Решение № 339 от 16.04.2019, Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

№..............от 16.04.2019г., гр.Кюстендил

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кюстендилският районен съд наказателна колегия,

На единадесети април две хиляди и деветнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател:Чавдар Тодоров

Секретар:Зоя

Равенска като разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.Д №951 по описа на съда за 2018г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.239 ГПК.

Подадена е искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Васил Левски“ 114, ет.Мецанин против В.С.Ш., с ЕГН **********, с адрес ***.Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК за установяване вземане на ищеца в размер на 500 лв.-главница, дължима по договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, договорна лихва в размер на 44.72 лв., неустойка в размер на 208.56 лв..За това задължение, по ч.гр.д.№1873/2017г. на КРС е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена по чл.47, ал.6 ГПК, което наложило предявяването на настоящия иск.Претендират се и направените по делото разноски.

Към исковата молба са приложени: копие от договор за паричен заем.

Съдът е изпратил препис от исковата молба ведно с приложенията на ответника, който в указания едномесечен срок не е подал писмен отговор.В съдебно заседание, ответникът се яви и изцяло призна предявените искове.

Съдът обяви делото за решаване, като прие, че са налице предпоставките на чл. 237, ал.1 от ГПК, след като: ответникът изцяло призна предявения иск и е налице искане по чл.237, ал.1 ГПК от страна на ищеца.

Съдът, след като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 237, ал. 1 от ГПК, счита, че следва да се произнесе с решение при признание на иска, съобразно разпоредбата на чл.237, ал.2 ГПК.В този смисъл основателна е и претенцията за присъждане на направените в хода на настоящето производство деловодни разноски.

При този изход на процеса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по делото съдебни разноски в размер на 550 лв., като 75 лв. по ч.гр.№1873/17г. и и 475 лв.-по гр.д.№951/2018г.

Водим от гореизложеното, съдът.

РЕШИ:

Признава за установено по отношение на В.С.Ш., с ЕГН **********, с адрес ***, че вземането по заповед от 08.09.2017г.. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№1873/2017г. на КРС в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Васил Левски“ 114, ет.Мецанин в размер на 500 лв.-главница, дължима по договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, договорна лихва в размер на 44.72 лв., неустойка в размер на 208.56 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 07.09.2017г. до окончателното изплащане, съществува.

Осъжда В.С.Ш. да заплати на„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД съдебни разноски в размер на 550 лв., като 75 лв. по ч.гр.№1873/17г. и и 475 лв.-по гр.д.№951/2018г.

Решението подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчването му на страните пред ОС гр.Кюстендил.

Райнен съдия: