Решение № 912 от 27.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 912 гр. Пловдив, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330109932 по описа за 2025 година

Предявен е отрицателен установителен с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК във вр. с чл.

439 ГПК.

Ищецът Х. С. Ш. ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез адв. И. Д. С., със съдебен адрес: ***, иска от съда да признае за установено по отношение на ответника Е. Х. Ш. ЕГН **********, родена на *** в гр. *** чрез нейната майка и законен представител З. Е. П. ЕГН **********, и двете с постоянен адрес: гр. ***, че не дължи сумата по Изпълнителен лист № *** г., издаден въз основа на обжалвано, но подлежащо на предварително изпълнение по силата на чл. 242, ал.1 от ГПК Решение № *** по гр.д. № ***г. по описа на *** на PC Пловдив, в общ размер на 17 700 лв. (седемнадесет хиляди и седемстотин лева), формирана както следва:

550 лв. увеличен размер на издръжка за периода 23.11.2022г. до 23.12.2022г.

550 лв. увеличен размер на издръжка за периода 23.12.2022г. до 23.01.2023г.

550 лв. увеличен размер на издръжка за периода 23.01.2023г. до 23.02.2023г.

550 лв. увеличен размер на издръжка за периода 23.02.2023г. до 23.03.2023г.

550 лв. увеличен размер на издръжка за периода 23.03.2023г. до 23.04.2023г.

550 лв. увеличен размер на издръжка за периода 23.04.2023г. до 23.05.2023г.

550 лв. увеличен размер на издръжка за периода 23.05.2023г. до 23.06.2023г.

550 лв. увеличен размер на издръжка за периода 23.06.2023г. до 23.07.2023г.

550 лв. увеличен размер на издръжка за периода 23.07.2023г. до 23.08.2023г.

550 лв. увеличен размер на издръжка за периода 23.08.2023г. до 23.09.2023г.

1

550 лв. увеличен размер на издръжка за периода 23.09.2023г. до 23.10.2023г.

550 лв. увеличен размер на издръжка за периода 23.10.2023г. до 23.11.2023г.

550 лв. увеличен размер на издръжка за периода 23.11.2023г. до 23.12.2023г.

550 лв. увеличен размер на издръжка за периода 23.12.2023г. до 23.01.2024г.

550 лв. увеличен размер на издръжка за периода 23.01.2024г. до 23.02.2024г.

550 лв. увеличен размер на издръжка за периода 23.02.2024г. до 23.03.2024г.

550 лв. увеличен размер на издръжка за периода 23.03.2024г. до 23.04.2024г.

550 лв. увеличен размер на издръжка за периода 23.04.2024г. до 23.05.2024г.

550 лв. увеличен размер на издръжка за периода 23.05.2024г. до 23.06.2024г.

550 лв. увеличен размер на издръжка за периода 23.06.2024г. до 23.07.2024г.

550 лв. увеличен размер на издръжка за периода 23.07.2024г. до 23.08.2024г.

550 лв. увеличен размер на издръжка за периода 23.08.2024г. до 23.09.2024г.

550 лв. увеличен размер на издръжка за периода 23.09.2024г. до 23.10.2024г.

550 лв. увеличен размер на издръжка за периода 23.10.2024г. до 23.11,2024г.

550 лв. увеличен размер на издръжка за периода 23.11.2024г. до 23.12.2024г.

550 лв. увеличен размер на издръжка за периода 23.12.2024г. до 23.01.2025г.

850 лв. пълен размер на издръжка за периода 23.01.2025г. до 23.02.2025г.

850 лв. пълен размер на издръжка за периода 23.02.2025г. до 23.03.2025г.

850 лв. пълен размер на издръжка за периода 23.03.2025г. до 23.04.2025г.

850 лв. пълен размер на издръжка за периода 23.04.2025г. до 23.05.2025г., ведно със законните лихви върху всяка просрочена вноска, поради това, че същата е погасена чрез плащане. Претендира разноски.

Твърди, че е баща на малолетната Е. Х. Ш.. С Решение № *** г., постановено по гр. д. № *** г. по описа на *** на PC - Пловдив, било утвърдено споразумение за развод по взаимно съгласие между Х. С. Ш. и З. Е. П., като родителските права върху двете им деца К. Х. Ш. и Е. Х. Ш. били предоставени за упражняване от майката З. Е. П., а ищецът бил осъден да заплаща на всяко от двете си деца ежемесечна издръжка в размер на по 300 лв., считано от деня на постановяване на решението (**** г.) до настъпване на законоустановени причини за нейното изменение или прекратяване.

С Решение №***г„ постановено по гр.д. №*** г. по описа на *** бр.с. на PC - Пловдив, бил изменен размерът на присъдената по гр.д. № *** г. по описа на *** на PC - Пловдив ежемесечна издръжка, дължима от ищеца, като същата била завишена от по 300 лв. месечно за всяко от децата на по 850 лв. месечно за всяко от децата, считано от 23.11.2022 г., до настъпване на законоустановени причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Решение № ***г., постановено по гр.д. № *** по описа на *** на PC - Пловдив, било обжалвано от ищеца и не било влязло в законна сила, но същото подлежало на предварително изпълнение по аргумент от чл. 242, ал. 1 от ГПК. Така въз основа на Решението бил издаден Изпълнителен лист № ***г., а въз основа на него, през м. януари 2025 г. против ищеца било образувано изп. дело № ***г. по описа на *** Взискател по това 2 изп. дело била само малолетната дъщеря на ищеца - Е. Х. Ш..

Другият кредитор по Изпълнителния лист - непълнолетният син К. Х.В Ш. не бил изразявал воля да завежда изп. дело срещу баща си.

За периода до образуването на изп. дело през м. януари 2025 г. ищецът заплащал редовно и по банков път издръжката за двете си деца в общ размер от 600 лв. на месец, от които 300 лв. са били издръжка за малолетната му дъщеря.

Считано от 23.11.2022 г. ищецът дължал увеличен размер издръжка на дъщеря си с още 550 лв. на месец (горницата над 300 лв. до 850 лв.).

От представеното към настоящата ИМ Удостоверение с изх. № ***г. на **** било видно, че: по изп. дело е постъпила сума от ищеца в общ размер от 22 162,67 лв., която била разпределена на дата 18.02.2025 г., както следва: сума в размер от 1 996.35 лв. отишла за такси към ЧСИ и сума в размер от 16 582,72 лв. отишла в полза на взискателя Е.

Х. Ш., като с нея окончателно били погасени всички дължими от ищеца издръжки и лихви за периода от 23.11.2022 г. до 23.01.2025 г.: на дата 24.02.2025г. са преведени 850 лв. към взискателя. с което е погасена дължимата от доверителя ми издръжка за периода 23.01.2025г. до 23.02.2025г.; на дата 24.03.2025г. са преведени 850 лв. към взискателя. с което е погасена дължимата от доверителя ми издръжка за периода 23.02.2025г. до 23.03.2025г.; на дата 24.04.2025г. са преведени 850 лв. към взискателя, с което е погасена дължимата от доверителя ми издръжка за периода 23.03.2025г. до 23.04.2025г.: на дата 09.05.2025г. са преведени 850 лв. към взискателя. с което е погасена дължимата от доверителя ми издръжка за за периода 23.04.2025г. до 23.05.2025г.

Твърди, че съгласно официалния свидетелстващ документ, издаден ог *** всички дължими суми ищеца били за издръжка и лихви към неговата малолетна дъщеря за периода от 23.11.2022 г. до 23.05.2025 г. вкл. били изцяло погасени чрез плащане.

В същия ден, в който й била преведена последната вноска (09.05.2025 г.), майката и законен представител на ответницата - г-жа З. Е. П. депозирала молба до ***, с която на основание чл. 433. ал.1, т.2 от ГПК (по писмено искане на взискателя) била прекратила изп. дело и изтеглила Изпълнителния лист. На гърба на самия Изпълнителен лист били удостоверени всички суми, които са били преведени към взискателя Е. Х. Ш. преди връщането на документа. Записките напълно съвпадали с данните от горецитираното Удостоверение и отново показвали, че няма изискуеми парични задължения от ищеца към неговата малолетна дъщеря Е. Х. Ш..

Въпреки това, след получаването на Изпълнителния лист - веднага в същия ден (09.05.2025 г.) г-жа З. Е. П., упълномощила адвокат, който депозирал до *** Молба вх. № *** г. за образуване на изпълнително дело против ищеца въз основа на същия Изпълнителен лист.

Въз основа на молбата било образувано изп. дело №*** по описа на **** като този път взискатели били и двете деца Е. Х. Ш. и К. Х. Ш.. Завелият новото изп. дело адвокат, 3 действал без представителна власт от К. Х. Ш., защото последният не бил изразявал воля да образува изп. дело против баща си, непълнолетен бил и по закон извършвал правни действия лично и със съгласието на своята майка, а не само чрез нея. Впоследствие **** констатирала този порок и с Постановление от ***г. прекратила изп. дело по отношение на взискателя К. Х. Ш..

В Молбата за образуване на изп. дело *** г. било записано, че „Х. Ш. заплаща издръжка по 300 лв. до 01. 2025 г. включително, като за периода от 23.11.2022г. до 01.2025г. вкл., претендираме разликата от присъдената издръжка 850 лв. на месец и платените по 300 лв., а именно 550 лв. За периода от 2025г. занапред, претендираме пълната издръжка 850 лв.”. С Молбата за образуване на изп. дело било поискано налагането на множество обезпечителни мерки върху правната сфера на ищеца, които били уважени от ЧСИ. Дори били изтеглени суми от банковите му сметки, които постъпили по сметката на *** ОТВЕТНИКЪТ Е. Х. Ш. ЕГН **********, родена на *** г. в гр. *** чрез нейната майка и законен представител З. Е. П. ЕГН **********, признава предявения иск.

С оглед на изложеното и съобразно заявено искане на ищеца, съдът намира, че са налице условията на чл. 237 от ГПК и следва да постанови решение, с което предявения иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 439 ГПК, следва да бъде уважен.

Предявеният иск е допустим, доколкото е предявен в надлежна форма при наличие на правен интерес от търсената с иска защита.

Валидно е направеното признание на иска, представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен, заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение, т. е. претендираното от ищцовата страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда.

Доколкото признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, изключващи го, то съдът следва да го зачете, уважавайки на това основание предявената искова претенция.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца възниква правото на разноски. Ищецът претендира разноски единствено за заплащане на държавна такса.

С оглед направеното от ответника искане да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и разноските да се възложат на ищеца, съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Тези предпоставки следва да са налице кумулативно, за да се приложи последицата на сочената разпоредба.

В конкретния случай не може да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като по делото се установи, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на иска.