Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 74 от 19.03.2024, Районен съд - Смолян

Съд
Районен съд - Смолян
Дело
Гражданско дело 856/2023
Вид
Решение № 74
Подписан
19.03.2024
В сила
19.03.2024
Състав
Гергана Кузманова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 75 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 ал.1 т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 ал.1 т.9, 10 и 12 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 ал.1 т.9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 344 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. С., 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20235440100856 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „А.“ ЕАД гр.С. Ц. А.

Х., в която се твърди от ищеца, че на 13.05.2022 г. е подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 15.02.2022 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „Б.“ ЕАД и „А." ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № *** от дата 25.10.2017 г. е прехвърлено в полза на ищеца „А.” ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на Б. ЕАД с Уведомително писмо с изх. № *** от дата 20.05.2022 г., изпратено с известие за доставяне от страна на „А. “ ЕАД в качеството й на пълномощник на цедента. В случай, че съдът не приеме че е налице съобщаване на цесията същата следва да се счита съобщена на ответника с връчване напрепис от исковата молба и доказателствата.

На 25.10.2017 г. меж д у „Б.“ ЕАД, като Кредитор и Ц. А. Х. като Кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит с № ***, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждат от Договора за потребителски кредит. Размерът на предоставения с този договор кредит е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на 1 кредита", а именно: 12 000,00 лв. Застрахователната премия е в размер на 2 700.00 лв.

Предоставянето на посочената по-горе сума съставлява изпълнение на задължението на Кредитора да предостави заема и създава задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска" и брой в поле „брой погасителни вноски". Погасителните вноски по предходното изречение съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и опредЕ. добавка, съставляващ а печалбата на Кредитора, като лихвения процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 20 554.80 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 5 854.80 лв.

На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.10.2022 г., на 60 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 342.58 лв. Крайният срок за издължаване на всички задълж ения по кредита е 20.10.2022 г. (дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит), предвид което по отношение на вземанията по договора на кредит не е обявявана предсрочна изискуемост. Съгласно условия към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху неплатената главница по договора за кредит. На длъжника е начислена лихва за забава за периода от 21.05.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 1209.42 лева. като за периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.

Поради неизпълнение на задължението на ответника по договора за кредит за ищеца е възникнал .правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред, като е подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ЕПК срещу ответника за дължимите суми. По образуваното въз основа на заявлението ч. гр. д. №622/2023г. на РС-С. е изддена Заповед за изпълнение на парибно задължение по чл.140 от ГПК длъжникът е подал в срок възражение,че не дължи изпълнение по заповедта, поради което и с оглед дадените от съда указания предявява настоящия иск, с който моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи на ищеца следните суми: 6 361.63 лв. представляваща главница; 939.61 лв. - представляващ и договорна лихва за периода от 20.05.2020 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 2

20.10.2022 г. (падеж на последна погасителна вноска);

1209.42 лв. представляващи обезщетение за забава, считано от 21.05.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва от датата на подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, за които суми по ч.гр.д.№622/2023г. на С.РС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Претендира и за разноските в заповедното и в настоящото производства.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва иска. Твърди, че съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.7-9 договорът за кредит е недействителен и потребителя връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и други разходи по кредата. Излага съображения че в случая е нарушено изискването на чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК поради непосочване в процесния договор за кредит на правилния лихвен процент и условията за прилагането му., неспазване на изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, тъй като в договора е посочен ГПР като абсолютна процентна стойност, без посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГРП, каквото е изискването на ЗПК., нарушен е и чл.11 а.1 т. 12 от ЗПК, според който планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо допълнителните разходи. Счита процесния договор за недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11 ал.1 т.9, 10 и 12 от ЗПК, поради което дължи само чистата стойност на кредита- т.е. размера на главницата.

Излага и съображения ,че клаузите в договора, уреждащи заплащането на допълнителни такси и комисионни, свързани с управлението на риска по заема и администрирането му са неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗПтакива са застрахователната премия в р-р на 2 700лв. и такса ангажимент в размер на 420,00лв. Същите противоречат на чл.10 а ал.2 ЗПК и на осн.чл.(46 ал-1 от ЗЗП са нищожни. Счита, и че уговорени като обща сума заедно с главницата по кредита , застраховка и такса ангажимент се цели заобикаляне на чл.19 ал.4 от ЗПК.

Прави и възражение за нищожност и на сключеното споразумение от 28.05.2020г., тъй като същото представлява спогодба върху непозволен договор.

В с.з. ищецът р.пр. не изпраща представител.

Ответникът,р.пр. оспорва иска чрез пълномощника си адв.С.Н..

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и отговора,на становищата на страните в с.з. и като обсъди събраните по делото 3 писмени и гласни доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

По ч.гр.д.№622/2023г. , образувано по подадено заявление от „А.” ЕАД гр.С., С. районен съд е издал Заповед №269/04.07.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Ц. А. Х. да заплати на кредитора „А.” ЕАД гр.С. сумите в размер, както следва: сумата 6 361,63 лева (шест хиляди триста шестдесет и един лева и 63 стотинки), представляваща главница , ведно със законна лихва за период от 29.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 939,61 лева (деветстотин тридесет и девет лева и 61 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 20.05.2020 г. до 20.10.2022 г., сумата 1 209,42 лева (хиляда двеста и девет лева и 42 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 06.05.2020 г. до 29.06.2023 г., както и държавна такса в размер на 170,21 лева (сто и седемдесет лева и 21 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева). Посочените суми са претендирани от заявителя като задължение по договор за потребителски кредит № *** , сключен на 25 .10.2017 г. между Б. ЕАД и Ц. А. Х. (кредитополучател), прехвърлено от страна на Б. ЕАД по силата на Приложение № 1 от дата 13 .05 .2022 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15 .02 .2022 г. в полза на „А. “ ЕАД .

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило писмено възражение срещу горната заповед от длъжника по нея Ц. А. Х., че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение.

С Разпореждане №1431/09.08.2023г. съдът е указал на заявителя „А.“ ЕАД гр.С., че в едномесечен срок от съобщаването му може да предяви срещу длъжника по издадената заповед за изпълнение иск за установяване на вземането, си като довнесе дължимата ДТ.

Разпореждането е получено от заявителя на 16.08.2023г. и на 08.09.2023г. е образувано настоящото производство по предявеният от кредитора иск за установяване на вземането по посочената по-горе заповед за изпълнение.

От представения по делото заверен препис от Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвираш потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *** от 25.10.2017г. се установява, че трето за делото лице - „Б." ЕАД е предоставило на ответника Ц. А. Х. потребителски паричен кредит в размер на 12 000,00лв. Ответникът Х. се е съгласила да ползва предоставеният му от „Б.“ ЕАД кредит при следните условия: Размер на кредита за потребителски цели- 12 000,00 лв.;

Застрахователна премия-2 700,00 лв.; Такса ангажимент- 420,00 лв., брой 4 погасителни вноски -60, Месечна погасителна вноска- 342,58лв.; обща стойност на плащанията-20 554,80лв.,

Годишен процент на разходите20,36лв., лихвен процент -17,00 %. Видно от погасителния план първата погасителна мноска е с падеж 20.11.2017г., а последната е с падеж 20.10.2022г.

Между страните по договора за потребителски кредит, на 26.05.2020г. е сключено споразумение за отсрочване на погасителни вноски с №30,31,32,33,34 и 35 , като плащането им се отлага за срок от 6 месеца / гратисен период/.В следствие на промените общата стойност на плащанията по договора за кредит се променя от 20 554,80лв. на 21 185лв.Така, спорад споразумението, последната погасителна вноска по договора за кредит е с падежна дата 20.01.2023г.

На 15.02.2022г. между „Б.” *** и ищеца „А.“ ЕАД е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, като видно от Приложение №1 от 13.05.2022г. „Б.” *** е прехвърлил на „А.” ЕАД вземането си към ответника по процесния договор за кредит в общ размер на 7 716,40лв., от които: 6 361,63ЛВ.- непогасена главница, 939,61лв.- непогасена договорна лихва, 415,16лв.- непогасена мораторна лихва.

По делото е назначена и изслушана СИЕ, вещото лице по която дава заключение, че размерът на усвоеният заем по процесния кредит номер ***/25.10.2017 г. е 12 000.00 лева. На 26.10.2017 г. по банкова сметка *** при *** банка с титуляр на сметката Ц. А. Х. е преведена сумата 11 580.00 лева /след приспадане на еднократната такса ангажимент в размер на 420.00 лева/.

Съгласно представените справки, ответника Ц. А. Х. е извършила погасителни вноски в общ размер 13 614.82 лева, които от страна на „Б.” ЕАД са разпределени, както следва: - 5 908.37 лева – за главница - 5 546.45 лева – за договорна лихва - 2 160.00 лева – за застрахователна премия.

Съгласно представените справки, Ц. А. Х. не е извършвала погасителни вноски към „А.” ЕАД.

Размерът на неплатената главица, неплатената възнаградителна лихва и неплатеното обезщетение за забава за процесните периоди е 7 705.67 лева, в т.ч.: - 6 091.63 лева – за главница - 308.35 лева – за договорна лихва - 1 305.69 лева – обезщетение за забава до 20.04.2023 г. до 29.06.2023 г. /датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК/

Ако с внесените суми до момента по кредита се извърши погасяване единствено и само за главница /без лихви, неустойки, такси, застраховки и др./, по Договор за потребителски кредит номер *** главницата би била напълно погасена и ще има надвнесена сума в размер 1 614.82 лева.