Решение № 34 от 11.03.2026, Окръжен съд - Ловеч

Съд: Окръжен съд - Ловеч
Дело: Частно наказателно дело 600/2025
Вид: Решение № 34
Подписан: 11.03.2026
В сила: 19.03.2026
Състав: ИВАН ИВАНОВ

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Ловеч, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН ИВАНОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА в присъствието на прокурора ТАНЯ ПИРОНКОВА като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Частно наказателно дело № 20254300200600 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16 от ЗПИИРКОРНФС.

Делото е образувано по изпратено ни от австрийските компетентни власти Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и касае засегнатото лице А. Р. Д., роден на ***** година, с последен известен адрес по делото: *******.

Наложената финансова санкция се изразява в налагане на задължение за заплащане на парична сума 315,00 евро, която е наложена с решението за осъждане за правонарушение, както и 91,50 евро разноски по съдебното и административното производство, довели до решението или общият размер на финансовата санкция е 406,50 евро.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч счита, че са налице условията за признаване на решението и предлага на съда същото да бъде признато.

Засегнатото лице А. Р. Д., редовно призован, не се явява.

Съдът като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази следното:

Удостоверението по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимното признаване на финансови санкции е издадено въз основа на Решение № PLS2-V-25 16054/5 на Bezirkshauptmannschaft St. Polten – Република Австрия за прилагане на финансови санкции, като същото е постановено на 12.09.2025 година и е влязло в законна сила на 29.10.2025 година. Решението се отнася за деяние, представляващо административно нарушение, изразяващо се в поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, каквото е изискването на чл. 30, ал. 2, т. 1, предл. 1-во от ЗПИИРКОРНФС. За посоченото деяние не се изисква двойна наказуемост, същото се отнася за административно нарушение, извършено на територията на издаващата държава , и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на изискванията по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции. Същото е преведено на български език (л.

12-14). Не са събрани доказателства, че срещу осъденото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнение на решението недопустимо. Засегнатото лице не е представило доказателства за пълно или частично изпълнение, които да са извършени във връзка с решението за налагане на финансови санкции. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за решение на български съд.

Съдът констатира, че наложената финансова санкция е не по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума. В конкретния случай наложената финансова санкция, подлежаща на изпълнение, е в размер на 406,50 евро за извършеното административно нарушение.

Решението не се отнася за деяния, които по българското законодателство се считат извършени изцяло или отчасти на територията на Република 2

България или са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношения на такива деяния.

Решението се отнася за деяние, както се посочи по-горе, което съставлява административно нарушение, изразяващо се в поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата на издаващата държава – § 102 Abs. 1 KFG 1967, BGBI. Nr. 267/1967 idF BGBI. I Nr. 35/2023, § 104 Abs. 8 lit. a KFG 1967, BGBI. Nr. 267/1967 idF BGBI. I Nr. 35/2023 iVm § 61 Abs. 1 KDV 1967, BGBI. Nr. 399/1967 idF BGBI. II Nr. 275/2007 В удостоверението е посочено: „Като шофьор засегнатото лице е извършило следното административно нарушение: Часове: 3.3.2025, 10:25 Място: Община Алтелембах по автомагистрала А1, следваща низина. Посока на пътуване Виена. Носител: ОВ-*****ЕВ; ОВ-****, ремаркета, леки пътнически автомобили. Описание на фактите: Като шофьор, въпреки че е било разумно да направите това, не сте убедили преди началото на пътуването, че превозното средство, което сте използвали, е в съответствие с разпоредбите на Закона за моторните превозни средства от 1967 г., изменен, тъй като е установено, че споменатото ремарке е единствената спирачна система, оборудвана с инерционна спирачка. Такива ремаркета могат да се теглят с превозни средства само ако общата маса на ремаркето не надвишава максимално допустимата маса в натоварено състояние на теглещото превозно средство – 1.5 пъти общата маса на превозното средство в случай на превозни средства с повишена проходимост от категория М1 – или стойността, определена по време на одобряването. 2000 kg претоварване: 945 kg или 47.25%“.

Деянието съставлява административно нарушение според законодателството на издаващата държава и е свързано с поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на МПС, както и разпоредбите относно опасни товари, визирано е в чл. 30, ал. 2, т. 1, предл. 1во от ЗПИИРКОРНФС, поради което не се изисква двойна наказуемост на деянието.

Засегнатото лице А. Р. Д., към момента на извършване на нарушението е бил пълнолетен, носи административно-наказателна отговорност и подлежи на административно-наказателно преследване за деянието, обосноваващо 3 решението. Видно от представеното удостоверение Д. е бил уведомен съгласно законодателството на издаващата държава относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване.

Решението е постановено от несъдебен орган в издаващата държава, същото е постановено на 12.09.2025 година и е влязло в законна сила на 29.10.2025 година. Финансовата санкция се изразява в налагане на задължение за заплащане на парична сума в размер на 406,50 евро.

От така представените доказателства се установява, че представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение. Не са налице условията за намаляване на финансовата санкция, тъй като не попадат под юрисдикцията на българските съдилища, както се посочи по-горе.

Видно от приложеното платежно нареждане л. 61 от ЧНД Засегнатото лице е заплатило сумата от 406,50 евро, с оглед на което и следва да бъде признато решението на административния орган на издаващата страна, като бъде приспаднато изцяло сумата по наложеното административно нарушение, с оглед на което не следва да се изпраща на НАП за събиране.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА

Решение

№

PLS2-V-25

16054/5 на

Bezirkshauptmannschaft St. Polten – Република Австрия, за прилагане на финансови санкции, в сила от 29.10.2025 г., с което по отношение на българския гражданин А. Р. Д., роден на ***** година, с постоянен и настоящ адрес *******, ЕГН **********, е наложена финансова санкция в размер на 406,50 евро.

ПРИСПАДА на основание чл. 33 вр. чл. 17 от ЗПИИАКОРНФС изцяло наложената финансова санкция в размер на 406,50 евро.

ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата държава, както копие от решението да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република България.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес пред 4

Апелативен съд – гр. Велико Търново, като обжалването съгласно чл. 20, ал. 1 изр. последно от ЗПИИРКОРНФС не спира изпълнение на решението.