Решение № 152 от 11.03.2022, Районен съд - Горна Оряховица
- Съд
- Районен съд - Горна Оряховица
- Дело
- Гражданско дело 430/2021
- Вид
- Решение № 152
- Подписан
- 11.03.2022
- В сила
- 19.09.2023
- Състав
- Красимира Иванова Николова-Петрова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.114,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.116,б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.117,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55,ал.1,предл.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл.18,ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 152 гр. Горна Оряховица, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Красимира Ив. Николова-П. при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-П. Гражданско дело № 20214120100430 по описа за 2021 година за да произнесе, взе предвид следното :
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК.
Предявени са, в условията на евентуалност – в случай на уважаване на иска по чл.439 от ГПК, искове с правно основание чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД.
Ищците Й. Д. СТ. с ЕГН **********, с адрес : град Л., ул..., Н. Й. П. с ЕГН **********, с адрес : град Л., ул...., и Т.Й. Б. с ЕГН **********, с адрес : град Л. ул..., втората и третата лично и в качеството си на наследници на длъжника Т.В.Р. с ЕГН **********, починала на 12.01.2020г., тримата чрез пълномощник – адвокат Л.Б. от ВТАК, твърдят в исковата си молба, че във връзка с причинена смърт на М.Н. С.а с ЕГН **********, съпруга на първия ищец, майка на втората и третата ищци, и дъщеря на починалата Т.Р., завели гражданско дело по КЗ срещу застрахователя на деликвента - дружеството ответник ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК 831830482, за овъзмездяване на причинените им неимуществени вреди, било образувано и се водило гражданско дело № 94/2013г. по описа на Окръжен съд гр. Стара Загора, с което исковете им в голяма степен били уважени, но същевременно бил постановен и частично отхвърлителен диспозитив. Сочат, че цитираното решение било потвърдено с Решение № 572/14.10.2014г. по в. гр. д. № 619/2014г. на Апелативен съд гр.
Пловдив, като заради частично отхвърления иск в полза на дружеството - ответник били присъдени разноски в размер на 19 437.00 лв., съразмерно на неуважената част от исковете им. Заявяват, че след постановяване на решението на Апелативен съд - Пловдив, необжалвано пред ВКС, в полза на ЗД „Бул Инс“ АД е издаден изпълнителен лист № 1
25/27.04.2015г. по гр. д. № 943/2013 г. по описа на ОС – Стара Загора за посочената сума.
Твърдят, че на 16.08.2016г. ЗД „Бул Инс“ АД, чрез процесуалния си представител М.Г., е подало молба до ЧСИ Мариан Петков, peг. № 851 в камарата на КЧСИ, с район на действие СГС, служебен адрес : гр. София, п.к. 1000, ул. „Неофит Рилски“ № 43, за привеждане в изпълнение на изпълнителния лист, като е образувано изпълнително дело № 20168510403285 по описа на посочения ЧСИ. Сочат, че с молби, съответно вх. № 00027/02.01.2018г., вх. № 91711/03.12.2019г. и вх. № 09358/10.02.2021г., взискателят по изпълнителното дело и ответник по настоящото, е поискал налагане на запори върху имущество и сметки на ищците. Заявяват, че на 10.02.2021г. ЧСИ с резолюция е уважил същите и е разпоредил налагането на запор на сметки и трудови възнаграждения на ищците; на 10.02.2021г. са изпратени покани за доброволно изпълнение на ищците, както следва: на Й. Д. СТ. - изх. № 6911/10.02.2021г., на Н. Й. П. - изх. № 7006/10.02.2021г., на Т. Й. БР. изх. № 7004/10.02.2021г. Твърдят, че на са същата дата на ищците са изпратени уведомления по ДОПК, както следва : на Й. Д. СТ. - изх. № 7068/10.02.2021г., на Н. Й. П. - изх. № 7070/10.02.2021г., на Т. Й. БР. - изх. № 7069/10.02.2021г. Посочват, че на същата дата са изпратени запорни съобщения за запори върху трудовите им възнаграждения, както следва : на Й. Д. СТ. - изх. № 7071/10.02.2021г., на Н. Й. П. - изх. № 7075/10.02.2021г., на Т. Й. БР. изх. № 7074/10.02.2021 г., както и запорни съобщения до Банка „ДСК“ АД върху сметките им, както следва : на Й. Д. СТ. - изх. № 7079/10.02.2021г., на Н. Й. П. - изх. № 7082/10.02.2021г., на Т. Й. БР. - изх. № 7080/10.02.2021г.; изпратени са запорни съобщения и до „Юробанк България“ АД и „ОББ“ АД. Заявяват, че по изпълнителното дело е постъпило уведомително писмо до ЧСИ вх. № 11320/17.02.2021г., с което „Аркус“ АД го уведомява, че признава за основателно вземането, върху което е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца Й.С.. Сочат, че реално запорите върху възнаграждения и сметки на ищците са извършени между 12.02.2021г. - 15.02.2021г., за които действия към момента на проучване на изпълнителното дело не са им представени документи. Считат, че това всъщност са първите прекъсващи давността действия на ЧСИ, съобразно TP № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013г., ОСГТК, или в най-лошия случай, това са изпратените запорни съобщения, цитирани по-горе, всичките извършени на 10.02.2021 г.
Твърдят, че във всички случаи, по отношение вземането на разноски на ответника, присъдени им с по-горе цитираните съдебни решения, за които е издаден посоченият изпълнителен лист, до момента на прекъсване на давността /10.02.2021г. или 12.02.2021г./, е изтекъл предвиденият в чл.110 от ЗЗД петгодишен давностен срок, независимо дали следва да се приеме, че той тече от влизане в сила на съдебното решение или издаване на изпълнителен лист за същото.
Твърдят, че въпреки изтеклата погасителна давност, за която съдебният изпълнител няма правомощията и задълженията да следи служебно, а да образува изпълнително дело по представен изпълнителен лист, от банковите сметки на ищците са събрани принудително суми в размер, както следва : Й. Д. СТ. – от банкова сметка в „Банка „ДСК“ АД - ..., на 23.02.2021г. - 6185.17 лв., и от банкова сметка в „ОББ“ АД - ..., на 25.02.2021г. - 3730.00 лв., т.е. общо 9915.17 лв.; на Н. Й. П. - от банкова сметка в „Юробанк България“ АД - ..., на 2
22.02.2021г. - 538.35 лв.; на Т. Й. БР. - от банкова сметка в „Банка „ДСК“ АД - ..., на 25.02.2021г. - 9148.76 лв., и от банкова сметка в „Банка „ДСК“ АД - ..., на 23.02.2021г. 509.83 лв., т.е. общо 9658.59 лв. Сочат, че чл.439 от ГПК не предвижда възможност длъжникът да се снабди с обратен изпълнителен лист за събраните вече в изпълнителното производство суми, които в настоящия случай са в размер на 20 112,11 лв., а само да бъде отречено правото на принудително изпълнение в неговия максимален обем. Твърдят, че е допустимо и е налице правен интерес за ищците да предявят осъдителен иск, при условията на евентуалност, тъй като неговото разглеждане е поставено в зависимост от основателността на главния иск по чл.439 от ГПК, т.е. осъдителният иск дава възможност на ищеца да се снабди с изпълнително основание, ако главният иск бъде уважен /цитират Определение № 262/09.07.2020 по дело № 586/2020 на ВКС, ГК, IV г./.
Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че Й. Д. СТ. с ЕГН **********, Н. Й. П. с ЕГН ********** и Т. Й. БР. с ЕГН **********, втората и третата и в качеството на наследници на длъжника Т.В.Р. с ЕГН **********, не дължат на ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК 831830482, сумата от 19 437.00 лв., представляваща присъдени на ответника разноски по съразмерност пред първата инстанция по гр. д. № 94/2013г. на ОС - Стара Загора, потвърдени с решение № 572/14.10.2014 г. по в. гр. д. № 619/2014 г. на Апелативен съд - Пловдив. Молят съда, ако бъде уважен главният установителен иск по чл.439 от ГПК, да постанови решение, с което да уважи и евентуалния осъдителен иск, като осъди ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК 831830482 да заплати на Й. Д. СТ. с ЕГН ********** сумата 9 915.17 лв., на Н. Й. П. с ЕГН ********** - сумата 538.35 лв., и на Т. Й. БР. с ЕГН ********** - сумата 9658.59 лв., принудително събрани по изпълнително дело № 20168510403285/2016 г. по описа на ЧСИ Мариан Петков, ведно със законната лихва от момента на завеждане на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумите. Молят съда да присъди направените в съдебното производство разноски.
В съдебно заседание, чрез пълномощника си – адв. Л.Б. от ВТАК, ищците поддържат предявените искове. Излагат съображения. Молят съда да уважи предявените искове и да им присъди разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление : град София, район „Триадица“, ул. „Лавеле” № 19, представлявано от изпълнителния директор С.С.П., чрез пълномощника си – адвокат М.Г. от САК, депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Ответникът оспорва изцяло предявените обективно и субективно съединени искове, както по основание, така и по размер. Оспорва изложените от ищците фактически и правни твърдения за погасяване по давност на вземането на ответника.
Посочва, че въз основа на молба вх. № 41029/16.08.2016г. до ЧСИ Мариян Петков, на 16.08.2016г. е образувано изпълнително дело срещу Й. Д. СТ., Н.Й. С.а, Т.Й. С.а и Т.В.Р., въз основа на изпълнителен лист № 25 от 27.04.2015г., издаден от ОС - Стара Загора, г.о., III състав по гр. дело № 94/2013г.; образувано е изпълнително дело № 20168510403285 по описа на ЧСИ Мариян Петков, peг. № 851 при КЧСИ, район на действие - СГС. Сочи, че с молбата 3 е поискано съдебният изпълнител да пристъпи към изпълнение, като изпрати ПДИ до длъжниците и предприеме изпълнителни действия срещу притежаваното от тях имущество, за което на основание чл.18 ЗЧСИ му е възложено да събира информация. Заявява, че с молба вх. № 00027 от 02.01.2018г., ответникът е поискал налагане на запори върху трудовите възнаграждения на длъжниците, извършване на справка в БНБ за открити банкови сметки на тяхно име и налагане запор на същите и насрочване на опис и оценка на движимите вещи на длъжниците. Твърди, че с молба вх. № 91711 от 03.12.2019г. ответникът отново е поискал налагане на запори върху трудовите възнаграждения на длъжниците, извършване на справка в БНБ за открити банкови сметки на тяхно име и налагане запор на същите, насрочване на опис и оценка на движимите вещи на длъжниците. Сочи, че на 10.02.2021г. ответникът отново е поискал от съдебния изпълнител да предприеме действия по удовлетворяване на вземането по изпълнителния лист, като е подадена молба вх. № 09358 от 10.02.2021г. по описа на ЧСИ Мариян Петков, който е изпратил и връчил покани за доброволно изпълнение и на тримата длъжници, ищци в настоящото производство, съответно на 16, 17 и 26.02.2021г. Твърди, че молбата за образуване на изпълнително дело вх. № 41029/16.08.2016г. прекъсва давността и от нея започва да тече нова 5-годишна давност. Твърди, че вземането по издадения от ОС - Стара Загора изпълнителен лист не е погасено по давност, тъй като от датата на образуване на изпълнителното дело - 16.08.2016г. дори до датата на подаване на исковата молба в съда, а и на настоящия отговор, не е изтекъл срок, който да е по-голям от 5 години, а съдебно установените вземания всякога се погасяват с общата 5-годишна давност. Твърди, че след образуване на изпълнителното дело ответникът многократно е подавал молби до съдебния изпълнител с искане за изпълнения срещу имуществото на длъжника. Твърди, че предприетите от съдебния изпълнител изпълнителни действия са в субективните и обективни предели на издадения от съда изпълнителен лист и са съответни на изпълнителните способи, сочени от ответника. Моли съда да отхвърли изцяло предявения иск по чл. 439 от ГПК, тъй като не се установяват факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, които да водят до погасяване на вземането на ответника.
Оспорва евентуално предявения осъдителен иск, както по основание, така и по размер.
Твърди, че не са налице основания за уважаване и на евентуалния иск, ако бъде уважен главния иск. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира присъждане на сторените от ответника разноски по делото.
В съдебно заседание, ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД град София, не се представлява.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Видно от писмените материали, съдържащи се по гр. дело № 94/2013г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора и приложеното към него в.гр.дело № 619/2014г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, с Решение № 572/14.10.2014г. по в.гр.дело № 619/2014г. по описа 4 на АС – Пловдив, влязло в сила на 27.11.2014г., съдът е осъдил Й. Д. СТ. с ЕГН **********, Н. Й. П. с ЕГН **********, Т. Й. БР. с ЕГН ********** и Т.Р. с ЕГН ********** да заплатят на ЗД „Бул Инс“ АД гр. София сумата от 19 437 лв. – разноски по съразмерност пред първата инстанция.