Решение № 117 от 07.07.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Варна, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20263000500234 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 234/2026 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по обща въззивна жалба на К. П. Н. и С. Г. Н., подадена чрез адв. Б.Б., против решение №135/11.02.2026 г., постановено по гр.д.№ 2189/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд, в съответните му осъдителни за всеки въззивник части, с които както следва: - К. П. Н. е осъдена да заплати на Н. К. К. сумата от 43994,83 евро (86046,40 лева), представляваща обезщетение за увеличената стойност, вследствие направените от ищеца подобрения със знанието и без противопоставянето на ответницата, на недвижим имот намиращ се в село Кр., представляващ парцел У П И IV-100, кв. 94 по плана на селото, с площ от 1220 кв.м., ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда - 28.10.2024г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл.

74,ал.2 ЗС; - К. П. Н. и С. Г. Н. са осъдени солидарно да заплатят на Н. К. К. сумата от 43994,83 евро (86046,40 лева), представляваща обезщетение за увеличената стойност, вследствие направените от ищеца подобрения със знанието и без противопоставянето на ответниците, на недвижим имот намиращ се в село Кр., представляващ парцел УПИ IV-100, кв. 94 по плана на селото, с площ от 1220 кв.м., ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда - 28.10.2024г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 74,ал.2 ЗС; - К. П. Н. и С. Г. Н. са осъдени да заплатят на Н. К. К. сумата от 9907,05 евро (19376,51 лева) съдебно-деловодни разноски съразмерно уважената част на предявените 1 искове, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Въззивниците са настоявали, че решението в обжалваната част е неправилно постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано, като са молили за отмяната му в обжалваните осъдителни части с отхвърляне изцяло на исковете срещу тях и присъждане на сторените по делото разноски. Сочили са, че окръжният съд: - не съобразил при произнасянето си наведените от ищеца твърдения в исковата молба и в първите му две уточняващи молби, като вместо това, след подадения отговор на исковата молба от ответниците, отново оставил без движение производството с разпореждане 1437/14.03.2025 г., по което с третата си уточнителна молба ищецът навел съвсем различни твърдения по делото, довели до квалифициране, разглеждане и произнасяне по иск за обезщетение за подобрения в качеството му на владелец по чл. 74, ал.2 ЗС, извършени със знанието и без противопоставяне на собствениците; - поради едностранчиво обсъждане на доказателствения материал (съдът формално посочил заинтересоваността на свидетелката Р. Н., но приел този факт за доказан единствено по нейните показания; не направил пълен анализ на тези показания; не ги ценил с необходимата обективност) достигнал до погрешен извод, че ищецът от 2018 г. е упражнявал фактическа власт върху имота с намерение за своене, вместо да приеме, че същият е негов държател (като фактически брачен съжител на св. Р. Н. – дъщеря на ответниците и допускан до процесния недвижим имот както преди 2018 г., така и след това и липсвала промяна на държането във владение); - погрешно приел, че действията, свързани с премахване на старите постройки и реализиране на ново строителство, били действия присъщи за собственик, без да вземе под внимание и да коментира, че къщата била собственост на родителите на съжителницата на ищеца и извършването на подобренията от него е при наличието на семейни отношения; - не съобразил исковата молба и уточняващите молби на ищеца Н. К., в които той твърдял, че очаквал процесният недвижим имот да му бъде прехвърлен през 2024 г., и че само твърдяното от него очакване за прехвърляне на имота на базата на устно обещание от собствениците, изключва субективно отношение за своене преди момента на очакваното прехвърляне и сочи на зачитане вещните права на други лица върху имота и оборва презумпцията по чл. 69 от ЗС; - в разрез със събраните по делото доказателства направил извод, че ответниците К. и С. Н.и не са се противопоставили на тези подобрения; - не обсъдил и ценил показанията на св. Г. Н. и на св. Н. С., сочещи за влагане и от ответника С. Н. на средства и материали в къщата, като необосновано и само въз основа на извлечение от банкова сметка на ищеца и без да съобрази оспорването на приложените от ищеца документи за разходи приел, че само и единствено ищецът е вложил средства в извършените подобрения; - невярно приел, че възражение за незаконен строеж не било релевирано от ответниците в срока (такова направили с отговора на исковата молба и в първото по делото 2 съдебно заседание); -и неправилно не съобразил, че строителството е извършено без наличие на строителни книжа и е незаконно (имало признание на ищеца в тази връзка), че в Община Аксаково тече процедура за незаконно строителство и предстои издаване на заповед за премахване на сградата, и че жалбата там е от ответниците – т.е. те не желаят да го запазят, поради което и незаконният строеж не е довел до увеличена стойност на процесния имот; - не отчел по направеното възражение от ответниците, че част от претендираните работи по подобренията са направени преди повече от пет години до исковата молба и претенциите са погасени по давност. Позовано на процесуално нарушение на окръжния съд, са поискали назначаване на допълнителна съдебно-техническа експертиза, като по искането съдът се е произнесъл с определение в закрито заседание.

Ищецът Н. К. К., чрез адв. Л.Ш., е подал писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорил същата и по подробни съображения за неоснователност на оплакванията е молил за отхвърлянето й и за потвърждаване на решението в обжалваната му част с присъждане на разноските. Изразил е несъгласие с установения от окръжния съд факт на прекъсване на владението му върху имота с изпратената от него през м.април 2024 г., след построяване на сградата, барбекюто и гаража, покана до ответниците за прехвърлянето на имота. Противопоставил се е на искането за допускане на експертиза като неотносима към спора и предвид признатото от него, че няма разрешение за строеж или за преустройство на съществуващата сграда и предвид липсата към момента на издадени от компетентните лица административни актове по ЗУТ в тази връзка.

Решението на окръжния съд не е обжалвано и е влязло в сила в частите, с които съдът е отхвърлил: - искането на Н. К. К. за солидарно осъждане на С.

Г. Н. за заплащане на сумата от 43994,83 евро наред с К. П. Н.; -иска на Н. К.

К. срещу К. П. Н. за осъждането й за заплащане на обезщетение по чл. 74, ал.2 ЗС за разликата над уважения размер от 43994,83 евро до предявения от 89476,08 евро /175 000 лева/; - иска на Н. К. К. срещу С. Г. Н. и К. П. Н. за солидарното им осъждане за заплащане на обезщетение по чл. 74, ал.2 ЗС в частта за разликата над уважения размер от 43994,83 евро /86046,40 лева/ до предявения от 89476,08 евро /175 000 лева/.

В съдебно заседание въззиваемият, чрез адв. Ш., е поддържал становище за неоснователност на въззивната жалба и е претендирал разноски.

Въззивниците не са се явили и не са пратили представител.

Съдът, на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно, но недопустимо в обжалваната му част, като произнесено по непредявен иск, поради следните съображения:

В исковата си молба ищецът е твърдял, че ответниците са били собственици на поземления имот в с. Кр. с къща, плевник и стопански постройки, като ответницата К. Н. - собственик на ½ ид.част от него по наследствено правоприемство от баща й П. Б. И., собственик по давностно 3 владение, а останалата ½ ид.част двамата ответници К. Н. и С. Н. придобили в СИО по договор за продажба с посочения нотариален акт. Изложил е, че от много години съжителства на семейни начала с дъщерята на ответниците, включително и понастоящем. През лятото на 2018 година ищецът се договорил с ответниците, изцяло с негови средства съществуващата в имота къща да бъде основно преустроена и надградена, като се увеличи етажността и разгънатата й застроена площ и се построи барбекю и гараж. Договорката била да строи „каквото иска, но включващо къща, гараж и барбекю“, а ответниците да му продадат целия имот, с прихващане между продажната пазарна цена и стойността на изграденото, а срещу това те да си запазят вещното право на ползване върху единия от предвидените за изграждане етажи от къщата. Уговорката им била устна и писмен договор не са сключвали, като на 30.07.2021 г. ответницата К. Н. дала пълномощно на ищеца да я представлява навсякъде, където е необходимо във връзка с предприетата промяна в застрояването на имота. Ищецът започнал строителството в края на лятото 2018 г. и предвид, че работел като моряк и пътувал на двумесечни курсове, извършвал строителството в периодите между тях и влагал спестените средства. Съборен бил старият покрив и стени на едноетажната сграда (използвана била само част от задната стена от дялан камък на старата къща), излети били изцяло нови основи и изградени с тухли два нови етажа със застроена площ на етаж от 167 кв.м. и с положен нов двускатен покрив от керемиди. Изградени напълно били и барбекю от дялан камък с покрив от керемиди и площ от 88 кв.м., и тухлен гараж от 28 кв.м. с покрив от керемиди.

Строителството продължило в периода от м.08.2018 г. до м.12.2022 г. Сочил е, че е вложил 175 000 лева в извършването на СМР в имота на ответниците. В строителството за кратко участвали ответникът С. Н. и сина му Г., на които ищецът плащал надник. В началото на 2024 година поискал от ответниците да му прехвърлят имота и те обещали, но на уговорената сделка през април 2024 г. не се явили, а по-късно след завръщането си от рейс разбрал, че на 20.06.2024 г. ответниците са „продали“ на сина си Г. Ст. Н. целия имот – земя и сгради, описани по нотариалния им акт. Тази сделка обезсмисляла целта на дадените лични средства на ищеца и с похарчените от него 175 000 лева за CMP той обеднял, а те се обогатили. Настоявал е за осъждането на ответниците солидарно, като съпрузи и собственици на поземления имот към момента на осъществяване на строителството, да му заплатят сумата от 175 000 лева на осн. чл.55, ал. 1 ЗЗД, както и в евентуалност, ако се приеме че между страните не е съществувала първоначално облигационна връзка, която впоследствие е отпаднала, ответниците да му заплатят сумата поради настъпило неоснователно обогатяване при условията на чл.59 ЗЗД.

С разпореждане от 30.10.2024 г., съдът е оставил исковата молба без движение с указания за поправяне на нередовности, включително за облигационната връзка, за солидарността, за уточняване на разходите по пера и периоди, за твърдения по евентуалния иск за обогатяването на ответниците и за съответен на двата иска петитум. С уточняващата молба от 22.11.1024 г.

4 ищецът е изложил, че: -основанието, на което е договорил извършване на строителство в чужд имот, е обещанието от страна на ответниците за прехвърляне на собствеността върху процесния имот, върху който се осъществява строителството; -уговорката била, че каквото ищецът построи, го строи за себе си, за жилище на семейството си, а ответниците междувременно, в хода на строителството и когато пожелае ищецът, ще му прехвърлят вещното право на собственост върху процесния имот; - нямало договорена правна форма за прехвърлянето между тях - продажба, дарение или замяна, обещанието било общо - за прехвърляне на собственост, с цел ищецът да стане собственик на построеното от него и на земята; - не била договаряна продажна цена, договорено било правото на ползване на един от етажите на бъдещата сграда да бъде предоставено на ответниците, след като ищецът стане собственик; - не били договаряни никакви конкретни задължения на ищеца за вида, времето и начина на застрояване, не били поставяни условия; ответниците му предали владението на имота, напуснали го и се преместили да живеят в гр.Варна, в жилище, предоставено им от ищеца, негова лична собственост; - разбрали са се, той да строи при условия, каквито намери за добре, тъй като ще строи къща за себе си, къща, която ще е негова собственост, а след като построеното бъде напълно готово и годно за ползване, ответниците ще напуснат апартамента в град Варна и ще се върнат да живеят (ползват) в един от етажите на къщата; - основанието на даденото отпаднало след неотзоваването на ответниците на отправената им от ищеца покана за изповядване на сделка за придобиване на дворното място и постройките. Посочил е, че обогатяването от извършените подобрения следвало да съответства на притежаваните идеални части от построеното, а тези идеални части по силата на принципа на приращение по чл.92 ЗС, следват съотношението на притежаваните идеални части от земята. Доколкото, обаче семейната общност върху построеното била бездялова ответниците следвало да носят солидарна отговорност за обедняването на ищеца. Стойността на имота се увеличила за собственика на вещта към момента на извършване на строителството, а за ищеца настъпило обедняване със стойността на извършените СМР в чужд имот. Последващото разпореждане с имота било в зависимост от волята на обогатилия се, включително и при определяне на продажната цена. Посочил е също, че съгласието или несъгласието /знанието/ на собственика на имота към момента на извършване на подобренията е от значение за определяне размера и вида обезщетяване за обедняването, като обогатяването настъпва не само при увеличаване стойността на имота, но и чрез спестяване на разходи, които собственикът би извършил, за да изгради новопостроеното, като при иска по чл. 59 ЗЗД този критерий за определяне размера на неоснователно получената имуществена облага следвало да се прецени към момента на преминаването на блага от имуществото на обеднелия в това на обогатилия се. Сделката на ответниците със сина им била привидна и недействителна (на други посочени от ищеца основания), като междувременно завел и иск по чл. 135 ЗЗД за относителна недействителност 5 на същата. Заявил е, че претендира от ответниците солидарно сумата от 175000 лева на осн. чл. 55, ал.1 ЗЗД на отпаднало основание за даденото, което основание се изразявало в неосъществяване на договорена прехвърлителна сделка, за която било поето обещание от ответниците, и евентуално - на осн. чл. 59 ЗЗД претендира същата сума солидарно от ответниците, като съпрузи и собственици на поземления имот към момента на осъществяване на строителството, с която те се обогатили за чужда сметка, а ищецът е обеднял със същата сума. Поискал е съдът да постанови връщане на онова, с което ответниците са се обогатили до размера на обедняването на ищеца.