Определение № 3115 от 14.10.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3115 гр. София, 14.10.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. Б. С. като разгледа докладваното от С. Б. С. Частно наказателно дело № 20221110208876 по описа за 2022 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ гр. София, 14.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в закрито заседание, в състав:

СЪДИЯ: С. С. като разгледа докладваното от съдията ч.н.д. № 8876 по описа за 2022, г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 и следващи от НПК.

Образувано е по жалба на Р. А. М. чрез представителя й срещу Постановление на СРП от 27.06.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 11244/2020 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 32712/20 20 г. по описа на СРП, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

В жалбата се излагат доводи за неправилни изводи на СРП за липса на виновно поведение, вследствие на неизяснена фактическа обстановка и неправилно прилагане на материалния закон, поради което се иска отмяна на постановлението на СРП.

Съдът като съобрази материалите по делото и изложените в жалбата доводи, 1 намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 212, ал. 2 от НПК на 25.08.2020 г. е образувано досъдебно производство за това, че на същата дата в гр. София при управление на МПС с водач К.

М. на пешеходна пътека е нарушен ЗДвП и е реализирал ПТП с пешеходката Р.М. и по непредпазливост и е причинена средна телесна, изразяваща се във фрактура на пубис – престъпление по чл.343, ал.3, пр. последно, б."а", вр. ал.1, б. "б", пр.2, , вр. чл. 342, ал.1 от НК.

По делото няма привлечено към наказателна отговорност лице.

С постановлението на СРП, предмет на проверка в настоящото производство, наказателното производство е прекратено, като е прието, че липсва елемент от субективна страна на състава на престъплението, тъй като е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК.

Жалбата срещу постановлението на СРП е подадена от лице, което има право на жалба в качеството си на пострадало лице и е в предвидения от закона срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

Целта на съдебния контрол съгласно чл. 243, ал. 5 НПК е да се извърши проверка на законността и обосноваността на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. За нуждите на производството по чл. 243 НПК съдът проверява дали са спазени, както процесуалния, така и материалния закон.

В обхвата на тази проверка, съгласно изискванията на чл. 13 и чл. 14 от НПК, се включва преценката дали в досъдебната фаза са изследвани обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, за да се спази принципа за разкриване на обективната истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощие да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви действия по разследването да бъдат проведени, т.е. съдът може да преценява дали събраните по досъдебното производство доказателства са достатъчни за правилното решаване на казуса, при което не се касае за подмяна на вътрешното убеждение на решаващия орган, а до съдебен контрол по спазването на закона при упражняване на правомощията на прокурора да прекрати наказателното производство и по този начин да прегради пътя на бъдещо съдебно производство.

На следващо място постановлението е обосновано, когато установените фактически положения обективно съответстват на доказателствените материали, събрани вследствие на проведеното обективно, всестранно и пълно разследване. Съдът следва да прецени дали изводите на прокурора почиват на логически правилно конструиран и пълен анализ на така събраните доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им или превратно тълкуване. След това съдът следва да прецени дали по отношение на установените от прокурора факти е приложен правилно материалният закон, в резултат на което да се отговори на въпроса дали в конкретния казус са налице всички обективни и субективни признаци от състава на престъпление от общ характер.

Съдът намира, че разследването по настоящото дело е проведено пълно, всестранно и обективно. Анализът на доказателствените източници е достатъчно задълбочен и прецизен, като не се констатират съществени пропуски и непълноти в изложените в постановлението фактическите изводи. След извършен самостоятелен анализ на доказателствения материал СРС споделя изводите на СРП за фактическата 2 обстановка, относима към правилното приложение на материалния закон:

На 25.08.2020 г. около 09.25 ч. в гр. София Р. М. управлявала л.а. "Мазда", с № СВ5014КС по бул. "Мадрид", с посока на движение от бул. "Евлоги и Христо Георгиеви" към бул. "Ситняково".

Движението по бул. "Мадрид" към тази дата било двупосочно, като във всяка посока имало по две пътни ленти, а в средата на булеварда имало двупосочно трамвайно трасе. Кръстовището на бул. "Мадрид" с ул. "Алеко Константинов" било регулирано с пътни знаци и непосредствено преди него по протежение на бул.

"Мадрид" имало пешеходна пътека, тип "Зебра". Непосредствено преди пешеходната пътека имало трамвайна спирка. Максималната разрешена скорост в района била 50 км. в час, при липса на монтирани пътни знаци В26.

Около 09.40 М. паркирала управлявания от нея лек автомобил в дясната лента по посоката и на движение, в близост до кръстовището с ул. "Алеко Константинов" – на около два метра преди пешеходната пътека. М. слязла от автомобила, не се качила на тротоара и застанала до задната лява врата на своето МПС, с намерение да пресече булеварда. В лявата пътна лента на бул. "Мадрид" с посока на движение от бул.

"Евлоги и Христо Георгиеви" към бул. "Ситняково" спрял неустановен по делото лек автомобил, за да я пропусне да премине по платното на движение на бул. "Мадрид". М. предприела пресичане на пътното платно, движейки се със скорост от около 7,35 км. в час. на разстояние от около два метра преди пешеходната пътека.

По същото време М.П. управлявал трамвай с инвентарен номер 4141 по бул.

Мадрид с посока на движение от бул. "Евлоги и Христо Георгиеви" към бул.

"Ситняково", като трамваят приближавал спирката на ул. "Алеко Константинов", поради което скоростта му била около 10 км. в час, тъй като ППС следвало да спре на спирката.

По същото време К. М. управлявал л.а. "Ауди" с № СА 8880 ХВ също с посока на движение от бул. "Евлоги и Христо Георгиеви" към бул. "Ситняково". К.М. взел решение да изпревари движещия се трамвай, което и сторил от лявата страна на трамвая, при което лекият автомобил почнал да се движи върху трамвайното трасе за насрещно движение. Скоростта на л.а. "Ауди" била 49 км. в час.

Р.М. пресякла двете пътни ленти на бул. "Мадрид", предназначени за движение на нерелсови ППС в посока от бул. "Евлоги и Христо Георгиеви" към бул.

"Ситняково", и навлязла на трамвайното трасе. К.М. възприел пресичащата пешеходка, когато бил на около 20 м. от нея, и предприел аварийно спиране, но въпреки това не успял да избегне сблъсъка и ударил пешеходката в лявата и част с предната част на л.а.

"Ауди". Мястото на удара било върху трамвайното трасе на бул. "Мадрид", на около на 8,5 м. вляво от десния бордюр на булеварда по посоката на движение на л.а. и на около два метра преди пешеходната пътека. Скоростта на движение на управлявания от К.М. л.а. в момента на сблъсъка, след предприетия опит за спиране, била 30 км. в час. Вследствие на удара Р.М. била отхвърлена напред и вляво и паднала върху пътното платно – върху трамвайното трасе, предназначено за движение в посока от бул. "Ситняково" към бул. "Евлоги и Христо Георгиеви". К.М. и св. К. отишли до нея и установили, че е в съзнание. Св. М.П. спрял управлявания от него трамвай и забелязал, че на пътното платно има спрели автомобили и паднала пешеходка, при което подал сигнал за ПТП на централата си. Трамваят не могъл да продължи движението си, тъй като л.а. на К.М. се намирал на трамвайното трасе. Скоро след това на мястото пристигнали служители на СДВР и екип на ЦСМП.

В резултат на удара и последвалото падане Р.М. претърпяла следните травматични увреждания - контузия на главата в лявата челна област, оток и кръвонасядане на лявото коляно, счупване без значимо разместване на тазовия пръстен в областта на долно рамо на срамната кост в ляво, на лявата странична маса на сакрума, на ацетабулума в ляво и частично счупване на атецабулума в дясно, счупване 3 на външния страничен кондил на лявата голямопищулна кост, които счупвания са довели до трайно затруднения в движенията на левия долен крайник за срок от повече от 30 дни. Контузията на главата е довело да болка и страдание.

Изложената фактическа обстановка е установена въз основа на събраните в досъдебното производство доказателствени материали: показания на св. М.П., В.К., Р.М., К.М., В.Н., Б.И., Р.М. и др., множество писмени доказателства и доказателствени средства, заключения на СМЕ, първоначална и допълнителна ВАТЕ и др.

Според настоящата инстанция не се налага извършването на допълнителни действия по разследването във връзка с предмета на доказване, очертан с постановлението за образуване на досъдебното производство. Всички обстоятелства, относими към предмета на делото, са изследвани обективно, всестранно и пълно, като няма неизяснени обстоятелства, необходими за разкриване на обективната истина.

Проведени са разпити на лицата, които са възприели обстоятелства от значение за предмета на делото, събрани са необходимите за правилното му изясняване писмени доказателства, назначени и изготвени са експертизи, които да изяснят онези обстоятелства по делото, за които са необходими специални знания, като е налице произнасяне на вещите лица и по въпроси, излизащи извън тяхната компетентност, което ще бъде обсъдено по-долу. Съдът не споделя доводите в жалбата относно неизяснена фактическа обстановка, като времето и мястото на сблъсъка се установяват по безспорен начин от свидетелските показания и заключенията на двете ВАТЕ.

Заключението на вещите лица в тази част и в частта относно скоростта на лекия автомобил е пълно, ясно и обосновано и не са налице основания същото да не бъде кредитирано в тези му части. От надлежно извършения оглед и показанията на св.

М.П., В.К. и Р.М. се установява и, че ПТП е настъпило в непосредствена близост до трамвайна спирка, като от показанията на свидетелите става ясно и че същото се е случило секунди преди спиране на трамвай. Естеството и механизмът на претърпените телесни увреждания от пострадалата се установява от заключението на СМЕ.

Настоящата инстанция намира за неправилен правния извод на СРП, че при така установените по делото факти се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, което изключва вината на водача на процесното МПС, поради което деянието му не е престъпно.

Съгласно ТР 28/1984 г. на ОСНК хипотезата на случайно деяние може да намери приложение при всички пътни обстановки, посочени в ЗДвП и в правилника за неговото прилагане, ако са налице условия за това. "Когато водачът на пътното превозно средство е направил всичко зависещо от него и е изпълнил изискванията на закона и правилника и въпреки това са настъпили общественоопасни последици, той не следва да носи отговорност. Когато един водач е изпълнил предписанията на правилата за движение досежно скоростта, но не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и да предотврати настъпването на общественоопасните последици, той не следва да носи отговорност, тъй като е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК". Съгласно посоченото указание към правоприлагащите органи, както и с оглед цялостната практика по транспортните престъпления, съществуват няколко кумулативни предпоставки, за да се приеме, че е налице хипотеза на случайно деяние от страна на водача на МПС при настъпило ПТП. Препятствието за водача трябва да се е появило в опасната зона за спиране на МПС, то да е неочаквано за него, като липсват обективни условия на конкретната пътна обстановка, които да правят възможна и предвидима появата му. Невъзможността за избягване на ПТП не трябва се дължи на предходно неправомерно поведение на водача на МПС, деецът трябва да е извършил всички необходими и задължаващи го действия, при което не би бил длъжен и не би могъл обективно да предвиди настъпването на общественоопасните последици.