Решение № 2585 от 29.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2585 гр. София, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20231100502957 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно - по реда на чл.чл. 258 - 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 5524 от 30.05.2022 г., постановено по гр. дело № 4696 по описа за 2022 г., Софийският районен съд , III ГО, 139-ти състав, е издал, на основание чл. 15 ЗЗДН заповед за защита в полза на Г. А. Т. и децата В. М. Т. и А. М. Т., против М. Г. Т. , за извършени актове на домашно насилие на 01.01.2022 г. в град Велинград. Задължил е, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, М. Г. Т. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Г. А. Т., В. М. Т. и А. М. Т.. Предупредил е ответника М. Г. Т., че при констатиране от страна на полицейските органи на неизпълнение на заповедта за защита, ще бъде задържан и предаден на Прокуратурата. Наложил е, на основание чл. 5, ал.

4 ЗЗДН, на М. Г. Т., глоба в размер на 400.00 лева. Осъдил е М. Т. да заплати на Г. Т., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 500.00 лева разноски, сторени по делото. Осъдил е, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН М. Т., да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25.00 лева.

С Определение № 32923 от 03.12.2022 г., постановено по същото дело, е оставена без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК от 02.06.2022 г. на молителките В. Т. и А. Т. за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските. Със същото определение е спряно изпълнението, на основание чл. 6 § 1 ЕКЗПЧОС, на постановеното по делото решение от 30.05.2022 г. в частта, в която е издадена заповед за съдебна защита и са 1 постановени мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН за срок от 03.12.2022 г. до 03.02.2023 г. включително.

Ответникът по молбата за защита М. Г. Т. (въззивник в настоящото производство) е останал недоволен от така постановеното Решение и го е обжалвал с въззивна жалба, вх. № 126732 от 20.06.2022 г. по описа на СРС. Излага подробни съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, които съдът ще обсъди по същество и които се свеждат до доводи за необоснованост, неправилна преценка на гласните доказателствени средства по делото, нарушение на материалния закон. Съобразно с изложените аргументи моли въззивния съд да отмени изцяло обжалвания съдебен акт и вместо него да постанови друг, с който да остави без уважение молбата за съдебна защита.

Претендира присъждане на разноски за производството.

Молителите Г. А. Т. и децата В. М. Т. и А. М. Т., действащи чрез тяхната майка и законен представител Г. Т. (въззиваеми в настоящото производство), в срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН, са взели подробно становище по жалбата в писмен отговор, като са оспорили същата изцяло по изложените в нея оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт.

Заявяват претенция за присъждане на разноски.

Въззиваемите страни в хода на производството поддържат оспорването на въззивната жалба и поддържат частната жалба. Представят писмена защита по делото.

Постъпила е и частна жалба, вх. № 289700 от 29.12.20222 г. (приложена в кориците на в.ч.гр.д. № 754/2023 г. по описа на СГС ), подадена от молителите В. Т. и А. Т., действащи чрез тяхната майка и законен представител Г. Т. против Определението от 03.12.2022 г. в частта му, в която е оставена без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на решението в частта за разноските.

Ответната страна по жалбата – М. Т., е взел становище по същата в законоустановения срок, с което е оспорил частната жалба изцяло като неоснователна.

Претендира присъждане на разноски за частното производство.

Софийският градски съд, с оглед обхвата на въззивното обжалване, като прецени доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, прие следното:

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН, от легитимирана за това страна в първоинстанционното производство и при наличие на правен интерес от обжалването, като оспореният съдебен акт е валиден и допустим и подлежи на въззивно обжалване по чл. 258 ГПК, във връзка с чл. 17 ЗЗДН.

За да уважи молбата за съдебна защита, с която е сезиран и да постанови издаването на заповед за съдебна защита в полза на трите въззиваеми - молителки, с мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, срещу въззивника - ответник М. Т., Софийският районен съд е обсъдил ангажираната по делото доказателствена съвкупност, както следва: декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която е намерил за подробна, а описаните в нея актове, че съвпадат с процесните актове от сезиращата молба; показанията на водените от молителите свидетели Н.Я. (сестра на пълнолетната молитЕ.) и Д.П. (майка на пълнолетната молитЕ. и баба на малолетните молителки). Съдът е извършил преценка по 2 реда на чл. 172 ГПК на показанията на тези свидетели (поради тяхната възможна заинтересованост), но е кредитирал същите, тъй като кореспондират помежду им и не са опровергани от насрещно доказване. От показанията се установяват твърденията, наведени в молбата за защита за действията на ответника, както и че на твърдяната дата са присъствали децата – малолетните молителки В. и А.. Изложени са от първата инстанция мотиви относно твърдението в молбата за защита, че действията на ответника на 01.01.2022 г. съставляват акт на домашно насилие, защото ответникът е нарушил предходно издадена заповед за защита (по гр. дело № 49305/2020 г. по описа на СРС, решението е приложено на л. 13 от първоинстанционното дело) и е доближил молитЕ.та Г. Т. на по – малко от 1 метър.

Първостепенният съд сочи, че дали дадено действие или бездействие на ответника съставлява акт на домашно насилие, се определя от това дали то се подвежда под дефинициите на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДН. Неизпълнението на действаща заповед за незабавна защита и на заповед за защита от домашно насилие, издадени по друго дело, може да породи юридическа отговорност, която не се реализира по реда на ЗЗДН, съгласно мотивите на СРС. Също, че неизпълнението на действаща заповед за незабавна защита и на заповед за защита от домашно насилие, издадени по друго, по - ранно дело, може да бъде основание за налагане на допълнителни мерки по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН или на по-висока глоба по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН по последващото дело за защита от нов акт, ако съдът направи конкретна преценка, че е необходимо това, и след като се установи, че е извършен нов акт на домашно насилие.

Първата инстанция приема, че по отношение на двете деца поведението на ответника съставлява акт на домашно насилие, по арг. чл. 2, ал. 2 ЗЗДН, а по отношение на по-малкото дете - и акт по чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като то се е разстроило от случката, според показанията на св. Я. и П.. По отношение на майката поведението на ответника, според решаващият състав на съда, съставлява акт на домашно насилие по чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като обидите и заплахите, вкл. за изкормване, по отношение на сестрата и майката на един човек в негово присъствие съставлява емоционално насилие.

Въззивният съд намира за нужно да посочи, че между страните по делото не е спорно, а и се установява, че молитЕ.та Г. Т. и ответникът М. Т. са съпрузи, макар и в процес на развод (удостоверение на л. 25 от първоинстанционното дело); че малолетните молителки В.

Т., родена на ******* г., и А. Т., родена на 18.04.2016 г., са родени от брака на страните и са дъщери на ответника М. Т. (удостоверения на л. 26 и л. 27 от първоинстанционното дело); че Н. А. Я. е сестра на молитЕ.та Г. Т. и леля на децата В. и А.; че Д.И. П. е майка на Г. Т. и баба по майчина линия на малолетните молителки (удостоверение за съпруга/а и родствени връзки (на л. 38 от първоинстанционното дело).

В първоинстанционното производство са приети като доказателства по делото (необсъдените изрично от първата инстанция), Психологическа консултация, с изх. № 224/09.05.2022 г., изготвена от клиничен психолог Г. К. при Фондация “Психологическа подкрепа“ (л. 146 и сл. от първоинстанционното дело) и Психологическа консултация, с изх.

№ 223/05.05.2022 г., изготвена от клиничен психолог Г. К. при Фондация “Психологическа 3 подкрепа“ (л. 150 и сл. от първоинстанционното дело). Съгласно данните, съдържащи се в изготвената психологическа консултация и въз основа на срещи, осъществени с майката Г.

Т. и детето А. Т. след твърдяния акт на домашно насилие от 01.01.2022 г., клиничният психолог е удостоверил, че майката Т. показва протрахирано стресово разстройство, повишен невротизъм, разколебана неустойчива самооценка във връзка със семейния тежък конфликт, както и силна тревожност във връзка с действията на ответника на 01.01.2022 г.

За детето е установено, че А. Т. дава израз на натрупани отрицателни емоции, тежко преживява случилото се насилие, на което е била свидетел, и изпитва страх и напрежение.

На основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДт и при изпълнение на предпоставките по чл. 15, ал. 3 и ал. 4 ЗЗДт, детето В. Т. е изслушано в открито съдебно заседание, проведено на 17.05.2022 г., в присъствието на социален работник В. от компетентната по настоящото местоживеене на детето Д“СП“ – “Красно село“. Детето споделя, че на Нова година са били на хотел в град Велинград, а баща й – ответникът Т., е дошъл да вземе нея и сестра й, за да ходят в град Петрич при чичо й С.. Баща й бил във фоайето на хотела. От асансьора са слезли майка й, леля й, баба й и сестра й А.. Според заявеното от детето В., по – рано лелята в колата е говорила “много неща“ за бащата, които В. разказала на ответника и той когато видял лелята да слиза от асансьора се ядосал. Започнали да се карат – леля й и баща й.

Според В., майка й Г. и баба й Д. са били там през това време. Не си спомня как е реагирала сестра й (молитЕ.та А.), но смята, че не й е било приятно със сигурност. Разказва, че леля й хванала татко й, както и татко й хванал леля й. Споделя, че иска да прекарва повече време с баща си.

Във въззивната инстанция не са ангажирани доказателства, на които съдът да основава изводите си.

Въззивният съд, съобразно с тази фактическа установеност намира, че въззивната жалба е неоснователна.

В молбата за защита се твърди, че на 01.01.2022 г. в град Велинград, в хотел “Гранд хотел Велинград“, около 10 00 часа сутринта, в нарушение на издадена заповед за съдебна защита по гр. дело № 49305/2020 г. на СРС, ответникът М. Т. доближил на по-малко от метър Г. Т., отправил многобройни обиди и заплахи към нея самата и към близките й – нейната сестра и майка им. Ответникът, според изложеното в молбата, предизвикал скандал със сестрата на молитЕ.та – Н.Я.. Нападнал я физически и я заплашил с думите “Ще те изкормя! Ще ти извадя червата!“. Служител на хотела разтървал ответника и сестрата на пълнолетната молитЕ. и ответникът напуснал хотела с двете деца, които били разстроени, тъй като всичко - обидите и физическия сблъсък с леля им, станало в тяхно присъствие.

Така изложените твърдения са декларирани и по реда на чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Предвид обсъдената доказателствена съвкупност твърдяните актове на домашно насилие са доказани по време, място, начин на извършване и авторство, съобразно с изложеното от молителите в молбата за съдебна защита и декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Следва да се посочи на първо място, че ответникът М. Т. не отрича да е присъствал на посочената дата - 01.01.2022 г., и място – фоайето на Хотел “Гранд хотел Велинград“ около 1000 часа. Същият оспорва фактическите твърдения да е извършил действия, които да съставляват акт на домашно насилие, като сочи, че е подал на свой ред молба за защита по ЗЗДН за процесната дата и случай срещу Г. Т. и сестра й Н.Я., конкретизирайки, че е образувано гр. дело № 779/2022 г. по описа на СРС. Във въззивната жалба поддържа доводи, 4 че са налице предпоставките по чл. 126, ал. 1 ГПК. Този аргумент за процесуална недопустимост на производството е неоснователен. Не може да се приеме, че има пълен идентитет в основанието и търсената защита по двете дела, по смисъла на чл. 126, ал. 1 ГПК, тъй както отговорността по ЗЗДН е специална и всеки от участниците в процесния инцидент отговаря на собствено основание за действията си. Няма процесуална пречка да се постановят две различни решения по така образуваните от въззивника Т. и Н.Я. дела за процесния инцидент, като по всяко от тях съдът ще изследва налице ли са предпоставките за издаване на съответна заповед за съдебна защита.