Решение № 7152 от 25.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7152 гр. София, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20231100513221 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 19.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 28283/ 2019 г. на Софийски районен съд, І ГО, 29 състав, Н. Л. У. /ЕГН **********/ е осъдена да заплати на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД /с предходно наименование „Чез Електро България“ АД, ЕИК 175133827/ сумата 1 017.56 лева, представляваща законна мораторна лихва за периода от 20.05.2019 г. до 29.06.2022 г. върху сумата 3 221.83 лева- главница по фактура № 0180570136/ 07.01.2016 г. и Констативен протокол за извършена проверка № 1013698/ 16.12.2015 г. на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и чл.51 ПИКЕЕ /приети от ДКЕВР на 14.10.2013 г., обн. ДВ от 12.11.2013 г./ за начислена електрическа енергия за имот, находящ се в гр. София, ул. “********, кл.№ 300056655617, за периода от 18.09.2015 г. до 16.12.2015 г. С решението е отхвърлен предявеният от „Електрохолд Продажби“ АД /с предходно наименование „Чез Електро България“ АД, ЕИК 175133827/ срещу Н. Л. У. /ЕГН **********/ иск по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и чл.51 ПИКЕЕ за присъждане на сумата 3 221.83 лева- главница по фактура № 0180570136/ 07.01.2016 г., за начислена електрическа енергия за имот, находящ се в гр.София, ул.“********, кл.№ 300056655617, за периода от 18.09.2015 г. до 16.12.2015 г. , като погасен чрез плащане в хода на процеса. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата Н. Л. У. е осъдена да заплати на ищеца „Електрохолд Продажби“ АД сумата 628.87 лева- разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от Н. Л. У. /ответница по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която е осъдена да заплати на ищеца сумата 1 017.56 лв.законна лихва за периода от датата на подаване на исковата молба до извършеното плащане на дълга на 29.06.2022 г., и в частта за разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне претенцията 1 за присъждане на законна лихва, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна „Електрохолд продажби“ АД- гр. София /с предходно наименование „Чез Електро България“ АД/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.

По същество постановеното от СРС е и правилно в обжалваната осъдителна част и следва да бъде потвърдено.

Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че въз основа на съставен по реда на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и чл.51 ПИКЕЕ /обн. ДВ от 12.11.2013 г., отм./ Констативен протокол № 1013698/ 16.12.2015 г. е издадена Фактура № 0180570136/ 7.01.2016 г. за сумата 3 221.83 лв., дължима от ищцата Н. Л. У.- абонат на електроснабдителното дружество „ЧЕЗ Електро България“ АД, представляваща коригирана стойност на потребена в имот, находящ се в гр. София, ул. “********, кл.№ 300056655617, през периода от 18.09.2015 г. до 16.12.2015 г. електрическа енергия.

Посочената сума е била предмет на предявен от Н. У. срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, който е отхвърлен с влязло в сила на 9.06.2022 г. Решение по гр.д.№ 33749/ 2016 г. на СРС, І ГО, 174 състав, потвърдено с въззивно решение по гр.д.№ 13261/ 2020 г. на СГС, ГО, ІІІ- В състав, представено като доказателство по делото.

Според представените писмени доказателства ответницата е уведомена за извършената в горепосочения имот проверка и за съставянето на констативния протокол от 16.12.2015 г. с писмо от 17.12.2015 г., връчено й на 12.01.2016 г., а за начислената й вследствие корекционната процедура сума от 3 221.83 лв. е уведомена с писмо от 8.01.2016 г., връчено й на 12.01.2016 г.

С писмена молба от 10.03.2023 г. ответницата е представила като доказателство по делото Разписка № 0400016027592528/ 29.06.2022 г. за плащане на процесната сума от 3 221.83 лв. в полза на ищцовото дружество чрез „Изипей“ АД на 29.06.2022 г. В разписката е посочено, че сумата била „дължима до 25.01.2016 г.“, а също и че в полза на “Електрохолд продажби“ АД са заплатени и сумата 77.59 лв.- сума за ел. енергия по фактура от 26.06.2022 г., и сумата 25.95 лв.- „неустойка за пр. плащания“.

При така установената фактическа обстановка правилно е прието от първоинстанционния съд, че в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата 1 017.56 лв., представляваща дължима законна лихва при плащане на процесната главница от 3 221.83 лв. със забава, считано за периода от датата на подаване на исковата молба- 20.05.2019 г., до датата на извършеното от ответницата в хода на делото- на 29.06.2022 г., доброволно погасяване на дълга.

Присъждането на законна лихва от датата на завеждане на делото съставлява законна последица от уважаването на иска, като по същината си тази лихва 2 представлява лихва за забава по чл.86 ЗЗД, за която константната съдебна практика приема, че в случая забавата на длъжника е предпоставена от подаването на исковата молба от кредитора, имаща характер на покана за плащане.

Не може да бъде прието като състоятелно от въззивния съд възражението на ответницата, че при плащането на дължими суми за месечно потребление на електрическа енергия в имота през периода м.08.2018 г.- м.0.2022 г. е заплащала и мораторна лихва, обозначена като неустойка, при плащане на задължението от 3 221.83 лв. по процесната фактура. Първо, видно от доказателствата, ответницата е оспорила дължимостта на тази сума, предявявайки отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК с искова молба от 2.02.2016 г. /подадена по- малко от 1 месец след издаване на процесната фактура на 7.01.2016 г./, като лишено от житейска логика се явява едновременното оспорване на процесното вземане на ищеца и заплащането на мораторна лихва или неустойка за забава при плащането му, без същото да бъде погасено, за да бъде преустановено генерирането на вземане за мораторна лихва или мораторна неустойка. Второ- в приложената от ответницата разписка за плащане на сумата 3 221.83 лв. /главница/ на 29.06.2022 г. е отразено и плащане на „неустойка за пр. плащания“ от 25.95 лв., която обективно не би могла да се свърже с платената по процесните констативен протокол и фактура от 7.01.2016 г. сума, тъй като размерът й би бил много по- голям размер /над 2000 лв.- според компютърния лихвен калкулатор/, в случай, че е определена за периода 25.01.2016 г.- 29.06.2022 г.

При тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по основателността на акцесорната претенция за плащане на законна лихва от завеждане на делото до датата на извършеното в хода на първоинстанцинното производство доброволно плащане и неоснователност на релевираните в жалбата на ответницата доводи постановеното от СРС решение, което е правилно в обжалваната осъдителна част, следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивницата дължи да заплати на въззиваемата страна сумата 100 лв.- разноски за въззивното производство /за юрисконсултско възнаграждение/.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 19.06.2023 г., постановено по гр. дело № 28283/ 2019 г. на Софийски районен съд, І ГО, 29 състав, в обжалваната част, в която Н. Л.

У. /ЕГН **********/ е осъдена да заплати на „Електрохолд продажби“ АД- гр. София /ЕИК 175133827, с предходно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/ сумата 1 017.56 лв., представляваща законна лихва върху сумата 3 221.83 лева- главница по фактура № 0180570136/ 07.01.2016 г., издадена въз основа на Констативен протокол за извършена проверка № 1013698/ 16.12.2015 г., за начислена електрическа енергия за имот, находящ се в гр. София, ул.“********, кл.№ 300056655617, считано за периода от 20.05.2019 г. /дата на подаване на исковата молба/ до 29.06.2022 г. /дата на доброволното плащане на главницата/, а също и в частта относно присъдените на „Електрохолд продажби“ АД разноски по чл.78, ал.1 ГПК, платими от Н. Л. У..

ОСЪЖДА Н. Л. У. /ЕГН **********/ да заплати на „Електрохолд продажби“ АД- гр. София /ЕИК 175133827/ сумата 100 лв. /сто лева/- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.

Решението по гр.д.№ 28283/ 2019 г. на СРС, І ГО, 29 състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата му част.

3

Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4