Решение № 5345 от 03.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5345 гр. Пловдив, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20255330109482 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК: 175074752 и адрес: гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 49, бл.53 Е, вх.В, ет.7, общ.

Столична, обл. София (столица) против Д. В. В. с ЕГН: ********** и адрес: **********, с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД вр. с чл. 79, чл. 92 и чл. 86 ЗЗД и чл. 9 и сл. ЗПК за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва, а именно: сумата 539, 75 лева- главница, дължима по Договор за потребителски кредит № ******, сключен на ****** г., вземанията по който са падежирали на 15.09.2024г.; сумата от 134, 42 лева – договорна лихва, дължима за периода от 15.11.2023г. до 15.10.2024г.; сумата от 6, 40 лева- лихва за забава върху главницата, дължима за периода от 16.10.2022г. до 15.10.2024г.; сумата от 57, 12 лева- лихва за забава върху главницата, дължима за периода от 15.10.2024г. до 26.02.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /27.02.2025г./ до окончателното й погашение, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3604/2025 г. по описа на ПРС, както и осъдителни искове с правно основание чл. 240 ЗЗД във вр. с чл. 79 и чл. 92 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 180 лв.- възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ за периода от 15.11.2023 г. до 15.10.2024 г. и сумата от 292,44 лв. – възнаграждение за закупена услага „Флекси“ за периода от 15.11.2023 г. до 15.10.2024 г.

В срока за отговор на исковата молба е предявен насрещен иск от ответника Д. В. чрез адв. Р.

Р. с правно основание чл. 55, ал.1, т. 1 ЗЗД за осъждане на Профи кредит България ЕАД да заплати на Д. В. сумата от 544 лв.- платена без основание в периода от 19.10.2022 г. до 27.02.2025 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 21.07.2025 г. до 1 окончателното изплащане.

Ищецът ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД посочва, че на ******г. Д. В. В. подава до „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД попълнено и подписано Искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт със зададени параметри. Получава разяснения, които са му дали възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и на финансовото му състояние. Твърди се, че кредитополучателят е декларирал, че е запознат и с Общите условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, съгласно подписаните Декларации. Сочи се, че е получил и преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация.

Договор за потребителски кредит (ДПК) ****** се сочи, че е сключен на дата ******г.

Съгласно параметрите на процесния договор и чл. 15 от Общите условия по ДПК № ****** клиентът се посочва, че може да избере да закупи една или повече допълнителни услуги към договора, като изборът на клиента не е задължително условие за сключване на договора, а е опционално. За клиент избрал да се възползва от горепосочената възможност, към датата на сключване на договора се посочва, че възниква задължение да заплати дължимото за избраната услуга/услуги възнаграждение, като същото се разсрочва за плащане в погасителния план, като част от всяка една погасителна вноска.

Твърди се, че страните се съгласили да сключат договор за кредит, включващ описаните в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“. Общият размер на договорното възнаграждение по кредита е предварително определен в погасителния план. Страните са се споразумели договорното възнаграждение по кредита, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на кредита, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план.

Неизплатеното падежирало договорно възнаграждение от страна на длъжника се сочи, че по делото е в размер на 134.42 лева, дължимо за периода от 15.11.2023 г. до 15.10.2024 г. (дата на изтичане на погасителния план).

По същия начин е уговорено и заплащането на възнаграждението за закупена услуга „Фаст“ и възнаграждението за закупена услуга „Флекси“, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на кредита - то е разсрочено във времето и се погасява от клиента като част от погасителните вноски и в рамките в погасителния план. (т. 4.3 от ОУ към ДПК).

Оставащата неизплатена част по тези задължения се сочи, че е общо в размер на 472.44 лева.

Посочва, че е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора. Заемната сума от 900.00 лева е преведена на Д. В. В. чрез паричен превод по Easy Pay на дата ****** г.

Клиентът Д. В. В. се сочи, че е получил одобрение да закупи и поисканите от него услуги „Фаст“ и „Флекси“.

Описват се параметрите на сключения договор за кредит – предоставена в заем сума 2 900.00 лв., срок на кредита- 24 месеца; размер на месечната вноска по кредита- 54.58 лева; дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 15-то число на месеца;

ГПР 48.92%; ГЛП - 41.00 %; лихвен процент на ден - 0.11 % и общо дължима сума по кредита: 1309, 82 лв.

Описват се и параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга - Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер от 360.00 лева и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ - 585.00 лева и размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 39.38 лева.

Посочва се, че общото задължение по кредита и по закупена допълнителна услуга е в размер на 2254.82 лева

Ищецът сочи, че първоначално е изготвен погасителен план с определени 24 вноски с падежна дата – всяко 15-то число на месеца, получен от ответника на ******г.

Впоследствие погасителният план се е увеличил с една вноска. Увеличаването броя на вноските се дължи на факта, че по ДПК № ****** Д. В. В. е поискал да отложи 1 погасителна вноска.

Промяната на погасителния план е от дата ****** г.

На ****** г. се сочи, че е сключен Анекс №1 за отлагане на 4-та погасителна вноска, за което е изготвен и нов погасителен план с 25 погасителни вноски, по който клиентът трябва да погаси своето задължение и в края на същия да погаси и отложената вноска. ГПР е бил намален на 42.87%. Общият размер на задължението останал непроменен след Анекс №1.

Твърди се, че Д. В. В. не е изпълнил задължението, което е поел по договора. Преустановил е плащанията на погасителните вноски, изпаднал е в забава, като се описват извършените плащания в периода от 19.10.2022 г. до 27.02.2025 г. в общ рамер от 1444 лева.

Ищецът посочва, че със сумата в размер на 1444 лв. са погасени следните вземания по договора за кредит, а именно: главница- 360.25 лева; възнаградителна лихва в размер от 275.40 лева; допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“- 472.56 лева, от които по Фаст: 180.00 лева и по Флекси: 292.56 лв., лихва за забава – 195.79 лева; законната лихва, дължима от 15.10.2024 г. - датата на изтичане на погасителния план до изплащане на вземането - 17.80 лв., какот и 90 лв.- начислени такси по Тарифа, какот и 32,20 лв. – част от съдебни такси, присъдени ни по ч.гр.дело № 3904/2025г. на Районен съд – гр. Пловдив.

Твърди се, че е настъпил крайния падеж като са останали дължими суми за главница, лихви и възнаграждения за закупен пакет допълнителни услуги в горните размери, за които са предявени исковете, предмет на настоящото производство.

Не се претендират дължимите според ищеца лихви за забава и такси по Тарифа.

Излагат се подробни съображения за дължимост на всяка една от претендираните суми, включително и на възнагрежденията за закупен пакет допълнителни услуги, като в тази връзка се описват детайлни включените в този пакет услуги.

3

Ищецът счита, че са спазени императивните разпоредби на ЗПК, като се позовава и на свободата на договаряне.

Акцентира се върху факта, че услугата „Фаст“ е използвана от длъжника, като кредитът му е разгледан приоритетно. Посочва, че се улугата „Флекси“ - отлагане на определен брой погасителни вноски също е използвана от длъжника.

Въз основа на подробно изложените доводи за дължимост на претендираните суми се моли предявените искове да се уважат.

Моли се исковете да се уважат. Претендира разноски.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника Д. В., който оспорва исковете, като неоснователни.

Твърди, че процесният договор за потребителски кредит № ******/******г. е нищожен на осн. чл. 22 ЗПК поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за правилно посочване на годишния процент на разходите.

Твърди се, че в договора за кредит е предвидено предоставяне на пакет за допълнителни услуги – услуга „Фаст“, която предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и услуга „Флекси“, която предоставя право на промяна на погасителния план на потребителския кредит. Размерът на възнаграждението по услугата „Фаст“ е в размер на 360 лв., а размерът на възнаграждението по услугата „Флекси“ е в размер на 585 лв. Дължимите суми по двете услуги се сочи, че се разсрочват и се изплащат заедно с месечната вноска по кредита, като към нея се прибавя сума в размер на общо 39,38 лв. за двете услуги.

Твърди се, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 48,92 % е заблудил потребителят, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК – нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.

Ответникът счита, че уговореното възнаграждение за пакета от допълнителни услуги е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, като счита, че същото следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, като цитира същата.

Счита, че отразеният в договара за кредит размер на ГПР не отговаря на действителния такъв.

Ответникът посочва, че с оглед засилената защита на правата на потребителите и за санкциониране на злоупотребата с тях от страна на търговците, които са по-силната икономически страна в гражданския оборот законът предвижда при неизпълнение на 4 задължението за посочване на действителния размер на ГПР тежката правна последица на непораждане на права и задължения от кредитния договор - чл. 11, т. 10 във вр. с чл. 22 ЗПК.

В тази връзка посочва, че на осн. чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за нищожен, то потребителят дължи връщане само на заетата главница. Доколкото ответникът е заплатила 1444 лв., а главницата по кредита е 900 лв., счита, че предявените искове следва да се отхвърлят изцяло. Претендира разноски.

Ищецът по насрещния иск Д. В. твърди, че процесният Договор за потребителски кредит № ******/******г. е нищожен на осн. чл. 22 ЗПК поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за правилно посочване на годишния процент на разходите.

Както в отговора на исковата молба, така и в депозираната насрещна искова молба се излагат подробни съображения във връзка с твърденията, че при формиране на ГПР следва да се включат и възнагражденията по закупените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.

Твърди се, че отразеният в договора за кредит ГПР не отговаря на действителния. Цитира се съдебна практика, включително и такава на СЕС.

Тъй като на осн. чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за нищожен, то потребителят дължи връщане само на заетата главница, то ищецът Д. В. счита, че всичко надплатено над главницата подлежи на връщане поради липса на основание.

Доколкото кредиторът признава, че ответникът е заплатил обща сума в размер от 1444 лв., а предоставената главница е в размер от 900 лв., то счита, че сумата от 544 лв. следва да се върне, като платена без основание.