Решение № 4756 от 24.11.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 1388/2023
- Вид
- Решение № 4756
- Подписан
- 24.11.2023
- Състав
- Таня Аспарухова Георгиева - Точевска
Цитирани разпоредби
- чл. 236, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
РЕШЕНИЕ
№ 4756 гр. Пловдив, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330101388 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 от ГПК и е образувано по молба на ответника.
Съдът намира, че не е необходимо призоваването на страните в съдебно заседание за разглеждане на молбата, доколкото документите, на база на които се прави искането, и следва да се произнесе съда, са приложени по делото и не е необходимо разглеждането им в о.с.з..
С Решение № *********г., постановено по гр. дело № 1388/2023 г. по описа на ПРС, XI-ти гр. състав е признато за установено в отношенията между „Банка ДСК” АД, ЕИК: 121830616, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Московска” № 19, представлявано от Д. Д. М., от една страна и Д. Й. Т., ЕГН: **********, от град С., ул. „*******“ № ***, от друга, че сключеният между тях договор за кредит за текущо потребление от ********* г. е нищожен; осъден е ответникът „Банка ДСК” АД, ЕИК: 121830616 да заплати на ищеца Д. Й. Т., ЕГН:
********** сумата от 700, 47 лева (седемстотин и четиридесет и седем лева)- недължимо платена сума над главницата от 10 000 лева по нищожния договор за кредит за текущо потребление от ******** г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба******* г., до окончателното й плащане, както и е осъдено „Банка ДСК” АД, ЕИК: 121830616 да заплати на Д. Й. Т., ЕГН: ********** направените разноски по делото: внесена държавна такса в размер на 522, 56 лева (петстотин двадесет и два лева и петдесет и шест стотинки) и внесен депозит за съдебно- счетоводна експертиза в размер на 150 лева (сто и петдесет лева), а на адв. К.
Й. К. - адвокатско възнаграждение за осъществено на ищцата Д. Й. Т. безплатно процесуално представителство по делото, в общ размер на 2 235, 91 лева (две хиляди двеста тридесет и пет лева и деветдесет и една стотинки), определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
1
Решението е връчено на ищеца на ********г., а на ответника – на ********г., като два дни след връчването му, на **********г. е постъпила молба от ответника „Банка ДСК” АД, ЕИК:
121830616 с искане за допълване на решението на осн. чл. 250 от ГПК. В молбата се сочи, че в решението следва да се съдържа банкова сметка, по която ответникът да заплати присъдените суми, тъй като освен установителен иск е предявен и осъдителен такъв, но в решението банкови сметки липсват. Ето защо се моли да се допълни диспозитива на съдебното решение, като същите бъдат посочени. препис от тази молба е изпратен на ищеца, който не взема становище по нея, вместо това подава молба за издаване на изп. лист, по която съдът е указал, че ще се произнесе след произнасяне по молбата по чл. 250 от ГПК.
При разглеждане на молбата съдът е установил, че в исковата молба е посочен номер на сметка, но без титуляр, а същевременно ищцата е упълномощила адв. К. да посочи друг номер сметка, по която ад се превеждат сумите, с оглед на което са дадени указания с определение от ****** г. на ищеца да посочи по коя от двете сметки да се превеждат сумите по делото, като посочи точен номер на сметка и титуляр на същата.
Постъпила е на ****** г. молба по СЕСВ от адв. К., с която същата сочи, че посочват следната банкова сметка: IBAN: ************ с титуляр адв. К. Й. К., като съдът установи, че това е номерът на сметката, по която ищцата е упълномощила адв. К. да получи сумите по делото с приложените към исковата молба договор и пълномощно.
Съдът, като разгледа делото и като прецени предпоставките на чл. 250 от ГПК, намери следното:
Молбата е допустима, като депозирана в срока, предвиден в разпоредбата на чл. 250, ал. 1 от ГПК.
Разгледана по същество, молбата е основателна, поради следните съображения:
Съгл. разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК, решението трябва да съдържа банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен начин на плащане. В случая в постановеното по делото решение това не е било посочено, а един от исковете е осъдителен, поради което и молбата е основателна. Доколкото към момента вече има яснота по коя точно сметка следва да се преведат присъдените суми, то именно тя следва да се изпише с отделен диспозитив в решението, като след последния осъдителен диспозитив, с който „Банка ДСК” АД, ЕИК: 121830616 е осъдена да заплати на адв. К. Й. К. - адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38 от ЗАдв следва да се добави нов абзац със следното съдържание: „Банкова сметка, по която ответникът „Банка ДСК” АД, ЕИК: 121830616 може да заплати присъдените суми: IBAN:
******************** с титуляр адв. К. Й. К.“.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПЪЛВА Решение № ******* г., постановено по гр. дело № 1388/2023 г. по описа на ПРС, XI-ти гр. състав, като в диспозитива на решението, на стр. *** от решението, л. *** - гръб от делото, след последния осъдителен диспозитив, с който „Банка ДСК” АД, ЕИК: 121830616 е осъдена да заплати на адв. К. Й. К. - адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв., се 2 добави нов абзац със следното съдържание:
Банкова сметка, по която ответникът „Банка ДСК” АД, ЕИК: 121830616 може да заплати присъдените суми: IBAN: *********** с титуляр адв. К. Й. К..
Решението подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/____________
3