Решение № 453 от 01.09.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 453 гр. Велико Търново, 15.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.а

Членове:

Георги Драгoстинов

ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Теодорина Д.а Въззивно гражданско дело № 20214100500662 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 313 от 22.07.2021 година, постановено по гр. д. № 448/2021 година Районен съд – Горна Оряховица е отхвърлил предявеният от ищеца ТП на НОИ - Велико Търново против ответниците „ЕЛ ДИ“ ЕООД ЕИК 104626173 с Първомайци, представлявано от управителя Д. К. и П. Н. К. иск с правно основание чл. 74, ал. 1 от КТ за обявяване недействителност на трудов договор № 2 от 30.09.2010 год. и допълнително споразумение № 1/03.01.2011г. и допълнително споразумение № 2/03.01.2012г., като неоснователен.

Против това решение е подадена възизвна жалба от ищцата ТП на НОИ – Велико Търново, представлявано от П. И. Й. – директор. Намира решението за незаконосъобразно, неправилно и немотивирано. Излага подробни доводи и аргументи относно неправилното прилагане на материалния закон и най вече чл. 38, ал. 1 от ЗЗД и чл. 42 от ЗЗД относно забраната за договаряне сам със себе си и санирането на този порок. Моли съда да постанови решение, с което това на районния съд да бъде отменено и да бъде постановено ново с което предявеният иск да бъде уважен и трудовият договор и двете допълнителни споразумения да бъдат прогласени за недействителни.

Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба, подаден от двамата ответници „ЕЛ ДИ“ ЕООД и П. К.. Взето е становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност и законосъобразност на обжалваното решение.

1

Страните не са направила искания за събиране на нови доказателства и не представя нови такива.

В съдебно заседание:

Жалбоподателят не се представлява. Постъпило е писмено становище от П. Й. – директор на ТП на НОИ Велико Търново чрез юрисконсулт М. В.. Изложено е подробно становище по същество на правния спор. Претендира разноски по делото – присъждане на юрисконсултско възнаграждение

Ответниците по жалбата се представляват от адв. И. Д., който оспорва въззивната жалба. Взема становище за правилно на решението и неоснователност на предявения иск.

Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, а решението на първоинстанционния съд – да бъде потвърдено.

Съдът като въззивна инстанция, след като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и обсъди събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от надлежно легитимирана страна, която имат правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустими и следва да ги разгледа по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част. Относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

При тези правомощия и като съобрази доводите изложени във въззивната жалба Великотърновският окръжен съд приема следното:

По допустимостта на атакуваното решение:

Искът е допустим. Предявен е от процесуално легитимирана страна съгласно чл. 74, ал. 3 от КТ, доколкото Националния осигурителен институт има дейност, свързана с наемния труд, защото в предвидените от КСО случаи дължи обезщетения на работници и служители за временна и трайна нетрудоспособност – чл. 33, ал. 5, т. 6 КСО. В преобладаващите хипотези обезщетенията се дължат въз основа на фактически състав, включващ в себе си валидно трудово правоотношение. В този смисъл ТД на НОИ се явява орган по смисъла на чл. 74, ал. 3 да предяви иск по чл. 74, ал.1 от КТ.

Предмет на разглеждане пред Районен съд – Горна Оряховица е предявен иск с правно основание чл. 74, ал.1 от Кодекса на труда във връзка с чл. 38, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът ТД на НОИ Велико Търново излага в исковата си молба, че при извършена проверка на разходите по ДОО на ответника „ЕЛ ДИ“ ЕООД с. Първомайци установил пороци в трудовото правоотношение между ответниците. Между дружеството „ЕЛ ДИ“ ЕООД, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала П. Н. К. бил сключен трудов договор с П. Н. К. като физическо лице на 01.10.2010г. като бил назначен на длъжността „специалист технически контрол“с основно месечно възнаграждение 103 лв.

2 и непълно работно време 2 часа дневно в предприятието. За времето от 01.10.2010г. до 06.01.2015г. ответникът П. К. бил едновременно едноличен собственик на капитала при ответното дружество, негов управител и работник по трудов договор. Това противоречала на разпоредбата на чл. 38, ал.1 от ЗЗД – представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което също представлява, освен ако представлявания е дал съгласие за това. Освен това по своята правна същност трудовото правоотношение установявало юридическа връзка между работодател и работник, по силата на която последният следва да престира своята работна сила, срещу получавано възнаграждение, при спазване от страна на работодателя на задължения за осигуряване на здравословни и безопасно условия на труд. В конктретния случай едно и също лице съвместявало различни качества – собственик на капитала на дружеството работодател, управител и негов представляващ и работник на същото. Отправя се искане да бъде признат за недействителен трудов договор № 2/30.09.2010г., както и допълнителни споразумения № 1/03.01.2011г. и № 2/03.01.2012г., към същия като противоречащи със закона и заобикаляне на закона.

Ответниците – „ЕЛ ДИ“ ЕООД село Първомайци и П. К. – оспорват предявения иск.

Считат, че договорът е сключен между два различни субекта и не е налице нарушение на чл.

38, ал. 1 от ЗЗД. Претендира разноски.

Безспорно установената фактическа обстановка относно е следната:

Не се спори, а се установява и от събраните по делото доказателства и обясненията на страните, че съгласно решение на ВТОС от 23.09.2004г. е вписано в Търговския регистър ЕООД с наименование „ЕЛ ДИ“ ЕООД със седалище и адрес на управление село Първомайци, с едноличен собственик на капитала П. Н. К. и за управител е вписан също П.

Н. К.. На 07.01.2015г. П. К. е заличен като управител и е вписан нов управител Д. П. К.. На 30.09.2010годзина между ответниците е сключен трудов договор № 2, с който първият ответник ЕЛ ДИ ЕООД, представляван чрез управителя П. К. е работодател и е възложил на втория ответник П. К. в качеството му на работник и физическо лице да изпълнява длъжността „специалист технически контрольор“. Трудовият договор е за неопределен срок, при непълно работно време, и основно трудово възнаграждение в размер на 103лв. подписани са и допълнителни споразумения към този трудов договор № 1 от 03.01.2011г. и № 2 от 03.01.2012г. Впоследствие са подписвани още седем допълнителни споразумения за промяна елементи от трудовия договор най-вече възнаграждението. От 07.01.2015г. дружеството е било вече представлявано от Д. К..

Така изложената фактическа обстановка и възприета от съда като безспорна, се налага извод за неоснователност на предявения иск. Съображенията за това са следните:

Съдът намира атакувания договор за валиден. Съгласно чл. 74 ал.1 от КТ трудов договор който противоречи на закона или на колективния трудов договор или ги заобикаля, е недействителен. Ищецът обосновава твърденията си и претенцията за недействителност на атакувания трудов договор с нарушението на чл. 38, ал.1 от ЗЗД. Тази норма повелява, че представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, 3 нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представлявания е да съгласие за това.

В рамките на допустимото от закона договаряне ответниците са постигнали съгласие за изпълнение на конкретна трудова функция срещу заплащане и подробно фиксирано място и време на полагане на труда – трудов договор по смисъла на чл. 66 от КТ. Доводите, че този договор е недействителен, поради противоречие с чл. 38, ал.1 от ЗЗД не могат да бъдат споделени и се явяват неоснователни. На първо място самият закон допуска съвместяването на управителни, представителни и трудови функции – едноличния собственик на капитала едновременно да е управител и представляващ дружеството – самостоятелен правен субект, което може на влиза в различни правоотношения, включително и в трудови, дори и със едноличния собственик на капитала. Освен това нормата на чл. 38 от ЗЗД е диспозитивна, което ясно личи от края на първата алинея – представителят не може да договаря със себе си или с друго лице, което представлява, доколкото не е овластен от представлявания. В настоящия случай овластяването може да бъде изведено от цялостното тълкуване на чл. 147 от ТЗ. Едноличния собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. Едноличния собственик решава въпросите от компетентността на общото събрание, за което се съставя протокол, като договорите между едноличния собственик и дружеството, когато то се представлява от него, се сключват в писмена форма. П. К. е в позицията на Общо събрание като едноличен собственик на капитала. Общото събрание е компетентният орган да даде съгласие управителят да договаря сам със себе си и сключвайки атакувания договор изявлението на П. К. включва съгласие на Общото събрание по чл. 38, ал.1 предл. последно от ЗЗД. Не на последно място следва да бъде отбелязано, че от 07.01.2015 година дружеството има нов управител – различен от едноличния собственик на капитал и чрез последвалите сключени допълнителни споразумения към трудовия договор с П. К. е налице потвърждаване на действията на представлявания по смисъла на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.

Поради гореизложеното наведените във въззивната жалба възражения за нарушение на чл. 38 ал. 1 от ЗЗД и недействителност на трудовия договор са неоснователни, както са неоснователни и възраженията и аргументите относно неправилността на решението.

Останалите доводи на жалботодателя – ищец по иска – относно подчинеността на работника и служителя, ка ще се полага труд, как ще се отчита, по кой ред ще се реализира дисциплинарната отговорност, са свързани с въпросите на изпълнението на трудовия договор. Недействителността му се свързва с пороци при сключването му, каквито настоящият съд не съзира. Решаващото е, че такова изпълнение е възможно.

Възможността управителят на еднолично дружество с ограничена отговорност да се самоназначи следва и по аргумент за по-силното основание от чл. 147, ал. 2 от ТЗ щом самият закон не вижда проблем в едно и също лице да съчетае компетенциите на общо събрание на дружество с ограничена отговорност и управител, на толкова по-голямо основание ще позволява управителя да сключи сделка със самия себе си.

4

Предвид изложеното по-горе въззивната жалба се явява неоснователна и следва да бъдат оставени без уважение. Решението като законосъобразно и правилно следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК жалботодателят следва да бъде осъден да заплати на ответниците по жалбата направените по делото разноски в размер на 1000 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

Водим от изложените съображения и на основание на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 313 от 22.07.2021 година, постановено по гр. дело № 448/2021 година по описа на Районен съд – Горна Оряховица.

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ, Териториално поделение – Велико Търново ДА ЗАПЛАТИ на ЕЛ ДИ ЕООД, ЕИК 104626173, село ***, с управител Д.

К. и на ПЕТ О Н. К., ЕГН ********** от с. *** СУМАТА от 1000,00 лв. / хиляда лева/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________