Разпореждане № 2086 от 29.05.2026, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2086 гр. Разград, 29.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Частно гражданско дело № 20263330101067 по описа за 2026 година

Производството е с правно основание чл.410 от ГПК.

Депозирано е заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу Ф. Б. М., **********, настоящ адрес: гр. *****, **** ГР. ***** Ж.К.******* *№ бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *, общ. *******, обл. ***** за заплащане на следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № 400329833**/26.03.2025г.: неплатена главница в размер на 366.59 евро, дължима за периода 20.06.2025 г.20.04.2026г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението 22.05.2026г. до окончателното изплащане на задължението; неплатено договорно възнаграждение в размер на 847.26 евро, дължимо за периода 20.06.2025 г.-20.04.2026г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението 22.05.2026г. до окончателното изплащане на задължението; неплатенa неустойка в размер на 807.23 евро, начислена на основание чл. 10 от ОУ за периода 10.04.2025 г.-20.04.2026 г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 255.65 евро, начислени на 19.09.2025 г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 15.34 евро, начислени на 05.05.2025 г.; мораторна лихва в размер на 197.84 евро, дължима за периода 21.04.2025 г.21.05.2026, както и разноски по делото.

Във връзка със задължението на съда да извърши дължимата на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК служебна проверка за противоречие със закона или с добрите нрави и дадени указания на заявителя, в тридневен срок е представено допълнителното споразумение към договора за кредит, въз основа на което се претендира незаплатена неустойка, уточнение за обща сума на направените по договора плащания в размер на 460.15 евро и за какво са отнесени, както и Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането. Макар да са посочени конкретни текстове, на които следва да се основават претендираните от заявителя такси, доказателства за извършени разходи по нея не са представени.

С оглед заявлението и приложенията към него и направените уточнения съдът, за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното:

На 26.03.2025 г., между Ф. Б. М. /кредитополучател/ и „ПРОФИ 1

КРЕДИТ България“ ЕООД /кредитодател/ е сключен Договор за потребителски кредит № 400329833**, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 4000 лв., който е следвало да бъде върнат на 36 месечни погасителни вноски с краен срок на погасяване 20.03.2028 г. при уговорени ГЛП 50,95% и ГПР 63,46 %.

На същата дата между страните е подписано допълнително споразумение към

Договор за потребителски кредит

№

400329833**/26.03.2025 г., което се основава на чл. 10, ал. 1 от Общите условия, съгласно който клиентът се задължава да представи на кредитора обезпечение за гарантиране и обезпечаване погасяването на всички дължими и изискуеми вземания на КР на основание ДПК, ОУ и допълнителни споразумения, ако има такива, включително главница, лихви, такси и други разноски, за изпълнение на което задължение може да избере да предостави някое от следните обезпечения:

1.Банкова гаранция, издадена от българска търговска банка, със задължение за плащане равно на общата дължима сума по ДПК, със срок на валидност равен на срока на ДПК и с бенефициент ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД.

2. Гаранция, издадена от финансова институция, вписана в регистъра на БНБ, със задължение за плащане равно на общата дължима сума по ДПК, със срок на валидност равен на срока на ДПК и с бенефициент ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД.

3. Солидарен длъжник, който да отговаря на следните изисквания: физическо лице на възраст между 23 и 64 години, което да има осигурителен доход в минимален размер от 1300 лева, съгласно наличните данни в информационната система на НОИ; да има доказуем доход, който да надвишава месечните разходи по кредити; да работи по безсрочен трудов договор; да работи при настоящия работодател минимум 6 месеца; да не е клиент или солидарен длъжник по Договор за потребителски кредит, сключен с КР; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно наличните данни в информационната система на ЦКР към БНБ.

Клиентът не е предоставил поисканото от Кредитора обезпечение, за което с допълнителното споразумение му е предоставен допълнителен срок от 14 дни, като е уговорено при неизпълнение да дължи неустойка в размер на 2000.00 лева, разсрочена за 36 месеца.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Проверката на съда по същество в заповедното производство се простира до това дали искането, съдържащо се в заявлението за издаване на заповед за изпълнение е в противоречие със закона или добрите нрави, или се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това, в съответствие с разпоредбата на чл.

411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК. В чл. 7, ал. 3 от ГПК също е вменено задължение на съда служебно да следи за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Видно от представените със заявлението документи, претендираните вземания произтичат от договор с потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, поради което императивните норми на същите следва да бъдат приложени и в настоящото производство. За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т.

2

1 и 2 от ГПК, като разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави.

При изпълнение на посоченото му вменено задължения съдът установи, че процесният договор съдържа клаузи, нищожни в по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗПК, съгласно който такава е всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон. В допълнително споразумение към Договор за паричен заем № 400329833**/26.03.2025г. е уговорена 2000.00 лв. неустойка за непредставяне на обезпечение, като същевременно са поставени такива изисквания към обезпеченията /като напр. гаранции за плащане равно на общата дължима сума по ДПК/, които следва да бъдат представени, че вероятността да не бъдат получени, съответно да се начисли неустойка, е много голяма.

Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Република България. Разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК е категорична, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

Така, макар заявителят да твърди, че ГПР не надвишава законовите стойности, при постигнатите между страните договорки договор и допълнителното споразумение, при съобразяване на дадената в заем сума от 4000,00 лева, сравнена със задължението за връщане на сумата 9770,20 лв., от които 3770,20 лв. възнаградителна лихва и 2000.00 лв. неустойка за непредставяне на обезпечение, при срок на договора – 36 месеца е видно, че фактически ГПР надхвърля максимално допустимия размер на годишна база, както и че не съответства на посочения в договора. В този смисъл, от една страна, противоречи на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и съгласно ал. 5 клаузата е нищожна, а от друга е нарушена и разпоредбата на чл. 11,т.10 ЗПК, а според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, следователно потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита по аргумент от чл.

23.

В тази връзка, предвид това че признатата от заявителя като общо платена за погасяване на задължения по договора сума в размер на 460.15 евро, надвишава дължимата за периода до 20.04.2026 г. главница от 419.76 евро/ 820,97 лв. искането за издаване на заповед за изпълнение за заявените суми, следва да бъде оставено без уважение.

За заявителя остава възможността да предяви иск за същите.

С оглед изхода на делото на заявителя не следва да се присъждат разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Предвид гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на ПРОФИ КРЕДИТ

БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК: 1750747** и адрес: гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 49, бл.53 Е, вх.В, общ. Столична, обл. София (столица), законен представител Светослав Николаев Николов, Н. М. Л. и Ярослав Кжищов Чулак управители, за издаване на заповед за изпълнение срещу Ф. Б. М., **********, 3 настоящ адрес: гр. *****, **** ГР.***** Ж.К.******* *№ бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *, общ. ********, обл. ***** ******** за заплащане на следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № 400329833**/26.03.2025г.: неплатена главница в размер на 366.59 евро, дължима за периода 20.06.2025 г.20.04.2026г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението 22.05.2026г. до окончателното изплащане на задължението; неплатено договорно възнаграждение в размер на 847.26 евро, дължимо за периода 20.06.2025 г.-20.04.2026г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението 22.05.2026г. до окончателното изплащане на задължението; неплатенa неустойка в размер на 807.23 евро, начислена на основание чл. 10 от ОУ за периода 10.04.2025 г.-20.04.2026 г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 255.65 евро, начислени на 19.09.2025 г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 15.34 евро, начислени на 05.05.2025 г.; мораторна лихва в размер на 197.84 евро, дължима за периода 21.04.2025 г.21.05.2026, както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от съобщаването на заявителя, с частна жалба.

УКАЗВА, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, на заявителя за възможността в 1-месечен срок, считано от влизане в сила на настоящото разпореждане, да предяви осъдителен иск срещу посочения длъжник по отношение на вземанията, за които съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника, като довнесе дължимата държ.такса.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4