Определение № 97 от 25.01.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 97 гр. Бургас, 23.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно частно наказателно дело № 20232100601539 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при Районна прокуратура – Бургас срещу определение № 2271/11.10.2023г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 2504/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което на основание чл. 249, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е прекратено съдебното производство по НОХД № 2504/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас и делото е върнато на прокурора за отстраняване на констатирано от съда отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.

В протеста се поддържа, че оспореният съдебен акт на първостепенния съд е неправилен. Според представителя на държавното обвинение, обвинителният акт отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК, тъй като в него е посочено конкретното място, време и начин на извършване на престъпление, както и правната квалификация на деянието. С протеста се застъпва тезата, че липсват неясноти и противоречия в обвинителния акт и не са допуснати твърдените процесуални нарушения. Иска се отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на РС – Бургас за разглеждане по същество.

Частна жалба срещу горепосоченото определение на Районен съд – 1

Бургас е депозирана и от подсъдимия Д. М. П., в която се изразява принципно съгласие с установените от първоинстанционния съд противоречия и неточности в обвинителния акт. С жалбата си, препращайки към подадена от него молба пред първоинстанционния съд (л. 18 – 23), в която е заявил редица възражения по обвинителния акт и е направил искане за прекратяване на наказателното производство, поради недоказаност на повдигнатото му обвинение, подсъдимият отправя искане пред настоящата въззивна инстанция за прекратяване на наказателното производство по делото на основание чл.

248, ал. 1, т. 2 от НПК или за връщане на делото на РС – Бургас с указания в този смисъл.

Окръжен съд - Бургас, след като се запозна с материалите по делото, обсъди изложените в протеста и в жалбата оплаквания, и като съобрази закона, намери за установено следното:

Доводите, залегнали в частната жалба, подадена от подсъдимия П., по същество са свързани единствено с претенцията му за прекратяване изцяло на воденото срещу него наказателно производство, поради недоказаност на повдигнатото му обвинение. От всички въпроси, предвидени в чл. 248 от НПК, решавани от първоинстанционния съд в разпоредителното заседание, на въззивен контрол подлежат само изрично предвидените в чл. 249, ал. 3 от НПК, сред които не е въпросът по чл. 248, ал. 1, т. 2 от НПК – има ли основания за прекратяване на наказателното производство. Подобно искане, заявено пред настоящата инстанция, излиза извън обхвата на въззивната проверка в производството по чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 НПК. С оглед на това, така подадената жалба от подсъдимия се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.

Частният протест е процесуално допустим, поради подаването му в законоустановения срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледан по същество, протестът е основателен. Съображенията за това са следните:

Съдебното производство по НОХД № 2504/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас е образувано по обвинителен акт, с който срещу подсъдимия Д. М. П. са повдигнати обвинения за извършени престъпления по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл.26, ал. 1 от НК и по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал.

1 от НК. В съответствие с разпоредбата на чл. 247б, ал. 2, т. 2 от НПК, съдията-докладчик от районния съд е насрочил разпоредително заседание, на 2 което страните по делото да обсъдят и дадат своите становища по въпросите, посочени в чл. 248, ал. 1 от НПК.

С определение № 2271/11.10.2023 г., постановено в проведеното разпоредително заседание по НОХД № 2504/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, на основание чл. 249, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора за отстраняване на констатирано отстранимо съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на обвиняемото лице да разбере фактическите параметри на обвинението. В тази връзка първостепенният съд е приел, че присъстващата в заключителната част на обвинителния акт словесна конструкция, указваща съдържанието на доказателствената цел на противоправната употреба на съставения неистински частен документ, като условие за довършеност на двуактното престъпление по чл. 309, ал. 1, вр. чл.

26 НК, е формулирана в явно несъответствие и логическо противоречие с възприетата фактология в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Посочил е, че приетото от прокурора в обвинителния диспозитив за престъплението по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26 НК , че целта на подсъдимия е била именно да докаже, че „М. Х.“ ЕООД и „Б. Х.“ ЕООД прехвърлят на „Г. С.“ ЕООД всички свои вземания от „С. А.“ ЕООД на обща стойност 1 500 000 евро, индицира на съществено противоречие във фактическите изводи на прокурора и несъответствие при обосновката на конкретното правно значение, което се придава на документа при употребата му с цел доказване съществуване или не на правоотношение. В конкретика районният съд е акцентирал, че е допуснато смесване между цената на договора за цесия (общо 1 500 000 евро) и стойността на вземанията, предмет на цедиране (съгласно Приложение 1 и Приложение 2 - общо 9 927 196, 64 евро), като е изтъкнал, че именно тези вземания са предмет на цесионното разпоредително действие и се прехвърлят в патримониума на цесионера „Г. С.“ ЕООД срещу заплащане на определена цена.

Въз основа на тези доводи първоинстанционният съд е заключил, че и двете съставни части на обвинителния акт съдържат дефицити в критериите за ясно и безпротиворечиво фактическо описание на престъплението, извършено от обвиняемия, касаещо обстоятелствата, относими към довършването във всеки от включените в състава му два акта, поради което и е направил извод, че нарушението на процесуалните правила е съществено, тъй като ограничава правото на защита на подсъдимия да разбере в какво е 3 обвинен.

Настоящият въззивен състав не споделя изводите, застъпени в определението на първоинстанционния съд, дали основание на последния да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора. Въззивната инстанция счита, че обвинителният акт, въз основа на който е образувано НОХД № 2504/2023 г. по описа на РС - Бургас, отговаря на изискванията на чл. 246 НПК и в съдържанието му не са налице противоречия или неясноти, които да рефлектират върху възможността на подсъдимия да разбере в какво точно е обвинен. В обстоятелствената част на обвинителния акт са описани престъпленията, в които подсъдимият се обвинява, с характеризиращите ги фактически обективни признаци (време, място, изпълнително деяние, механизъм на извършване) и съответните им субективни измерения в съзнанието на автора на деянията, доказателствата, подкрепящи очертаната фактология и приложимия наказателен закон (правната квалификация на деянията). Обвинението е формулирано по начин, ясно очертаващ рамката на предмета на доказване и пределите на правото на защита. Конкретно относно обвинението за извършено престъпление по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, което е довършено, когато документът е употребен, т.е. когато е осъществен и вторият акт на двуактното престъпление, в обвинителния акт ясно е посочено пред кого е употребен съставеният неистински частен документ и с каква цел.

Както в обстоятелствената част на обвинителния акт - на л. 11, абзац 2, ред последен, на л. 12, абзац 2, на л. 13, абзац предпоследен и на л. 14, края на абзац 2, така и в диспозитивната му част – по отношение на престъплението по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, е посочено, че съставеният неистински частен документ – договор за цесия с нотариална заверка на подписа с рег. № 4475/22.06.2016 г. е бил употребен от подсъдимия, за да докаже, че по силата на този договор „М. Х.“ ЕООД и „Б. Х.“ ЕООД прехвърлят на „Г. С.“ ЕООД всички свои вземания от „С. А.“ ЕООД на обща стойност 1 500 000 евро. Следователно при прочита на обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт не се констатира противоречие относно посочената от прокурора цел, с която е употребен съставеният неистински частен документ.

Действително, при съпоставка на събраните по делото доказателства с изложените от прокурора фактически твърдения се констатира, че в обвинителния акт е допуснато смесване между цената на договора за цесия 4

(общо 1 500 000 евро) и стойността на вземанията, предмет на цедиране (съгласно Приложение 1 и Приложение 2 - общо 9 927 196, 64 евро). В тази връзка настоящият въззивен състав намира за необходимо да отбележи, че несъответствието между предявеното обвинение и събраните по делото доказателства, включително и частичната му доказателствена необезпеченост, съгласно действащия процесуален закон не може да бъде окачествено като съществено процесуално нарушение, тъй като не препятства възможността на дееца да разбере в какво се обвинява и да организира адекватно защитата си.

Доказаността на отразените в обстоятелствената част на обвинителния акта фактически констатации е въпрос по същество, решаването на който, ведно с правната трактовка на тези факти, предстои да бъде извършено в съдебния процес и следва да получи отговор по реда на чл. 301 НПК - с присъдата, но не и по реда на чл. 248 от НПК.

В случая, въззивната инстанция приема, че обвинителният акт отговаря на правните изисквания на чл. 246 НПК и е съобразен с основните положения на Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, поради което и е годен да постави началото на съдебното производството пред първата инстанция. Формулировката на повдигнатото с обвинителния акт обвинение дава възможност на подсъдимия, в изискуемата от закона степен, да разбере в какво се обвинява и да организира защитата си, тъй като съдържа съставомерните факти, на базата, на които е изградено.

По изложените съображения съставът на Окръжен съд – Бургас не споделя изводите на първата инстанция, че на досъдебното производство е допуснато съществено и отстранимо процесуално нарушение, което налага прекратяването на съдебното производство и връщане на делото в досъдебната му фаза.

В обобщение на изнесените съображения се налага извод, че протестираното определение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на Районен съд – Бургас за разглеждането му по същество.

За пълнота на изложението е необходимо да се посочи, че обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на защитата на подсъдимия за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора, поради допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с неосигуряване на възможност за предявяване на материалите по ДП на обвиняемия. Дори и да е допуснато процесуално 5 нарушение на чл. 227 от НПК на досъдебната фаза, то е изцяло компенсирано в съдебната, защото с насрочване на делото в разпоредително заседание на обвиняемия и неговия защитник, както и на останалите страни в производството, е дадена пълноценна възможност за запознаване с всички материали по делото (За тази възможност е изрично указано с Разпореждане № 2328/03.07.2023 г. на съдията – докладчик по НОХД № 2504/2023 г. по описа на БРС). След това, с протоколно определение от 27.09.2023 г. по НОХД № 2504/2023 г. по описа на БРС, съставът на РС – Бургас отново е осигурил възможност на подсъдимия и на неговия защитник да се запознаят с материалите по делото. В тази насока е и Решение от 5 юни 2018 г. по Дело С 612/15 г. на Съда на Европейския съюз, с което е прието, че правото на достъп до материалите по делото може да се осъществи и в по-късен момент – в хода на съдебното производство, стига да се гарантира правото на защита и справедливостта на процеса. В случая непредявяването на материалите на досъдебното производство на обвиняемия е било компенсирано от първоинстанционния съд.