Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12 от 31.01.2022, Административен съд - Ямбол

Съд
Административен съд - Ямбол
Дело
Административно дело 137/2021
Вид
Решение № 12
Подписан
31.01.2022
В сила
17.02.2022
Състав
ВАНЯ СТОЯНОВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 170, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 109 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 109, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 114 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 114, ал. 1 и ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 114, ал. 1 и ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 114, ал. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • Чл. 117, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 117, ал. 2, т. 8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 118, ал. 1, т. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122, ал. 1, т. 7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 160 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 160, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 161 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 161, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 161, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 162, ал. 2, т. 9 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 171 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 171, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 171, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 175 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 17, ал. 1, т. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 50 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • § 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 17 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 35, т. 6 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 36 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 48 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 1 · Закон за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания

Р Е Ш

Е Н И Е № 12/31.1.2022 г.

31.01.2022 г., гр. Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският административен съд, трети административен състав, в публично заседание на седми януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА

Секретар: Велина Митева разгледа докладваното от съдия В. Стоянова адм. д № 137 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е след отмяна от касационната инстанция на Решение № 186/02.11.2020 г., постановено по първоначално образуваното по жалбата на Д.А.С. ***, адм. д. № 272/2019 г. по описа на ЯАС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на компетентния съд.

С жалбата е оспорен Ревизионен акт № Р-02000218002289-091-001/27.02.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Бургас, потвърден с Решение № 94/05.06.2019 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Бургас при ЦУ на НАП в частта на установени дължими задължения на жалбоподателя за данъци върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, както следва: Вид задължение: Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ:

Период

Главница (лв.)

Лихва (лв.) от 01.01.2011 г. до

31.12.2011 г.

36 660,96 лв.

25 463,09 лв. от 01.01.2012 г. до

31.12.2012 г.

41 829,27 лв.

24 763,58 лв. от 01.01.2013 г. до

31.12.2013 г.

22 451,44 лв.

11010,59 лв. от 01.01.2014 г. до

31.12.2014 г.

7 045,32 лв.

2 739,27 лв.

Претендира се отмяна по съображения за допуснати процесуални нарушения в хода на извършената ревизия; твърди се, че с ревизионния акт се влошава положението, установено с ревизионния доклад досежно задълженията за данъчен период 2011 г.; навеждат се доводи за погасени по давност главница и лихва за 2011 г. и 2012 г. и лихва за 2013 г. и 2014 г., за липса на мотиви, неправилно приобщаване на доказателства от предходно ревизионно производство, погрешно определяне на наличните парични средства в началото на ревизираните периоди. Претендират се направени разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят Д.А.С. се представлява от редовно упълномощен адвокат С.Б. от САК, която поддържа жалбата на посочените в нея основания, наведените доводи за незаконосъобразност на спорния административен акт и искането за отмяната му; ангажира писмени и гласни доказателства; претендира разноски. Допълнително представя писмена защита с развити доводи по съществото на спора.

Ответната страна - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Бургас при ЦУ на НАП, чрез редовно упълномощения си процесуален представител Главен юрисконсулт Т.Ж., застъпва становище за неоснователност на жалбата и иска съдът да я отхвърли. Независимо от изхода на спора и на основание чл. 161, ал. 3 от ДОПК претендира разноски по списък. В предоставения срок за писмени бележки, не постъпиха такива.

По делото като писмени доказателства са приобщени материалите по административната преписка, послужили при издаване на спорния ревизионен акт, ведно с всички материали, приети по образуваното адм. д. № 1569/2019 г. по описа на Административен съд–Бургас; материалите, приети по адм. д. № 272/2019 г. по описа на Административен съд–Ямбол, както и тези, приети по адм. д. № 32/2021 г. по описа на ВАС. В изпълнение указанията на касационната инстанция допълнително са събрани писмени и гласни доказателства, изслушана е в присъствието на страните изготвената по първоначално образуваното въз основа на жалбата съдебно производство по адм. д. № 272/2019 г. по описа на ЯАС съдебно-икономическа експертиза и допълнителното заключение към нея. Писмените заключения по СИЕ, ведно с направените в проведеното на 07.01.2022 г. о.с.з. от вещото лице допълнения и уточнения, е приобщена към доказателствения материал.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Със

Заповед № РД-1/02.01.2018 г. на Директора на ТД на НАП-Бургас за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. са оправомощени органи по приходите, които да издават заповеди за възлагане на ревизии; в Раздел І, т. 4 от заповедта е включена В.Х.Р. - Началник-сектор „Ревизии“ при ТД на НАП-Бургас. Въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № 02000218002289-020-001 от 18.04.2018 г., Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия № Р-02000218002289-020-002/28.09.2018 г., Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия № Р-02000218002289-020-003/29.10.2018 г. и Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия № Р-02000218002289-020-004/28.11.2018 г., (всички на В.Х.Р.), на Д.А.С. с посочено ЕГН е извършена ревизия за задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2014 г. Ревизията е възложена на Г.Р.П. - Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и на А.А.К. -

Старши инспектор по приходите, изготвили Ревизионен доклад № Р-02000218002289-092-001/28.01.2019 г. В доклада се съдържа паричен поток на средствата за всеки данъчен период, в който са вписани: „Парични средства в началото на данъчния период“ (в колона 2); „Постъпления“ (в колона 3); „Разходи“ (в колона 4); „Парични средства в края на данъчния период“ (в колона 5).

От изготвения паричен поток за отчетната 2011 г. е формирана констатация за несъответствие между получените доходи и направените разходи. Установено е превишение (к.2+к.3-к.4-к.5) като отрицателна величина в размер на минус 67 364,96 лева и е счетено, че към 31.12.2011 г. задълженото лице има недостиг на средства от 67 364,96 лева. Прието е, че тези средства задълженото лице не може да докаже документално, поради което същите се приемат като реализирани доходи от други източници, облагаеми съгласно чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, които не са декларирани в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2011 г. Изчислен е данък в размер на 6 736,49 лева (10 % върху ДО от 67 364,96 лева) и на основание чл. 175 от ДОПК, вр. чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания (ЗЛДТДПДВ) е изчислена лихва от 01.05.2012 г. до 28.01.2019 г. в размер на 4 622,73 лева.

От изготвения паричен поток за отчетната 2012 г. е формирана констатация за несъответствие между получените доходи и направените разходи. Установено е превишение (к.2+к.3-к.4-к.5) като отрицателна величина в размер на минус 435 401,71 лева и е счетено, че към 31.12.2012 г. задълженото лице има недостиг на средства от 435 401,71 лева. Прието е, че тези средства задълженото лице не може да докаже документално, поради което същите се приемат като реализирани доходи от други източници, облагаеми съгласно чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, които не са декларирани в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2012 г. Изчислен е данък в размер на 43 540,17 лева (10 % върху ДО от 435 401,71 лева) и на основание чл. 175 от ДОПК, вр. чл. 1 от ЗЛДТДПДВ е изчислена лихва от 01.05.2013 г. до 28.01.2019 г. в размер на 25 413,60 лева.

От изготвения паричен поток за отчетната 2013 г. е формирана констатация за несъответствие между получените доходи и направените разходи. Установено е превишение (к.2+к.3-к.4-к.5) като отрицателна величина в размер на минус 224 562,92 лева и е счетено, че към 31.12.2013 г. задълженото лице има недостиг на средства от 224 562,92 лева. Прието е, че тези средства задълженото лице не може да докаже документално, поради което същите се приемат като реализирани доходи от други източници, облагаеми съгласно чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, които не са декларирани в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2013 г. Изчислен е данък в размер на 22 456,29 лева (10 % върху ДО от 224 562,92 лева) и на основание чл. 175 от ДОПК, вр. чл. 1 от ЗЛДТДПДВ е изчислена лихва от 01.05.2014 г. до 28.01.2019 г. в размер на 10 825,81 лева.

От изготвения паричен поток за отчетната 2014 г. е формирана констатация за несъответствие между получените доходи и направените разходи. Установено е превишение (к.2+к.3-к.4-к.5) като отрицателна величина в размер на минус 73 319,41 лева и е счетено, че към 31.12.2014 г. задълженото лице има недостиг на средства от 73 319,41 лева. Прието е, че тези средства задълженото лице не може да докаже документално, поради което същите се приемат като реализирани доходи от други източници, облагаеми съгласно чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, които не са декларирани в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2014 г. Изчислен е данък в размер на 7 331,94 лева (10 % върху ДО от 73 319,41 лева) и на основание чл. 175 от ДОПК, вр. чл. 1 от ЗЛДТДПДВ е изчислена лихва от 01.05.2015 г. до 28.01.2019 г. в размер на 2 789,61 лева.

Предложени са за установяване изчислените суми за данък и лихва за всеки един от четирите данъчни периода.

Срещу

РД е подадено възражение от Д.С. с вх. № 94-00-198 от 13.02.2019 г. за изтекла погасителна давност по чл. 109 от ДОПК и по чл. 171 от ДОПК; за нарушение по чл. 114 от ДОПК (ревизията е продължила повече от три месеца и срокът за това е удължен, без да е изпълнена процедурата по чл. 114, ал. 4 от ДОПК); в нарушение на административнопроизводствените правила са приобщени доказателства от други данъчни производства, като протоколите не са съставени в съответствие с чл. 50 от ДОПК; неправилна е установената фактическа обстановка във връзка с определянето на приходите и разходите, като се сочат конкретни съображения в тази връзка, а именно: че лицето е в режим на СИО с С.ова, но това обстоятелство не е наМ.о отражение в паричните потоци; че са получени заеми от дъщерята С.А. и от бащата А. К., непризнати като доходи; неправилно са отразени и доходите от заплати, бонуси и др. такива само до размера на наличните по банкови сметки средства; не е обсъдено и обстоятелството, че лицето е ползвало банкови сейфове и не е изяснено какви средства са били съхранявани в тях.

С

Ревизионен акт № Р-02000218002289-091-001/27.02.2019 г., издаден от В.Х.Р. (на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията) и Г.Р.П. (на длъжност Главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията), са установени за лицето Д.А.С. дължими задължения за данъци върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и лихва по ДОПК, както следва:

Период

Главница

(лв.)

Лихва

(лв.)

2011 г.

36660,96

25463,09

2012 г.

43540,17

25776,46

2013 г.

22456,29

11012,96

2014 г.

7331,94

2850,71

Възражението на жалбоподателя е прието частично за основателно - направени са корекции на началното салдо за 2011 г. (налични парични средства в банкови сметки - 206 487,97 лева). Установеният резултат в края на данъчния период за 2011 г. - недостиг в размер на 366 606,96 лева, е следствие на корекцията на началното салдо по банковите сметки и съответно - крайното салдо на същите. Начислен е данък в размер на 36 660,96 лева.

Установеният резултат в края на данъчния период за 2012 г. съвпада с този по РД - недостиг на парични средства в размер на 435 401,71 лева; начислен е данък в размер на 43 540,17 лева. Установеният резултат в края на данъчния период за 2013 г. съвпада с този по РД - недостиг на парични средства в размер на 224 562,92 лева; начислен е данък в размер на 22456,29 лева. Установеният резултат в края на данъчния период за 2014 г. съвпада с този по РД - недостиг на парични средства в размер на 73 319,41 лева; начислен е данък в размер на 7331,94 лева. Извършена е корекция на дължимите лихви, изчислени към 27.02.2019 г. - датата на ревизионния акт.