Решение № 2541 от 11.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2541 гр. С., 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20241110171959 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на В. Д. Б. срещу „Л. Л.“ ООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ с искане да се постанови решение, с което ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и стР.ния, вследствие получени при трудова злополука от 30.10.2023 г. траВ.тични увреждания: закрита черепно-мозъчна траВ.; двустранни минимални субдурални хематоми; субгалеални хематоми вдясно париетално и фронтално парасагитално /кръвоизливи под сухожилната разтеглица/; фрактура на париеталната /теменната/ кост вдясно, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на непозволеното увреждане /30.10.2023 г./ до окончателно изплащане на сумата, както и сумата от 531,57 лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение и възстановяване от полученото телесно увреждане, вследствие трудовата злополука от 30.10.2023 г. (потребителска такса за болничен престой във В. - 40,60 лева; компютърно-томографско изследване на глава - 200,00 лева; закупуване на Ц. - 194,44 лева; закупуване на А. - 3,50 лева; закупуване на Д. т.. - 6,50 лева; закупуване на К. к.. - 5,76 лева; закупуване на сомазина солуцио - 43,58 лева; закупуване на Т. ф. - 37,19 лева), ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на подаване на исковата молба - 04.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че е бил назначен при ответното дружество съгласно 1 трудов договор от 21.05.2021 г. на длъжност „шофьор на товарен автомобил/международен превози“. На 30.10.2023 г., около 12.15 ч. в гр. С., на територията на „М.“ ЕАД, ул. „И. т.“ № ***, по време и при изпълнение на трудовите си задължения по разтоварване на товар - 10 броя европалети и кофи за багери, които ищецът докарал от И. с товарен автомобил „С.“, с рег.№ ** **** **, паднал от ремаркето директно на асфалта на площадката в двора на „М.“ ЕАД, при което травмирал главата си и това причинило дифузна траВ. на главния мозък, без открита вътречерепна траВ.. Твърди, че инцидентът е регистриран в Националния осигурителен институт, Териториално поделение - С. град, с декларация за трудова злополука вх. номер на НОИ - № **** от 15.11.2023 г., досие № *****, подадена от работодателя, чрез управителя Б. Н..

Сочи, че НОИ, ТП С. град, се е произнесъл с Разпореждане № ***** от 17.11.2023 г., с което приел злополуката за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Излага, че след злополуката е бил откаран в спешния център на В., гр.

С.. След направените му изследвания и консултации с различни специалисти било установено, че В. Б. е получил следните траВ.тични увреждания: закрита черепно-мозъчна траВ.; двустранни минимални субдурални хематоми; субгалеални хематоми вдясно париетално и фронтално парасагитално /кръвоизливи под сухожилната разтеглица/; фрактура на париеталната/теменната/ кост вдясно. Твърди, че е бил настанен за лечение в Клиника по неврохирургия на В., където бил лекуван до 06.11.2023 г. При изписването му било препоръчано да остане под активно наблюдение и да продължи с назначената му медикаментозна терапия. След изписването, лечението и възстановяването му продължили в домашни условия, като за него се грижела основно съпругата му А. Б.а, която поради тази причина била принудена да си вземе болничен от местоработата си в Отдел „ПП“ на СДВР.

Излага, че най-тежки са били първите два месеца, през които пазел постелен режим, рядко ставал, не гледал телевизия, не слушал радио, не четял. На 28.02.2024 г. временната нетрудоспособност била продължена с още 30 дни.

На 29.04.2024 г. му било издадено експертно решение от ТЕЛК при „МБАЛ Национална кардиологична болница“ ЕАД, гр. С., с което било констатирано, че към този момент не е стабилизиран, като временната му нетрудоспособност била продължена с още 30 дни до 26.05.2024 г. включително, а след контролният преглед, извършен на 31.05.2024 г., била удължена с още 12 дни до 07.06.2024 г. Вследствие претърпяната трудова злополука твърди, че търпи неимуществени вреди, изразяващи се както във физически болки и стР.ния от самото телесно увреждане, така и от неудобствата по време на престоя му във В.. Възстановителният период е бил труден и продължителен. Сочи, че е бил временно нетрудоспособен за общо 222 дни. Излага, че търпи и негативни психически и емоционални изживявания, свързани със спомена от злополуката и с притеснението и страха от това да не се възстанови напълно, както и с насадилото се чувство за безполезност за себе си и за близките си. Поддържа, че е претърпял и имуществени вреди в общ размер на 531,57 лв., от които: 40,60 лева, представляваща потребителска такса за болничен престой от седем дни във „В.-МБАЛ С.“, където е лекуван, заплатена на 06.11.2023 г. по Фактура № ***********/06.11.2023 г., ведно с фискален бон на стойност 40,60 лева, изд. от „В. МБАЛ С.“; 200,00 лева, представляваща стойността на извършено КТ /компютърно-томографско/ изследване на глава в „ДКЦ Н.“ ЕАД, гр. С., 2 заплатена на 05.12.2023 г., съгласно Фактура № ***********/05.12.2023 г., ведно с фискален бон на стойност 200,00 лева, изд. от „ДКЦ Н.“ ЕАД; 194,44 лева , представляваща общата стойност на закупения медикамент /хранителна добавка/, закупуван неколкократно за следните суми на следните дати:- 39,30 лева, заплатени на 06.11.2023 г., съгласно фискален бон от 06.11.2023 г.; 18,99 лева, заплатени на 27.11.2023 г., съгласно фискален бон от 27.11.2023 г.; 37,35 лева, заплатени на 06.12.2023 г., съгласно фискален бон от 06.12.2023 г.; 19,60 лева, заплатени на 18.01.2024 г., съгласно фискален бон от 18.01.2024 г.; 19,80 лева, заплатени на 06.02.2024 г., съгласно фискален бон от 06.02.2024 г.; 19,80 лева, заплатени на 11.03.2024 г., съгласно фискален бон от 11.03.2024 г.; 19,80 лева, заплатени на 21.05.2024 г. съгласно фискален бон от 21.05.2024 г.; 19,80 лева, заплатени на 14.06.2024 г., съгласно фискален бон от 14.06.2024 г.; 6,50 лева, представляваща стойността на закупеният медикамент „Д. т.“, заплатена на 06.11.2023 г., съгласно фискален бон от 06.11.2023 г.; 5,76 лева , представляваща стойността на закупения медикамент „К. к..“, заплатена на 06.11.2023 г., съгласно Фискален бон от 06.11.2023 г.; 3,50 лева , представляваща стойността на закупения медикамент „А.“, заплатена на 27.11.2023 г., съгласно фискален бон от 27.11.2023 г.; 43,58 лева, представляваща общата стойност на закупения медикамент „С. с.“, закупен 2 пъти за следните суми на следните дати; 21,79 лева, заплатени на 15.03.2024 г., съгласно фискален бон от 15.03.2024 г.; 21,79 лева, заплатени на 22.03.2024 г., съгласно фискален бон от 22.03.2024 г.; 37,19 лева , представляваща стойността на закупения медикамент „Т. ф.“, заплатена на 15.03.2024 г., съгласно фискален бон от 15.03.2024 г. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба , с който ответникът не оспорва, че страните са се намирали в трудово правоотношение, както и настъпването на трудовата злополука. Сочи, че ищецът получава траВ.тично увреждане на главата в резултат от падане от камиона или удар от куката на крана, разтоварващ товара от камиона. И в двата случая крайното увреждане е било на главата на постР.лия. Прави възражение за допусната груба небрежност от постР.лия, при твърдения, че е предприел всички мерки за опазване здравето на ищеца. Злополуката се дължала изцяло на неговото неправомерно поведение и грубо нарушение на правилата за безопасна работа, като сам не е изпълнил дължимото правно поведение по отношение на опазване на собственото си здраве. Твърди, че на ищеца са провеждани инструктажи след постъпване на работа, които са включвали като тематика основните рискове за длъжността „шофьор - товарен автомобил - международни превози“ и задължението да се използват личните предпазни средства. Във връчената длъжностна характеристика на ищеца на 21.05.2021 г. били регламентирани задълженията му във връзка с условията на труд (Глава IV). Според текста на длъжностната характеристика работникът е бил длъжен да спазва утвърдените в предприятието правила за здравословни и безопасни условия на труд. Работодателят е изпълнил задължението си да оцени съществуващите рискове, да определи личните предпазни средства за служителя, да му предостави същите, да проведе обучение и инструктажи на ищеца. В тази връзка твърди, че с приемо – предавателния протокол на ищеца били предадени отличителна жилетка, предпазна каска и защитни очила. С приемо-предавателен протокол били предадени на ищеца още зимни и летни 3 обувки. Предвиденото защитно оборудване представлявало лични предпазни средства и следвало служителят да използва същото по време на работа. Към момента на злополуката ищецът не е използвал личните предпазни средства – каска за глава, обувки и светлоотразителна жилетка. В случай, че се приеме, че злополуката е в резултата не от удар причинен от куката на крана, а от падане от превозното средства, то злополуката е причинена в условията на груба небрежност, тъй като ищецът не е използвал предоставените от ответника обувки. Твърди, че постР.лият е бил обут със сабо и това е причината за падането му от камиона. Излага доводи, че в случая следва да се приеме наличие на съпричиняване на работника в размер на 100% и исковата претенция бъде отхвърлена в цялост. Моли обезщетението да бъде намалено по реда на чл. 52 ЗЗД с получената от ищеца сума от платената му застраховка във връзка с трудовата злополуката. Признава имуществени вреди в размер на 531,57 лв., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата. Претендира разноски.

Третото лице – помагач ЗАД „Е.“ АД изразява становище, с което оспорва предявените искове. Прави възражение за изключване на отговорността на работодателя на основание чл. 201, ал. 1 КТ. Твърди, че ищецът съзнателно се е поставил в опасност, като причината за настъпване на инцидента е предприетото действие от служител, което е в разрез с всички установени и приети от същия правила и инструктажи. Излага доводи, че на ищеца са предадени предпазните средства - обувки, но същият не е спазил изискванията на работодателя и не ги е използвал, с което сам се е поставил в опасност, като причината за настъпване на инцидента са действията на постР.лия. Още повече, че работодателят изрично е предвидил в инструкциите за безопасност и здраве при експлоатация на автомобилен транспорт забрана за носене джапанки, налъми, чехли и т. н. Поддържа, че работодателят е изпълнил всички законови изисквания, като на служителя са проведени всички необходими инструктажи, постР.лият е бил запознат с всички правила за работа, както и с ограниченията и забраните, които въпреки това е нарушил и с противоправните си действия е причинил вредоносния резултат. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от постР.лия. Сочи, че ищецът със своето поведение е нарушил разпоредбата на чл. 126, т. 5, т. 6, т. 7 и т. 10 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 33 от ЗЗБУТ всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции, като с действията си постР.лият сам се е поставил в опасност, като не е използвал предоставените му лични предпазни средства, с което пряко е нарушил разпоредбите на чл. 34, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗЗБУТ. Счита, че отговорността на работодателя следва да се намали с 90 % на основание чл. 201, ал. 2, т. 1 от КТ. Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение. Счита, че претендираните суми за неимуществени вреди за изцяло недоказани, като в случай че се установи дължимостта на такива, то моли същите да бъдат съобразени с принципа за справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Претендираните суми за имуществени вреди твърди, че са платени изцяло от застрахователя.