Определение № 1427 от 05.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1427 гр. Благоевград, 05.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20261200501046 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 278 вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ № (сграда А), Бизнес център „България“, представлявано от И. Ш.- управител, чрез юрисконсулт С. С. срещу Определение № 972/24.06.2026 г., постановено по гр.д. № 2574/2025 г. по описа на РС- Благоевград, в частта, в която е оставена без уважение молбата по чл.

248 ГПК на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД за изменение на постановеното по делото Решение № 274/21.04.2026 г. в частта за разноските.

В частната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението в обжалваната част.

Твърди се, че присъденото адвокатско възнаграждение на адв. М. за предоставена безплатна правна помощ на ищеца по делото е прекомерно и необосновано.

Сочи се, че Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа няма задължителен характер, както и че във връзка със спорните между страните въпроси е налице голям обем от безпротиворечива съдебна практика. Посочва се, че процесуалният представител на ищеца не е присъствал на проведените по делото две открити съдебни заседания, събрани са единствено писмени доказателства, представени от жалбоподателя и другия ответник по делото.

Единственото спорно обстоятелство между страните по делото било дали са нищожни процесните договор за кредит и договор за предоставяне на поръчителство. Изтъква се, че предявените срещу жалбоподателя и другия ответник искове са свързани помежду си, поради което в производството по делото от процесуалния представител на ищеца не се изисквало организирането на сложна и разнопосочна защита.

Посочва се още, че предявените искове не се отличават с правна и 1 фактическа сложност, тъй като районният съд е преценил единствено действителността на договора за кредит, съобразно критериите на ЗПК и като последица от уважаването на иска за нищожност на договора за кредит, е уважил и иска срещу жалбоподателя. Сочи се, че в производството по делото извършената работа от процесуалния представите на ищеца по двата иска за нищожност е една и съща, тъй като се касае за ангажиране на едни и същи доказателства, извършване на идентични правни действия, упражняване на едни и същи процесуални права.

Отправено е искане за отмяна на определението в обжалваната част и уважаване на молбата за изменение на решението в частта за разноските, като се намали присъденото на адв. М. възнаграждение от 245,42 евро с ДДС на 122,71 евро с ДДС.

Постъпила е и частна жалба, подадена от „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ № 146 (сграда А), ет.

4, Бизнес център „България“, представлявано от И. К.- изпълнителен директор, чрез юрисконсулт В. Т. срещу Определение № 972/24.06.2026 г., постановено по гр.д. № 2574/2025 г. по описа на РС- Благоевград, в частта, в която е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на „КРЕДИСИМО“ ЕАД за изменение на постановеното по делото Решение № 274/21.04.2026 г. в частта за разноските.

В частната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението в обжалваната част.

Жалбоподателят счита, че присъдените разноски в полза на ищеца не са съобразени с фактическата и правна сложност на делото, проведените съдебни заседания и предприетите процесуални действия. Сочи се, че районният съд не е отчел наличието на голям обем еднозначна съдебна практика за нищожност на договори за потребителски кредити и акцесорни спрямо тях договори за предоставяне на поръчителства.

Посочва се, че спорът между страните в основната си част е бил от правно естество и е свързан с тълкуване съдържанието на договорите от съда, като по въпроса е налице многобройна и константна съдебна практика, поради което делото не се характеризира с голяма правна сложност. Процесуалният представител на ищеца не е присъствал лично на проведеното по делото едно открито съдебно заседание, което свидетелствало за обстоятелството, че същият не е счел производството като такова с голяма правна и фактическа сложност.

Твърди се, че районният съд не е съобразил и практиката на Съда на Европейския съюз относно Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа.

Отправено е искане за отмяна на определението в обжалваната част и уважаване на молбата за изменение на решението в частта за разноските, като се намали присъденото на адв. М. възнаграждение от 245,42 евро с ДДС на 122,71 евро с ДДС.

Препис от частните жалби е връчен на насрещната страна, която в указания срок е депозирала отговор.

В отговора се поддържа, че определението на районния съд е правилно, като се прави искане за потвърждаването му.

Съдът като съобрази материалите по делото, становището на страните и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Подадените жалби са допустими, тъй като са налице всички предпоставки за това.

2

Разгледани по същество, същите са неоснователни.

Производството пред РС- Благоевград е било образувано по искова молба, депозирана от С. Е. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „Е.“ № , чрез адв. Д. М. срещу „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от С. Р. Я. и „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.” № (сграда А), ет. 4, Бизнес център „Б.“, представлявано от И. М.а Ш.-управител, с която са предявени искове, както следва: иск за признаване за установено, че договор за потребителски кредит № 31822240/19.05.2025 г., сключен между „КРЕДИСИМО“ ЕАД и ищцата, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл. 4.1 от същия договор е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП; иск за признаване за установено, че Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между ищцата и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП; иск за осъждане на ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД да заплати на ищцата сумата от 80,00 лв., недължимо платени по недействителен договор за потребителски кредит 3182240/19.05.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; иск за осъждане на ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да заплати на ищцата сумата от 500,00 лв., недължимо платени по недействителен договор за предоставяне на поръчителство 3182240/19.05.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

С Решение № 274/21.04.2026 г., постановено по гр.д. № 2574/2025 г. по описа на РС- Благоевград, е прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, ЗЗД, вр. с чл. 23 във вр. с чл. 22 ЗПК, поради противоречие със закона, договор за потребителски кредит с № 3182240 от 19.05.2025 г., сключен между „КРЕДИСИМО“ ЕАД и С. Е. В., както и е прогласен за нищожен на основание чл.

26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, поради противоречие на добрите нрави и липса на основание, договор за предоставяне на поръчителство от 19.05.2025 г., сключен между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и С. Е. В.. Ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД е осъден да заплати на С. Е. В. сумата в размер на 27,16 евро, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за потребителски кредит с № 3182240 от 19.05.2025 г., сключен между „КРЕДИСИМО“ ЕАД и С. Е. В..

Ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е осъден да заплати на С. Е. В. сумата в размер на 115,61 евро, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за предоставяне на поръчителство от 19.05.2025 г., сключен между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и С. Е. В.. Ответниците „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД са осъдени да заплатят на адв. Д. М. сумата от по 245,42 евро, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

От ответниците „КРЕДИСИМО“ АД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД са постъпили молби по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

С обжалваното Определение № 972/24.06.2026 г. са отхвърлени молбите по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение № 274/21.04.2026 г. в частта за разноските.

3

За да определи адвокатско възнаграждение в размер от по 245,42 евро с ДДС (480,00 лв. с ДДС), първоинстанционният съд е отчел цената на предявените искове, правната и фактическа сложност на делото и реално извършената работа по всеки иск.

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗА адвокатът може да оказва безплатно адвокатска правна помощ и съдействие на посочените в т. 1- 3 лица. В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът при определяне на разноските за адвокат прилага чл. 36, ал. 3 и 4 и осъжда другата страна да го заплати- чл. 38, ал. 2 ЗА. В настоящия казус, в сключения договор за правна защита и съдействие е уговорено безплатно процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се вземат предвид и постановените по тези въпроси решения на Съда на Европейските общности, които по арг. на чл. 633 ГПК са задължителни за съдилищата в страната. В Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които трябва да се положи за защитата на съответното право. Съдебните разноски, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат „пропорционални“.

Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата делото страна действително е понесла за адвокатска помощ, стига те да са разумни. Макар изискването за пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, които се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим.

В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат - под страх от 4 дисциплинарно производство срещу адвоката - да договорят възнаграждение в понисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.