Решение № 521 от 22.10.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 521 гр. София, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело № 20251001000452 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 2091/06.04.2025 г. по т.д. № 2469/2024 г. на СГС, I-23 състав е осъдено ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура”, ЕИК 130823243, представлявано от инж. М. Г. - Генерален директор, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, да заплати на „Анетика“

ЕООД, със седалище в гр. София и адрес на управление: район „Витоша“, кв.

„Драгалевци”, ***, с ЕИК 203803383, представлявано от управителя Я. И. Ц., чрез пълномощника чуждестранен адвокат П. Ц. Д., от Адвокатско дружество „Д. и Д.а“, по иск с правно основание чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 64 542.39лв., равняващи се на 33 000 евро, заедно със законната лихва върху тези суми от 29.02.2024 г. до окончателното им изплащане.

Ответникът ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура” е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното решение с твърдения, че същото е неправилно и необосновано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Първоинстанционният съд обсъдил само доводите на ищеца, но не и възраженията на ответника и най-вече възражението за липса на положена от ищеца дължима грижа за предотвратяване на вредите Изложени са подробни мотиви относно твърдението за липса на положена грижа на добрия търговец. След като твърдял, че е знаел, че ремонтът на жп линиите е предвидено да приключи до май 2021 г., той трябвало да уговори по-нисък наем до тази дата, а не и за след това. Освен това, тъй като началото на ремонта се забавило и вместо през 2019 г., той започнал през юни 2020 г., на ищеца следвало да му е ясно, че ремонтът няма да приключи до май 2021 г. Оспорено е твърдение на ищеца, че претърпял вреди в размер на 25 000 евро, предвид заплащането на неустойка на своя наемател. Ставало дума за издадени 1 неправилно фактури на стойност по-голяма от уговорената в договора за наем, поради което и на ищеца се наложило да връща това, което му е надплатено. Твърди се и злоупотреба с право от страна на ищеца, който не потърсил ответника още през май 2021 г. и не поискал да му бъдат платени 25 000 евро вреди, които пък ответника могъл да поиска от лицето-изпълнител на ремонта, по чиято вина същият се забавил и с когото договорът бил прекратен на 04.05.2022 г. Нямало уговорена неустойка по чл.

18.5 от договора за наем между ищеца и неговия наемател, което не се променяло от записа на основанието в издадените фактури, че се приспада неустойка и претендираните 33 000 евро не представлявали имуществени вреди за ищеца.

Уговореният в чл. 18.5 по-нисък наем се заплащал защото наемателят не можел да ползва ж.п. клона по независещи от двете страни причини. Наемателят се бил съгласил, че няма да може да ползва ж.п. клона за неопределено време – до приключване на ремонта и нямал право на неустойка.СГС не се произнесъл по искането на ответника, ако се приеме искът за основателен, да се приеме, че ответникът е допринесъл за настъпване на вредите поради неполагане на грижата на добрия търговец. Предвид изложеното е направено искане за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на иска, а евентуално, ако искът се приеме за основателен, да бъде прието, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредите.

Ищецът „Анетика“ ЕООД е депозирал отговор на въззивната жалба, в който е изложила доводи за нейната неоснователност.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът „Анетика“ ЕООД е твърдял в исковата си молба, (която е уточнена пред въззивната инстанция), че е собственик на индустриален ЖП-клон, отделящ се от общата мрежа на техническата железопътна инфраструктура при Гара Казичене от край стрелка № 16 и продължаващ на запад по правата на стрелка №101, през поземлен имот с идентификатор ***, водещ до товаро-разтоварна рампа в собствения на дружеството - ищец поземлен имот с идентификатор ***.

Тази рампа обслужвала изградения в имота Спедиторски центьр - складове и офиси, представляващ СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Казичене, общ. Столична, област София (столица), одобрени със Заповед РД-18-77/ 2 1.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: обл. София (столица), общ. Столична, с. Казичене, район „ Панчарево“ , ул. „ 3-ти март" № 20. Твърдял е, че от придобиване на ЖП-клона, дружеството го е експлоатирало и поддържало в изправност, включително сключвало договори за технически надзор с ответника и договори за експлоатация с „БДЖТОВАРНИ ПРЕВОЗИ" ООД, тъй като отдавало под наем горепосочения спедиторски център. Именно ползването на ЖП - клона и товаро-разтоварната рампа били причината да бъде нает спедиторския център, тъй като железопътният превоз бил 2 основния начин за доставка на суровини на наемателя. Сочил е, че през месец януари 2019 г. ответникът започнал ремонт на участъка Казичене - Елин Пелин, като част от модернизацията на железопътната линия София-Пловдив: Железопътен участък София-Подуене-Искър-Казичене-Елин Пелин. Поради ремонта достъпът до тогавашния коловоз № 6, който към момент е с нов № 4, през който се достигало до притежавания от дружеството ЖП-клон, бил спрян и същият бил неизползваем.

Вследствие на реконструкцията на участъка, товаро-разтоварната рампа на спедиторския център също не можела да се използва по предназначение, тъй като служела за разтоварване на вагоните, придвижвани от ЖП-клона. Твърдял е още, че в годишната програма на ответника било обявено, че посоченият горе ремонт ще приключи в края на 2020 г. Съгласно информационната табела на обекта ремонтът следва да приключи през май 2021 г. Съобразявайки последното, при подновяване на договора с наемателя си, ищцовото дружество се съгласило да му се заплаща наем с 1000 евро без ДДС по – нисък от стандартната цена за период от 5 месеца, поради невъзможността да се използва обекта в пълен обем. Ищецът е поддържал, че въпреки обявената крайна дата на ремонтните дейности и до момента на подаване на исковата молба или вече три години след крайния срок, ответникът все още не бил приключил ремонта и обектът му все още не можел да се използва в пълния капацитет. Предвид това и наемателят му продължавал да му заплаща по – нисък с 1000 евро без ДДС наем за ползването му. Навел е, че съгласно чл. 3 от Закона за железопътния транспорт обектите на железопътната инфраструктура и земята, върху която са изградени или която е предназначена за изграждането им, са публична държавна собственост, а ползването им се осъществява от „Националната компания

"Железопътна инфраструктура"“ /НКЖИ/. Понятието „обекти на железопътната инфраструктура“ било дефинирано в §1, т.1 от ДР на ЗЖТ, където било посочено, че такива обекти са всички железни пътища и стационарни съоръжения, без тези по чл. 2 от ЗЖТ, необходими за движението на железопътните возила и за сигурността на движението, включително железопътните линии и прилежащите към тях терени. Освен предоставеното му право да използва железопътната инфраструктура, чл. 9, ал. 3 от ЗЖТ определял, че ответникът е неин основен управител и в качеството на такъв на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЖТ, на същия било вменено задължение по осигуряване използването на жп инфраструктурата, както и задължението да извършва ремонтни дейностите по нейното развитие, ремонт, поддържане и осигуряване на експлоатацията й. Сочил е, че задължения по изграждане, обновяване, модернизация и предоставяне на достъп до жп инфраструктурата от страна на ответника били регламентирани още и в чл. 3, ал. 1 от Наредба № 41 от 27.06.2001 г. за достъп и използване на железопътната инфраструктура. С оглед гореизложеното е намерил, че за ответника съществува нормативно установено задължение не само да ремонтира и поддържа железопътната инфраструктура, но и да осигурява безпрепятствен достъп до нея за лицата, които имат такова право по закон. В тази връзка е посочил, че той има право на достъп до железопътната инфраструктура, тъй като е собственик на обслужващо съоръжение на основание §1, т. 48, буква а), подбуква гг) от ДТ на ЗЖТ и § 1, т. 18 и т. 19 от ДР на Наредба № 41 от 27.06.2001 г. за достъп и използване на железопътната инфраструктура, тъй като съществуващият страничен коловоз в притежавания от него ЖП-клон се използвал за гариране, което попадало в обхвата на Приложение № 1, т. 2, буква г) от Наредбата. Заявил е, че чл. 4, ал. 2 от посочения подзаконов нормативен акт, регламентира правото на достъп до железопътната инфраструктура за извършване на услуги за превоз на товари и при справедливи и прозрачни условия на лицензираните предприятия, включително право на достъп до инфраструктура, която свързва морските и вътрешните пристанища с други обслужващи съоръжения, посочени в т. 2 от приложение 1 и до инфраструктурата, 3 която обслужва или би могла да обслужва повече от един краен потребител. На следващо място ищецът е посочил, че чл. 121 и следващите от Наредба № 44 от 10.10.2001 г. за превоз на товари с железопътен транспорт, подробно регламентира правата и задълженията на собствениците на индустриалните ЖП клонове, както и редът, по който същите осъществяват достъпа си до общата мрежа на железопътната инфраструктура. Съгласно чл. 122 от посочената наредба собственикът на индустриалния ЖП клон е длъжен да сключи договор за експлоатация на клона с превозвач, който урежда условия за подаване и придвижване на вагоните от общата мрежа на железопътната инфраструктура към клона и обратно. За да бъде сключен такъв договор, естествено условие е индустриалният ЖП клон да бъде свързан с общата железопътна коловозна мрежа, функционирането на която е задължение на ответника. При така изложеното намира, че е налице виновно противоправно деяние на ответника, изразяващо се в бездействие от негова страна да извърши и въведе в експлоатация реконструкцията, описана по-горе, както и да осигури достъп по коловозите до индустриалния ЖП клон. Това довело до възникване на имуществени вреди за ищеца за периода от юни 2020 г. до февруари 2024 г., изразяващи се в получаване на по-ниска наемна цена за имота му в общ размер на 33 000 евро, или с по 1000 евро без ДДС на месец. На база на посоченото е искал ответникът да бъде осъден да му заплати 33 000 евро, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в получена намалена наемна цена за периода юни 2021 г. – февруари 2024 г., вследствие на бездействие на ответника да завърши и въведе в експлоатация реконструкцията на железопътен участък Казичене – Елин Пелин и да осигури достъп до притежавания от ищеца индустриален ЖП-клон, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата..

Ответникът ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура” е оспорил предявения иск като неоснователен. Твърдял е, че не е налице негово виновно, противоправно поведение – действие или бездействие или такова на негови служители. Изложил е, че посоченият от ищеца ремонт се осъществява въз основа на обществена поръчка по договор с ДЗЗД „КЕЛЕТ АБ“ в качеството на изпълнител.