Решение № 4716 от 12.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4716 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20261110100561 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на Е. Л. С. ЕГН **********, съдебен адрес: ***************, чрез адв. М. Л. Л., срещу ************** с код по БУЛСТАТ *****************, с адрес********************** с искане да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 167,00 лв. - неоснователно събрани от ищцата по изпълнително дело ************** при ЧСИ АП с взискател **************, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №******************* г. по описа на РС-Лом

Твърди се, че на 18.10.2016 г., на Е. С., е съставен акт за административно нарушение, след като е констатирано, че ищцата е пътувала, без редовен превозен документ, с което виновно е нарушила разпоредбите на чл. 18, т.1, и чл. 35, ал.1, във. Вр. С чл. 34, ал.3, от НРУПОГТТСО. На 11.11.2016 г., въз основа на съставения акт за административно нарушение е съставено Наказателно постановление ***********************. /”НП”/, с което на ищцата Е. С. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200,00 лв.

/ двеста лева/ съгласно чл. 35, ал. 7, т. 1 от НРУПОГТТСО. На 30.07.2017 г., Наказателното постановление е влязло в сила, което обстоятелство е удостоверено върху него. През 2020г., /повече от две години след влизане в сила на Наказателното постановление/, въз основа на изпълнителния титул – Наказателното постановление, по молба на взискателя ************** е образувано Изпълнително дело ************** при ЧСИ АП, с район на действие СГС. Въз основа на влязло в сила Решение № ****************** г.., постановено по гр.д. ******************г., 166 с-в СРС е установено, че вземанията на ************** по ИД ************** при ЧСИ АП са изцяло погасени по давност Сочи се, че сумата от 167,00 лв. е събрана от Е. С. и представлява разноски събрани по изпълнително дело № ************** при ЧСИ АП видно от сметка за дълг по ИД **************- 143,00 лв. разноски по изпълнението и 24,00 лв. за такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

Излагат се доводи, че ответникът ************** е предприел действия по принудително събиране на вземането си по Наказателното постановление след като давностният срок е изтекъл. Процесната сума от 167,00 лева е събрана чрез действия по 1 принудително изпълнение, насочени срещу движимото имущество и вземания на заявителя ищец, извършени в хода на инициирано през 2020г. изп. Дело ************** при ЧСИ Петров.

Представени са писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с който определя исковата молба като нередовна като се сочи, че не се навеждат твърдения за материална незаконосъобразност на изпълнението. Твърди се, че исковата претенция е неясна- дали се претендират вреди или сума, с която ответникът неоснователно се е обогатил.

Твърди се, че искът е недоказан, доколкото ищцата не представя доказателства, че сумите които се претендират са били събрани от нея.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С влязло в сила решение №**************** г. по гр.д. №****************** г. на СРС, 166 състав е признато за установено по предявения от Е. Л. С., ЕГН ********** срещу **************, Булстат ***************** иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1- во ЗЗД, че **************, Булстат ***************** дължи на Е. Л. С., ЕГН ********** сумата от 200 лева, представляваща получена без основание сума по изпълнително дело № ************** по описа на ЧСИ АП, образувано въз основа на влязло в сила наказателно постановление № ************** на зам. кмета на **************, с което е наложено административно наказание „глоба“, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.11.2022 г., поправена по чл. 247 ГПК с определение от 20.02.2023 г. по ч.гр.д. № ************* г. по описа на СРС, 166 състав.

Страните не спорят, че е издадено Наказателно постановление № ************** г. на дата 11.11.2016 г. от заместник кмета на ************** **************, с което на ищеца Е. Л. С. е наложено административно наказание „глоба" в размер на 200,00 лева за пътуване без редовен превозен документ, както и че въз основа на Наказателното постановление е образувано изпълнително дело № ************** по описа на ЧСИ АП, с рег. № ***** с район на действие СГС. В предходно водено между страните производство се установява със сила на пресъдено нещо, че наказателното постановление, с което е наложена глобата, е влязло в сила на 30.07.2017 г., а изпълнителното дело за събиране на сумата 200 лв., с която ищцата е санкционирана, е образувано през 2020 г. Следователно изпълнителната давност за събиране на сумата по принудителен ред е изтекла на 30.07.2019 г.

Представена по настоящото дело е сметка за размера на дълга по изп. д. № **************. Посочено е, че дължимите суми са: 200,00 лв. – глоба, 143,00 лв. - разноски по изпълнението, 24,00 лв. - такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. По изп. дело след наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника са постъпили суми, които са разпределени към взискателя **************, както следва: на 23.03.2021г. - 51,96 лв. (петдесет и един лева 0,96), на 23.04.2021г. - 184,13 лв. (сто осемдесет и четири лева 0,13), на 21.05.202 1г. 167,33 лв. (сто шестдесет и седем лева 0,33), на 16.06.2021г. - 43,51 лв. (четиридесет и три лева 0,51) Сумите са разпределени на 29.05.2021 г., като разликата в размер на 79,93 лв.

(седемдесет и девет лева 0,93) е върната на длъжника по посочената от нея банкова сметка на 25.06.2021г.

Видно от изготвената сметка въз основа на принудителното изпълнение по изп. д. № ************** са събрани общо 446.93 лева, от които 79.93 са върнати на длъжника, а в 2 полза на взискателя ************** са разпределени 367 лева.

В предходното водено между страните производство е установено, че част от сумата от 367 лева- 200 лева е недължимо платена на ответника чрез принудителното й събиране в хода на изпълнително производство, образувано след изтичане на изпълнителската давност на наложеното на ищцата административно наказание „глоба“ с посоченото наказателно постановление.

Същото е валидно и за претенцията по настоящото производство- недължимо събраните без основание разноски по изп. дело, които са разпределени в полза на ответника.

С оглед на горното предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.

55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е основателен.

Съобразно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България в съответствие с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото. С Решение на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) от 8 юли 2025 г. е определена дата на въвеждане на еврото 01.01.2026 г.

В диспозитива на съдебния акт всички суми следва да са посени в официалната валута към момента на постановяване на решението по аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК. Сумите в лева се преизчисляват към евро при курс 1.95583 лева за 1 евро при правилата за закръгляне към най-близкия цент съгласно Регламент (EО) № 1103/97 на Съвета от 17 юни 1997.

Изчисленията са както следва: 167 лева=85.39 евро.

Съдът въпреки това намира, че на ищцата не следват разноски за исковото и заповедното производство.

Отговорността за разноски е изградена върху идеята за санкциониране за неоснователното предизвикване на делото. /Определение № 527 от 13.10.2011 г. по ч. пр. д.

№ 422 / 2011 г. на Върховен касационен съд/. Отговорността за разноски е в тежест на страната, която със своето процесуално поведение е обусловила необходимостта другата страна да поеме разноски, т.е. необходимо е наличието на причинна връзка, между процесуално поведение на едната страна и понесените разноски от другата- арг. чл. 78, ал. 2 ГПК /Определение № 31 от 07.03.2016 г. по гр. д. № 3608 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. Отделение/.

За част от събраните без основание суми в изпълнителното дело-№************** по описа на ЧСИ АП, а именно глобата по наказателното постановление е воден предходен процес. Нищо не е препятствало ищцата да претендира връщане на сумите за разноски по изпълнението и в предходно воденото ч.гр.д. № ************* г. по описа на СРС, 166 състав или поне да съедини тези вземания чрез осъдителен иск в гр.д.

№****************** г. на СРС, 166 състав, за да се ползва от общите правопораждащи факти. Сумите / 200 лева и 167 лева/ са в общ размер под 1250 лева и общото им разглеждане няма как да доведе до заплащане на по-висока държавна такса, което в този случай е разумна причина за разделяне на исковете. В процесния случай обаче разделянето от страна на ищеца на исковата претенция на множество частични искове /в т.ч. и по реда на заповедното производство/ въз основа на едни и същи правопорждащи юридически факти не преследва легитимен интерес, представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК и има за цел единствено недобросъвестно възлагане на разноски във вреда на ответника/ 4 пъти- два пъти за двете заповедни производства и два пъти за двете искови производства/. ВКС многократно е приел, че разделянето на едно вземане на множество малки суми с цел кумулирането на такси и разноски по всяко едно вземане сочи на явна злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 от ГПК/ Решение №325 от 29.12.2014г., гр.д. №4263/2014г., ВКС, ІV Г.О., Решение №140 от 30.06.2015г., гр.д.

№1066/2015г., ВКС, ІІІ Г.О.; Решение №7 от 20.06.2016г., гр.д. №5209/2015г., ВКС, ІV Г.О, Решение № 50044/04.07.2023 г. по т.д. № 71/2022 г. на ВКС, I Т.О./ Цитираната практика 3 касае изпълнителния процес, но нормата на чл. 3 е обща за целия граждански процес, поради което следва да намери приложение. Съдът следва да осъществява контрол за добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните в процеса, а при очевидното им превратно упражняване в нарушение на чл.3 ГПК, да откаже защитата им.

Мотивиран от изложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Е. Л. С., ЕГН ********** срещу **************, Булстат ***************** иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1- во ЗЗД, че **************, Булстат ***************** дължи на Е. Л. С., ЕГН ********** сумата от 85.39 евро - неоснователно събрани от ищцата суми за разноски по изпълнително дело ************** при ЧСИ АП, образувано въз основа на влязло в сила наказателно постановление № ************** на зам. кмета на **************, с което е наложено административно наказание „глоба“, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.09.2025 г. по ч.гр.д. № ******************* г. по описа на РС-Лом.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4