Решение № 3310 от 08.05.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ ………………… гр. София, 08.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, І-18 състав в публично заседание на осми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА при секретаря Ирена

Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я

Мартинова гражданско дело № 956 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от „О.Б.Б.“ АД против С.М.Е. и Х.Х.Е., с която е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 430 от Търговския закон.

Ищецът твърди, че на

23.03.2005 г. между него и С.М.Е. е сключен Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство, с който на кредитополучателят е предоставен кредит в размер на 42 000 лева за ремонт и реконструкция на недвижим имот. Твърди, че договорът за кредит е подписан и от съпругата не кредитополучателя Х.Х.Е., която на основание чл. 36, ал. 2 от СК е поела солидарно задължение по него.

Твърди, че кредитът е усвоен на 04.04.2005 г. Поддържа, че съгласно чл. 5 от договора, главницата по кредита се олихвява с лихвен процент в размер на 10,95 % годишно, като за първата година е бил приложим промоционален лихвен процент в размер на 7,5 % годишно. Уговорено било при забава в плащането на месечните анюитетни вноски по кредита банката да олихвява просрочените суми по главницата с наказателна лихва в размер на 5 пункта над договорения в чл. 5, ал.1 от Договора лихвен процент. Твърди, че на 02.12.2005 г. било сключено допълнително споразумение № 1 към договора, с което годишния лихвен процент бил променен на 9,75 %, а на 10.07.2006 г. било сключено Допълнително споразумение № 2, с което лихвения процент бил променен на 9,25 %.

Съгласно Решение от на Кредитния комитет на ОББ АД били одобрени промени в лихвените проценти на ипотечните кредити като били увеличени с 0,5 %. Твърди, че съгласно чл. 11 от договоракредитополучателят е следвало да заплаща месечни анюитетни вноски, като крайният срок за погасяване на задължението е бил 15.04.2025 г. Твърди, че в договора било уговорено, че при неизпълнение на задълженията за заплащане на вноски или неизпълнение на друго задължение банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Поддържа, че с подаване на исковата молба упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата от 35631,60 лева – главница по договор за кредит, от които 8354,16 лева – просрочена главница за периода от 15.01.2012-15.01.2017 г., както и 27277,44 лева – дължима главница за останалия срок на договора, дължима поради настъпила предсрочна изискуемост, сумата от 9291,01 лева – договорна лихва за периода от 15.02.2014 г. - 15.01.2017 г. включително, сумата от 1137,03 лева – дължими наказателни лихви по Договора за кредит за периода от 15.02.2014 г. до 15.01.2017 г., ведно със законната лихва върху дължимата главница от датата на подаване на исковата молба до окончателното й погасяване. Претендира направените по делото разноски.

Ответниците С.М.Е. и

Х.Х.Е. в отговора на исковата молба заявяват, че оспорват предявения иск като поддържат, че ответницата Х.Е. не е легитимирана да отговаря по предявения иск, тъй като кредитополучател е само съпругът й, а подписът й удостоверявал само, че е уведомена за задълженията на съпруга й. Твърдят, че не са налице основания за предсрочна изискуемост на задълженията, тъй като не е налице забава за плащанията им. Поддържат, че с влязло в сила решение на САС било прието, че задължението им не съществува. Правят възражение за недействителност на разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от договора за кредит. Молят предявеният иск да бъде отхвърлен.

Претендират направените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 23.03.2005 г. между „О.б.б.“ АД и С.М.Е. е сключен договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство, по силата на който на кредитополучателя е предоставена сумата от 42000 лева, като изрично е посочено, че сумата се отпуска за ремонт и реконструкция на недвижим имот, представляващ ателие № 1, в гр. София, бул. *********.

В чл. 5, ал. 1 от договора е уговорено, че главницата по кредита се олихвява с лихвен процент в размер на 10,5 % годишно, като олихвяването се извършва ежемесечно, като през първата година главницата по кредита ще се олихвява с промоционален лихвен процент в размер на 7,5 % годишно. В ал. 3 е предвидена възможност банката едностранно да променя размера на лихвения процент, посочен в ал. 1, в зависимост от размера на инфлацията и пазарните условия, за което уведомява кредитополучателя в едноседмичен срок от промяната или изнася информация за това в банковите салони, като не било необходимо подписване на анекс към договора. Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора е предвидено, че при забава на плащането на месечните анюитетни вноски по кредита от страна на кредитополучателя, банката олихвява просрочените суми от главницата с наказателна лихва в размер на пет пункта над договорения в чл. 5, ал. 1 процент. Кредитът е следвало да бъде издължен за срок от 240 месеца на равни месечни вноски, от които първите 12 вноски в размер на 351,30 лева и 228 вноски в размер на 443,12 лева, включващи главница, лихва и съответна част от годишната такса за управление и обслужване, считано от 15.05.2005 година на 15-то число на месеца (чл. 11). Съгласно чл. 16, ал. 1 от договора в случай на неизпълнение на някоя от клаузите на договора от страна на кредитополучателя банката има право да направи предсрочно изискуем целият дълг по кредита.

Договорът за предоставяне на кредит за ремонт на строителство от 23.03.2005 г. е подписан от съпругата на кредитополучателя Х.Х.Е..

За обезпечаване на кредита на 24.03.2005 г. между В.Н.К., Х.И.К.– ипотекарни длъжници, С.М.Е. – кредитополучател и „О.б.б.“ е сключен договор за учредяване на ипотека с Нотариален акт № 153,т. ІІ, рег. № 2948, д. № 324/2005 г., по силата на който ипотекарните длъжници са обезпечили сключения Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 23.03.2005 г.

На 02.12.2005 г. между страните по договора е сключено допълнително споразумение, по силата на което годишният лихвен процент за редовната главница е в размер на 9,75 %, а на 10.07.2006 г. е подписано допълнително споразумение, с което годишният лихвен процент е променен на 9,25%. В т. 2 от допълнителните споразумения е посочено, че банката начислява и годишна такса в размер на 0,5 % върху остатъка на главницата за покриване разходите по управлението и обслужването му, която се включва в анюитетната вноска ежемесечно. Двете допълнителни споразумения са подписани от съпругата на кредитополучателя.

Със Заповед за изпълнение на парично задължение от 17.11.2012 г. по гр.д. № 51735/2012 г. по описа на СРС, 45 състав въз основа на извлечение от счетоводни книги С.М.Е. и Х.Х.Е. са осъдени солидарно да заплатят на „О.б.б.“ АД сумата от 35631,60 лева – главница към 30.10.2012 г. по Договор за предоставяне на кредит за ремонт на строителство от 23.03.2005 г., сумата от 2845,69 лева – договорна лихва от 15.01.2012 г. до 30.10.2012 г. и сумата от 27,04 лева – наказателна лихва за периода от 15.01.2012-30.10.2012 г., както и законна лихва върху главницата, считано от 31.10.2012 г. На 19.11.2012 г. е издаден изпълнителен лист, по който е образувано изпълнително дело № 20128580401412 по описа на ЧСИ У.Д.. Видно от приетото по делото Удостоверение от 25.05.2016 г. по изпълнителното дело в резултат на извършена публична продан е постъпила на 14.11.2013 г. сумата от 46272,15 лева, която е преведена на взискателя „О.б.б.“ АД на 24.01.2014 г.

С Решение от

08.01.2015 г. по гр.д. № 2005/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд е отхвърлен предявения от „О.б.б.“ АД иск по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите във връзка с подадено възражение от С.М.Е. и Х.Х.Е. по гр.д. № 51735/2012 г. В мотивите на съда е прието, че предявеният иск е неоснователен, тъй като към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и към момента на разглеждането му, не са представени доказателства, че банката е уведомила длъжниците, че е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Решението е влязло в сила на 16.03.2016 г. Установява се, че на 14.07.2016 г. по гр.д. № 7376/2013 г. в полза на С.М.Е. и Х.Х.Е. е издаден обратен изпълнителен лист за сумата от 46272,15 лева, събрана в изпълнителното производство по изпълнително дело № 20128580401412 по описа на ЧСИ У.Д., образувано по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 51735/2012 г. по описа на СРС, 45 състав.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства е прието неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Установява се, че към датата на подаване на исковата молба 24.01.2017 г. непогасените задължения по Договор за предоставяне на кредит за ремонт на строителство от 23.03.2005 г. и допълнителни споразумения към него са както следва: 8354,17 лева – главница, дължима по вноски в периода от 15.01.2012 г. до 15.01.2017 г., 16 308,78 лева – възнаградителна лихва за периода от 15.02.2012-15.01.2017 г. и наказателни лихви върху просрочени главници, от които 57,04 лева за периода от 15.02.2012-30.10.2012 . и 1137,03 лева за периода от 15.02.2014 г. до 14.01.2017 г. Вещото лице установява, че неизплатената главница е в общ размер на 35631,60 лева, от която 8354,17 лева дължима за периода от 15.02.2012 г. до 15.01.2017 г. и 27277,43 лева – предсрочно изискуем остатък от главницата с ненастъпил падеж. Посочва, че лихвеният процент върху редовната главница за периода от 15.02.2014 г. до 15.01.2017 г. е бил 10,25 % (9,75 % - лихва + 0,5 % такса за обслужване) и за този период размерът на възнаградителната лихва е 9291,01 лева. Дава заключение, че в исковия период размерът на възнаградителната лихва не е променян едностранно от банката. Установява, че при прилагане на уговорените лихвени проценти с договора и допълнителните споразумения към него размерът на договорната лихва би бил 9051,32 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

Съгласно чл. 430 от Търговския закон с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Страните не спорят, че между С.М.Е. и „О.б.б.“ АД е сключен договор, по силата на който на кредитополучателят е предоставен банков кредит, обезпечен с договорна ипотека. Не е спорно и съдържанието на договора.

С отговора на исковата молба ответниците са направили възражение за недопустимост на предявения иск, като поддържат, че с влязло в сила съдебно решение спорът относно съществуването на задълженията по договора за кредит, както и дължимостта на сумите при упражнено право за обявяване на предсрочната им изискуемост е разрешен със сила на пресъдено нещо. Действително с решение от 08.01.2015 г. по гр.д. № 2005/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд е отхвърлен предявения от „О.б.б.“ АД иск по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите като в мотивите си съдът е приел, че претендираните суми по Договор за предоставяне на кредит за ремонт на строителство от 23.03.2005 г. са недължими, тъй като не е настъпила предсрочната им изискуемост. Предмет в настоящото производство обаче, е сумата от 8354,16 лева с настъпил падеж след 15.01.2012 и сумата от 27277,44 лева – предсрочно изискуема главница, считано от 24.01.2017 г. Твърденията на ищеца в заповедното производството по гр.д. № 51735/2012 г по описа на СРС, 45 състав и образуваното във връзка с него гр.д. № 7376/2013 г. по описа на СГС, І – 12 състав са свързани с дължимост на кредита като пресрочно изискуем към датата на подаване на заявлението и искът е отхвърлен само с мотив, че към тази дата банката не е упражнила правото си по чл. 16, ал. 1 от договора. В настоящото производство претенцията на ищеца е за суми, представляващи неплатени вноски по кредита за периода, следващ датата на подаване на заявлението за незабавно изпълнение, както и се твърди новонастъпил факт след влизане в сила на решението, а именно поддържа се, че с предявяване на исковата молба упражнява правото си да обяви договора за предсрочно изискуем. Следователно и доколкото, ищецът се позовава на обстоятелства, необхванати от силата на пресъдено нещо с предходното решение и доколкото с него не е отречено изобщо съществуването на задължения по Договор за предоставяне на кредит за ремонт на строителство от 23.03.2005 г., то предявеният иск се явява процесуално допустим.