Решение № 260612 от 02.12.2024, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ …… гр. София, 02.12.2024 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-12 граждански състав, в публично заседание нa тридесет и първи октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Съдия: Кирил Петров при участието на секретаря Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8530 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Ю.Б.“ АД против И.А. Д..

В хода на процеса И.А. Д. е починал, конституирана са С.И.К. и

Н.И.И., които поради отказ от наследство са заличени и като наследник на И.А. Д. е конституирана Р.И.М. – негова майка.

С исковата молба са предявени искове за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца суми по договор за кредит за рефинансиране и покупка на недвижим имот № НL 8292 от 27.04.2006 г. ведно с допълнителни споразумения към него от 27.10.2009 г., 02.08.2010 г., 29.03.2012 г., 27.12.2012 г. и 27.12.2013 г., както следва: 30 179.26 евро — главница, начислена за периода от 10.10.2014 г. – 02.10.2017 г. /включително и предсрочно изискуем остатък от главницата/, ведно със законна лихва от дата на подаване на заявлението — 04.10.2017 г. до окончателното изплащане; 7 092.02 евро — възнаградителна лихва за периода 10.10.2014 г. – 29.08.2017 г.; 793.39 евро — наказателна лихва за просрочие от 10.10.2014 г. до 02.10.2017 г. и 695 евро — банкови такси от 08.11.2014 г. – 02.10.2017 г., за които суми с разпореждане по ч. гр. д. № 70875/2017 г. по описа на СРС е отхвърлено заявлението по чл. 417 ГПК на ищеца. Претендират се разноски за исково и за заповедно производство.

В исковата молба са изложени съображения, че сумите са дължими, не са заплатени по договора за кредит. Твърди се настъпила предсрочна изискуемост, както и, че вземанията по първоначалния договор за кредит са прехвърлени на „Б.Р.с.“ АД, който в последствие ги е прехвърлил на „Ю.Б.“ АД с договори за цесия.

Твърди се, че предсрочната изискуемост е обявена на длъжника с връчване на нотариална покана, както и, че същият е уведомен и за прехвърлянето на вземанията. Моли се за уважаване на претенциите. Сочи се банкова сметка *** ***.

С постъпил отговор на исковата молба претенциите са оспорени. Твърди се нищожност на договора, оспорва се длъжникът да е уведомен за предсрочна изискуемост и за договорите за цесия. Твърди се наличието на нищожни клаузи в договорите. Изложени са подробни съображения относно несъответствие на датата на сключване на договора, липсата на настъпила предсрочна изискуемост, липсата на представителна власт на лицата подписали договора от името на банката, както и лицата, издали извлечение от счетоводни книги. Моли се за отхвърляне на претенциите.

Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 430, ал.2 ТЗ;

Отказът от наследство рефлектира директно върху материално правна и процесуално правната легитимация на ответниците. С вписване на валидно направения отказ от наследство, настъпват правни последици, изразяващи се в заличаване на наследственото правоприемство, тъй като отказа от наследство произвежда действие от откриване на наследството. С оглед отказа на наследството ответниците загубват това си качество и се считат за трети лица спрямо правата и задълженията, възникващи във връзка с наследството, поради което с протоколно определение са заличени като страни в производството ответниците С.И.К., ЕГН ********** и Н.И.И., ЕГН **********, поради направените откази от наследството на И.А.И., ЕГН **********, вписани в особената за това книга на Софийски районен съд и е прекратено производството по отношение на тях. Видно от представеното съдебно удостоверение на л. 551 Н.И. е направила отказ от наследството с молба с вх. № от 14.08.2024 г., т. е. след навършване на пълнолетие.

С протоколно определение от 26.10.2023 г. е конституирана по делото като наследник от втори ред на починалия И. Д. — Р.И.М. /негова майка/ — л. 433.

С протоколно определение от 31.10.2024 г. съдът не е приел инцидентен установителен иск на И.А. Д. за съвместно разглеждане в настоящото производство, съдържащ се в молба с вх. № 129921 от 10.10.2018 г.

По силата на изричната разпоредба на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал.

2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. Поради което всички наведени възражения на ответника, извън тези за неравноправни клаузи, след срока за отговор на исковата молба са преклудирани.

Докладът по делото е изготвен в открито съдебно заседание на 31.10.2024 г.

Видно от представеното по делото заявление с вх. № 3077333 от 04.10.2017 г. по ч. гр. д. № 70875/2017 г. по описа на СРС, 45 с-в и разпореждане от 20.10.2017 г. по ч. гр. д. № 70875/2017 г. по описа на СРС, за вземанията предмет на настоящото производство е образувано ч. гр. д. пред 45 състав на СРС. С разпореждането от 20.10.2017 г. е отхвърлено заявлението с вх.

№ 3077333 от 04.10.2017 г. на СРС, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 70875/2017 г. на СРС, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК срещу И.А.И., за следните суми:

30 179.26 евро – главница по договор за кредит за рефинансиране и покупка на недвижим имот № HL8292/27.04.2006 г. и допълнителни споразумения към него от 27.10.2009 г., 02.08.2010 г., 29.03.2012 г., 27.12.2012 г. и от 27.12.2013 г, сумата в размер на 7 092.02 евро, договорна лихва за периода от 10.10.2014 г. до 29.08.2017 г., сумата в размер на 793.39 евро, наказателна лихва за просрочие за периода от 10.10.2014 г. до 29.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 04.10.2017 г. до окончателното плащане, както и банкови такси в размер на 695 евро. Разпореждането на СРС е потвърдено с определение от 06.03.2018 г. по в. ч. гр. д. № 2097/2018 г. на СГС. СРС е указал на заявителя, че може в едномесечен срок от съобщението да предяви осъдителен иск за вземанията на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобщението до ищеца е изпратено на 30.05.2018 г. и е връчено на 07.06.2018 г. /виж л. 141 от делото/, като исковата молба е с вх. № 88644 от 26.06.2018 г., поради което и съдът намира, че същата е подадена в законоустановения срок.

В общата хипотеза искът за съществуване на вземането по чл. 422, ал. 1 ГПК е резултат от подадено в срок възражение от длъжника. Типичният случай на иска по чл. 422 ГПК е установителният иск по чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК при издадена заповед за изпълнение — когато възражението е подадено в срок, както и, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.

47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. Налице са и две специфични хипотези на осъдителни претенции за съществуване на вземането по чл. 422, ал. 1 ГПК — осъдителен иск за вземането, претендирано с подаденото заявление, когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение /чл. 415, ал. 3 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК/ и осъдителен иск за вземането, претендирано с подаденото заявление, когато съдът е обезсилил изцяло или частично заповедта за изпълнение при неподадено становище от заявителя при подадено възражение по чл. 414а ГПК /чл. 414а, ал. 6 ГПК/. Относно осъдителните претенции е необходимо разпореждането за отхвърляне на заявлението, респ. за обезсилване на издадена заповед за изпълнение да влезе в сила, доколкото тези актове подлежат на обжалване. В случая указанията са дадени след стабилизиране на разпореждането, с което заявлението е отхвърлено и осъдителната претенция е предявена в законоустановения срок.

Разпореждането, с което е отхвърлено заявлението с вх. № 3077333 от 04.10.2017 г. на СРС, не формира СПН и доводите на ответника в обратната насока не се споделят от съда. С аналогично на силата на пресъдено нещо действие се ползва само влязлото в сила разпореждане за издаване на заповед за изпълнение, когато заявлението се отхвърля, то това разпореждане не се ползва с подобно правно действие, поради което няма пречки заявителят да подаде, след влизане в сила на разпореждането за отхвърляне, идентично заявление за издаване на заповед за изпълнение или искова молба за същите вземания. Още повече, че в случая е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, т. е. ищецът се е възползвал от законоустановената възможност да предяви осъдителен иск. Исковото производство по чл. 422 ГПК се явява продължение на заповедното производство и съгласно изричното разпореждане на законодателя в чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Неоснователно е и възражението на ответника относно легитимацията на ищеца. В случая, на първо място, не се касае за установителен иск по чл. 422 ГПК след издадена заповед за изпълнение. Налице е типична осъдителна претенция, при която исковият съд, ако намери претенциите за основателни, следва да постанови диспозитив, с който да осъди ответника да заплати на кредитора-ищец сумите, за които е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д., доколкото по заповедното производство не е издадена заповед за изпълнение. Освен това съображенията по т. 4г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС касаят възможността да се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК от цесионер, придобил вземане от цедент преди подаване на заявлението, притежаващ особено качество /банка, държавно учреждение, община/. Ако вземането по банков кредит е прехвърлено на небанкова финансова институция, след прехвърлянето цесионерът не може да се ползва от облекчения ред по чл. 417, т. 2 ГПК. Няма пречки обаче да бъде издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист на банка, която след сключването на договора за кредит е прехвърлила вземането по договора за кредит на трето лице, като впоследствие е извършено обратно прехвърляне на вземане в полза на банката — определение № 638 от 12.12.2017 г. по ч. т. д. № 2219/2017 г., I т. о. на ВКС.

Предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Установява се по делото, че между „Българска пощенска банка“ АД и И.А.И. е сключен договор за банков кредит за рефинансиране и покупка на недвижим имот № HL 8292 /27.04.2006 г., с който е предоставена на И.А.И. сумата в размер на 27 760 евро, от които 5 260 евро за рефинансиране на кредит от „ОББ“ АД и 22 500 евро за покупка на недвижим имот. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, през първата години се заплаща фиксирана лихва в размер на 1 %. За всяка следваща година кредитополучателят дължи лихва в размер на БЛП за жилищни кредити в евро, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1,9 пункта. Към датата на подписване на договора БЛП е в размер на 6 % /чл. 4, ал. 2/, при който лихвеният процент по кредита към датата на подписване на договора е 7,9 %. При просрочие и при предсрочна изискуемост кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница и наказателна надбавка от 10 пункта /чл. 4, ал. 3/. Уговорените такси за управление на кредита са в размер на 50

% върху кредита за рефинансиране и 0,75 % върху кредита за покупка, дължими еднократно при усвояването. Срокът за ползване и погасяване на кредита е 300 месеца /чл.

6, ал. 1/, като месечната вноска за първата година е определена в размер на 104,62 евро, а през следващите - 207,67 евро /чл. 7, ал. 1/.

От Допълнително споразумение от 27.10.2009 г. към договора за кредит се установява, че страните са констатирали, че задълженията по договора са в размер общо на 26 739,40 евро, от които: просрочена главница — 85,93 евро, просрочена лихва — 532,34 евро, просрочени такси — 23,01 евро, редовна главница — 25

Разпечатката съдържа 35 от 145 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ba98fa0e-f8a3-46d4-8602-cf570154aec9