Решение № 8000 от 30.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8000 гр. София, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20261110100711 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Г. Р. Д. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД.

Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени искове с правно основание: 1/ по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК против ответника „Кредисимо“ ЕАД за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит № 3107819/08.01.2025 г. поради противоречието му със закона и 2/ по чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за предоставяне на поръчителство от 08.01.2025 г. към договор за потребителски кредит № 3107819/08.01.2025 г. поради заобикаляне на закона, а в условията на евентуалност по чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД поради невъзможен предмет.

Ищецът Г. Р. Д. твърди, че на 08.01.2025 г. сключил с ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № 3107819. По силата на договора му била предоставена сумата от 2600,00 лева при годишен лихвен процент от 35,70 % и годишен процент на разходите – 42,16 %. Общият размер на сумата, която следвало да върне по договора възлизала на 3194,21 лева, като не било ясно как е формиран. Сочи, че неправилно предвидена в договора сума от 594,21 лева, представляваща застрахователна премия, не е включена в размера на ГПР. Сочи, че във връзка с договора за потребителски кредит, на същата дата сключил с втория ответник - „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство към договор за потребителски кредит № 3107819/08.01.2025 г., по силата на който следвало да заплати на дружеството сумата от 2322,66 лева, представляваща възнаграждение за гаранта, чието заплащане било разсрочено. Сочи, че двете дружества са свързани лица. Сочи, че съгласно договора, сключен с „Кредисимо“ ЕАД, следвало да осигури обезпечение под формата на гарант, одобрен от заемодателя, а именно дружеството – поръчител.

Ето защо бил сключен договорът с ответника „Ай Тръст“ ЕООД.

1

Счита, че договорът за паричен заем е нищожен поради противоречието му с императивни правни норми. Сочи, че предвиденото възнаграждение за гаранта, както и застрахователната премия, представляват част от ГПР на кредита, като те не били включени. След включването им годишният процент на разходите ставал над максимално допустимия в закона размер. Намира, че договорът противоречи на разпоредбите на ЗПК. Развива подробни съображения за нищожност на договора за паричен заем. Счита, че със сключването на договор за поръчителство с избрано от заемодателя юридическо лице, което е свързано с него, а именно – „Ай Тръст“ ЕООД, реално се стига до заобикаляне на закона и скрита печалба за кредитора. Ето защо, поради нищожността на договора за кредит, намира и сключения с втория ответник договор за поръчителство за нищожен. Освен това счита, че същият има и невъзможен предмет, доколкото обезпечава недействителен договор.

Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли съда да признае за установено в отношенията му с ответниците нищожността на процесните договори за кредит и поръчителство. Претендира разноски.

В срочно постъпили отговори ответниците оспорват основателността на предявените искове. Считат, че процесните договори отговарят на изискванията на закона, не му противоречат и не водят до заобикаляне на закона. Излагат подробни съображения. По отношение на договора за паричен заем се твърди, че отговаря на изискавинята на ЗПК, не е налице скрито завишаване на ГПР, доколкото възнаграждението за гаранта е по второ облигационно отношение, възникнало с друго юридическо лице и не следва да бъде част от ГРП. Застрахователната премия също представлява цена на допълнителна услуга, чиято парична равностойност се дължи от потребителя. Сочи, че същите не представляват общ разход по кредита по смисъла на закона. Признава се фактът, че възнаграждението за поръчител и застрахователната премия не са част от процесния ГПР. Сочи се, че сумата от 594,21 лева представлява заплатена от кредитора, но за сметка на кредитополучателя, застрахователна премия по сключен застрахователен договор. Развиват се съображения относно начина и процедурата, която се следва за сключването на договора с поръчителя, както и че дължимото възнаграждение е по друго правоотношение, сключено с друго лице, а не с кредитора. Поради тези и останалите подробно изложени съображения, молят предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 05.03.2026 г. и приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 23.04.2026 г. без възражения от страните, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са отделени фактите, че ищецът и ответниците са страни по процесните договор за потребителски кредит № 3107819/08.01.2025 г. и договор за предоставяне на поръчителство към него, както и че уговореното възнаграждение за поръчител и застрахователна премия не са част от формирания ГПР по договора за кредит.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

По силата на сключения договор за договор за потребителски кредит № 3107819/08.01.2025 г. заемодателят „Кредисимо“ ЕАД се е задължил да предостави на ищеца сума в размер на 2600 лева, която сума да бъде върната от кредитополучателя в срок от 24 месеца, с посочена последна падежна дата 10.01.2027 г. Уговореният ГПР бил в размер на 42,16 %, а процентът на фиксираната годишна лихва – 35,70 %. Между страните не се спори, че сумата е била предоставена на кредитополучателя.

2

Посоченият общ размер на сумата за погасяване е 4553,39 лева.

Видно от договора за предоставяне на поръчителство от 08.01.2025, същият е сключен във връзка с договора за потребителски кредит № 3107819/08.01.2025 г. между „Кредисимо“ ЕАД и Г. Р. Д.. Ответникът по договора за предоставяне на поръчителство - „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството му на гарант, поел задължението да отговаря за задълженията по договора за потребителски кредит пред кредитора солидарно с поръчителя /чл. 1, ал. 1 от договора/. За поемане на задължението по договора, в полза на гаранта „Ай Тръст“ ЕООД е уговорено възнаграждение в размер на сумата от 2322,66 лева, платима от потребителя на датата на падежа по договора за кредит /чл. 1, ал. 2 от договора за поръчителство и Раздел II, т. 1 от Приложение № 1 към него/.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По исковете за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем и на договора за предоставяне на гаранция:

В тежест на ищеца по предявения главен иск срещу „Кредисимо“ ЕАД с правно основание по чл. 26, ал.1, предл.1-во ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за потребителски кредит № 3107819/08.01.2025 г., който противоречи на закона.

В тежест на ищеца по предявения главен иск срещу „Ай Тръст“ ЕООД с правно основание по чл. 26, ал.1, предл. 2 ЗЗД и евентуален иск по чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за предоставяне на поръчителство от 08.01.2025 г. към договор за потребителски кредит № 3107819/08.01.2025 г., който заобикаля закона, респ. е има невъзможен предмет.

На първо място, съдът намира, че процесните договори са потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.

Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем от е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Процесните договори се подчиняват на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения, 3 когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави. От извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на „Ай тръст“ ЕООД към момента на сключване на договора е заемодателят „Кредисимо“ ЕАД. Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.

Въз основа на изложените от ищеца фактически обстоятелства, ангажираните доказателства и наличните данни за хипотеза на свързани лица, съдът приема, че уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Като разход по договора за кредит следва да се счита и застрахователната премия. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Същевременно, при цялостния анализ на процесните правоотношения, е видно, че сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя.

Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, а клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. Размерът на законната лихва се определя съобразно правилата на чл. единствен, ал. 1 Постановление на МС № 426 от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, съгласно които размерът на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на сбора на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Към м. януари 2025 г. основният лихвен процент е в размер на 2,95 %, поради което законната лихва за забава за просрочени парични задължения е 12,95 %, а съответно максималния размер на ГПР съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК е 64,75 %, поради което в процесния договор за кредит посоченият ГПР формално не надвишава максимално допустимия размер.