Решение № 260012 от 18.10.2024, Окръжен съд - Враца

Р Е

Ш

Е

Н

И

Е № 260012 гр. ВРАЦА, 18.10.2024г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд гражданско отделение в публичното заседание на 19.09.2024г. в състав:

Председател:НАДЯ ПЕЛОВСКА в присъствието на: секретар Виолета Вълкова като разгледа докладваното от съдията

Пеловска търг. дело

N 38 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба вх. № 1782/21.02.2019 г. на Ц.П.М. ***, чрез Адвокатско дружество "Ч., П. и И.", представлявано от адв.С.Ч. от САК, с която е предявил иск срещу ЗАД"АРМЕЕЦ"АД, ЕИК *** за сумата от 26 000 лв., частичен иск от общо дължимите 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца във връзка със смъртта на неговата внучка С. И.Ц., ЕГН **********, настъпила вследствие ПТП, причинено от водач на лек автомобил, който е имал валидна застраховка "Гражданска отговорност", сключена с ответника, ведно със законната лихва от деня на увреждането - 02.10.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 02.10.2018 г. В.С.Р., ЕГН **********, при управлението на лек автомобил марка "Нисан", модел

"Х-трейл" с д. к. № СВ *** МА, в с.***, общ.Бяла Слатина на кръстовището между ***и ***, нарушил правилата за движение по пътищата, като управлявал лекия автомобил с недостатъчна предпазливост към уязвимите участници в движението - пешеходците, както и под въздействието на алкохол, и реализирал удар с пешеходката С. И.Ц., ЕГН ********** - внучка на ищеца. Същата получила несъвместими с живота травми, в резултат на които настъпила смъртта й на 12.10.2018 г. Във връзка с ПТП е образувано ДП № 239/2018 г. по описа на НСлС и пр.пр. № 1964/2018 г. по описа на ОП-Враца.

Твърди се, че пътнотранспортното произшествие е настъпило по изключителната вина на водача лек автомобил марка "Нисан", модел "Х-трейл", д. к. № СВ *** МА, който грубо е нарушил правилата за движение по пътищата:

- чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП: Всеки участник в движението по пътищата: с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;

- чл.5, ал.3 от ЗДвП: На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози;

- чл.16 от ЗДвП: На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне;

- чл.20, ал.1 от ЗДвП: "Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват";

- чл.21, ал.1 от ЗДвП: - като се движил със скорост несъобразена със законовите ограничения;

- чл.116 от ЗДвП: - водачът на пътно превозно средство е бил длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците.

Твърди се, че водачът на лекия автомобил е могъл да предотврати произшествието, ако е проявил необходимата предпазливост и повишено внимание по отношение на пешеходците и пътната обстановка.

Твърди се още, че причина за настъпване на смъртта на неговата внучка С. И.Ц. са множеството несъвместими с живота травми, намиращи се в причинна връзка с настъпилото ПТП.

Поддържа, че прекият делинквент е извършил деянието виновно при форма на вината непредпазливост, тъй като водачът на лекия автомобил не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, а именно, че ще причини ПТП, в резултат на което ще пострада С. Ц., но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати, ако не е бил допуснал посочените по-горе нарушения на правилата за движение по пътищата.

Поддържа се, че ищецът, дядо на починалата, от деня на ПТП до смъртта на внучка му е очаквал тя да се възстанови и пребори за живота си. Сочи се наличие на особено силна, дълбока и трайна връзка, изпълнена с обич и уважение, взаимна привързаност и подкрепа, а след смъртта на внучка си ищецът се сринал психически и емоционално. Посочва още, че със сълзи на очи си спомнял моментите, в които са били заедно. Водел я на детска градина и училище при отсъствие на родителите й. Ищецът изпаднал в емоционален шок, прераснал в депресивно състояние, тъй като бил съкрушен. Поддържа, че страда от безсъние, трудно заспива, буди се често и мисълта за внучка му не му дава покой. Смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването й, от една страна, невъзвратими, а от друга - най-големи. Поддържа още, че в конкретния случай се касае до смъртта на внучка, при изключително тясна поддържана емоционална връзка между дядо и внучка, като за ищеца тази загуба била внезапна и неочаквана и като такава била съпроводена с болезнено изживяване, различно от посрещане на смъртта на близък след негово продължително боледуване. Внезапната смърт му е причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания на ищеца, които продължават и ще продължават, тъй като загубата на най-близкия човек е непрежалима, а вследствие на настъпилата смърт на внучка му, ищецът е развил остра стресова реакция и душевно разстройство.

Поддържа се още, че са налице основания за пряк иск срещу застрахователя и пасивна легитимация за ответника,тъй като лекият автомобил - марка "Нисан", модел "Х-трейл", д. к. № СВ *** МА, при управлението на който виновно е причинено ПТП, има сключена застраховка "Гражданска отговорност" в ЗАД "Армеец" АД, полица №

BG/11/117003269360, с валидност от 14.12.2017г. до 13.12.2018г., което ангажира отговорност на ЗАД "Армеец" АД за обезщетяване на причинените вследствие на ПТП имуществени и неимуществени вреди.

Сочи се още, че ищецът е предявил пред застрахователя извънсъдебна претенция с вх. № 100-3621/26.10.2018 г. за заплащане на обезщетение, но ответното дружество не е определило и не заплатило обезщетение, а с отговор изх. № 1-8268/14.11.2018 г. го уведомило да представи още документи.

С оглед изложеното ищецът обосновава наличието на правен интерес за предявяване на претенциите си срещу ответника по съдебен ред, като претендира присъждане на сумата от 26 000 лв., частично от общо 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца във връзка със смъртта на неговата внучка С. И.Ц., ЕГН **********, настъпила при ПТП на 02.10.2018 г., причинено от водач на лек автомобил, който е имал валидна застраховка "Гражданска отговорност", сключена с ответника, ведно със законна лихва от деня на увреждането - 02.10.2018 г. 12 до окончателното изплащане на обезщетението.

Претендират се разноски, вкл. адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът ЗАД "АРМЕЕЦ" АД - гр.София, чрез юрк.Л.М., в срока по чл.367, ал.1 от ГПК е подал отговор, с който оспорва иска изцяло по основание и размер.

С отговора се оспорва материалноправната легитимация на ищеца Ц.М.. Сочи се, че за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди не е достатъчна формалната връзка на родство, като възможността за обезщетяване на лица, извън изброените в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. се допуска само като изключение, когато болките и страданията от смъртта на близкия родственик надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. В настоящия случай не са налице предпоставки за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, доколкото искът е предявен от лице, което е извън кръга на лицата изброени в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. Позовава се и на ТР № 1/2018 г. на ВКС, ОСНГТК. Счита, че представените с исковата молба доказателства не обосновават в достатъчна степен основание относно изключението предвидено с цитираните постановления.

Оспорва съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и починалото лице, поради което счита, че ищецът не търпи неимуществени вреди, в т.ч. сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания в резултат смъртта на неговата внучка С. Ц.. В настоящия случай е налице липса на проявление на неимуществени вреди за ищеца, подлежащи на обезщетение съобразно принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД, тъй като по делото не са представени никакви доказателства в подкрепа на тези твърдения. Посочва, че при непозволено увреждане вредата не се предполага, а подлежи на пълно и главно доказване от този, който претендира обезщетение, в случая ищецът. Съгласно чл.52, ал.2 от ЗЗД, обезщетението се дължи за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, които трябва да са действителни, да съществуват обективно и да са причинени от делинквента. Поддържа още, че не съществува основание в закона, въз основа на което съдът да презюмира действително претърпените неимуществени вреди, а ответникът не е обвързван от твърденията на ищците, нито по отношение наличието на неимуществени вреди, нита относно техния размер.

Оспорва иска и по размер, като твърди, че вида и интензитета на твърдените вреди в никакъв случай не могат да имат за паричен еквивалент стойността на претендирания от ищеца размер на обезщетение. Позовава се на разпоредбата на § 96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ вр. чл.493а, ал.4 от КЗ и счита, че ако бъде присъдено обезщетение на ищеца то не може да надвишава сумата от 5 000 лв. Счита още, че предявеният частичен иск за неимуществени вреди, в размер на 26000 лв. от общо 200 000 лв. е прекомерно завишен и неоснователен. Поддържа, че размерът на претенцията не са съобразени и със социално-икономическите условия на живот в страната, в противоречие са с принципа на справедливост, прогласен в чл.52 от ЗЗД. Посочва, че понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението.

Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи следва да се съобразят общите критерии - степен на родствена и емоционална близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществували между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения, степен на близост, привързаност, грижа, социален статус и др.

Оспорва изцяло отговорността на застрахования водач по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответното застрахователно дружество водач В.С.Р. за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие. Счита, че той не е реализирал виновно и противоправно поведение, в резултат на което да е причинено процесното пътнотранспортно произшествие и да е настъпил вредоносния резултат. Счита, че В.С.Р., при управлението на процесния л.а не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на ПТП, не е нарушил виновно правилата за движение и за него събитието е случайно по смисъла на чл.15 от НК. Сочи, че отговорността от непозволено увреждане, съгласно чл.45 от ЗЗД възниква тогава, когато пряка и непосредствена последица от виновното и противоправно поведение на едно лице, са настъпили вреди - имуществени и/или неимуществени, в патримониума на увреденото лице, а ФС на деликтната отговорност включва четири кумулативни елемента - противоправно поведение, вреда, причинна връзка и вина, която съгласно чл.45 от ЗЗД се предполага до доказване на противното.

Оспорва наличието на противоправно и виновно поведение от страна на водача на л.а. "Нисан Х-Трейл" с peг. № СВ *** МА, което да се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия летален изход на С. И.Ц., респективно за твърдените от ищеца вреди . Позовава се на представения с исковата молба Констативен протокол за ПТП като сочи, че причините за настъпване на произшествието са в процес на изясняване и във връзка със събитието е образувано досъдебно производство.

Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между пътнотранспортното произшествие и настъпилия летален изход за С. И.Ц.. Посочва, че процесното ПТП е настъпило на 02.10.2018 г., а датата на смъртта на пострадалата е 12.10.2018 г.