Решение № 68 от 06.10.2022, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. ХАСКОВО, 06.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. Х.ВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Търговско дело № 20215600900134 по описа за 2021 година

Т.д. № 134 по описа на ХОС за 2021 г. е образувано по искова молба вх.

№ 383/13.01.2020 г, с която Г. Ф. М. и С. Ф. М. са предявили обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 497, ал.

1 КЗ против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, гр. С., както следва: I.

Г. Ф. М. - 1. С правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на настъпилата на 28.08.2018 г. смърт на дядо му С. М. Й., в следствие на ПТП,настъпило на 27.12.2016 г. и 2. Иск с правно основание чл.497 от КЗ – за заплащане на следващата се законна лихва върху обезщетението, считано от

06.03.2020 г., датата на уведомяване на застрахователя до окончателното изплащане на сумата; II. С. Ф. С. - 1. С правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на настъпилата на 28.08.2018 г. смърт на дядо му С. М. Й., в следствие на ПТП,настъпило на 27.12.2016 г. и 2. Иск с правно основание чл.497 от КЗ – за заплащане на следващата се законна лихва върху обезщетението, считано от

06.03.2020 г., датата на уведомяване на

1 застрахователя до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищците твърдят, че на 27.12.2016 г. С. М. Й. пътувал в лек автомобил марка *****, управляван от Ю. Х.. Автомобилът се движел по автомагистрала „Марица“ в посока към град Хасково. В района на км 97 + 360 шофьорът Х. загубил контрол над автомобила, блъснал се в лявата разделителна еластична ограда на пътя, след което навлязъл в насрещното платно за движение и се блъснал в движещия се там товарен автомобил марка *****. В резултат на настъпилото ПТП тежко пострадал С.

Й., пътуващ в лекия автомобил. Съставен бил констативен протокол за ПТП с пострадали лица и образувано ДП № 609/2016 г. по описа на РУ – град Свиленград. След инцидента Й. бил транспортиран до МБАЛ – Хасково, където бил лекуван многократно. Впоследствие бил лекуван в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ – С., но въпреки това, в резултат на получените травматични увреждания, Й. бил напълно инвалидизиран – с обездвижване на тялото от раменете надолу. На 28.08.2018 г. настъпил летален изход и Й. починал от полиорганна недостатъчност, която била в резултат на травматичните увреждания, получени при процесното ПТП – тежка гръбначна и гръдна травма, които довели до състояние на пълно обездвижване и възпалителни процеси и в резултат са настъпили сърдечна и дихателна недостатъчност.

Видно от справка в информационната страница на Гаранционния фонд към момента на произшествието виновният водач управлявал лек автомобил ****, за който имало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗК „Лев Инс“ АД с полица № BG/22/ 116001810992 за срока от 01.07.2016 г. до 01.07.2017 г.

Починалият С. М. Й. е дядо на ищците Г. М. и С. С..

Ищците твърдят, че са понесли изключително тежко загубата на своя дядо С. М. Й.. Твърдят,че са израснали в присъствието на дядо си и били силно привързани към него. Нелепата му загуба ги травмирала дълбоко.

Докато били малки, те оставали при него, когато родителите им работели. Й. бил силно привързан към внуците си, радвал се и ги обгрижвал. Те имали силна изградена емоционална и духовна връзка, поддържали постоянен контакт помежду си. Ищците помагали на починалия в битовите задължения, заедно отбелязвали празниците, прекарвали често време при него. След инцидента те грижили за него, тъй като бил напълно обездвижен. След 2 смъртта му те често плачели за него и с мъка си спомняли за времето, прекарано заедно. Й. също имал голяма близост със своите внуци, бил близо до тях във всеки важен момент. Ритъмът на техния живот бил изцяло подчинен на скръбта от загубата на техния дядо, като те щели да продължат да изпитват тази болка до края на дните си. Болката им нямало да отшуми, тъй като човешкият живот нямал еквивалент. Моралните страдания били огромни и неописуеми, а след загубата на дядо си ищците страдали от безапетитие, нарушения в съня и тревожност, станали асоциални и затворени.

Твърдят, че подали молба с вх. № 3386 от 06.03.2020 г. със застрахователна претенция до ответното дружество с искане да бъде определено и изплатено дължимо застрахователно обезщетение. Към момента на депозиране на исковата молба и след изтичане на 3-месечния срок застрахователят все още не бил определил и изплатил претендираното обезщетение, което пораждало правния интерес от подаването на исковата молба.

Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на всеки един от тях сумата в размер на 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат загубата на неговия дядо С. М. Й., починал на 28.08.2018 г. в резултат на получени тежки телесни увреждания при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 27.12.2016 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на уведомяването на застрахователя – 06.03.2020 г. до окончателното плащане. Молят да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът ЗК „ Лев Инс“ АД гр. С. е подал писмен отговор вх. № 4811/24.11.2021 г.

Ответникът не оспорва наличието на валидна застраховка „ ГО“, сключена между него и водача на л.а ******** към датата на произшествието.

Оспорва наличието на елементи от фактическия състав на деликта, оспорват твърденията за механизма на настъпване на ПТП и за вида и интензивността на претърпяните вреди.

Оспорва твърденията за причинно следствената връзка между ПТП от 27.12.2016 г. и настъпилата смърт на С. М. Й. на 28.08.2018 г.

3

Оспорва ищците да са сред най-близкия кръг на пострадалия и да са имали с него отношения с особена връзка, различна от обичайната връзка между дядо и внуци; оспорва наведените от ищците твърдения за претърпените от тях болки, страдания и психически стрес в резултат на настъпилата смърт на родственика им. Оспорва твърденията им за наличие на отношения на уважение, взаимопомощ и привързаност.

Навежда твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който пътувал без да е поставил обезопасителен колан.

Оспорва размера на претендираните обезщетения от всеки един от ищците.

Оспорва дължимостта на лихви за посоченият период и началната дата, от която се претендират лихвите.

Прави възражение за изтекла давност на основание чл.111 б.“в“ от ЗЗД – поради изтичане на тригодишна давност по отношение на претендираните от ищците лихви за забава.

С допълнително подадена искова молба вх. № 5610/23.12.2021 г. ищците поддържат подадената искова молба. Оспорват възраженията на ответното дружество, че липсвали елементите от фактическия състав на деликта, както и относно механизма на произшествието; оспорват твърденията за липса на причинно – следствената връзка между ПТП от 27.12.2016 г. и настъпилия на 28.08.2018 г. летален изход за починалия Й..

Изразяват несъгласие с оспорените от ответника продължителност и тежест на претърпените вреди. Оспорват възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия Й., т.като пътувал без поставен обезопасителен колан. Оспорват възраженията относно размера на исковата претенция, която не се явявала в завишен размер.

В допълнителния отговор ответникът поддържа първоначалното си становище и всички направени възражения. Поддържа се, че липсват доказателства относно механизма на ПТП и влязъл в сила акт, който да удостоверява виновно поведение на застрахования водач. В тази връзка вина имал и водача на насрещно движещото се МПС в платното за насрещно движение, като на основание чл. 51 ЗЗД обезщетението следвало да бъде съответно намалено. Поддържат се всички възражения по първоначалния 4 отговор. Поддържа, че размерът на исковите претенции е прекомерен, изключително завишен и несъобразен с трайната практика по сходни казуси в случаите, когато се присъждат обезщетения за нанесени неимуществени вреди.

В съдебно заседание ищците,чрез пълномощника си адв. М., поддържат подадената искова молба. Адв. М. прави искане да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.

В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си юрисконсулт Ч., оспорва предявените искове по основание и размер. Поддържа направените в отговорите възражения. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 27.12.2016 г. С. М. Й. пътувал в лек автомобил марка *****, управляван от Х. Ю.. Автомобилът се движел по автомагистрала „Марица“ в посока към град Хасково. В района на км 97 + 360 шофьорът Х. загубил контрол над автомобила, блъснал се в лявата разделителна еластична ограда на пътя, след което навлязъл в насрещното платно за движение и се блъснал в движещия се там товарен автомобил марка *****. Съставен бил констативен протокол за ПТП с пострадали лица и образувано ДП № 609/2016 г. по описа на РУ – град Свиленград. Видно от съставеният констативен протокол при произшествието са пострадали водачът Х. Ю., пътуващият С. Й., а пътуващият С. М.С. починал на място.

Според заключението на назначената по делото комплексна САТЕ и СМЕ, което съдът приема като обективно и безпристрастно дадено, при км 97 + 360 водачът на лекия автомобил марка ***** Х. Ю. е предприел заобикаляне / изпреварване/ на излизащ от бензиностанция „ OMV“, намираща се в дясно от платното за движение, товарен автомобил – влекач, с прикачено към него полуремарке. Излизащият от бензиностанцията товарен автомобил при включването си в движението частично е бил навлязъл в дясната активна лента за движение. Фактически от водача Ю. е била предприета маневра за заобикаляне от тип „ влизане в завой“. При така създалата се ситуация, след отклонение на лекия автомобил наляво е 5 възникнал контакт на лявата предна част на автомобила с лявата предпазна еластична ограда / мантинела/, последвали са удари с разрушения – в метален парапет на мостово съоръжение, намиращо се в ляво от платното за движение върху разделителната площ, с откъсване на мантинелата от опорните стълбчета и деформация на стълбчетата и парапета, завъртане в посока обратна на часовниковата стрелка на автомобила, погледнато отгоре, удар на автомобила с дясната предна част в лявата предпазна еластична ограда / мантинела/, с продължаващо пространствено завъртане в същата посока и покачване с продължаващ контакт на автомобила с лявата мантинела, с качване и плъзгане по дясната мантинела/спрямо посоката на движение на автомобила/ на платното за насрещно движение на магистралата, с деформация и полягане на същата. След контакта с мантинелите лекият автомобил се е преобърнал, паднал на платното за насрещно движение с удар на ляв горен ъгъл на купето с терена, преобърнал се е и е продължил движението си на заден ход, с плъзгане,по платното за движение. Падането и движението на лекия автомобил на заден ход е станало в момент, когато по платното за насрещно движение се е движел и приближавал товарен състав – влекач марка ** с турски рег. № ***, със закачено за него полуремарке с рег.

№ ***, управляван от турския гражданин Е.Ю., движещ се в посока от гр.

Любимец към гр. Свиленград със скорост 100 км.ч. Ударът между лекият автомобил *** и товарен състав – влекач марка **, със закачено за него полуремарке, по характер е бил кос, страничен – при контакт на предна лява челна част на товарен автомобил ** с дясна странична част на лек автомобил *** и е настъпил в лентата за движение на товарния състав– влекач марка **, със закачено за него полуремарке. На практика този удар не е имал значение за пътуващите в лекия автомобил ***, т.като при удара в мантинелата и пространственото завъртане на автомобила пътуващите в него са изпаднали на пътното платно, извън автомобила. Водачът Ю. А. Х. е бил между двете мантинели, върху него се е намирал пътуващият отзад С. М. Й., а пътуващият отпред С. М.С. е бил на пътното платно. Освен заключението на ВЛ показания за изпадането на пътниците от автомобила дават и свидетелите Ю.