Решение № 43 от 14.07.2026, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. гр.В., 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря ДИЯНА АЛ. КОШЕРИЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Административно наказателно дело № 20255210200371 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „*********“ ЕООД, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Д. Т.“ № 7, чрез процесуалния му представител адв. И. И., против Наказателно постановление (НП) № 851642-F823390/23.09.2025 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Пловдив, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ (ГДФК) при ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите (Наредбата) вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС), на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв.

В жалбата са наведени твърдения за незаконосъобразност на атакуваното НП поради допуснати нарушения както на материалния, така и на процесуалния закон. Излагат се аргументи в насока на това, че въззиваемата страна е следвало да приложи чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението представлява маловажен случай. Навеждат се също така доводи относно нарушение на разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН и неправилно посочване на 1 отегчаващото вината обстоятелство. Жалбоподателят моли НП да бъде отменено, алтернативно – да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява. Постъпило е писмено становище, с което процесуалният му представител адв. И. поддържа жалбата, повторно навежда същите искания, претендира разноски.

Въззиваемата страна не се явява, не се представлява. Представено е писмено становище чрез процесуалния й представител юрк. С.. Моли жалбата да бъде отхвърлена и НП – потвърдено, като излага основания за това.

Претендира разноски.

Съдът, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна следното:

На 21.05.2025 г. в 15:00 часа от страна на свидетелите П. Ф. Г. – главен инспектор по приходите в ГДФК, и А. Д. И. – старши инспектор по приходите в ГДФК, била извършена проверка на търговски обект по смисъла на пар. 1, т.

41 от ДР на ЗДДС - ресторант „М.“, находящ се в гр. В., бул. „С.“ № ***, стопанисван от „*********“ ЕООД с ЕИК ************** (дружеството).

При проверката било констатирано, че „*********“ ЕООД с ЕИК **************, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /загл. Изм. ДВ, бр. 80 от 2018 г./ е допуснало нарушение на разпоредбите на Наредбата, като не е регистрирало продажба на стоки по данъчна група според вида на продажбите.

От изведена справка от КЛЕН било видно, че на 01.01.2025 г. била извършена продажба на 4 бр. кока кола и 2 бр. капи портокал на обща стойност 18,00 лв., отчетена с ФКБ № 0003196 0001/01.01.2025 г. от наличното, регистрирано в НАП и функциониращо фискално устройство модел „DATECS FP-2000“ с ИН на ФУ DT793750 и ИН на ФП 02958873.

Продажбата била отразена в данъчна група Г - за стоки и услуги, продажбите 2 на които се облагат с 9% данък върху добавената стойност, като същата следвало да бъде отчетена в данъчна група Б - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% данък върху добавената стойност.

Нарушението било извършено на 01.01.2025 г. в гр. В. и било открито на 21.05.2025 г. При проверката инспекторите по приходите съставили ПИП cep.

АА № 0198316/21.05.2025 г. Съставен бил също така АУАН № F823390/21.05.2025 г. от св. П. Г., като екземпляр бил връчен на управителя на жалбоподателя. От страна на дружеството постъпило възражение срещу АУАН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП № 851642-F823390/23.09.2025 г. При извършена справка се установило, че санкционираното дружество било извършило предходно нарушение от същия вид - на разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, за което с Предупреждение № 769492-F750771/10.05.2024 г. било предупредено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Предупреждението било връчено на дружеството на 17.06.2024 г. Не било обжалвано и влязло в законна сила на 01.07.2024 г.

НП № 851642-F823390/23.09.2025 г. било връчено на управителя на жалбоподателя на 11.11.2025 г. Жалбата против НП била изпратена по пощата на 24.11.2025 г.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира като достоверни и непротиворечиви. Разпитаните по делото свидетели – П. Ф.

Г. и А. Д. И., излагат ясно и подредено своите действия и констатации във връзка с извършената проверка. Не се откриват вътрешни противоречия в техните показания и същите се подкрепят изцяло от писмените доказателства по делото - АУАН № F823390/21.05.2025 г., ПИП cep. АА № 0198316/21.05.2025 г., и приложените към него дневни отчети, отчети от фискална памет и документ от КЛЕН (л. 25 – л. 28).

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за 3 законосъобразност на атакуваното НП, пред компетентния районен съд.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните правни съображения:

Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира, че административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН в присъствието на представляващия нарушителя, въз основа на извършена проверка от инспектори в ГДФК. АУАН е съставен от компетентен орган в кръга на правомощията му. Същото се установява и по отношение на обжалваното НП. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП.

При съставянето на двата акта са спазени и разпоредбите на чл. 42 и чл.

57 от ЗАНН относно установеното нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, за което, на основание чл.185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция на жалбоподателя в размер на 1 000 лв. Словесното описание на нарушението в акта и наказателното постановление в тази част съвпадат по признаци, като достатъчно подробно и ясно е описан механизмът на извършване на административното нарушение.

Според съда относно вмененото нарушение на жалбоподателя са изложени всички релевантни обстоятелства - елементи от фактическия състав на същото, съгласно възприетата правна квалификация.

По аргумент от чл. 27, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите:

1. група „А“ - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС;

2. група „Б“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност;

3. група „В“ - за продажби на течни горива чрез измервателни средства 4 за разход на течни горива;

4. група „Г“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.

Ясно е отправено административно обвинение, че с ФКБ № 0003196 0001/01.01.2025 г. е отчетена продажба в данъчна група Г, вместо в данъчна група Б. Деянието, чрез което се твърди да е осъществен общият административно наказателен състав на чл. 185, ал. 2 вр. от ЗДДС е отчитане на продажба на стоки – 4 бр. кока кола и 2 бр. капи портокал на обща стойност 18,00 лв., в група Г, вместо в група Б - в нарушение на задължението по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредбата. Задължението по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредбата е за регистриране на продажбите на стоките и услугите, които се облагат с 20% ДДС, в данъчна група Б.

В обстоятелствената част на АУАН и на НП са описани фактите – стоките, мястото на тяхната доставка и дружеството, което извършва продажбата, а тези обстоятелства определят регистриране на продажбата под данъчна група Б, защото ресторантьорските услуги се облагат с 20% ДДС от 01.01.2025 г. по аргумент от противното от разпоредбата на §15д т. 2 от ПЗР на ЗДДС – ставката за доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или не приготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи, определена в чл.66а от ЗДДС в размер на 9% ДДС, се прилага до 31.12.2024 г. включително. След тази дата приложение намира стандартната данъчна ставка - 20% ДДС.

В принципен план отчитането на продажби в група Г (с начислен 9% ДДС) вместо в правилната група Б (с начислен 20% ДДС) води до неотразяване на приходи, тъй като се начислява данък в по-малък размер. В случая не са представени категорични доказателства за това, че дружеството е коригирало допуснатото начисляване на ДДС в по-малък размер. От страните не се спори обаче, че констатираното нарушение е отстранено от дружеството, като твърдения в тази насока са изложени както от самия жалбоподател – в жалбата и във възражението срещу АУАН, така и от въззиваемата страна в обжалваното НП, тоест административното нарушение в крайна сметка не е довело до неотразяване на приходи. Последното формира извод, че е приложена правило санкционната норма, относима към процесното нарушение, като на дружеството е определена имуществена санкция по чл.

5

185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС в размер на 1 000 лв.

Съдът изцяло споделя довода на процесуалния представител на жалбоподателя, че конкретното нарушение разкрива признаците на маловажен случай – доставката на стоки е извършена малко след 00:00 часа на 01.01.2025 г. – по-малко от час след отпадането на преференциалната ДДС ставка в размер на 9%. Мястото на доставката е ресторант, където според обективната житейска логика по това време новогодишното празненство било в разгара си.

Разликата в начисления ДДС при регистриране на продажбата в група Г (9% ДДС върху данъчната основа или 1,49 лв.), а не в правилната група Б (20% върху данъчната основа или 3 лв.) е незначителна – 1,51 лв. Действително, неизпълнението на конкретното задължение от санкционираното юридическо лице към държавата се характеризира с незначителност на вредните последици, отстранено е и представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

В конкретния случай обаче констатацията, че нарушението попада в хипотезата на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, не води до незаконосъобразност и съответно отмяна на наказателното постановление.

Именно с оглед разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Настоящото административно нарушение, макар и маловажен случай, се явява второ от този вид за дружеството. За нарушение отново на разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ с Предупреждение № 769492-F750771/10.05.2024 г., връчено на 17.06.2024 г., и влязло в сила на 01.07.2024 г., жалбоподателят бил предупреден, че при последващо извършване на същото по вид административно нарушение ще му бъде наложено административно наказание.