Решение № 65 от 25.07.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. ХАСКОВО, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ Г. Г. при участието на секретаря СИЛВИЯ Г. ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Г. Търговско дело № 20245600900147 по описа за 2024 година

Производството е по Глава ХХХII от ГПК

Делото е образувано по искова молба предявена от Националната агенция по приходите,********* срещу „Димана“

АД,ЕИК********,*********, В. И. Г.,вр. синдик на дружеството и „Уникредит Булбанк“ АД,ЕИК******,********* с правно основание чл.694 ал.III т.1 вр. ал.VI и чл.722 ал.I т.9 от Търговския закон.

Ищецът твърди,че производството по несъстоятелност срещу ,,Димана'' АД е открито с Решение № 79 от 17.11.2023г., постановено по т. д. № 93/2023 г. по описа на Окръжен съд - Хасково, вписано в ТРРЮЛНЦ под № 20231123162439 по партидата на дружеството.Националната агенция по приходите е кредитор с предявени и приети вземания, включени в изготвения от синдика на дружеството списък на предявените и приети вземания на кредиторите на дружеството.В ТРРЮЛНЦ под № 20240612120644 по партидата на длъжника бил обявен изготвен от синдика Списък на приетите вземания на кредиторите на „ДИМАНА" АД, предявени в срока по чл. 688, ал.

З от ТЗ, в който са включени предявени от „Уникредит Булбанк'' АД вземания, представляващи заплатени разноски в производството по несъстоятелност за охрана на имуществото на длъжника с основания - фактура № 1100134882/11.01.2024 г., фактура № 1100136007/01.0.2024 г.. фактура № 1100137229/01.03.2024 г., фактура № 1100138458/01.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на молбата за предявяване на вземанията на банката до пълното погасяване на сумите по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, с предвидена поредност на удовлетворяване по реда на чл. 722. ал. 2. т. З от ТЗ.С възражение изх. № М-24-153073/2327/19.06.2024 г. НАП възразила срещу предвидената поредност на удовлетворяване на приетите вземания за законна лихва на „Уникредит Булбанк" АД.

1

С Определение № 306/07.10.2024 г, постановено по т. д. № 93/2023 г. по описа на Окръжен съд Хасково, обявено в ТРРЮЛНЦ под № 20241011153235 по партидата на длъжника, съдът одобри обявения в ТРРЮЛНЦ под № 20240612120644 по партидата на длъжника Списък на приетите вземания на кредиторите на „ДИМАНА" АД, като остави без уважение възражението на НАП.

Предвид изложеното, в законоустановения срок и на основание чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ, във връзка с чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ и чл. 124, ал. 1, във връзка с чл. 365, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), се предявява настоящия иск за установяване на липса на претендирана поредност по чл.

722, ал. 1, т. З от ТЗ, респективно за установяване поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ на приети вземания на „Уникредит Булбанк" АД за законната лихва, начислена върху главниците на разноските за охрана с основания -фактура № 1100134882/11.01.2024 г., фактура № 1100136007/01.0.2024 г., фактура № 1100137229/01.03.2024 г., фактура № 1100138458/01.04.2024 г., от датата на депозиране на молбата за предявяване на вземанията на банката, до пълното погасяване на сумите по чл. 86 от ЗЗД, предявени от него с молба от 09.05.2024 г.

За да остави без уважение възражението на НАП с изх. № М-24-153073/2327/19.06.2024 г. с Определение № 306/07.10.2024 г, постановено по т. д. № 93/2023 г. по описа на Окръжен съд Хасково, обявено в ТРРЮЛНЦ под № 20241011153235 по партидата на длъжника, съдът по несъстоятелността е приел, че предвид факта, че след като не е спорно по делото, че главното вземане на банката, включено в атакувания списък е формирано от разноски за охрана на имуществото на длъжника, направени във вече откритото производство по несъстоятелност, кредиторът „Уникредит Булбанк" АД е привнесъл разноски, които ползват всички останали кредитори, по този начин пасивните кредитори се обогатявали за сметка на намаление на имуществото на привнеслия разноските кредитор. Последният търпял вреди, които са в размера, определен в чл. 86 от ЗЗД. Съдът по несъстоятелността е възприел, че доколкото законодателят не бил предвидил специален и отделен ред за удовлетворяване и обезвреда на кредитор, внесъл суми по чл. 6296 от ТЗ или понесъл разходи за поддържане на висящността на производството по несъстоятелност, то следва да приложи общият ред по чл. 722, ал. 1, т. 3 от ТЗ, защото разпоредбата на чл. 616 ал. 2, т. 1 от ТЗ третирала само вземанията към длъжника и произтичащи от неговото виновно неизпълнение, но вземанията за предплатените разноски за охрана не се явявали такива. Ето защо според съда по несъстоятелността вземанията за лихвите върху платените разноски също подлежали на удовлетворяване с поредността, предвидена за главното вземане. Така изложените доводи не можели да бъдат споделени. С поредност на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. З от ТЗ в производството по несъстоятелност се ползват приетите предявени вземания за направените разноски по несъстоятелността, които са изчерпателно определени в чл. 723 от ТЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 616. ал. 2. т. 1 от ТЗ вземане, произтичащо от законна или договорна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, се удовлетворява само след пълно удовлетворяване на останалите кредитори, като тези вземания следва да се ползват с поредност на удовлетворяване по реда на чл. 722. ал. 1. т. 9 от ТЗ.

2

В тази връзка приетите от синдика вземания на „Уникредит Булбанк “ АД за законна лихва следвало да бъдат приети с поредност на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ, а не по реда на чл. 722, ал. 1. т. 3 от ТЗ.

„Уникредит Булбанк" АД била кредитор в производството по несъстоятелност срещу „ДИМАНА" АД, с ползваща се привилегия на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, като в негова полза са учредени както залози по реда на ЗОЗ, така и договорни ипотеки, както са посочени в Списък на приетите вземания на кредиторите на длъжника, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ под № 20240308115920 по партидата на длъжника.В тази връзка направените от банката разноски са за охрана на имуществото, върху което са учредени вещните обезпечения в полза на „Уникредит Булбанк" АД и от осребряването на които ще се удовлетвори именно този кредитор. В тази връзка не можело да бъде споделено становището на съда по несъстоятелността, че лихвите, начислени върху главниците по фактурите за охрана на имуществото представляват разноски, които ползват всички останали кредитори.

Възможността да бъде оспорено/установено по съдебен ред само съществуването на обезпечението/привилегията на вземане на кредитор е изрично посочена в разпоредбите на чл. 694. ал. 6. изречение второ от ТЗ и на чл. 726, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. По смисъла на чл. 694, ал. 6 от ТЗ предмет на иск по ал. 1 - 3 на чл. 694 от ТЗ може да бъде и само обезпечението или привилегията на вземането, а по смисъла на чл. 726, ал. 2 от ТЗ под „съдебен ред" следва да се има предвид производството по разглеждане на иск по чл. 694 от същия закон, с оглед обусловеността и обслужващата му роля спрямо производството по несъстоятелност. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 185/10.12.2014 г. по т. д.

№ 3199/2013 г. по описа на ВКС ТК, 1-воТО.

Съобразно изложеното се иска постановяване на решение, с което да се установи липса на претендирана поредност по чл. 722, ал. 1, т. З от ТЗ, респективно да установяване поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.I т.9 от ТЗ на вземанията на банката за законна лихва за заплатени разноски за охрана в производството по несъстоятелност и се определи поредност на удовлетворяване по реда на чл.722 ал.I т.9 от ТЗ,включени в одобрен от съда по несъстоятелност списък на приети вземания на кредитори на длъжника „Димана“ АД,обавен в ТРРЮЛНЦ под №20240612120644 по партидата на дружеството.

С представения отговор банката оспорва изцяло предявената искова молба като недопустима, неоснователна и необоснована.

Исковата молба била предявена извън законоустановения преклузивен срок. Определение № 306 от 07.10.2024 г. по т.д. 93/2023 г., на ОС Хасково, било постановено на 07.10.2024 г. и обявено в ТРРЮЛНЦ към Агенция по вписванията на 11.10.2024 г., съгласно вписване № 20241011151715.

Настоящата искова молба с вх. №10397/29.10.2024 г., което е извън законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 694, ал. 6 от ТЗ. Срокът за подаване на исковата молба бил изтекъл на 25.10.2024 г., а същата била входирана в съда на 29.10.2024 г. или четири дни след изтичането на изискуемия срок. Нямало и данни по приложените към исковата молба документи за пощенско клеймо, от което да се установи, че исковата молба е подадена преди тази дата и в законоустановения срок, съгласно чл. 694, ал. 6 от ТЗ.

3

Исковата молба разгледана по същество се явявала неоснователна и необоснована.

Възражението на НАП било оставено без уважение с Определение № 306 от 07.10.2024 г. по т.д. 93/2023 г., на ОС Хасково.

Банката привнася разноски за охрана на имуществото на несъстоятелния длъжник ,след което с молба с вх. № 4227/30.04.2024 г. предявява вземанията си в общ размер на 44 709,68 лева ведно със законна лихва върху тази главница от датата на депозиране на писменото изявление за предявяване на вземането си до съда на основание чл. 688, ал. З във връзка с чл. 723, т. 4 и чл. 722, ал. 1, т. З от ТЗ.

По надлежния и изцяло законосъобразен ред синдикът приема така предявените вземания обявявайки списък в ТРРЮЛНЦ към Агенция по вписванията, приемайки така предявените вземания от банката с поредност на удовлетворяване по реда на 722, т. 3 от ТЗ.

Главното вземане на „Уникредит Булбанк" АД, включено в атакувания списък е формирано от разноски за охрана на имуществото на длъжника, направени във вече откритото производство по несъстоятелност. Кредиторът „Уникредит Булбанк" АД е привнесъл разноски, които ползват всички останали кредитори. По този начин пасивните кредитори се обогатяват за сметка на намаление на имуществото на привнеслия разноските кредитор.

Последният търпи вреди, които са в размера, определен в чл. 86 ал. 2 от ЗЗД.

Доколкото законодателят не е предвидил специален и отделен ред за удовлетворяване и обезвреда на кредитор, внесъл суми по чл. 629б от ТЗ или понесъл разходи за поддържане на висящността на производството несъстоятелност, то следва да се приложи общият ред по чл. 722 ал. 1 т. З от ТЗ. Разпоредбата на чл. 616 ал. 2 т. 1 от ТЗ третирала само вземанията към длъжника и произтичащи от неговото виновно неизпълнение, каквото вземането за предплатени разноски (респ. разходи за производството по несъстоятелност) не са.

Изложените съображения в исковата молба не се различавали особено с мотивация различна от тази в подаденото преди това възражение от НАП.

Тези мотиви били в противовес с установената съдебна практика и представят ново тълкуване на законодателната разпоредба в чл. 616, ал. 2, т. 1 от ТЗ, според която удовлетворява се само след пълно удовлетворяване на останалите кредитори вземане, произтичащо от законна или договорна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. С тази разпоредба се имат предвид лихви, дължими от длъжника, във връзка с правоотношения, възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност, произтичащи от задължения на длъжника към кредиторите, които не са обезпечени, а не такива, които са възникнали след откриване на производството по несъстоятелност и върху които се дължи законна лихва, както и които би следвало да се поемат от всички кредитори пропорционално на размера на вземането им.

Банката извежда,че законната лихва, дължима на кредитора, който предплаща разноски вследствие на което се облагодетелстват всички кредитори, била дължима не от длъжника, а от кредиторите, които по една или друга причина не участват активно в производството по несъстоятелност, поради което активният кредитор заплащайки разноски за целта има право на законна лихва за забава именно за тяхна сметка. Несправедливо би било 4 кредиторът, който заплаща разноски за удовлетворяване на всички разходи в производството по несъстоятелност да е ощетен от това, че е активен и цели опазването на длъжниковото имущество, а останалите кредитори и дори самият длъжник да се обогатят за негова сметка. Внасяйки разноски, активният длъжник не възпрепятства процеса по удовлетворяване на останалите кредитори в производството по несъстоятелност, а даже напротив спомага за запазване на имуществото на длъжника дори защитава интересите и на останалите кредитори.