Решение № 39 от 30.03.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Кюстендил, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска в присъствието на прокурора К. Й. К. като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251500600440 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда № 21 от 15.05.2025 г., постановена по НОХД № 1307/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, НО, XII състав, съдът е:

1. признал подсъдимия И. Л. М. за невиновен в това, че на 17.10.2021 г. на път II-62 пред заведение „Яменско ханче“, общ. Невестино, обл.

Кюстендил и в с. Г.Г.а, обл. Кюстендил сам и в съучастие като извършител с Л. Г. М., ЕГН ********** – извършител, е държал огнестрелно оръжие и боеприпаси за огнестрелно оръжие, както следва: на път II-62 пред заведение „Яменско ханче“, общ. Невестино, обл. Кюстендил, в жабката на управлявания от него лек автомобил марка „J***“, рег. № ******, е държал боеприпаси за огнестрелно оръжие – 1 брой ловен патрон, 12-ти калибър, заводско производство на „********; в обитаваната от него къща, находяща се в с. ********************** в съучастие като извършител с Л. Г. М. ЕГН ********** – извършител, е държал огнестрелно оръжие и боеприпаси за огнестрелно оръжие, както следва: ловна пушка марка „Б.“ модел „*********“ с № ******; два броя ловни патрони, калибър 8х57 мм „****“, предназначени за винтовка мод. 98; четири броя ловни патрони, калибър 16; един брой патрон, калибър 22 /5,6 мм/ „Long rifle“, производство на чешката фирма „С.Б.“ за пушка 22 калибър и за някои модели 22 калибър револвери; осем 1 броя ловни патрони, калибър 12, предназначени за ловно оръжие калибър 12; пет броя бойни патрони, калибър 9х19 мм за пистолети калибър 9х19 мм; един брой ловен патрон, калибър 16, производство на чешката фирма „С.Б.“; един брой боен патрон, н калибър 6.35 мм за пистолети калибър 6.35 мм; двадесет и два броя бойни патрони, 7.62х53 за карабини, разработени на основата на винтовка „М.“, руско и българско производство; един брой боен патрон, калибър 308W/7.62х51мм/ „У.“ за ловна карабина 7.62 мм, производство на чешката фирма „С.Б.“;два броя бойни патрони, калибър 7.62х39 ‚К.“, българско производство за автомат К. и неговите разновидности, без да има за това надлежно разрешение, съгласно Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 339, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

2. признал подсъдимия Л. Г. М. за виновен в това, че на 17.10.2021 г. в обитаваната от него къща, находяща се в с. **********************, е държал огнестрелно оръжие и боеприпаси за огнестрелно оръжие, както следва: ловна пушка марка „Б.“ модел „*********“ с № ******; два броя ловни патрони, калибър 8х57 мм „****“, предназначени за винтовка мод. 98; четири броя ловни патрони, калибър 16; един брой патрон, калибър 22 /5,6 мм/ „Long rifle“, производство на чешката фирма „С.Б.“ за пушка 22 калибър и за някои модели 22 калибър револвери; осем броя ловни патрони, калибър 12, предназначени за ловно оръжие калибър 12; пет броя бойни патрони, калибър 9х19 мм за пистолети калибър 9х19 мм; един брой ловен патрон, калибър 16, производство на чешката фирма „С.Б.“; един брой боен патрон, н калибър 6.35 мм за пистолети калибър 6.35 мм; двадесет и два броя бойни патрони, 7.62х53 за карабини, разработени на основата на винтовка „М.“, руско и българско производство; един брой боен патрон, калибър 308W/7.62х51мм/ „У.“ за ловна карабина 7.62 мм, производство на чешката фирма „С.Б.“;два броя бойни патрони, калибър 7.62х39 ‚К.“, българско производство за автомат К. и неговите разновидности, без да има за това надлежно разрешение, съгласно Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, като го е признал за невиновен в частта, че деянието е извършено в съучастие, като съизвършител с И. Л. М., явяващо се престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, поради което и при условията на чл. 54 от НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил за изпитателен срок от 3 /три/ години.

С присъдата, съдът на основание чл. 23, ал. 1 от НК е наложил на подсъдимия Л. Г. М. едно общо наказание за престъпленията по настоящето дело и по НОХД № 184/2022 г. по описа на КнРС, явяващо се най-тежкото от тях –„Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил за изпитателен срок от 3 /три/ години.

Съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото, като е 2 постановил: общо 8 броя ловни патрона 12 калибър, 25 броя бойни патрони да се отнемат в полза на държавата, предадени на служба КОС при РУ-гр.

Кюстендил; един брой пушка, собственост на Г. И. А., предадена на служба КОС при РУ-Кюстендил да се върне на собственика след влизане на присъдата в сила; ВДС – сбор от документи с вх. № 02.47/30.12.2021 г. по описа на ОП-Кюстендил да останат по делото.

С присъдата, подсъдимия Л. Г. М. е осъден да заплати по сметка на ОДМВР гр. Кюстендил сумата от 327.56 лв. /триста двадест и седем лева и петдесет и шест стотинки/ сторени разноски за експертиза, както и 346.50 лв.

/триста четиридесет и шест лева и петдесет стотинки/ по сметка на Районен съд –Кюстендил за експертизи и явяване на вещо лице.

Против присъдата, в законоустановения срок, е постъпил протест от прокурор при КнРП и допълнение към него с доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт в неговата оправдателна част. В допълнението към протеста се критикува възприетата от съда фактическа обстановка, както и направения анализ на доказателствата, като непълен и необективен. Навеждат се доводи, че обвинението, повдигнато срещу подс. И. М., се явява доказано, както от обективна, така и от субективна страна. Излага се, че от събраните по делото писмени доказателствени средства е установено, че подсъдимият е бил уведомен за отнемане на разрешителното му за оръжие, поради което същият е съзнавал, че държи инкриминирания патрон без да има надлежно разрешение за това. Оспорва се извода на съда, че на инкриминираната дата, подсъдимият е представил разрешителното за оръжие на органите на МВР, като базиран единствено на неговите обясненията и неподкрепен с други доказателства. Навеждат се съображения, че първоинстанционният съд е игнорирал събраните по делото гласни доказателствени средства, в резултат на което е достигнал до погрешни изводи, че подсъдимият не пребивава в имота на родителите му и не е фактически държател на инкриминираните вещи. Предлага се въззивната инстанция да отмени присъдата в обжалваната част и на основание чл. 334, т.

2, вр. с чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК да постанови нова, с която да признае подс.

И. М. за виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на съд, както и да признае подс. Л. М. за виновен в това, че е извършил деянието, за което е осъден от първоинстанционния съд в условията на съучастие, като съизвършител с другия подсъдим.

В протеста и допълнението към него не се сочи на необходимост от събиране на доказателства.

Недоволство от присъдата е изразил и упълномощеният защитник на подс. Л. М., в лицето на адв. Д. Д., който в срочно депозирана въззивна жалба с допълнение я атакува като неправилна и незаконосъобразна. Излагат се съображения, че подсъдимият не е знаел за съществуването на процесните боеприпаси, доколкото бил със съзнанието, че останалите от неговият баща стари боеприпаси били иззети при извършено, предходно претърсване в 3 неговия имот. Сочи се, че липсата на знание за съществуването на фактически обстоятелства от състава на престъплението изключва вината. Ангажират се доводи и за липса на установена от страна на подсъдимия трайна фактическа власт върху инкриминираната пушка, предвид оставянето й в касата от св. А. и намерението на последния да си я прибере обратно. Акцентира се, че подсъдимият не е знаел, че поради неоткрИ.ето на ключа от касата, оръжието е било оставено от този свидетел в касата и същият не е упражнявал фактическа власт върху пушката. Не са установени дактилоскопни или физикохимични следи върху оръжието, които да принадлежат на подсъдимото лице. Споделят се изцяло съображенията и анализа на доказателствения материал на първостепенния съд, които са му дали основание да приеме, че подсъдимият И. М. не е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение с внесения в съда обвинителен акт. Прави се искане за отмяна на постановения първоинстанционен съдебен акт и постановяване на нова, оправдателна присъда спрямо подсъдимия Л. М.. Алтернативно, моли въззивния съд да измени обжалваната присъда и да определи по-нисък размер на наложеното на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода“.

В жалбата и допълнението към нея не е направено искане за събиране на доказателства пред въззивния съд.

В разпоредително заседание на 23.09.2025 г. въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото се налага повторен разпит на свид. Г. И. А., поради което и допусна провеждане на въззивно съдебно следствие.

В рамките на проведеното пред контролиращата инстанция съдебно следствие е проведен разпит на свид. Г. И. А., предявени са веществени доказателствени средства, както и са изслушани допълнителни обяснения на подсъдимия И. М.. Приобщени са по реда на чл. 283 НПК- писмо на Началника на РУ – Кюстендил вх.№5934/17.12.2025 г. и ксерокопия от:

Решение №1910з1068/09.11.2021 на началника на РУ-Кюстендил; Разписка с дата 11.11.2021 г. за получен екземпляр от решението; Разрешение №20170346141/24.03.2017 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях на Л. Г. М., валидно до 23.03.2022 г. и Приложение към разрешение с №20170346141/24.03.2017г.; Разрешение №******/04.11.2024 г. за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях на Г. И. А., валидно до 03.11.2029 г. и Приложение към разрешение с №******/04.11.2024 г.; Разрешение №****** за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях на Г. И. А., валидно до 26.12.2024 г. и Приложение към разрешение с №******/27.12.2021г.; Писмо рег. №УРИ228000-38708/11.12.2025 г. от 04-то РУ - СДВР, с приложено Разрешение №20160279851/16.11.2017 г. за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях на И. Л. М., валидно до 15.11.2022 г. и Приложение към разрешение с №20160279851/16.11.2017 г. и разрешение за носене на ловна пушка „**“, калибър 12, №****.

4

В хода на съдебните прения пред настоящия съд, представителят на Окръжна прокуратура – Кюстендил поддържа подадения протест и допълнение към него по изложените в тях съображения. Пледира присъдата на първоинстанционния съд в оправдателната й част да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подс. И. М. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, за което е предаден на съд, а в останалата част да бъде потвърдена. Поддържа, че решението за отнемане на издаденото по отношение на подс. И. М. разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, му е било съобщено по предвидения за това в АПК ред, а именно устно и по телефон. В реплика към пледоарията на защитниците сочи, че подсъдимия И. М. изключително често е посещавал и пребивавал в имота в с. Г.Г.а, позовавайки се на показанията на св. З.М. и Д. И..

При въззивните прения, упълномощеният защитник на подсъдимия Л.

М., в лицето на адв. Д., поддържа подадената въззивната жалба и допълнението към нея, като не измени съществено изложените в тях съображения. Пледира за оправдателна присъда, като на първо място подчертава, че обвинението срещу подзащитния му е останало недоказано.

Сочи, че имота, в който са открити инкриминираните вещи, не се обитава единствено от подс. Л. М., което обстоятелство разколебава обвинителната теза. Поддържа, че произходът на процесните боеприпаси е аналогичен на тези, открити при предходно претърсване, извършено в същия имот, поради което отстоява тезата, че те са били налични и са останали неоткрити при неговото извършване. По тези съображения счита, че подсъдимият не е знаел за съществуването на иззетите боеприпаси, съответно, че деянието не е доказано от субективна страна. Поддържа тезата за липса на знание у подсъдимия и по отношение на инкриминираната пушка, собственост на св.