Решение № 1526 от 25.11.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1526 гр. Варна , 24.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на трети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова

Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско дело № 20203100502750 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на ОД на МВР Варна срещу решение № 2787 от 02.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 21052 по описа за 2019 г. на Районен съд Варна, 12 -ти състав, с което е осъдена да заплати на Г. С. Д. , сумата от 1671.84 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден /нощен/ труд за периода от 01.10.2016 г. – 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба 31.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД и сумата от 420 лева лева, присъдена като дължими разноски в производството.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.

Излага се, че съгласно чл. 141 , ал.1 т.1 от ЗМВР, ищецът е държавен служител и съобразно нормата на ал. 2 от същата норма служебното правоотношение се регламентира само от този закон. Препращането към КТ е изрично и затова, нормите на КТ не се прилагат субсидирано извън лимитативно изброените случаи. Според жалбоподателя, отчитането на извънредния труд при работа на смени въвежда специален ред, което прави недопустима аналогията с другите държавни служители в гражданските ведомства. Счита, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г. в сила от 01.07.2007 г. е неприложима са служебното правоотношение с този ищец. Като служител на МВР, брутното му трудово възнаграждение следва да се формира от месечното и допълнителните възнаграждения, а според разпоредбата на чл. 178 от ЗМВР допълнителни възнаграждения се дължат за изпълнение на специфични служебни дейности за извънреден труд. Според жалбоподателя правната уредба на извънредния труд се съдържа в Наредба № 8121 з – 776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. Следва анализ за съответствие между приложения закон и Директива № 2003/88/ЕО на ЕП и СЕ от 04.11.2003 г. допълнителни възнаграждения се дължат по силата на разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР.

1

Изброява редица привилегии на служителите на МВР, предвидени в ЗМВР, различни от предвидените в КТ за всички останали служители и по аргумент за противното счита, че КТ е неприложим. С горепосочените доводи жалбоподателят мотивира възражение за неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния 1 закон. Оспорва се и решението и по съображения за неправилно подвеждане на фактите към материално правните норми, като се твърде, че извънреден труд би бил налице, ако служителите работят извън нормативно определеното време, каквато не е настоящата хипотеза. Жалбоподателят счита, че установената по-голяма продължителност на работното време на държавните служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална продължителност на работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това различие се дължи и е обусловено от вменените с разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗМВР функции на служителите от МВР. Навеждат се и доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че в ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд, множество обезщетения.

Сочи се, че от една страна съдът потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата повисока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен от ответника.

Според жалбоподателя, съдът не е изследвал въпроса дали изплатеният извънреден труд е извънреден, защото е над нормата за съответното тримесечие. Счита, че дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143.

Моли да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен. В условията на евентуалност, е отправено искане за отхвърляне на иска за периода от 01.01.2018 г. – 17.07.2018 г. , поради липсата на нормативна уредба, която да урежда преизчисляването на нощен към дневен труд, като се ползва заключението по ССчЕ прието като доказателство в първоинстанционното производство.Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемият Г. С. Д. не е депозирал писмен отговор и в съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Съдът преди постановяване на съдебен акт по същество, констатира редовност на жалбата според изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, допустимост на същата като подадена от активно легитимираната страна, обосновала правен интерес от обжалване и в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК. Решението на първоинстанциония съд е валидно и допустимо.

От мотивите на обжалвания съдебен акт, в частта на установените релевантни факти, съдът приема, че същите са подробни и съответстващи на събраните по делото доказателства. По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Релевираните от въззивника такива се свеждат до преценката правилно ли е приложен материалния закон.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:

Не е спорно и от събраните в първоинстанционното производство доказателства се установява, че за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е бил служител в ответното държавно учреждение на длъжност „старши полицай“ в Участък – Долни 2

Чифлик към Четвърто РУ при ОД МВР – Варна. От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, изготвена въз основа на предоставени от ответника на вещото лице месечни графици за полагане на труд при сменен режим на работа, както и тримесечни и месечни протоколи за отчитане на положения от ищеца труд, се установява, че за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е положил в ответното учреждение общо 1723 часа нощен труд, който приравнен в дневен с коефициент 1,143 се равнява на 1969 ч. (закръглени). Разликата от 246 часа е на стойност 1793.98 лева.

От фактическа страна, първоинстнационният съд е изложил приетите за установени факти, които въззивния съд не следва да преповтаря, след като не са спорни между страните. Съществените от тях са – твърдяното и неотричано служебно правоотношение в процесния период, положения труд на смени. Във въззивната жалба, не се оспарва броя на часовете положен труд сропед заключението на вещото лице, прието като доказателство в първоинстанционното производство, също и начинът на изчисления на размера на възнаграждението.

Спорът пред въззивният съд се заключава във въпроса, основанелна ли е претенцията, при липсата на изрична правна норма, която да задължава работодателя да заплати нощната част от 12 часовата смяна с различна трудова ставка, от вече заплатената.

От правна страна, въззивнят съд споделя и мотивите на първоинстнациониня: При правилно разпределение на доказателствената тежест, първоинстанционният съд е обосновал от правна страна основателност на претенцията.

Съгласно чл.176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в ЗМВР допълнителни възнаграждения е и месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния период действаща е Наредба №8121з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи. Тя урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР на Според разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредбата, при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 часа, работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

В Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична норма относно преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на такава норма обаче не следва да се тълкува като забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен. Съдът приема, че е налице празнота в правната уредба относно реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство и на времето за отдих и почивките на държавните служители. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.), в чл.9, ал.2 от която е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. В противен случай би се поставил държавният служител в служебно правоотношение с МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.

3

Относно размера на претенцията: Основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143, е нормата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, действала в предходен момент, а след отпадане действието й, при констатираната липса на специална уредба за служителите в М. – субсидиарно приложимата Наредба за структурата и организацията на работната заплата – чл.9, ал.2 от нея. От заключението на ССчЕ се установява, че размера на претенцията е основателен за сумата от 1671.84 лева както и акцесорната претенция за лихва от датата на предявяване на исковата молба.

В частта за разноските, са изложени мотиви, които напълно съответстват на доказателствата за извършен разход, съответен на необходимостта от разноски, поради което в тази част, въззивният съд, възоснова на разпоредбата на чл.272 от ГПК не следва да излага самостоятелни мотиви.

С оглед изхода от спора, разгледан от въззивния съд, в тежест на въззивника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в настоящото производство, но паради липсата на претенция, съдът не присъжда.

Мотивиран от горното, съставът на Варненски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2787 от 02.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 21052 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, 12 -ти състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4