Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 972 от 04.07.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2/2022
Вид
Решение № 972
Подписан
04.07.2022
Състав
Цветко Лазаров, Нина Стойчева, Ралица Димитрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 972 гр. София, 01.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20221000500002 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 41 от 17.11.2021 г., постановено по гр.д. № 35/2021 г. от Окръжен съд Монтана са отхвърлени предявените от В. Т. В., ЕГН ********** и Й. Т. В., ЕГН ********** против Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба Н. П. К., ЕГН **********, настъпила на 23.05.2019 г. при ПТП, всеки един в размер на сумата от 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението по чл. 380 от КЗ – 30.12.2020 г.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил В. Т. В., ЕГН ********** и Й. Т. В., ЕГН ********** да заплатят на Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, направените в тази инстанция деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение, общо в размер на сумата от 654 лева.

1

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищците В. Т. В., ЕГН ********** и Й. Т. В., ЕГН ********** с доводи за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закони и на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателите поддържат, че събраните по делото доказателства обосновават основателността на всеки един от предявените преки искове.

Поддържат, че попадат в разширения кръг на лицата, които имат право на обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба, с която са имали трайна и особено дълбока емоционална връзка и са претърпели от нейната смърт продължителни болки и страдания в по-голям обем от обичайните болки и страдания от смъртта на родственик.

Молят въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и вместо това да осъди ответника да заплати на всеки един от тях обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 120 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 30.12.2020 г.

Молят да се присъдят деловодните разноски, направени в двете съдебни инстанции.

Молят съдът да осъди ответника да заплати адвокатско възнаграждение на техния процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Насрещната страна и ответник по предявените искове Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113 подал отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който поддържа, че ищците формално попадат в кръга от лицата, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба, но не са провели пълно и главно доказване на твърдените обстоятелства, че между всеки един от тях и пострадалата при ПТП е имало трайна и особено дълбока емоционална връзка и търпи от нейната смърт продължителни болки и страдания в по-голям обем от обичайните между родственик.

Моли въззивния съд да потвърди изцяло първоинстанционното решение и да му се присъдят деловодните разноски, направени във въззивното производство.

Подпомагащата страна - Община Дупница, която е конституирана по молба на ответника изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да се потвърди изцяло обжалваното решение.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок 2 от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценка за основателността на въззивната жалба, съдът взе предвид следното:

Ищците - В. Т. В., ЕГН ********** и Й. Т. В., ЕГН ********** са предявили против Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, всеки един за сумата от 120 000 лева.

Ищците твърдят в обстоятелствената част на исковата молба, че на 23.05.2019 г., около 12:30 часа в гр. Дупница, в района на кръстовището на ул.

„Втори януари“ и ул. „Отец Паисий“, пред № 42 е настъпило ПТП, при което МПС - комбиниран багер „Комацу“ с рег. № ******, управляван от Г. И. К., ЕГН ********** при движение на заден ход е прегазил пешеходеца Н. П. К., ЕГН **********, която починала.

Ищците твърдят още, че:

- виновен за настъпване на ПТП и смъртта на тяхната баба е водачът на багера, за което обстоятелство има постановена осъдителна присъда № 260003 от 25.11.2020 г. по н.о.х.д. № 519/2020 г. от Окръжен съд Кюстендил, влязла в сила на 11.12.2020 г.;

- вследствие смъртта на тяхната баба са претърпели и продължават да търпят неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, поради изключително дълбоката емоционална връзка, която всеки един е имал с пострадалата;

- комбинираният багер е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на настъпване на ПТП;

- на 30.12.2020 г. са предявили писмените претенции по чл. 380 от КЗ, по които е образувана щета, но застрахователят е отказал да им изплати обезщетения;

С предявените искове поискали ответникът да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди на всеки един от тях, в размер на сумата от 120 000 лева, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на претенциите по чл. 380 от КЗ – 30.12.2020 г.

3

Поискали ответникът да заплати направените деловодни разноски, както и адвокатско възнаграждение на техния процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Ответникът

– Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК

121265113 подал отговор на исковата молба /л. 19/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че ищците формално попадат в разширения кръг на лицата, които имат право да получат обезщетение за претърпените неимуществени вреди, тъй като починалата е тяхна баба /Тълкувателно решение № 1 от 21 юни 2018 г., постановено по т.д. № 1/2016 от ВКС- ОСНГТК/, но не са доказали, че всеки един е имал особено близка връзка с починалата и действително е претърпял от нейната смърт вреди в по-голям обем от обичайните между внуци и баба.

При условията на евентуалност оспорил размера на преките искове и поискал да се присъди обезщетение за неимуществени вреди на всеки един от ищците, съобразно критериите на съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по делото, установяващи извършван ремонт на пътното платно, която зона е била обезопасена и въпреки това пострадалата, като пешеходец е навлязла в зоната ремонта и траекторията на движение на багера, с което е допринесла за настъпване на вредоносния резултат.

Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.

По молба на ответника като подпомагаща страна е конституирана Община Дупница, която изразила становище за неоснователност на исковете и поискала да се отхвърлят.

От фактическа страна:

Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.

Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви, които въззивният възприема изцяло и постановявайки своето решение препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на изложението намира, че следва да се посочат основните правно значими 4 факти.

От събраните по делото доказателства установява, че на 23.05.2019 г., около 12:30 часа в гр. Дупница, в района на кръстовището на ул. „Втори януари“ и ул. „Отец Паисий“, пред № 42, при извършване на ремонтни работи е настъпило ПТП, при което МПС - комбиниран багер „Комацу“ с рег. № ******, управляван от Г. И. К., ЕГН ********** при движение на заден ход е прегазил пешеходеца Н. П. К., ЕГН **********, която починала.

В зоната на ремонта на пътното платно е имало отрязано дърво и клони, които гражданите, включително и пострадалата вземали за огрев.

С присъда № 260003 от 25.11.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 519/2020 г. от Окръжен съд Кюстендил, влязла в сила на 11.12.2020 г., водачът на комбинирани багер е бил признат за виновен в това, че при управлението му е допуснал нарушение на правилата за движение, установени в чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Н. П. К., ЕГН ********** – престъпление по чл. 343, ал. 1 от НК.

Така описания механизъм на настъпване на ПТП се установява от приложената присъда и наказателно дело, по което е постановена; показанията на разпитаните в първата инстанция свидетели и писменото заключение на вещото лице, извършило автотехническа експертиза - л. 172.

ПТП е нямало да настъпи, ако пострадалата като пешеходец не е предприела пресичане на кръстовището, което не е било обозначено за движение на пешеходци и не е съобразила траекторията на движещия се на заден ход багер с издавените от него светлинни и звукови сигнали.

Така обсъдените доказателства обосновават извода на настоящия съдебен състав, че пострадалата, като пешеходец с поведението си пряко и непосредствено в равна степен с водача на багера е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, т.е. налице е съпричиняване в съотношение по ½ .

5

Ищците В. Т. В., ЕГН ********** и Й. Т. В., ЕГН ********** , с данни за двамата за постоянен и настоящ адрес в гр. *** са внуци на Н. П. К., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. ***.

Ищците на 30.12.2020 г. са предявили обща писмена претенция по чл.

380 от КЗ, по която ответникът е образувал щета, но не е изплатил обезщетения.

В първата инстанция са разпитани свидетели, показанията на които не установяват конкретни житейски обстоятелства, които да обосноват извод, че между всеки един от ищците и починалата им баба е имало особено близка връзка, която по интензитет надхвърля обичайната между внуци и баба взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост , както и всеки един от ищците действително е претърпял вреди в по - голям обем от смъртта на тяхната баба, различен от обичайния обем на болки и страдания при смърт на родственик.

От правна страна:

Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от ищците въззивна жалба, като спорът се концентрира до основателността на предявените искове, а при тяхната основателност до размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди и процентното съотношение на съпричиняване.

ПТП е настъпило на 23.05.2019 г. с участието на МПС, което е имало застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена след 01.01.2016 г., поради което приложими в случая са разпоредбите на Кодекс на застраховането, който е в сила от 01.01.2016 г.

По главните /преки/ иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ:

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при спазване на изискванията на чл. 380.