат в размер на 3,2412 %.

За установяване притежаваните от собствениците идеални части от общите части на вход 1 от процесната сграда по делото е приета съдебно-техническа експертиза, която съдът цени на основание чл. 202 ГПК, като компетентно и безпристрастно изготвена. От заключението на вещото лице се установява, че представените на общото събрание идеални части от общите части на вход 1 е в размер на 80,8399 %, определен по реда на чл. 17, ал. 4 ЗУЕС, като вещото лице посочва, че процентите се разминават с малко с определените при проведеното ОС на ЕС, поради допусната техническа грешка, при която не са приложени площите на придадените към жилищата складови помещения и гаражите във входа.

Установява се още, че офиси № 1 и № 2, находящи се в процесната ЕС, са част от сградата, обособени като самостоятелни обекти, с обща конструкция, общи ограждащи и преградни стени и свързани с общи ВиК и електро инсталации за цялата сграда, с оглед на което и двата офиса са технологично и функционално свързани със сградата. Ето защо съдът намира за неоснователно възражението на ищеца, че посочените офиси не са част от процесната ЕС и че собствениците им не е следвало да участват при провеждане на ОС на ЕС.

Разпечатката съдържа 23 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/baa73f16-02ff-4d5c-a68c-25c1f61a0039