Решение № 3487 от 23.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3487 гр. София, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г. като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20211110151424 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от З. М. С., ЕГН **********, с постоянен адрес ..., чрез адв. Е. Т., със съдебен адрес гр. София, ул. „Хан Аспарух“ № 60, ет. 3, против „Държавен логопедичен център“, БУЛСТАТ 130343415, с адрес в гр. София, район Оборище, ул. „Екзарх Йосиф“ № 30 Б, представляван от Т.Г.К., с която са предявени искове на основание чл. 74, ал. 1, т. 1 и т. 3, за установяване на дискриминация, основана на „лично положение“, „възраст“ и „член на синдикална организация“ по време на работата й при „Държавен Логопедичен център“, и за осъждане на ответника да заплати на З. М. С. сумата в размер на 10000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от осъществена спрямо нея от ответника дискриминация под формата на „тормоз“, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 02.09.2021 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Твърди се в исковата молба, че З. С. е работила по трудово правоотношение в Държавен логопедичен център, БУЛСТАТ 130343415 в периода от 1999 г. до 2021 г., като е заемала различни длъжнисти, а последната длъжност, която е заемала е „Хигиенист“. През 2020 г. на длъжността директор на Държавен логопедичен център е назначен Я.Д.. След заемане на длъжността, Я.Д. е демонстрирал негативно си отношение към З. С., изразяващо се в словесни атаки, обиди и закани, както и повишаване на тон. Д. едностранно е променял работното време на С., като е изисквал от нея да се явява на работа всеки ден в различен час.

Така, когато С. се е явявала на работа в изрично указания от Д. час, различен от началния час на работното й време, съгласно трудовия й договор, Д. е отправял към същата предупреждения, че ще бъде наказана за неспазване на работното време. Съпругът на З. С. е страдал от рак на стомаха, което е налагало З. С. да ползва отпуск като придружител по реда на чл. 162 КТ. Я.Д. е обжалвал всеки болничен лист, представен от З. С., като всеки от тях е потвърден. През октомври месец 2020 г., З. С. е получила стеснение на дебелото черво, което е наложило хоспитализирането и оперативното й лечение . По време на престоя си в болницата, по нареждане на Д., на З. С. се е обадил главният счетоводител на Държавния логопедичен център – Н. Г., който й е заявил, че директорът е наредил да предаде болничния си лист в рамките на деня (преди да е изписана от болницата), като в противен случай ще й бъде наложено дисциплинарно наказание. След това телефонно обаждане З. С., със 1 съдействието на медицинския персонал, се е снабдила с болничен лист преди приключването на болничния й престой и е напуснала болничното заведение, за да предаде болничния лист на работодателя. Въпреки че З. С. е представила болничния лист в деня, в който това е било поискано от работодателя й, Д. е пуснал в принудителен неплатен отпуск С. за срок от един месец, за което е била уведомена, че представлява „дисциплинарно наказание“. Д. е обжалвал представения от З. С. болничен лист, в резултат на което и до настоящия момент, на С. не е изплатено дължимото се съобразно болничния лист обезщетение. На 13.11.2020 г. съпругът на З. С. е починал, но на нея не й е разрешено да използва полагащия й се отпуск при смърт на съпруг. Няколко дни по-късно, с оглед смъртта на съпруга й, на З. С. й е било необходимо да излезе по-рано от работа, за да закрие банковата сметка на съпруга си, като Д. й е заявил, че ако иска да тръгне с час по-рано, трябва да си пусне неплатен отпуск за целия ден. Тъй като С. е била лишена от месечния си доход за предходния месец, тя не е можела да си позволи да си пусне още един ден неплатен отпуск, тъй като с оглед на допълнителните разходи за погребението на съпруга си, на С. се е наложило да тегли бърз кредит и е била доведена до състояние на безизходица. Така, след тежката загуба, която С. е претърпяла и множеството словесни атаки и обиди от страна на Д., З. С. е била принудена да подаде молба за прекратяване на трудовото си правоотношение, за да избегне унижението, на което е била подлагана всеки ден и да избегне да бъде уволнена дисциплинарно само в резултат от тенденциозното поведение на Д.. След прекратяване на трудовото правоотношение, Р.М. – председател на СД на „Подкрепа“ към ДЛЦ, е уведомила З. С., че при проведен разговор с Я.Д., той е заявил, че причината за отношението му към З. С. е нейната възраст, тъй като не искал в центъра да работят възрастни хора. Като излага тези обстоятелства, З. С. обосновава прения си интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени искове за установяване на дискриминационно отношение и тормоз спрямо З. С. от Директора на Държавен логопедичен център и за осъждане на ответното учреждение да заплати на З. С. обезщетение в размер на 10000 лв. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

С исковата молба З. С. представя писмени доказателства, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Моли за снабдяването със съдебни удостоверения, които да й послужат за получаването на документи относно издадените й болнични листове и тяхното обжалване и на документи относно болничното й лечение. Иска да бъде задължен ответника да представи цялото й трудово досие. З. С. моли за събирането на гласни доказателства – разпит на един свидетел за установяването на неимуществените вреди, разпит на един свидетел за установяването на отношението на Я.Д. към нея и разпит на Н. Г. за установяване на обстоятелството дали е провела разговор Я.Д. и какъв е бил той.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител, депозира отговор, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Пълномощникът на ответника оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка, като твърди, че през 2020 г. трудовият процес е бил организиран в условията на Ковид пандемия, което е налагало промени. Ответникът оспорва, че по отношение на З. С. е проявявано грубо отношение, че е обиждана, заплашвана, принуждавана и унижавана. Сочи, че е невярно твърдението й да е променяно работното й време – няма данни за промяна на графика на работното й време, нито за предупреждения за налагане на дисциплинарни наказания. Ако е имало промяна в работното време, същото се е налагало с оглед работата в условия на пандемия. Ответникът оспорва твърдението, че болничните листове на З. С. са обжалвани. Сочи че, тя като дългогодишен служител е била наясно за реда за представянето на болничните листове пред работодателя. Навежда твърдения, че влошеното здравословно състояние на З. С. не е в причинно-следствена връзка с каквито и да било обстоятелства при работодателя й. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски.

С отговора пълномощникът на Държавния логопедичен център представя писмени доказателства и моли за събирането на гласни такива – разпит на двама свидетели при режим на довеждане за опровергаване на твърденията на З. С.. Ответникът оспорва искането на З. С. за разпит на свидетел за установяване на неимуществените вреди, като сочи, че не 2 са конкретизирани обстоятелствата, които свидетелят ще установява. Не изразява становище по останалите доказателствени искания, направени в исковата молба.

По делото е постъпило писмо от ТП на НОИ, София – град с вх. № 224502/09.07.2024 г., както и от МБАЛ „Княгиня Клементина“ с вх. № 241563/24.07.2024 г.

В открито съдебно заседание от 30.07.2024 г. З. С., чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба, като оспорва наведените в отговора възражения. Не е възразила срещу приемането на приложените с отговора писмени документи като доказателства по делото. Възразява срещу доклада за частта, в която е разпредЕ. доказателствената тежест. Сочи, че като ищец следва да установи факти, от които могат да се направи предположение, че е налице дикриминация, а в тежест на ответника е да установи, че принципът на равно третиране не е нарушен. Поддържа искането си за събиране на свидетелски показания. Моли да бъдат приложени документите от НОИ и справките от МБАЛ „Княгиня Клементина“.

В открито съдебно заседание от 30.07.2024 г. ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба, както и направените с него доказателствени искания. Моли да се приемат като доказателства по делото постъпилите документи. Не прави възражение по доклада. Моли да остане разпредЕ. доказателствената тежест, както е направено с доклада по делото. Моли за допускане на съвместен разпит на свидетелите.

С молба с вх. № 245541/29.07.2024 г. ответникът представя преписи от трудов договор, заповед за прекратяване на ТПО и такива, приложени към трудовото досие на З. С. през 2020 г.

В открито съдебно заседание от 29.10.2024 г. З. С., чрез процесуалния си представител, моли да се приемат представените от ответника с молба с вх. № 245541/29.07.2024 г. писмени документи като доказателства по делото. Поддържа искането си за изменение на доклада в частта, в която е разпредЕ. доказателствената тежест на страните/. Моли за уважаванена иска. Представя списък по чл. 80 ГПК. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника.

В открито съдебно заседание от 29.10.2024 г. ответникът, чрез пълномощника си, моли за отхвърляне на иска. Представя списък по чл. 80 ГПК.

С молба с вх. № 55200/17.02.2025 г. процесуалният представител на З. С. е посочил, че последната е починала на 04.02.2025 г, като е представил препис – извлечение от Акт за смърт № 158 от 04.02.2025 г. от Служба ГРАО при Столична община, Район „Люлин“, и Удостоверение за наследници, издадено от Столична община, район „Люлин“, изх. № РЛН25-УГ51-1864/07.02.2025 г. С Определение № 7639 от 23.02.2026 на съда по настоящото дело е конституирал на мястото на първоначалната З. С. нейните законни наследници, а именно – Т. А. С., ЕГН ********** – дъщеря, и И. А. С., ЕГН ********** – син, за да бъде продължено делото с тяхно участие.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове искове с правна квалификация чл. 71 ал. 1 т.

1 и т. 3 вр. чл. 5 ал. 1, предл. първо вр. чл. 4 ал. 1 и пар. 1 т. 1 от ДР на ЗЗДискр.

С доклада по делото е указано в тежест на ищцата да установи през 2020 г., след назначаването си като директор на ответното учреждение, Я.Д. е демонстрирал негативно си отношение към З. С., изразяващо се в словесни атаки, обиди и закани, повишаване на тон, едностранна промяна на работното време на З. С., отправяне на предупреждения за налагане на дисциплинарни наказания, поради неспазване на работното време; Директорът на ответното учреждение е оспорвал болничните листове, издавани на името на З. С. и я е принудил да излезе от болнично заведение, след претърпяна операция, за да представи болничния си лист пред работодателя, но независимо от представянето му в срока, посочен 3 от директора на ДЛЦ, З. С. е трябвало да излезе в неплатен отпуск; отказ на работодателя да бъде освободена З. С. по-рано от работа по важни лични причини; З. С. е била принудена да подаде молба за прекратяване на трудовото си правоотношение, за да избегне унижението, на което е била подлагана всеки ден и да избегне да бъде уволнена дисциплинарно само в резултат от тенденциозното поведение на Д.; след прекратяването на трудовия договор, Д. е заявил, че негативното му отношение към З. С. се дължи на нейната възраст; причинно – следствена връзка между действията на ответника и причинени от З. С. неимуществени вреди.

В открито съдебно заседание от 29.10.2024 г. докладът по делото е допълнен, като е указано на ответника да установи, че действията, описани в исковата молба и възложени в тежест за доказване на З. С. са предприемани и по отношение на други работници или служители на ответното учреждение и в този смисъл З. С. не е третирана неравноправно спрямо други лица.