Решение № 29 от 22.01.2024, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 2342/2023
- Вид
- Решение № 29
- Подписан
- 22.01.2024
- В сила
- 13.02.2024
- Състав
- ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА ТОДОРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 329, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 49, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 53 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 29 гр. Казанлък, 22.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря РАДИАНА Г. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20235510102342 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от А. А. М., ЕГН **********, с адрес: ****, против О. И. М., ЕГН **********, с адрес: ****.
Ищцата твърди, че ответникът бил неин съпруг, с когото сключили граждански брак на **** г. в ****, обл. С.З., който бил първи и за двамата. От съжителството си имали родени две деца, А. О. М., на 21 г. и Е. О. М., на 19 г.
Сочи, че през първите години съвместен живот с ответника живеели в с.
Д.И., но вечно се карали по между си за пари. Осемнадесет години живели заедно, но това били години на вечни раздели и караници. През 2023 г. решили да се разделят. Твърди, че през време на брака не са придобили никакъв недвижим имот и МПС. Постоянните конфликти между тях, финансовите проблеми, липсата на уважение и взаимност при решаване проблемите в семейството обтегнали техните отношения. Счита, че било невъзможно нормално общуване и съвместно съжителство между тях за в бъдеще. Заявява, че решението й за развод е твърдо и непоколебимо, счита, че бракът им е изчерпан от съдържание и е вреден за тях двамата. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да прекрати брака на ищцата с ответника О. И. М., ЕГН **********. След прекратяване на брака желае да носи брачното си фамилно име – М..
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Заявява, че счита предявения иск за допустим и основателен, с оглед разпоредбите на СК. Признава изцяло така предявения иск и е съгласен да се разведе със съпругата си. Всичко в исковата молба било вярно и предвид дългата им фактическа раздяла било нормално да се прекрати брака 1 по между им като дълбоко и непоправимо разстроен. Не възразява да се приемат приложените писмени доказателства в исковата молба на ищцата, като необходими и относими по делото.
Ищцата А. А. М., редовно призована за датата на съдебното заседание, се явява лично и чрез процесуалния представител адв. С. Т. от АК-С.З., редовно упълномощена, поддържа иска. Заявява, че желае бракът с ответника да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася по въпроса за вината. Твърди, че повече от две години са разделени и двамата са по чужбина. Съпругът имал собствено жилище и живели там, но после заминали за чужбина и с оглед дългогодишната им раздяла семейно жилище по смисъла на закона нямали.
Ответникът, редовно призован за датата на съдебното заседание, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на Акт за граждански брак № **** г. на О.К., страните са сключили граждански брак на **** г. в гр. К., като съпругата е приела фамилното име М.а.
По делото бяха събрани гласни доказателства.
Свидетелката С.Ф.Г., племенница на ищцата А. М., заяви, че А. и О. били съпрузи. Ищцата била в съда, защото не се разбирала с мъжа си О. и желаела да се разделят. В момента и двамата били в чужбина. Не живеели заедно. Не мисли, че можели да запазят семейството си. От година не живеели заедно. Всеки продължавал напред, минало доста време и нямали желание да се съберат.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск за развод е основателен и доказан. Безспорен е фактът, че страните от години се намират във фактическа раздяла. През този период не са положили усилия за заздравяване на брачната връзка, което е довело до отчуждение. Всеки от тях има свой собствен личен живот. Бракът им е изпразнен от духовното съдържание, предписвано от нормите на закона и морала. Установените по делото обстоятелства обуславят несъмнения извод, че брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена по смисъла на чл. 49, ал. 1 от СК. Отношенията между съпрузите не съответстват на правните принципи, установени в Семейния кодекс. Брачната връзка съществува само формално, поради което не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото.
При това положение запазването на брака не създава нормални условия за живот на съпрузите и искът за прекратяване на брака следва да се уважи като съдът не се произнася по въпроса за вината, каквото е и желанието на страните.
2
С оглед заявеното от ответницата съдът счита, че след прекратяване на брака тя следва да носи брачното си фамилно име – М..
На основА.е чл. 329, ал. 1 от ГПК и чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определи окончателна държавна такса за допускане на развода в размер на 50,00 лв., платима поравно от страните по делото, а именно по 25,00 лв. в полза на съда.
По изложените съображения, Районен съд-Казанлък
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между А. А. М., ЕГН **********, с адрес: **** и О. И. М., ЕГН **********, с адрес: с. Д.И., ****, общ. К., за който е съставен Акт за граждански брак № **** г. на О.К., поради дълбокото му и непоправимо разстройство.
ПОСТАНОВЯВА, на осн. чл. 53 от СК, след развода съпругата А. А.
М., ЕГН **********, с адрес: ****, да продължи да носи брачното си фамилно име – М..
ОСЪЖДА А. А. М., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати в полза на РС-Казанлък, сумата от 25,00 лв., представляваща окончателна държавна такса по допускането на развода.
ОСЪЖДА О. И. М., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати в полза на РС-Казанлък, сумата от 25,00 лв., представляваща окончателна държавна такса по допускането на развода.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 3