Решение № 77 от 08.02.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Враца, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20231400500596 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 5054/03.10.2023 г. на адв.Ж. Д., като пълномощник на Р. Б. А., против Решение № 207/14.09.2023 г. по гр.д.№ 282/2023 г. по описа на Районен съд-Бяла Слатина в частта, в която е отхвърлен предявеният иск против Застрахователно дружество "Бул Инс" АД и ищецът е осъден да заплати на застрахователя деловодни разноски в размер на 1 140 лв.

В жалбата се поддържа, че в атакуваната част първоинстанционният съдебен акт е неправилен – постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон, необоснован и постановен в противоречие с константната практика на съдилищата. Въззивникът счита, че в съдебното производство е доказано наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Посочва, че спорен е единствено въпросът за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Намира, че при постановяване на обжалваното решение районният съд нарушил принципа на справедливостта, залегнал в разпоредбата на чл.52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, като е определил изключително занижен размер на обезщетение, който не съответства на претърпените болки и страдания, техния вид, характер и интензитет.

Според изложеното в жалбата, вследствие пътно-транспортно 1 произшествие /ПТП/ на 12.02.2022 г. Р. Б. А. е преживял физическа болка, душевни страдания и силен емоционален стрес, блокиращ нормалното функциониране на личността му. Посочва се, че на обезщетяване подлежат всички неимуществени вреди, включващи всички онези телесни и психически увреждания на ищеца и претърпените от него болки и страдания, формиращи в цялост негативни емоционални изживявания, намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт. Въззивникът счита, че първоинстанционният съд не се е съобразил с приетите в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд /ППВС/ обективни критерии за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и с икономическите критерии, в т.ч. с размера на минималната заплата през 2022 г., както и с инфлационния индекс.

В жалбата се посочва, че решението е неправилно и в частта, в която е присъдена законна лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба. Навеждат се доводи, че с Определение № 282/05.05.2023 г. съдът е задължил ответника на основание чл.190, ал.1 ГПК да представи преписката по заведената щета, което обаче не е било сторено в определения срок, поради което на основание чл.161 ГПК съдът е следвало да приеме за доказани фактите относно които страната е създала пречки за събиране на допуснатите доказателства, а в конкретния случай тези факти са от значение за удостоверяване датата на сезиране на застрахователя с извънсъдебна претенция. Въззивникът счита, че като не е обсъдил това в атакуваното решение и не е уважил претенцията за присъждане на законна лихва за периода от 04.12.2022 г. до 09.03.2023 г. районният съд е постановил неправилен съдебен акт в тази част.

Най-сетне в жалбата се посочва, че решението е неправилно и в частта относно присъдените разноски в тежест на ищеца, тъй като районният съд не е съобразил направеното искане по чл.78, ал.5 ГПК.

Прави се искане за отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на иска в пълния предявен размер. Претендира се присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 5789/08.11.2023 г. от ЗД "Бул Инс" АД, чрез пълномощника му адв.М. Г., който оспорва основателността на въззивната жалба и изразява становище, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.

В отговора се изразява несъгласие с изложените в жалбата твърдения.

Посочва се, че районният съд правилно е отчел наличието на травма на ищеца, но е определил същата като незначителна с оглед събраните доказателства. Изтъква се, че от експертизите и свидетелските показания се установява, че травмата е отшумяла в кратък срок и периодът на възстановяване е 7-10 дни, че ищецът не е бил хоспитализиран, не му е извършвана медицинска интервенция, няма данни за медикаментозно лечение и за болнично лечение. Въззиваемият счита за недоказани и твърденията за психологически травми – ищецът не е посещавал психолог, не е приемал успокоителни или други медикаменти, свързани с психическото му състояние, а дори и да е имал някакви смущения и притеснения след инцидента, то от разпита на майка му се установява, че вече се е възстановил физически и психически. При тези съображения, въззиваемият намира, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е адекватно, справедливо 2 и съобразено с чл.52 ЗЗД.

Прави се искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваните части и на въззивника да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция. Прави се и възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лица с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим в обжалваната част.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Бяла Слатина е сезиран с искова молба на Р. Б. А., с която против ЗД "Бул Инс" АД е предявен осъдителен иск за сумата 4000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на ПТП от 12.02.2022 г., причинено от водач на застрахован при ответното дружество лек автомобил марка "БМВ 3 ЕР РЕИХЕ", рег.№ ВР *** СА по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на уведомяване на застрахователя с извънсъдебната претенция – 04.12.2022 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 12.02.2022 г. около 21:40 часа в гр.Бяла Слатина на кръстовището на ул."***" и "***" водачът на лек автомобил марка "БМВ 3 ЕР РЕИХЕ", рег.№ ВР *** СА С. С. П., поради движение с несъобразена скорост, за да спре при възникнало препятствие на пътя и предприемайки маневра "изпреварване" е блъснал с предната част лявата странична част на движещия се пред него лек автомобил марка "БМВ 320 Д", с рег.№ ВР *** СВ в областта на задната лява врата, тялото и задния ляв калник, управляван от Д. В. Т., който е предприел маневра завой наляво, при което е настъпило ПТП.

Твърди се също, че при така описаното ПТП е пострадал ищеца, който е бил пътник в лек автомобил марка "БМВ 3 ЕР РЕИХЕ", рег.№ ВР *** СА.

Посочва се, че същият е получил контузия на лявата подбедрица, която му е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съпроводено с болка и страдание по време на възстановителния период.

Посочва се, че наред с физическата травма, ищецът е преживял и душевна такава, изразяваща се в основателен страх за живота му. Твърди се, че и до момента на предявяване на иска ищецът не може да се отърси от преживения ужас, често сънува кошмари, не може да спи, често си припомня случилото се и изпитва постоянна тревога.

Според изложеното в исковата молба, на 04.12.2022 г. ищецът е депозирал пред ответника претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, въз основа на която е заведена щета № 2210037180, но с писмо изх.№ НЩ01289/27.02.2023 г. застрахователят е отказал изплащане на обезщетение.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно 3 правоотношение по застраховка

"Гражданска отговорност" на автомобилистите за лек автомобил марка "БМВ 3 ЕР РЕИХЕ", рег.№ ВР *** СА. Оспорва описания механизъм на ПТП. Прави възражение за съпричиняване на настъпилите вреди от ищеца, който е пътувал през поставен предпазен колан. Оспорва иска и по размер, като счита, че претенцията на ищеца е прекомерно завишена и не отговаря на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД.

Според ответника, няма доказателства ищецът да е претърпял описаните увреждания, т.к. няма приложени медицински документи, от които да се установяват същите. Оспорват се твърденията описаните увреждания да са довели до продължителни болки и страдания, както и твърденията за преживян стрес и душевни страдания.

В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства. Допуснати и изслушани са съдебна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, чиито заключения не са оспорени от страните и са приети от съда.

След като е обсъдил подробно събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, първоинстанционният съд е приел фактическа обстановка, въз основа на която е направил изводи за частична основателност на исковата претенция и с обжалваното Решение № 207/14.09.2023 г. по гр.д.№ 282/2023 г. по описа на РС-Бяла Слатина е осъдил ответника ЗД "Бул Инс" АД да заплати на Р. Б. А. сумата 1 000,00 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания, при настъпило ПТП на 12.02.2022г. около 21:40 ч. в гр.Б.Слатина на кръстовището между ул."***" и ул."***", в качеството на ответника на застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на л.а.марка "БМВ 3 ЕР РЕИХЕ", с рег.№ ВР *** СА, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 09.03.2023г./датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над 1000,00 лв. до пълният претендиран размер от 4000,00 лв., като неоснователен и недоказан.

Със същия съдебен акт районният съд е осъдил ЗД "Бул Инс" АД да заплати на адвокат Ж. Д. от АК-Хасково на основание чл.78,ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв/, сумата от 400,00 лв за безплатното процесуално представителство и защита на ищеца Р.

Б. А., съобразно уважената част от исковата претенция. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът Р. Б. А. е осъден да заплати на ответника ЗД "БУЛ ИНС " АД направените деловодни разноски пред първата съдебна инстанция в общ размер на 1140,00 лв, съразмерно отхвърлената част на иска, а ответникът ЗД "БУЛ ИНС" АД е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Бяла Слатина държавна такса в размер на 50,00 лв. и разноски за възнагражденията на вещите лица по САТЕ и СМЕ в общ размер на 100,00 лв.

Както бе посочено, решението на РС-Бяла Слатина се обжалва в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над уважения размер до пълния претендиран такъв, в частта относно началната дата на законната лихва, както и в частта относно разноските. В останалата част, в която на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер от 1 000,00 лв. решението не е обжалвано и е 4 влязло в законна сила, т.е. между страните със сила на присъдено нещо е разрешен спора относно съществуването на елементите от фактическия състав на чл.432 от Кодекса за застраховането /КЗ/, а именно – наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и ответника-застраховател; виновното увреждане на ищеца от застрахования; причинно-следствената връзка между претърпените вреди и противоправното поведение на застрахования; спазването на изискванията на чл.380 КЗ, както и спора относно направеното от ответника възражение за съпричиняване.