Решение № 3348 от 17.03.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3348

Варна, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXV състав, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ТАНЯ ДИМИТРОВА

При секретар АЛЕКСАНДРИНА ЯНЕВА като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА административно дело № 20257050703058 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. със Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от Ц. Н. Б., подадена чрез адв. С. Ц., уточнена на 19.01.2026 г. и в съдебно заседание на 25.02.2026 г., срещу приложена принудителна административна мярка (ПАМ) - „Преместване на неправилно паркирано МПС“, лек автомобил Мазда, кафява, с рег. № [рег. номер], разпоредена на 10.12.2025 г. от инспектор „Репатриране“ в Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ – Варна – В. Й., за което е съставен Констативен протокол № 0101534/10.12.2025 г.

С жалбата се сочи, че ПАМ е приложена към автомобила към автомобила на оспорващия, тъй като е бил паркирал в зоната на знак В27, който оспорващият изтъква, че означава, че е забранено паркирането и престоят на пътни превозни средства (ППС), които пречат или затрудняват движението на останалите ППС, като намаляват видимостта. Пояснява се, платното е било двулентово и еднопосочно и паркиралите автомобили плътно вляво нито пречат, нито затрудняват движението на останалите ППС. Твърди се, че не е ясно коя от хипотезите на чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДвП е приложима в настоящия случай, доколкото е използван бланков протокол, в който печатно е посочено основанието за репатрирането чл. 171, т. 5, б. А и б. Б от ЗДвП, а ръкописно местоположението е уточнено“ гр. Варна, ул. „Съборни“ № 45. На следващо място се изтъква, че за едно и също административно нарушение са наложени две наказания, едното от които по съставения фиш е платено. Искането е да се отмени обжалваната ПАМ. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В хода на устните състезания се поддържат направените искания с жалбата, като се отправя и искане за редуциране на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение до размера, предвиден в Наредбата за заплащане на правната помощ. С писмена защита оспорващият настоява и че не е спазена Инструкцията за работа на дейността „Репатриране на излезли от употреба /ИУ/ МПС и неправилно паркирани“, утвърдена със Заповед № 4687/2019 г. на Кмета на Община Варна, и по конкретно на чл. 3, ал. 3, т. 2, изр. последно, според която разпоредба „поредността на извозването е най-затрудняващото пътната обстановка ППС: първото или последното ППС в зоната на пътния знак“, а от снимковия материал е видно, че процесното репатрирано ППС нито е последно, нито е първо.

Ответникът - инспектор „Репатриране“ в Общинско предприятие на Община Варна „Общински паркинги и синя зона“ – В. Й., чрез юриск. А. Ш. с писмен отговор и в хода на устните състезания излага доводи за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на оспорената ПАМ. Настоява се, че от снимките ясно и недвусмислено се вижда, че процесният автомобил е паркиран на място, където е забранено паркирането /поставен е пътен знак В27/ и което е обозначено с табела Т17, указваща принудително преместване на неправилно паркираните превозно средства. Искането е да се отхвърли жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В хода на устните състезания, ответникът настоява, че оспорената ПАМ е законосъобразна и поддържа искането за отхвърляне на жалбата.

Съдът като взе предвид доводите, изложени в жалбата, фактите, които се извеждат от анализа на доказателствата по делото, разгледани поотделно и в съвкупност, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168, ал. 1 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 АПК от адресата на оспорения акт, за когото е налице правен интерес от обжалването. Оспорената ПАМ е приложена на 10.12.2025 г., а жалбата е подадена на 16.12.2025 г. - системен бон и известие за доставяне, л. 8 и 9 от делото.

Преместването на паркирано превозно средство, без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач, представлява вид ПАМ, за прилагането на която, по аргумент за обратното от чл. 172, ал. 1 ЗДвП, не се изисква писмена форма на акта. По своя характер процесната ПАМ представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК – налице е волеизявление на административен орган - преместване на управлявания от оспорващия автомобил, без негово знание, с което се засягат права и законни интереси на адресата - настоящ жалбоподател.

По отношение компетентността на издателя на акта и спазването на установената форма на акта:

Процесната ПАМ е приложена от длъжностно лице, надлежно оправомощено от собственика или администрацията, управляваща пътя, както изисква разпоредбата на чл. 168, ал. 1 ЗДвП. Със Заповед № 4097 от 20.11.2025 г. на Кмета на Община Варна (л. 3 от адм. пр.) са поименно оправомощени длъжностните лица от ОП „Общински паркинги и синя зона“, сред които е и инспекторът „Репатриране“ – В. Е. Й., като са им възложени функциите и правомощията за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 5 ЗДвП. Оспорената ПАМ се явява в пределите на материалната (предметна) и функционалната компетентност на органа, който я е приложил, поради което не е нищожна.

Словесното описание на нарушението в констативния акт недвусмислено корелира с налагане на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. „б“, а не по б. „а“ ЗДвП, предвид което са неоснователни възраженията на оспорващия за неяснота в коя хипотеза е приложена въпросната ПАМ. Въпреки яснотата на словесно вмененото нарушение, за което е приложена ПАМ, следва административният орган, прилагащ ПАМ да положи дължимите усилия и да индивидуализира като посочи конкретното правно основание за прилагане на ПАМ дали е по б. „а“ или по б. „б“ на чл. 171, т. 5 ЗДвП (което нееднократно този състав на съда е отбелязвал в решенията си).

Както се посочи, по аргумент на противното от чл. 172, ал. 1 ЗДвП, за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДвП не се изисква издаването на мотивирана заповед. Прилагането на процесната мярка представлява властническо волеизявление на административния орган, обективирано чрез действие - фактическото преместване по нареждане на органа.

По отношение спазването на административнопроизводствените правила:

Спецификата на мерките по чл. 171 ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите лица за започване на административното производство. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалването на заповедта за налагане на ПАМ. Дали органът правилно е отнесъл констатираните факти към правото, е въпрос, отнасящ се до правилното приложение на материалния закон. Не се установява в случая органът да е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава извод за наличие на основания за отмяна на оспорения акт. Релевантните факти се установяват при съвкупната преценка на писмените доказателства – констативния протокол, както и снимковия материал.

По отношение преценката за съответствието на оспорения акт с материалноправните норми, съдът съобрази следното:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са релевантните юридически факти според хипотезата на правната норма и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.

По дефиницията на чл. 22 ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 ЗАНН).

Съгласно чл. 171 ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, т.е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ.

Законодателят регламентира няколко хипотези, посочени в чл. 171, т. 5 ЗДвП, в които се прилага ПАМ “преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“, а именно: когато превозното средство е паркирано правилно, но обстоятелствата налагат неговото преместване - буква „а“; когато е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението - буква „б“.

В съответствие с чл. 5, ал. 1 от Инструкция за работата на дейността „Репатриране на излезли от употреба /ИУ/ МПС и неправилно паркирани“, при осъществяване на контролната дейност на неправилно паркирани ППС, следва да се изготвят констативен протокол и снимков материал, както и се използва специализирано техническо средство тип „Паяк“ в случаите на преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство – чл. 3, ал. 3, т. 2 от посочената инструкция.

От Констативен протокол № 0101534 от 10.12.2025 г., съставен от инспектор „Репатриране“ в ОП „Общински паркинги и синя зона“, гр. Варна -В. Й., в присъствието на двама служители, се установява, че около 11:45 ч., в гр. Варна, на ул. „Съборни“ № 45, лек автомобил Мазда, кафява, с peг. № [рег. номер], е паркирал в зоната на действие на пътен знак В27 и допълнителна табела Т17, като е посочено, че автомобилът е репатриран на основание чл. 171, т. 5, б. „а“ и „б“ ЗДвП.

Представеният от ответника снимков материал представлява годно доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП. От снимките (л. 7-10 от адм. пр.) се установява следното: наличие на знак В27 – поставен вдясно в посоката на движение, и под него табела Т17, като знаците са ситуирани непосредствено след пешеходна пътека; пътят е трилентов, с еднопосочно движение; наличие на паркирани автомобили след пътния знак В27, в най-лявата пътна лента, сред които и автомобилът на оспорващия с рег. № [рег. номер]; налице са снимки в близък план на предния регистрационен номер на автомобил с рег. № [рег. номер], с видима марка на автомобил Мазда, както и снимки на състоянието на автомобила (съществуващи одрасквания/щети).

На същия ден – 10.12.2025 г., в 12:00 ч. за репатрирането на автомобила и за отговорно пазене на паркинг е заплатена сумата в общ размер на 46 лева (фискален бон, приложен на л. 5 от делото).

За извършеното нарушение на 10.12.2025 г., в 11:45 ч., в гр. Варна на ул. „Съборни“ № 45, с МПС - Мазда, per. № [рег. номер] - нарушение на чл. 6, т.1 ЗДвП – паркиране на МПС в зоната на пътен знак В27, е наложена глоба с Фиш серия ОВ № ********** в размер на 50 лева, връчен на нарушителя на 10.12.2025 г. (л. 4 от делото).

Няма спор по делото, че процесният автомобил е собственост на оспорващия, както и че оспорващият е паркирал автомобила си на посоченото в констативния протокол място, което се установява и от снимковия материал.

Доколкото в случая няма данни и обективирани словесно в констативния протокол твърдения за приложимост на хипотезата по чл. 171, т. 5, б. „а“ ЗДвП, следва да се изследват предпоставките за приложението само на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. Независимо че в констативния протокол са посочени и б. „а“, и б. „б“ на чл. 171, т. 5 ЗДвП, словесното описание на установеното от инспектора „Репатриране“ недвусмислено сочи на установяване единствено паркиран автомобил в зоната на действие на пътен знак В27 и допълнителна табела Т17.