Решение № 920 от 28.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 920 гр. Пловдив, 28.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20255330112210 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от А. В. Т., ЕГН **********, против „Сити Корект Кредит“ ООД, ЕИК 126647259, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 30 лева – недължимо платена сума по Договор за кредит № *** от 21.01.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.07.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 04.02.2026 г., е допуснато изменение на предявения иск, чрез увеличение на размера на първоначално предявения осъдителен иск, а именно: за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 87.94 евро - недължимо платена сума по Договор за кредит № *** от 21.01.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.07.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба и в уточняваща молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за кредит № *** от 21.01.2023 г., по силата на който на ищеца била предоставена заемна сума в размер на 900 лева. Била уговорена договорна лихва в размер на 90.19 лева и неустойка в размер на 483.81 лева, разпределена на 22 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 67 лева.

Ищецът счита, че сключеният между страните договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не били посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент. Не бил посочен размерът на възнаградителната лихва и как тя се разпределя във времето с изплащането на всяка една от вноските, посочени в погасителния план. Освен това, договорената възнаградителна лихва била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Лихвата надвишавала трикратния размер на законната лихва. Счита, че след като клаузата, уговаряща договорната лихва е нищожна, то същата е несъществуваща, като по този начин не е спазено изискването на посочената разпоредба.

1

В нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора не бил посочен начинът на изчисляване на ГПР, тъй като липсвало посочване в договора от какви пера е съставена общо дължимата сума. Това означавало, че няма как да се определят компонентите на общата сума, дължима от потребителя.

Излага съображения, че неустойката, предвидена в договора, е нищожна, тъй като била уговорена в нарушение на добрите нрави и е прекомерна.

Заявява, че договорът бил изплатен изцяло на ответника, в това число – главница, възнаградителна лихва и неустойка.

Ищцата твърди, че заплатените от нея суми над главницата, били платени при начална липса на основание, поради което моли за уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „Сити Корект Кредит“ ООД.

Отрича всички, изложени от ищцата твърдения. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване, да установи, че е заплатила в полза на ответника на сумата по твърдения договор за заем.

В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право – че полученото от него имуществено благо не е лишено от основание, т.е. че съществува правнопризната причина за разместването на благата, което му дава право да задържи полученото, а именно: сключването на валиден договор за паричен заем, при спазване правата и интересите на потребителя и в съответствие със ЗПК и задълженията по него.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че предявеният иск е основателен, поради следното:

По делото като писмено доказателство е прието Приложение 1 - Схема на погасяване /л.26/ към Договор № *** от 21.01.2023 г., подписано от ответника – Кредитор „Сити Корект“ ООД, в която е уговорена схема на погасяване на дължими суми от кредитополучател А. В. Т., както следва: 900 лева – главница, 90.19 лева – лихви, 483.81 лева – неустойки, общ размер на вноската – 1474 лева, на 22 равни едноседмични вноски, всяка в размер на 67 лева, за периода от 28.01.2023 г. – 24.06.2023 г. Документът носи подпис на ответното дружество, като същият не е оспорен откъм авторство.

По делото като писмени доказателства са приети в оригинал /л.27-37/ – 11 броя разписки за плащане, чрез „Изипей“ АД, с наредител: А. В. Т., в полза на „Сити Корект Кредит“ ООД, на сумата в общ размер на 603 лева, както следва: на 09.03.20123 г. – 67 лева; на 18.03.2023 г. – 67 лева; на 24.03.2023 г. – 67 лева; на 30.03.2023 г. – 67 лева; на 11.04.2023 г. – 67 лева; на 20.04.2023 г. – 50 лева; на 21.04.2023 г. – 17 лева;на 25.04.2023 г. – 50 лева; на 26.04.2023 г. – 17 лева; на 29.04.2023 г. – 67 лева и на 04.05.2023 г. – 67 лева.

По делото като писмено доказателство е приета в оригинал /л.38/ - 1 бр. Квитанция към Приходен касов ордер № ***, издадена от „Сити Корект Кредит“ ООД за внесена от А.

В. Т., сума в размер на 469 лева, с посочено основание „вноска за приключване на договор № *** от 21.01.2023 г. /вн. от 16-22/“. Посочено е също, че „дължимите суми са изплатени и договорът е приключен“ – подписана е от служител на ответното дружество. Документът 2 носи подпис на ответното дружество, като същият не е оспорен откъм авторство.

Макар от 11-те броя разписки за плащане, чрез „Изипей“ АД, да не се установява с категоричност получаването на сумата в общ размер на 603 лева от ответното дружество, предвид приетата Квитанция към Приходен касов ордер № ***, издадена от „Сити Корект Кредит“ ООД за внесена от А. В. Т., сума в размер на 469 лева, с посочено основание „вноска за приключване на договор № *** от 21.01.2023 г. /вн. от 16-22/“ и в която е посочено, че „дължимите суми са изплатени и договорът е приключен“, която носи подписа на ответното дружество и не е оспорена откъм авторство, съдът приема, че ищецът доказа, че е заплатил на ответното дружество сумата в общ размер на 1072 лева по Договор № *** от 21.01.2023 г., по който съобразно приетата Схема на погасяване е предоставена заемна сума на А. В. Т. в размер на 900 лева.

Ответното дружество, обаче, не доказва, наличие на основание за получаване на сумата в размер на 172 лева /1072 лева – 900 лева/, представляваща надплатена над предоставената чиста стойност на заема в размер на 900 лева, т.е. че съществува правнопризната причина за разместването на благата, което му дава право да задържи получената сума над заемната такава, а именно: сключването на валиден договор за паричен заем, при спазване правата и интересите на потребителя и в съответствие със ЗПК, въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК. /виж Определение по чл. 140 ГПК рег. № 14430 от 10.11.2025 г./.

По делото, ответното дружество не е представил доказателства нито за основанието на дължимостта, нито за размера, на описаните в Схемата за погасяване по Договора от 21.01.2023 г. – лихви и неустойки, т.е. валидни уговорки за дължимостта на посочените суми.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти. В случая, доказване на сключен валиден договор за паричен заем, с валидни уговорки за дължимост на лихва и неустойка, сключен между страните, не бе извършено, поради което недоказаното се приема за нестанало.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявения иск за сумата в общ размер от 172 лева, е основателен и следва да се уважи изцяло.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на 45.50 лева.

Ищецът, освен това, е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищеца (л. 3) е посочено, че тя се представлява безплатно от адвокат К. К., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ. Ето защо, съдът като взе предвид вида и размера на иска, искането на процесуалния представител на ищеца, действащата Наредба за възнаграждения за адвокатска работа и при съобразяване на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г., съдът намира, че дължимите в случая разноски за адвокатско възнаграждение следва да се определят в размер на 400 лева.

3

Предвид това, че решението се постановява след въвеждане на еврото в Република България /01.01.2026 г./, сумите следва да бъдат присъдени в евро, съобразно официалния валутен курс.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Сити Корект Кредит“ ООД, ЕИК 126647259, да заплати на А. В. Т., ЕГН **********, следните суми: сумата в общ размер на 87.94 евро /осемдесет и седем евро и деветдесет и четири цента/, равняваща се на 172 лева - главница, недължимо платена сума по Договор за кредит № *** от 21.01.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.07.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 23.26 евро /двадесет и три евро и двадесет и шест цента/, равняваща се на 45.50 лева - разноски по делото.

ОСЪЖДА „Сити Корект Кредит“ ООД, ЕИК 126647259, да заплати на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т. 2 ЗАдв., на адвокат К. Й. К., с личен номер ***, сумата от 204.52 евро /двеста и четири евро и петдесет и два цента/, равняваща се на 400 лева - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца А. В. Т., в производството по настоящото гр.д. № 12210/2025 г. по описа на РС – Пловдив.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.

Банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите, съгласно чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.2/:

IBAN: ****.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4