Решение № 289 от 02.10.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. Добрич, 02.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Димитров при участието на секретаря Илияна Ст. Г.ева като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно наказателно дело № 20233230200477 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. А. А., ЕГН **********, с адрес: ****, чрез адвокат С. К. С. от Адвокатска колегия - Добрич, адрес: гр. Балчик, ул.

„Черно море” № 26, срещу наказателно постановление № 23-0851-000167 от 14.02.2023 г., издадено от И.В.Н. – началник група в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Добрич, с което на А. А. А., ЕГН **********, с адрес: ****, за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 (сто) лв.

На основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 8 точки.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, с писмено становище се иска съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди наказателното постановление.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

1

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 854533/29.01.2023 г. АУАН е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН.

При съставянето на акта, който е бил електронно генериран, нарушителят е заявил, че няма възражения, поради което и в акта е отбелязано: „Нямам възражения“ (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата вА.дност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дА. нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза, като е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дА. наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дА. са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на 2 чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движението по пътищата и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда, съдържа необходимите реквизити по чл.

57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

В АУАН и в НП, като нарушена е вписана нормата на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), съгласно която, участниците в движението съобразяват своето поведение със сигнА.те на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнА., с пътните знаци и с пътната маркировка.

Описаните в АУАН и в обжалваното НП фактически обстоятелства безспорно сочат на обвинение за извършено административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. В разглеждания случай, въззивната инстанция приема, че както в АУАН, така и в НП е нА.це описание на релевантни обстоятелства, които са достатъчни да квА.фицират извършеното, като нарушение на чл. 6, т.

1 от ЗДвП. И актосъставителят, и наказващият орган изрично сочат обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, както и датата и мястото на неговото извършване, поради което оплакванията в жалбата, наведени пред настоящата инстанция, за допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаването на НП, не следва да се споделят като основателни, по следните съображения:

На първо място, според настоящия съдебен състав съставеният АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдържат всички предписани от ЗАНН задължителни реквизити. В акта и в НП са описани всички факти и обстоятелства, които са от значение за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Както в акта, така и в наказателното постановление, нарушението е изписано текстово съобразно съдържанието на съответния текст от ЗДвП, а именно – чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува.

По ясен, точен и недвусмислен начин е посочено, че А. А. А., на 29.01.2023 3 г., в 14:08 часа, в гр. Добрич, по ул. „****“, управлява лек автомобил „****“ с рег. № ****, като на кръстовището с бул. „****“ предприема завой надясно, за да се включи в движението по бул. „****“ и преминава на червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим.

Направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Същите правилно са били подведени като нарушение на нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като правилната правна квА.фикация на деянието е посочена както в АУАН, така и в процесното наказателно постановление. Правилно и законосъобразно нарушението е подведено под санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба, водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването, се наказва с глоба 100 лева.

В действителност, в АУАН цифрово е изписано, че нарушението е по чл. 6, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, като в НП не е конкретизирано, че нарушението е по чл. 6, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. Непълното цифрово изписване на нарушения законов текст в НП (непосочване на съответното предложение от нормата), не е съществено процесуално нарушение, тъй като в НП нарушението е изписано текстово, съобразно съдържанието на съответния текст от ЗДвП.

Също така, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, като поради липса на спорни обстоятелства, не е извършено и разследване. Тук е мястото да се посочи, че в оперативната самостоятелност на наказващият орган е да прецени достатъчни ли са събраните доказателства, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на определено лице, явяващо се субект на нарушението.

С оглед изложеното, имайки предвид обстоятелството, че жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от правото си на защита, сезирайки съда с жалба срещу наказателното постановление, съдебният състав намира, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно това, за какво нарушение му е бил съставен АУАН, респективно – за какво нарушение е бил санкциониран с обжалваното наказателно постановление.

Наведените в жалбата доводи за неправилността и незаконосъобразността на 4 наказателното постановление сочат, че жалбоподателят е инициирал защита именно против вмененото му с наказателното постановление нарушение. В тази насока е и константната съдебна практика (Виж: Решение № 393/25.11.2022 г. на АдмС - Добрич по к.адм.д. № 410/2022 г. , Решение от 15.04.2015 г. на АдмС - Добрич по к.адм.д. № 168/2015 г.).

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 29.01.2023 г., в 14:08 часа, в гр. Добрич, по ул. „****“, управлява лек автомобил „****“ с рег. № ****, като на кръстовището с бул. „****“ предприема завой надясно, за да се включи в движението по бул. „****“ и преминава на червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим – нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на А. А. А. и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитан като свидетел в съдебно заседание, актосъставителят Б. Г. Б. потвърждава констатациите в акта. В съдебно заседание свидетелят Б. дава следните показания: „Бяхме на ул.

„***“, малко преди пешеходната пътека, до така наречените „фъстъци“, преди кръговото, от страната на бул. „****“. Бяхме спрели и извършвахме проверка на автомобил. В момента, в който се обръщам назад към бул.

„****“ да видя да не ме удари някой, чух свистене на гуми и видях кола как идва по бул. „****“ от КАТ, прави ляв за ул. „***“, поднесе се автомобила, наляво-надясно, не знам дА. като ни видя автомобила и се стресна, но спря някак. Колата беше по диагонал, нито по ул. „***“, нито обратно по бул.

„****“. Веднага тръгна по бул. „****“, след което се качихме с колегата в автомобила, последвахме го. Направи десен, за да слезе по ул. „****“, в посока Автогарата. Там той зави надясно, светофара светеше 18 секунди червено. Пред него нямаше други коли. Сигурен съм, че светеше червено“ (цитат). Същата фактическа обстановка пресъздава посредством показанията си и свидетелят Г. К. М., който в съдебно заседание заявява: „На посочения час и дата бяхме назначени с колегата – актосъставител в наряд. В 5 посочения час на нарушението бяхме на ул. „***“ до лафката „****“ и бяхме спрели автомобил за проверка. Посоченият в акта автомобил, при обратен завой по бул. „****“ за да се насочи в посока КАТ рязко подаде газ на автомобила, завъртя го, поднесе го по-точно, като сменяше лентите на целия булевард. След което го последвахме и той зави надолу към бул.

„****“, към ОМВ, където на кръстовището премина на червен светофар и зави надясно в посока ул. „***“. Подадохме му светлинен и звуков сигнал и го спряхме на Агромагазина, на отбивката. Светофарът светеше червено за около 15-16 секунди.“(цитат).

Видно от цитираните показания на свидетеля М., същият е заявил в съдебно заседание, че жалбоподателят е преминал на червен светофар и е завил надясно в посока ул. „***“, е не, че е завил надясно по ул. „***“ , така както твърди пълномощникът на жалбоподателя. Ето защо доводите на последния, че показанията на свидетеля М. са неправдоподобни, са изцяло несъстоятелни и не намират опора в събрания доказателствен материал.

Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Б. Б. и Г. М., които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на извършвания от тях пътен контрол и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина, отчитайки и, че показанията на посочените свидетели кореспондират с приложените по делото писмени доказателства: справка и схема от Община гр. Добрич, отдел „Организация на движението“ относно режима на работа и фазите на целия цикъл на светофарната уредба на кръстовището, образувано между бул. „****“ и ул.